№ 1077
гр. Варна , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20203100503191 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№53727/07.08.2020г. от Ж. П.
Ж., ЕГН **********, с адрес в ***** срещу решение №2730/30.06.2020г. по
гр.д. №14062/2019г. на ВРС, с коeто е отхвърлен иска на жалбоподателя
срещу „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК *********, за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът Ж. П. Ж.,
ЕГН **********, не дължи на ответното дружество „Водоснабдяване и
канализация – Варна“ ООД, ЕИК *********, сумата от 4687,26 лв. с ДДС,
представляваща главница по фактура от 28.06.2019г., начислена за периода от
26.06.2018г. – 25.06.2019г. за обект на потребление в *****, въз основа на
Наредба 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Сочи се като неправилен извода на
1
първоинстанционния съд, че процесната сума е начислена законосъобразно,
като са били налице основанията за осъществяване на корекционна процедура
по реда на чл.37 от Наредба №4 от 2004г. Твърди се, че констативният
протокол е съставен в нарушение на действащите ОУ и не представлява годно
основание за извършване на корекция.
В срока по чл. 263 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата
страна „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, с който се оспорва
жалбата като неоснователна. Твърди се, че постановеното решение е
правилно и законосъобразно, постановено въз основа на задълбочено
обсъждане твърденията на страните и обосновано.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба
от Ж. П. Ж., ЕГН **********, с адрес в *****, срещу „Водоснабдяване и
канализация – Варна“ ООД, ЕИК *********, с искане да се приеме за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумата от 4687,26 лв. с ДДС, представляваща главница по фактура
от 28.06.2019г., начислена за периода от 26.06.2018г. – 25.06.2019г. за обект в
*****, въз основа на Наредба 4 от 2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е потребител на услуги на
ответното дружество като ВиК оператор за имот в гр. Варна, ул. „Баучер“ 4,
ет. 6, ап. 15. До м. юни на 2019г. ищецът заплащал редовно дължимите суми
на база отчитане на водомер от инкасатор. При направена проверка
установил, че била издадена фактура от 28.06.2019г. в размер на 4687,26 лв. с
ДДС. Оспорил наличието на неплатени задължения с жалба до ответното
дружество, в отговор на която бил уведомен, че на 25.06.2019г. служители на
ВИК оператора констатирали физическо въздействие върху водомерите в
обекта, което било достатъчно основание да се приложат разпоредбите на чл.
37 от Наредбата за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи. Твърди се, че в посочената сметка било неясно защо са посочени
показания - старо: 66 от 26.06.2018г. и ново: 0 от 25.06.2019г., тъй като за
2
периода от 25.06.2018г. до 25.06.2019г. ищецът заплащал редовно дължимата
сума, а водомерите продължавали да отчитат редовно към момента на
подаване на исковата молба. Сочи се, че не е възможно потребление в
посочения в КП размер. Оспорва се издадената фактура и съставения КП,
като се излага, че ищецът не е присъствал на проверката. За представител на
ищеца било посочено лицето Пламен Ж. на 16 години, което се оспорва да е
син на ищеца и да е присъствало на проверката. Оспорва се, че
измервателните устройства били разпробити и не били в метрологична
годност. Оспорва се заключението за извършено нарушение по чл. 16, ал. 6 и
чл. 20 ОУ.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, с който се
изразява становище за допустимост, но неоснователеност на иска. Не се
спори, че ищецът е собственик на процесния имот и като такъв се явява
потребител на ВиК услуги, както и че имотът е водоснабден и има две
открити партиди. Сочи се, че на 25.06.2019г. инкасаторът на района влязъл в
жилището за ежемесечен отчет на изразходваните ВиК услуги, при което
констатирал, че върху водомер с аб. номер 1297977 има физическо
въздействие върху измервателния уред – същият бил пробит и имало
поставен кламер, който пречел да се отчита консумираното количество вода.
След това бил съставен КП, в който били описани водомерите и направените
констатации относно разбитите водомери и поставения кламер. Лицето,
осигурило достъп до апартамента, се представило като Пламен Ж., син на
ищеца. Извършена била корекция на сметка по реда на чл. 37, ал. 1 от
Наредба 4 за ползване на водоснабдителните и канализационните системи от
2004г. Инкасаторът на района бил изпратен да направи отчет на всички
индивидуални водомери в сградата и главния водомер, при което била
установена разлика от 1546 куб.м. вода по главен водомер, която била
фактурирана на името на ищеца. Заявлението на ищеца за извършване на
метрологична проверка не било уважено, тъй като не се касае за точността на
измервателния уред, а за физическо въздействие върху него.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, приема за установено от фактическа и правна страна
3
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявения
иск с правно основание чл. 124 ГПК за процесуално допустим, поради което
дължи произнасяне по същество на спора.
В случая не е спорно качеството на ищеца като потребител на ВиК
услуги за притежавания от него имот, съответно и наличието на договорно
правоотношение между страните, което се установява от представените по
делото доказателства въз основа на разпоредбите на приложимата Наредба
№4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водопроводните и канализационните системи.
Като потребител на ВиК услуги по смисъла на цитираната
разпоредба на чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. и чл.2 от Общите условия
за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
„Водоснабдяване и канализация” ООД – Варна, ищецът е и задължено лице за
плащане на задълженията за консумираната в имота вода и доставени ВиК
услуги. Процесните отношения между страните се регулират при общи
условия, издадени от ищцовото дружество и одобрени по съответния за това
ред, доказателства за което са представени по делото.
