№ 369
гр. София, 28.01.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 15 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Антон Н. Урумов
при участието на секретаря Кристина Андр. Неделчева
и прокурора Г. П. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Антон Н. Урумов Частно наказателно
дело № 20241100208459 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА М. А. П. се явява лично.
За него се явява адв. Г. с пълномощно, депозирано към молбата.
За Началника на Затвора-София се явява инсп. М. с пълномощно от днес.
СЪДЪТ разясни правата на лишения от свобода в настоящото
производство.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА П.: Разбирам правата си. Ще ползвам
услугите на адв. Г..
АДВ. Г.: Нямам искания за отводи.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ИНСП. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че по делото не са налице процесуални пречки за
разглеждането му в днешното съдебно заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
1
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА на лишеният от свобода.
М. А. П., роден на ******* г. в гр. София. Българин, български
гражданин, с основно образование, женен, осъждан. С адрес: гр. София, район
„Красна поляна“, ул. ******* /къща/. С ЕГН **********.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по реда на съдебното следствие.
ИНСП. М.: Представям, моля да приемете, справка за изтърпени
наказания, актуална към днешна дата.
ПРОКУРОРЪТ: Запозната съм със справката, същата е относима, моля
да бъде приобщена.
АДВ. Г.: Да се приеме.
СЪДЪТ намира, че така представеното писмено доказателство е
относимо към предмета на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЛАГА представеното от инсп. М. и описано по-горе писмено
доказателство.
ИНСП. М.: Нямам други искания по реда на съдебното следствие.
АДВ. Г.: Нямам искания по реда на съдебното следствие.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане на молбата от представителя на
защитата.
Прочете се.
АДВ. Г.: Поддържам молбата. Няма да соча други доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам молбата, като доводите си за това ще изложа
в ход по същество. Доказателствени искания нямам.
ИНСП. М.: Същото становище.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРОЧИТА и ПРИЕМА представените по делото писмени доказателства
и като намери делото за изяснено от фактическа страна
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧИЛО.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че така депозираната молба за УПО от
лишеният от свобода М. А. П. следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна. Мотивите ми за това са следните:
От приобщените към делото писмени доказателсва се установява, че
молителят е постъпил в Затвора-София на 15.01.2020 г. за изтърпяване на
наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 9 г. при първоначален строг
режим, наложено му по НОХД дело №3132 от 2017 г. по описа на СГС за
извършени престъпления по чл. 116 от НК и чл. 339 от НК.
Със заповед от 27.01.2023 г. режимът на изтърпяно наказание е променен
на „Общ“, а считано от 01.08.2023 г. е прекатегоризиран в „Открит тип“.
От приобщената в днешното съдебно заседание актуална справка за
правното положение на осъденото лице е видно, че към днешна дата
остатъкът за изтърпяване на наказанието е в размер на 3 г. и 10 дни, т.е. налице
е, макар и формално, първата изискуема се фактическа предпоставка по чл. 70
от НК за УПО.
Намирам, че не е налице втората изискуема се материално-правна
предпоставка, а именно осъденият да е имал необичайно добро и необратимо
константно поведение.
От така изготвения доклад, който е приобщен към делото, е видно, че М.
П. не е наказван, награждаван е общо 4-ри пъти, но обстоятелството, че не е
наказван, не може да бъде предпоставка за УПО, тъй като съгласно чл. 96 от
Закона за изпълнение на наказанието и задържането под стража, осъдените
лица имат задължение да спазват вътрешния ред и дисциплина в
пенитенциарното заведение.
Оценката на риска от рецидив към момента на постъпване в
пенитенциарното заведение е била в средните стойности, 40 точки, към
момента в действителност е снижено на 33 точки, но съгласно скалата за
риска, едва при риск от 20 точки се счита, че същият е преодолян и е
отпаднала възможността на държавата да продължи да реализира своята
наказателна репресия.
Рискът от вреди за обществото също е в средния размер, въпреки че
оценката е направена в контролирана среда.
