РЕШЕНИЕ
№ 325
гр. Стара Загора, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:М. М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20235500500492 по описа за 2023 година
Производството е на осн. чл.269- 272 от ГПК във вр. с чл.109 и чл.52 от
ЗС.
Въззивното производството по делото е образувано по подадена в
законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба вх.№
12312/12.05.2023г. от ответника- публичноправния субект Община- С.З.
срещу изцяло негативното за нея първоинстанционно Решение №
328/24.04.2023г. по приключилото гр.д.№ 5213/2022г. по описа на РС-
гр.Ст.Загора, с което е била осъдена по негаторния иск по чл.109 във вр. с
чл.52 от ЗС да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на
двамата ищци/съпрузите/ М. К. Я. и П. Д. Я. /и двамата от гр.С.З./ да
упражняват в пълен обем правото си на собственост върху подробно описания
недвижим имот, находящ се в гр.С.З., като премахне 2 бр. дървета/бреза и
липа/, посадени в южната част на съседен недвижим имот/представляващ
частна общинска собственост/, находящ се в гр.С.З., ***, със законните
последици- разноски и други. Счита, че атакуваното първоинстанционното
Решение е изцяло неоснователно и недоказано, като излага подробни
фактически и правни аргументи в подкрепа на защитната си теза, като
основното е, че двете процесни дървета нямат никакво негативно въздействие
върху имота на ищците- ограда, покрив, фасада и други. Моли настоящия
1
въззивен съд да постанови ново Решение, с което да отмени изцяло
негативното за нея атакувано първоинстанционно Решение на РС и по
същество да отхвърли изцяло предявения против нея от двамата ищци
негаторен иск по чл.109 във вр. с чл.52 от ЗС относно двете процесни
дървета/липа и бреза/, със законните последици от това. Претендира всички
свои направени разноски за двете съдебни инстанции. Няма свои нови
доказателствени искания пред настоящата въззивна инстанция. В този смисъл
е и пледоарията на процесуалния й представител- юрисконсулт.
В законните 2- седмични срокове по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил
общ писмен Отговор вх.№ 16516/26.06.2023г. от 2 бр. ищци- съпрузите М. К.
Я. и П. Д. Я. /и двамата от гр.С.З./, които считат подадената въззивна жалба от
ответника Община- С.З. за процесуално допустима, но за изцяло
неоснователна и недоказана, и заявяват, че постановеното изцяло позитивно
за тях първоинстанционно Решение е напълно мотивирано, законосъобразно
и правилно, като излагат подробни фактически и правни аргументи в тази
насока, че наличието на процесните 2 бр. дървета, посадени на разстояние по-
малко от нормативно определеното в чл.52 от ЗС, им пречи да упражняват
пълноценно правото си на собственост, което винаги представлява
неоснователно действие, с което се пречи на упражняване на правото на
собственост. Сочат и относима по казуса константна практика на ВКС. Молят
настоящия въззивен съд да постанови свое Решение, с което да потвърди
изцяло обжалваното първоинстанционно Решение, със законните последици
от това. Нямат свои нови доказателствени искания пред настоящата въззивна
инстанция. Претендират да им бъдат присъдени направените от тях по делото
разноски пред настоящата въззивна инстанция, за което са представили
необходимия Списък по чл.80 от ГПК. В този смисъл е пледоарията на общия
им процесуален представител- адвокат.
Настоящия въззивен ОС- Ст.Загора, като се запозна с мотивите и
диспозитивите на атакуваното първоинстанционно Решение, с направените
във в.жалба оплаквания, със становищата в двата идентични Отговора на
въззИ.емите- ищци Д.Д.Ц. и Р.Д.А. /и двамата от гр.С.З./, като обсъди всички
събрани по първоинстанционното дело писмени и гласни доказателства, взе
предвид заключението на приетата без никакви оспорвания съдебно-
техническа експертиза пред РС, приложимите по казуса материалноправни и
процесуални норми и константната практика на съдилищата по аналогични
казуси, преценени съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при
съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено и
доказано, че въззивната жалба се явява процесуално допустима, и по нейната
основателност въззивният съд следва да се произнесе по съществото на спора
с това въззивно съдебно Решение.
В атакуваната му част първоинстанционното Решение е по предявен
2
вещен негаторен иск по реда на чл.109 във вр. с чл.52 от ЗС.
