РЕШЕНИЕ

№…………

гр. Перник, 30.09.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав :

                 Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : Даниела Асенова, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело №01677 описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявения иск е с правно основание, чл.79 и чл.86 ЗЗД.  

              По изложените в исковата молба обстоятелства „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК ********* е поискало да бъде осъден Р.Г. В., ЕГН: ********** ***, да му заплати сума в размер общо на 9201,63 лева, вземане по договор за потребителски паричен кредит № ****-******** от 08.06.2018г., от които : 6 015,91 лева (шест хиляди и петнадесет лева и деветдесет и една стотинки) - главница; 2 945,30 лева (две хиляди деветстотин четиридесет и пет лева и тридесет стотинки) - изискуема, падежирала и непогасена договорна възнаградителна лихва за периода от 05.09.2018г. до 05.01.2021г.; 240,41 лева (двеста и четиридесет лева и четиридесет и една стотинки) - лихва за забава върху просрочената и неплатена в срок главница, заедно със лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и присъждане на съдебните , както и направените разноски в настоящето производство юрисконсултско възнаграждение. 

Ответника  е подал отговорна исковата молба, като е изразила становище, че  оспорва исковете,  като твърди, че част от клаузите му са нищожни. 

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното: 

             Видно от представените писмени доказателства от ищцовата страна се установява, че на 08.06.2018г. между ответника  и БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, с ЕИК ********* като кредитодател е сключен договор за потребителски паричен кредит с № ****-******** . По силата на договора за кредит кредитодателят е отпуснал на кредитополучателя финансиране (главница) в размер на 6 000,00 лева. Кредитополучателят, от своя страна, се е задължил да върне предоставената сума (главница), ведно с начислена възнаградителна лихва на 48 месечни погасителни вноски, като падежът на последната месечна погасителна вноска е 05.06.2022г., като всяка вноска е в размер на 238.95 лева.

             Не се спори по делото, че кредитодателят е предоставил уговореното финансиране в размер на 6 000,00 лева, от които 5 790,00 лева са преведени по банкова сметка *** Р.Г. В., а сума в размер на 210,00 лева, представляваща такса ангажимент е директно удържана от кредитодателя при предоставяне на уговорената главница.  

                 На основание чл. 26 от договора за кредит кредитодателят „Б.Н.П. Пърсънъл Файненс С.А. клон България" е могъл по всяко време  да прехвърли вземанията си на избрано от него трето лице без да необходимо съгласието на кредитополучателя. С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България", като цедент и „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, като цесионер, ведно с Приложение №1 от 26.08.2019г. към същия, на „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД са прехвърлени вземанията по договор за потребителски паричен кредит № ****-******** от 08.06.2018 г.. Прехвърлените вземания по договор за потребителски паричен кредит № ****-******** от 08.06.2018 г. към датата на цесията 26.08.2019г. са в общ размер на 10 093,48 лева, от които: 6 015,91 лева главница, 3 562,49 лева договорна възнаградителна лихва и 515,08 лева лихва за забава.

                 На осн. чл. 5, изречение 2-ро от договор за потребителски паричен кредит № ****-******** при просрочие на две и повече месечни погасителни вноски кредиторът има право да обяви предсрочна изискуемост на вземането си. Възползвайки се от това свое право е връчил лично на Р.Г. В. на 18.01.2021г. уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост.  

                Видно от заключението на вещото лице Б.С.П.,  се установява, че сума по договор за потребителски паричен кредит ****-******** от 08.06.2018г. от Р.Г. *** - кредитополучател е в размер на 6 000,00 лева. Размерът на извършените плащания от Р.Г.Б. по договора за потребителски паричен кредит № ****-******** от 08.06.2018 са за 480,00 лева. Според вещото лице  с тази сума са били погасени следните задължения : Главница 155,91 лева, Договорна лихва 254,79 лева, Застрахователна премия 67,20 лева, Погасена допълнителна лихва 2.10 лева /просрочена 1,17 и 0,93 лв./

Общо: 480.00 лева. Падежът на първата изцяло непогасена месечна вноска по договора е на 05.09.2018г., в размер на 238,95 лева. Веищото лице сочи, че размерът на неплатената сума /задължението/ на Р.Г. В. по договора за потребителски паричен кредит № ****-******** от 08.06.2018 г., по пера - главница, лихви е както следва: Главница 5 844,09 лева,  Договорна лихва 2 983.89 лева от 05,09,2018 г - 05,02,2021 год., Лихва за забава 308,70 лева от 05,09,2018 г - 05,01,2021 г. до обявяване на искуемостта, Лихва за забава 387,25 лева от 05,09,2018 г- 05,04,2021 г до подаване на иск.молба. Видно от допълнителното заключение на вещото лице, ответника с последна вноска от 08.03.2021г. е внесъл общо 880.00 лева по договора.