3
От така изготвения доклад се установява, че планът за изпълнение на
присъдата не е изпълнен в цялост, а в зоната на нуждите са отчетени дефицити
както следва: отношение към правонарушението, междуличностни проблеми,
умения за мислене.
Режимът на изпълнение на наказанието не е променен в лек, а е
необходимо да се проследи поведението на лицето в нестрого контролирана
среда, за да се установи неговата готовност за безпроблемна ресоциализация.
П. търпи наказание за извършени тежки умишлени престъпления, които
изискват задълбочен корекционен процес, а оставащият остатък от
изтърпяване на наказанието не е малък.
По време на престоя си в затвора следва да се отчете, че П. е полагал
труд, доколкото здравословното му състояние е позволявало, поради което е
налице честно отношение към труда.
Изведено от горното намирам, че поправителния процес при осъденото
лице е започнал, но не е завършил.
Предвид горното и с оглед събраните доказателства, изискуеми се по чл.
439А от НПК може да се направи обоснован извод, че наказанието не е
изиграло в достатъчна степен своята индивидуална превенция, заложена в
разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК, тъй като поправителният процес не е
прогресирал в достатъчна степен, поради което моля уважаемият съд да
остави без уважение молбата на М. А. П. за УПО поради липсата на
законовите предпоставки за това.
ИНСП. М.: Становището на началника по отношение молбата на
осъденото лице е, че към момента молбата е недопустима и неоснователна.
Налице е само първата изискуема предпоставка, а именно, че същият е
изтърпял повече от половината от наложеното му наказание.
По отношение на втората предпоставка, Началникът на затвора смята, че
от наличните по делото доказателства не може да се направи извод за
настъпила крайна тенденция за неговото поправяне и превъзпитаване, като
мотивите за това са приложени в неговото становище и съвпадат с изложеното
от представителя на СГП. За процесуална икономия смятам, че не би следвало
да ги преповтарям.
Началникът смята, че молбата следва да бъде оставена без уважение.
АДВ. Г.: Оспорвам становищата на СГП и на представителя на Затвора,
тъй като считам, че внимателния прочит на доказателствата води до съвсем
други изводи от тези, които представителите на Прокуратурата и Затвора
правят във връзка с процеса на поправяне на осъденото лице.
Писмото на Началника на затвора е едно клише, което всеки път се
използва и ако се сравни настоящото писмо от 31.12-.г. със същото писмо от
4
19.01.2025 г. ще установите, че няма никаква разлика в текста, единствената
разлика е срока на изтърпяното наказание, който се е променил.
Не приемам този вид оценка с два реда, когато се касае за остатъка от
живота на един човек и дали той да бъде лишен от свобода, или да бъде
прекратено изтърпяването на това наказание.
Редно беше в писмото на Началника на Затвора да се изложат мотиви
защо е налице този краен извод. Такива липсват.
В самото писмо на Началника на Затвора са посочени и неверни
обстоятелства. Моля да имате предвид, че на 2 стр. от писмото е посочено, че
рискът от вреди към обществото е висок, а всъщност това противоречи на
становището на доклада за осъденото лице, актуалния и последен от
13.12.2024 г., където се приема, че рискът за обществото е среден.
В доклада служителите на затвора, които имат пряко наблюдение върху
живота и поведението на осъденото лице са преценили, че този риск е среден,
а Началникът го извежда като висок. Смятам, че трябва да се ползва
становището в доклада, тъй като той няма пряко наблюдение върху
поведението на осъденото лице.
Крайният извод в доклада е, че все още не е осъществен принципа на
прогресивната система при изпълнение на наказанието. Това било, защото
режимът на изтърпяване на наказанието от „Общ“ е бил заменен с „Лек“.
Сочи се съвсем накратно и че целите на наказанието, визирани в чл. 36 от
НК не са постигнати. Като чета този краен извод аз си задавам въпроса той
към този доклад ли е, който го предхожда. Защото ако внимателно се прочете
доклада, като изключим каква е присъдата, наказанието и житейската история
на лишения от свобода, която също има значение в настоящия случай, стигаме
до поведението му в затвора.