Спорен между страните е факта на констатирано физическо
въздействие върху измервателния уред в обекта на ищеца и количеството
начислени ВиК услуги. Ответното дружество твърди, че начисляването е
осъществено при приложение на процедурата по чл.37, ал.1 във връзка с
чл.35, ал.6 от Наредба №4 от 14.09.2004г. въз основа на констатация за
физическо въздействие върху измервателната част на водомерите. Съгласно
чл. 37 от Наредбата при установяване на незаконно присъединяване към
4
водопроводните и канализационните системи съответните отклонения се
прекъсват, а изразходваните, отведените и пречистените количества вода се
определят по реда на чл. 35, ал. 6 за едногодишен период, освен ако се
докаже, че периодът е по-малък.
На първо място в случая не се твърди и не се установява да е налице
незаконно присъединяване, не е спорно между страните, че водомерите в
процесния имот са поставени и пломбирани от служители на ответното
дружество. Също така от представените от ответното дружество карнети се
установява, че е извършван реален отчет в обекта на ищеца до 12.02.2019г.
вкл. и въз основа на този отчет са начислявани суми по партидата на ищеца,
както се установява от справката за облога и плащанията, тоест около три
месеца преди съставяне на констативния протокол са снети показанията на
процесните водомери, което обуславя приложимост на по-кратък период по
смисъла на чл.35, ал.6 от Наредбата, дори при наличие на останалите
предвидени предпоставка.
Същевременно в случая не се установява по безспорен начин и
твърдяното от ответното дружество механично въздействие върху
водомерите, което води до спиране на тяхното въртене. В показанията си
разпитаните в хода на първоинстанционното производство свидетели
потвърждават отразените от тях в констативния протокол обстоятелства, а
именно разпробиване на водомерите и наличието на кламер, който спира
централния механизъм да върти и с това спира и отчета на консумираната
вода. Поради тяхното оспорване по искане на ищцовата страна във
въззивното производство е назначена съдебно-техническа експертиза. От
заключението на вещото лице се установява, че стъклата на водомерите са в
цялост, но е налице деформация по прозрачния плексигласов капак на
водомер №15-233240, като при огледа няма поставени кламери, но вещото
лице не изключва наличието на дупка за кламер преди, впоследствие
запушена термично. Според вещото лице пломбите са цели и номерата им са
достоверни. По делото е представен и констативен протокол от метрологична
експертиза на средство за измерване №12/17.05.2021г., изготвена от БИМ на
водомер №15-233240, от която се установява, че корпусът и капакът на
водомера са без наранявания, няма видими дефекти и повреди, водомерът
съответства на метрологичните и техническите характеристики.
5
Въз основа на всички събрани доказателства в хода на
първоинастниционното и въззивното производство се налага извода за
недоказаност на твърденията за извършено върху водомерите механично
въздействие, водещо до неотчитане на консумираната вода. От една страна в
констативния протокол и показанията на свидетелите се посочва, че е
констатирано разпробиване и на двата водомера, а от друга от заключението
на вещото лице пред настоящата инстанция се установява деформация на
единия водомер с №15-233240, която би могла да се получи при запушване на
съществувала дупка. Същевременно от изследването на БИМ, което съдът
кредитира изцяло, се установява, че водомер №15-233240 няма видими
дефекти и повреди, от което следва, че и по отношение на двата водомера не
се установява твърдяното от ответното дружество механично въздействие,
основание за начисляване на суми по реда на чл.37, ал.1 във връзка с чл.35,
ал.6 от Наредба №4 от 14.09.2004г. При липса на проведено доказване на
основанието за начисляване на процесната сума в размер на 4687,26 лв., за
които е издадена фактура от 28.06.2019г., предявеният иск се явява
основателен.
Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции
решението на ВРС в обжалваната част като неправилно следва да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което претенцията да бъде
уважена.
С оглед изхода от спора пред въззивния съд, разноски за
първоинстанционното и въззивното производство се следват на въззивника в
размер на 187,49 лв. заплатена държавна такса пред първата инстанция, 93,74
лв. заплатена държавна такса пред първата инстанция, 200 лв. внесен депозит
за вещо лице и адв. възнаграждение в размер на 568 лв. за
първоинстанционното производство и 500 лв. пред въззивната инстанция
съобразно отправеното искане и представени писмени доказателства.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №2730/30.06.2020г. по гр.д. №14062/2019г. на
ВРС, с коeто е отхвърлен иска на жалбоподателя срещу „Водоснабдяване и
канализация – Варна“ ООД, ЕИК *********, за приемане за установено в
6
отношенията между страните, че ищецът Ж. П. Ж., ЕГН **********, не
дължи на ответното дружество „Водоснабдяване и канализация – Варна“
ООД, ЕИК *********, сумата от 4687,26 лв. с ДДС, представляваща главница
по фактура от 28.06.2019г., начислена за периода от 26.06.2018г. –
25.06.2019г. за обект на потребление в *****, въз основа на Наредба 4 от
2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи, както и в частта за
разноските, като ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ж. П. Ж., ЕГН **********, не
дължи на ответното дружество „Водоснабдяване и канализация – Варна“
ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна сумата от 4687,26 лв. с ДДС,
представляваща главница по фактура от 28.06.2019г., начислена за периода от
26.06.2018г. – 25.06.2019г. за обект на потребление в *****, въз основа на
Наредба 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, както и в
частта за разноските.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК
*********, със седалище гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на Ж. П. Ж., ЕГН
**********, с пост. адрес гр. Варна сумата 1549,23 лв., представляваща
сторените в първоинстанционното и въззивното производство разноски,
съобразно изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на
основание чл.280, ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7