Видно от мотивите и диспозитивите на атакувания първоинстанционен
съдебен акт, обект на въззивно обжалване от ответника Община- С.З. и на
въззивна проверка от настоящия ОС- Ст.Загора, въззивникът Община- С.З. е
била осъдени да прекрати неоснователните си действия, които пречат на
двамата ищци/съпрузи/ да упражняват своето право на собственост върху
собствения им недвижим имот/дворно място/, находящо се в гр.С.З., ***,
представляващо УПИ XV - 2435 по плана на града, цялото с площ от 330
кв.м., като премахне 1 бр. дърво вид „бреза“ с височина над 5 м. и 1 бр. дърво
вид „липа“ с височина над 7 м., посадени в южната част на ПИ с
идентификатор № 68850.505.240, с адрес на поземления имот- гр.С.З., ***,
представляващ частна общинска собственост с площ 3963 кв.м.
Съгласно събраните пред РС писмени и гласни доказателства, както и
видно от приетото без възражение от никоя от страните заключение на
съдебната агротехническа експертиза по първоинстанционното дело, двамата
ищци- въззИ.еми/съпрузи/ са безспорно съсобственици на недвижим
имот/дворно място/, находящо се в гр.С.З., ***, представляващо УПИ XV-
2435 в кв.30 по плана на града, цялото с площ от 330 кв.м., при съответните
съседи и граници, върху имота попада сграда с идентификатор №
68850.505.242.1, със застроена площ 89 кв.м., като съседния и поземлен имот
с идентификатор №68850.505.240, представляващ частна общинска
собственост на въззивиника/ответник/ Община- гр.С.З.. Не се спори между
страните, че съгласно Констативен протокол № 19-93-32/26.10.2020г. и писмо
изх.№ 10-11- 2677/02.03.2021г. със Заповед на Кмета на Община- С.З. е била
назначена комисия от служители на общинска администрация, която е
извършила проверка в недвижимия имот/частна общинска собственост/ и е
установила, че процесните 2 бр. дървета не са на нормативно предвидените
минимални отстояния по чл. 94, ал.2, т.3 от Наредба № 7/22.12.2003г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони. Безспорно въз основа на Заповед № 10-00-
941/27.04.2021г. Кметът на Община- С.З. е наредил да бъдат запазени 1 бр.
дърво под № 6- „Липа“/Tilia grandifolia/ и 1 бр. дърво под № 5- „Бреза“ /Betula
alba/. Безспорно е установено от приетото заключение на назначената от РС
агротехническа експертиза, че в южната част на процесното ПИ
68850.505.240 се установява 1 бр. дърво вид „Бреза“ с диаметър на ствола
около 30 см. и височина над 5 м., на разстояние 2 м. от оградата и 1 бр. дърво
вид „Липа“ с диаметър на ствола около 30 см. и височина над 7 м., на
разстояние 50 см. от оградата, като никое от процесните 2 бр. дървета не са
от застрашен вид.
Процесният правен спор е относно предявен вещен иск по чл.109 от ЗС
от двамата съсобственици и същевременно носители на ограниченото вещно
3
право, за защита на притежаваните от тях вещни права от неоснователни
преки или косвени въздействия върху имота им, с които се пречи, ограничава
или смущава спокойното ползване на имота по неговото предназначение, при
който без да се отнема владението, се пречи на съсобствениците да
осъществяват спокойно и в пълен обем правомощията си да ползват
собствения си недвижим имот. Видно от материалите по
първоинстанционното дело, от представените писмени доказателства е било
установено по несъмнен и безспорен начин, че двамата въззИ.еми/ищци/-
съпрузи са действително собственици на посочения в исковата молба
недвижим имот с идентификатор № 68850.505.242, че същият граничи от
северна страна с ПИ с идентификатор № 68850.505.240/частна собственост на
Община- С.З./, съгласно нормата на чл.52 от ЗС не се позволява да се
посаждат дървета до имота на съседа на по- малко разстояние от 3 м. за
високите дървета, 1,5 м. за средните и 1 м. за ниските. Безспорно РС е
установил от заключението на вещото лице, че процесните 2 бр. дървета
„бреза“ и „липа“ представляват високи дървета по смисъла на Наредба №
7/22.12.2003 г. и се намират на отстояния в противоречие с минималните по
чл.52 от ЗС. Поради което напълно законосъобразно, обосновано и доказано
РС е приел, че в недвижими имот на Община- С.З. е извършено действие,
което е трайно по своя характер и противоречи на императивна правна норма,
като самото противоречие с такава норма сочи на изначална липса на
субективно право за осъществяване на въздействие върху съседния имот,
поради което то следва да се приеме за неоснователно. Безспорно трайната
съдебна практика по аналогични казуси приема, че нарушаването на
нормативно определените граници по чл.52 от ЗС обуславя неоправдани
пречки за използване на съседния имот и следователно, когато отстоянията не
са били спазени, съсобствениците разполагат с правно признатата възможност
посредством негаторен иск да премахнат това създаденото противоправно
състояние, без да е необходимо да доказват дали и с какво посадените в
съседния имот дървета им пречат на спокойното упражняване на правата им.