В доклада е посочено, че този човек от постъпването си в местата за
лишаване от свобода, поначало в затворническо общежитие „Кремиковци“, е
регистрирал положителна тенденция в развитието и поведението си. Това е
отразено на стр. 2 от доклада. По време на престоя си, когато той е бил на
строг режим, този човек е награждаван 5 пъти. Както и представителят на
СГП отбеляза, не е наказван нито един път. Осъденото лице е изтърпял 9-
годишна присъда, от която реално към момента е изтърпял 2/3. Без 10 дни,
които ще ги изтърпи, докато приключи настоящото производство по делото,
тъй като е двуинстанционно.
Този човек е изтърпял 2/3 от наказанието в един период от 6 г., в който той
не е дал никакъв повод на затворническата администрация да го наказва за
няккави провинения. Касае се за едно перфектно поведение, което продължава
6 г. Това поведение говори, че този човек се поправя с течение на времето,
докато стои в затвора. Факт е, че строгият режим е заменен с „Общ“. Тук са
посочени две награди по време на престоя му в затворническото общежитие,
но Съдът констатира в началото на настоящото производство, че всъщност
има още една награда. Този човек има 8 награди.
5
Той упражнява обществено полезен труд. На стр. 3 от доклада
затворническата администрация е посочила подробно как постепенно рискът
спрямо този човек се редуцира. В началото на 36 точки, после на 33 точки и че
е налице една трайна положителна тенденция спрямо този човек. Налице е
непрекъснато подобрение във всичките критерии, които ползва
затворническата администрация за оценката за поведението на този човек и за
неговото поправяне. Няма нито едно нарушение, има само положително
развитие по време на престоя му.
Този човек няма опасност, ако бъде освободен УПО, да извърши
рестъпление. Той е на 68 години, една напреднала възраст, но въпреки нея
този човек работи в затвора.
Считам, че са налице и предпоставките на чл. 439А, ал. 1 от НПК,
сравнявайки поведението от доклада с критериите по чл. 439А, ал. 1.
Доказателства за поправяне са всички доказателства, които сочат за
положителна промяна у осъдения. Ние имаме една непрекъсната тенденция на
положителна промяна на осъденото лице. Той има добро поведение, това е
безспорно, защото той е само награждаван, не е наказван. Участва в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни и спортни дейности. Той се
труди, останалите дейности не подхождат на напредналата му възраст, но това,
което той може да прави, го прави.
Той не представлява риск нито за останалите лишени от свобода, нито за
затворническата администрация. Затова съм учуден, четейки всички
положителни характеристики в доклада, че крайният извод е, че този човек не
се е поправил. Към материалите е приложен и планът за изпълнение на
присъдата. Този същия не е променен от началото на миналата година.
Никъде в доклада не видях някакъв упрек към осъденото лице във връзка
с този план. Дали по някакъв начин е възпрепятствал неговото изпълнение със
своето поведение? Такова нещо не е отразено в доклада и аз приемам, че този
доклад е изцяло положителен и затова не приемам крайния извод, че целите
по чл. 36 не били постигнати. Аз смятам, че са постигнати и това се доказва от
перфектното поведение на осъденото лице.
Има значение за неговото поправяне, ако той бъде освободен УПО,
средата, в която ще продължи да живее. Този човек над 60 години не е имал
никакви криминални прояви. Това му е единственото осъждане. Той е женен,
има си дом и семейство. Ако бъде освободен УПО, той има къде да отиде и не
представлява никакъв риск. Има и съответните заболявания, по делото е
приложена медицинска справка, той страда от диабет, високо кръвно и т.н.
Не приемам крайния извод на Началника на Затвора, нито на
администрацията на затворническото общежитие „Казичене“, че не са
постигнати целите по чл. 36. Поведението осъденото лице в продължение на 6
години доказва, че са постигнати.
При предишното разглеждане на делото миналата година, СГС отказа да
го освободи с основния мотив, че все още остатъка от присъдата е
6
сравнително голям. Към настоящия момент той е изтърпял 2/3 трети.