 Предвид всичко изложено съдът приема, че е установено по делото наличието на сключен  договора за заем, по смисъла на чл.240, ал.1 от ЗЗД, поради което ищеца е доказал съществуването на такъв договор, както и че сумата е получена от ответника, като същата не оспорва това обстоятелство.

Налице са предпоставките за уважаване на предявеният по чл.79 от ЗЗД иск. Ищцовата страна е следвало да докаже съществуването на договора за заем и факта, че заемодателя и бил изправната страна по него, както и валиден договор за цесия между заемодателя и ищеца, уведомление на длъжника за извършената цесия. Усвояването на кредита се установява с предаването на сумата, което не се оспорва от ответника, като по този начин заемодателя е изпълнил задължението си по чл.240, ал.1 от ЗЗД. Същия не е длъжен да доказва неизпълнението, тъй като то е отрицателен факт и не би могло да се докаже от твърдящия го. На доказване подлежи положителния факт на изпълнението,  но доказателства в тази насока е следвало да представи ответника, нещо което той не е направил.    

              Ответната страна се позовава на нищожност на договора във връзка с чл.19, ал.5 от ЗПК. Съдът намира доводите за основателни. Съгласно цитираната разпоредба годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), като клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Цитираната разпоредба на чл.19 ал.5 от ЗПК е императивна и тежестта на доказване , че не е нарушена пада върху ищцовата страна.  Същата обаче не е ангажирала доказателства в настоящето производство, че ГПР по процесния договор не надвишава пет пъти законната лихва. Наред с това може да се направи и обосновано предположение, че е налице надвишаване на ГПР съобразно законовите изисквания доколкото, като се приспадне 210,00 лева, представляваща такса ангажимент е директно удържана от кредитодателя остава главница по заема в размер на 5790.00 лева, а общо задълженията по кредита възлизат на 11469.60 лева, или почти двоен размер от заетата сума. Самото изчисление следва да стане по формула посочена в приложени 1 към ПЗР на ЗПК, но както бе посочено това не е сторено в настоящето производство.

              Поради изложеното съдът приема, че клаузите по договора извън тази по заетата сума се явяват нищожни, поради противоречие с императивна норма на ЗПК и в случая следва да бъде присъдена само главница по договора. От сумата в размер на  5790.00 лева, която реално се явява главница по договора, следва да бъдат приспаднати сумите постъпили при плащания от ответника в размер на 880.00 лева, като окончателно дължимата се сума е 4910.00 лева.

               Върху посочената главница на основание чл.86 ЗЗД, следва да бъде присъдена законна лихва от датата на предсрочната изискуемост - 25.01.2021г. до датата на предявяване на иска - 05.04.2021г., която изчислена с програмен продукт АПИС е в размер на 96.84 лева. На същото основание следва да бъде присъдена и законна лихва за забавено плащане считано от датата на предявяване на иска - 05.04.2021г., до окончателното заплащане на сумата.

              С оглед изхода на делото ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сторените разноски в настоящето производство , изчислени съобразно уважената част на исковите претенции в размер на 390.68 лева. Следва да се отбележи, че съдът определя юрисконсулско възнаграждение в настоящето производство съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.8 от ГПК в размер на 200.00 лева. 

  Съответно ищцовата страна следва да бъде осъдена да заплати направените разноски от ответника съобразно отхвърлената част на исковите претенции в размер на 369.25 лева.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

Р Е Ш И :

            

              ОСЪЖДА Р.Г. В., ЕГН: ********** ***, да заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК ********* със съдебен адрес:***,  сумата в размер на  4910.00 лв. - главница,  вземане по договор за потребителски паричен кредит № ****-******** от 08.06.2018г., сумата в размер на 96.84 лева, законна лихва от датата на предсрочната изискуемост на вземането - 25.01.2021г. до датата на предявяване на иска - 05.04.2021г.,  ведно със законна лихва за забавено плащане върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 05.04.2021г., до окончателното заплащане на сумата, както и 390.68 лева разноски в настоящето производство, изчислени съобразно уважената част на исковите претенции, като иска за главница и законна лихва до пълния размер  от 6 015,91 лева   - главница; иска за заплащане на 2 945,30 лева  - изискуема, падежирала и непогасена договорна възнаградителна лихва за периода от 05.09.2018г. до 05.01.2021г.; 240,41 лева  - лихва за забава върху просрочената и неплатена в срок главница, ОТХВЪРЛЯ същите като неоснователни и недоказани.  

ОСЪЖДА “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК ********* със съдебен адрес:***, да заплати на Р.Г. В., ЕГН: ********** ***,  направените разноски от ответника съобразно отхвърлената част на исковите претенции в размер на 369.25 лева.               

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                 

Вярно с оригинала:С.Г.                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: