Решение по дело №193/2018 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.26, ал.4 от ЗГВРСНР.

Делото е образувано по жалба на А.С.П. ***, против разпореждане № 4506-40-1796/29.06.2018 г. на директора на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" - гр. София, с което е отказано изплащане на гарантирано вземане на жалбоподателя.

Жалбоподателят твърди, че разпореждането е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на правилата и процедурата при постановяването му, изразяващи се в следното: не е извършена проверка за действителност на вземанията на работника и на производството по несъстоятелност на дружеството; административният орган неправилно е приел, че се касае за различен субект; не е приложен §.41 от ПЗР на Закона за пазарите на финансовите инструменти, както и че е следвало да се спре производството на основание чл.26, ал.2, т.1 от ЗГВРСНР.

Иска се да бъде отменено обжалваното разпореждане, с което на жалбоподателя е отказано изплащане на гарантирано вземане и да се върне преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендират се и направените разноски в производството по делото.

Ответникът по делото, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да се остави в сила обжалваното разпореждане. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: с решение № 345/20.07.2015 г. по описа на ВРС "Титан АС" ЕООД е осъдено да заплати на жалбоподателя неизплатени трудови възнаграждения, обезщетение за оставане без работа и за неизползван платен годишен отпуск.

Със заявление-декларация за отпускане на гарантирано вземане вх.№ 4506-40-2318/15.05.2018 г. жалбоподателят е поискал да му бъде отпуснато гарантирано вземане по ЗГВРСНР поради прекратяване на трудовото му правоотношение с работодателя от 27.03.2015 г., като  е приложил и писмени доказателства за дължимостта на сумите.

С обжалваното разпореждане директорът на фонд ГВРС е отказал изплащане на гарантирано вземане по съображения, че дружеството "Титан-АС" ЕООД е преименувано на "Санатит" ЕООД, като дружеството е развиващо дейност и за него няма вписано съдебно решение за откриване на производство по несъстоятелност. При тези обстоятелства е приел, че не  е налице нито една от хипотезите на чл.6 от ЗГВРСНР, поради което липсва правно основание за изплащане на гарантирани вземания на жалбоподателя.

Видно от приложената справка от Търговския регистър от 13.06.2018 г., спрямо дружеството "Титан-АС" ЕООД са били образувани две производства за откриване/обявяване в несъстоятелност (т.д.№ 6441/2013 г. и т.д.№ 2182/2015 г. по описа на СГС), но и двете са прекратени.

От същата справка се установява, че спрямо дружеството "Санатит" ЕООД е образувано производство за откриване/обявяване в несъстоятелност (т.д.№ 1816/2017 г. по описа на СГС), по молба за обявяване в несъстоятелност на НАП.

Видно от фирмено досие към 25.05.2018 г. за дружеството "Санатит" ЕООД, с предишно наименование "Титан АС", е отбелязано, че дружеството е развиващо дейност, като липсва отбелязано вписване на решение за обявяване в несъстоятелност.

При направена служебна справка в Търговския регистър и от съда, предвид публичността на вписаните обстоятелства (чл.11 от ЗТР), се установява, че към момента на постановяване на обжалваното разпореждане за отказ и към настоящия момент липсва вписване на решение за обявяване в несъстоятелност на "Санатит" ЕООД ("Титан АС" ЕООД).

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: жалбата  е допустима, като подадена от лице - адресат на акта, за което е налице правен интерес да обжалва, и в законоустановения срок за обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Разпореждането е издадено от компетентен орган - директор на фонда "Гарантирани вземания на работниците и служителите", с оглед представената заповед за назначаване (заповед № 1016-40-723/16.06.2016 г.), в съответствие с материалния и процесуалния закон, в предписаната от закона форма и е мотивирана.

Съгласно чл.4, ал.1 от Закона за гарантираните вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР), право на гарантирано вземане по закона имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя по чл.2 - всички физически и юридически лица, които наемат лица по трудово правоотношение и спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност по реда на Търговския закон или по реда на специални закони, независимо от срока на трудовото правоотношение и от продължителността на работното време.

Съгласно чл.6 от ЗГВРСНР субективното право на гарантирани вземания за работниците и служителите възниква от датата на вписване в Търговския регистър на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност, за откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност или за откриване на производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване на дейността на предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството.