Имайки предвид този срок, който не е малък на изтърпяното наказание и
най-вече поведението на осъденото лице и неговата възраст, това са едни
гаранции, че този човек, ако вие уважите неговата молба, той много лесно ще
се приобщи към обществото и няма заплаха за вбъдеще да извърши друго
престъпление. Този човек просто ще се върне при семейството си и ще
продължи живота си, затова моля да приемете молбата за основателна и да я
уважите по тези съображения.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА П.: Поддържам казаното от адвоката ми.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ЛИШЕНИЯ ОТ СВОБОДА.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА П.: Моля да ме освободите, ако не ме
освободите, аз ще си изкарам присъдата.
СЪДЪТ след като изслуша становищата на страните и се запозна със
събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 437 НПК, вр. чл. 70 НК, като е
образувано по молба на осъденото лице М. А. П. с искане за условно
предсрочно освобождаване на същия от изтърпяване на остатъка от
наложеното му наказание „Лишаване от свобода“.
Видно от събраните по делото доказателства осъденият към настоящия
момент се намира в затвора във връзка с изпълнение на наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от девет години, наложено му по НОХД № 3132 / 2017 г.
на Софийски градски съд.
От материалите по делото се установява, че към датата на днешното
съдебно заседание същият е изтърпял от така наложеното му наказание
„Лишаване от свобода“ повече от половината от това наказание, т.е. изтърпял
е 5 години, 11 месеца и 20 дни, като в тази връзка същият към настоящия
момент отговаря на формалните предпоставки визирани в чл.70 НК, а именно
същият да е изтърпял не по-малко от една втора от наложеното му наказание.
Що се отнася до останалите предпоставки визирани в закона във връзка с
преценката дали са налице основания за условно предсрочно освобождаване
7
на осъденото лице, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 70 от НК,
която към настоящия момент сочи, че за това дали лицето се е поправило и
превъзпитало не се съди единствено по отношението на същото към труда -
т.е. по примерното му поведение и честно отношение към труда. В закона са
посочени редица други обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид от
съда във връзка с преценката дали са налице предпоставките на чл. 70 НК и те
трябва да сочат на положителна промяна на осъдения по време на изтърпяване
на наказанието.
По настоящото дело са приложени и изискуемите по закона доклади и
оценки, които дават основание на настоящия съдебен състав да счита, че в
случая не са налице другите предпоставки, визирани в закона за приложение
на условно предсрочно освобождаване на осъденото лице, тъй като е без
значение колко време е работил осъденият. От наличните по делото
доказателства е видно, че при него стойностите на криминогенния риск са все
още високи, оценката на риск на рецидива също е със значителни стойности,
като има промяна и намаляване на тези стойности в сравнение с началния
период на изтърпяване на наказанието. Видно е също така, че до този момент
осъденото лице е награждавано по време на изтърпяване на наказанието
„Лишаване от свобода“, както и не му е налагано дисциплинрно наказание.
Както сочи представителя на Началника на затвора, същият има подкрепяща
го среда. Същевременно са налице основания, които да може да бъдат
преценени в негова вреда. В негативна насока са всички изготвени
окончателни доклади и становища по мястото, където понастоящем изтърпява
наказанието „Лишаване от свобода“ по повод на депозираната от осъденото
лице молба по чл.70 от НК, като следва да се има предвид, че именно
служителите на затвора, които са работили с него и са имали възможност да
наблюдават неговото поведение най - добре са запознати както с
характеристиките на лицето, така и с неговото поведение по време на
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“, поради което и дадените
становище съдът не намира основание да не кредитира и да не възприеме.
Преценявайки всички тези обстоятелства по делото СЪДЪТ счита, че в
случая молбата се явява неоснователна и същата следва да бъде оставена без
уважение.
По тези съображения, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. А. П. с ЕГН ********** за
предсрочно условно освобождаване за изтърпяване на оставалата част от
наказанието „Лишаване от свобода“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване и протестиране пред
САС в 7-дневен срок от днес.
8
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:00 часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
9