Още повече, че насаждането на дървесни видове в нарушение на нормативно
предвидените отстояния за това винаги представлява неоснователно действие,
с което се пречи на упражняването правото на собственост, поради което
същите подлежат на премахване. Предвид което, заедно с установяване
неоснователното действие, в нарушение на разпоредбата на чл.52 от ЗС,
въззИ.емите/ищци/ са доказали пред РС и третата законова предпоставка за
получаване на търсената негаторна защита по реда на чл.109 от ЗС, а именно
създаването на пречки за пълноценното упражняване правото на собственост
от тях, като негови титуляри. В тази връзка настоящия въззивен съд споделя
напълно констатациите, доводите и изводите на РС в мотивите на атакуваното
му първоинстанционно осъдително Решение. При извършената въззивна
4
проверка се установи, че много точно и ясно в мотивите на атакуваното
Решение/и съответно в диспозитИ. му/ това е посочено много подробно, ясно
и недвусмислено.
Следователно в атакуваното първоинстанционно Решение РС правилно
е констатирал, че са налице всички елементи от фактическия състав на
негаторния иск по чл.109 във вр. с чл.52 от ЗС, поради което оплакванията
във въззивната жалба за липса от страна на двете процесни дървета на
някакво негативно въздействие върху имота на двамата въззИ.еми/ищци/-
ограда, покрив, фасада и други, останаха неоснователни, незаконосъобразни и
недоказани, включително и за някакви конкретни пороци на атакувания
първоинстанционен съдебен акт. В настоящото въззивно съдебно
производство не бяха събрани никакви нови доказателства, които да оборят
възприетото от РС в атакуваното му първоинстанционно Решение. Поради
което въззвната жалба се явява напълно неоснователна и недоказана, и следва
да се остави изцяло без уважение, като се потвърди атакуваното
първоинстанционно Решение, като валидно, допустимо и правилно, с всички
законни последици от това.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на осн. чл.273 във
вр. с чл.78, ал.2, чл.80 и чл.81 от ГПК въззивникът Община- С.З. следва да
бъде осъден да заплати на всеки един от двамата въззИ.еми/ищци/
направените по въззивното дело разноски за възнаграждение на един общ
пълномощник- адвокат пред ОС- Ст.Загора в размери общо 600 лв. за
двамата.
Настоящото въззивно съдебно Решение по вещен негаторен иск по
чл.109 във вр. с чл.52 от ЗС, може да се обжалва по общия касационен ред
съгласно чл.280, ал.3, т.1, пр.3 от ГПК в 1- месечен срок от връчването му на
всяка от страните, чрез настоящия въззивен ОС- Ст.Загора пред ВКС- София.
Ето защо водим от гореизложеното и на осн. чл.272 и 273 от ГПК във
вр. с чл.109, изр.1 и чл.52 от ЗС, въззивният ОС- Ст.Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 328/24.04.2023г. по гр.д.№
5213/2022г. по описа на РС- гр.С.З..
ОСЪЖДА ОБЩИНА- С.З., БУЛСТАТ ***, със седалище в гр.С.З., ***
да заплати на М. К. Я.- ЕГН ********** и П. Д. Я.- ЕГН **********, и
двамата от гр.С.З., *** сумата 600 лв. /шестстотин лева/ разноски за
адвокатско възнаграждение на един общ пълномощник- адвокат пред
въззивната инстанция.
5
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 1- месечен срок от връчването му
на всяка от страните, чрез ОС- Ст.Загора пред ВКС- София.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6