В случая се установява от събраните доказателства, че липсва вписано в Търговския регистър решение от посочените в чл.6 от закона, поради което за лицето не е възникнало право на гарантирано вземане. Разпоредбата е императивна и по недвусмислен начин урежда момента, от който възниква правото на гарантирано вземане.

По делото са представени доказателства единствено за образувано съдебно производство за откриване на производство по несъстоятелност по подадена до съда писмена молба от длъжник (чл.625 от ТЗ), но не и за решения на съда за откриване на производството по несъстоятелност по чл.630 от ТЗ или решение за прекратяване на производството по чл.632 от ТЗ, всяко от които подлежи на вписване в Търговския регистър.

С оглед на горното направеният от административният орган извод за липса на предпоставките на чл.6 от ЗГВРСНР съответства на материалния закон, поради което постановеният отказ за изплащане на гарантирано вземане е законосъобразен.

Наведените доводи за приложение на §.41 от ПЗР на ЗПФИ са неоснователни. Разпоредбата дава право на определена категория лица да получат вземанията си по реда на ЗГВРСНР, тъй като към момента на вписване на решение по чл.6 в Търговския регистър за работодателя им тези лица не са отговаряли на изискванията на закона (предвид изменението на разпоредбата на чл.4 от ЗГВРСНР). При всички случаи става въпрос за лица, за чийто работодател е вписано решение по чл.6 от закона, т.е. за които е възникнала възможността да упражнят правото си на гарантирани вземания, но същите не са отговаряли на други материалноправни предпоставки. В случая за жалбоподателя изобщо не е възникнала възможността да упражни правото си на гарантирано вземане предвид липсата на вписано решение в ТЗ съгласно чл.6 от ЗГВРСНР.

Неоснователен е и доводът за нарушение на административнопроизводствените правила по съображения за нарушение чл.26, ал.2 от ЗГВРСНР. В случая не са налице предпоставките за спиране на производството, визирани в разпоредбата. По аргумент по чл.6 от ЗГВРСНР правото на гарантирани вземания на жалбоподателя не е възникнало, поради което на основание чл.26, ал.3 от ЗГВРСНР законосъобразно директорът на фонда е постановил отказ.

Следва да се има предвид, че законосъобразността на административния акт се преценява към момента на неговото издаване, поради което и последващо вписване на решение в търговския регистър не влече незаконосъобразност на настоящето разпореждане. При вписване на решение в Търговския регистър от визираните в чл.6 от ЗГВРСНР няма пречка жалбоподателя да подаде отново заявление за изплащане на гарантирани вземания поради настъпване на новите обстоятелства и възникване на правото му на гарантирани вземания.

Предвид горното наведените доводи в жалбата за незадълбочено и повърхностно произнасяне са неоснователни. Видно е, че административният орган е изяснил релевантните обстоятелства и е постановил административния си акт в съответствие с приложимите в случая правни норми.

Поради гореизложеното обжалваното разпореждане № 4506-40-1796/29.06.2018 г. на директора на фонд ГВРС, с което е отказано изплащане на гарантирано вземане на жалбоподателя, е законосъобразно като издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в предписаната от закона форма и при спазване на материалния закон, поради което липсват основания за неговата отмяна по чл.146 от АПК.

Жалбата е неоснователна.

От ответника по делото са поискани разноски за производството, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение, поради което и с оглед изхода на правния спор, както и на основание чл.143, ал.4 от АПК, претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Размерът следва да бъде определен на 100.00 лева съобразно чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Съдът констатира, че жалбоподателят не е внесъл следващата се държавна такса в размер на 10.00 лева, както по сметка на АССГ, където първоначално е било образувано делото, така и по сметка на АС-Видин, поради което следва да бъде осъден да я заплати. Разпоредбата на чл.26, ал.7 от ЗГВРСНР визира само производствата по дела за възстановяване на изплатени гарантирани вземания на работници и служители, което е различно от настоящето производство. Цитираната норма, която води до освобождаване от държавна такса, не може да се тълкува разширително.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК Административен съд Видин

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.С.П. *** против разпореждане № 4506-40-1796/29.06.2018 г. на директора на фонд ГВРС, с което е отказано изплащане на гарантирано вземане, като неоснователна.

ОСЪЖДА А.С.П. с ЕГН **********,***, да заплати на Национален осигурителен институт гр. София, направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 (сто) лева.

 ОСЪЖДА А.С.П. с ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Административен съд Видин държавна такса по делото в размер на 10.00 (десет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Административен съдия: