Решение по дело №147/2021 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 май 2021 г. (в сила от 14 май 2021 г.)
Съдия: Рени Цветанова Славкова
Дело: 20217140700147
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ 218

гр. Монтана, 14 май 2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 23.04.2021 г., в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМАРАШКА

                                                                                         РЕНИ ЦВЕТАНОВА

при секретаря АЛЕКСАНДРИНА АЛЕКСАНДРОВА в присъствието на ПРОКУРОР ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАН дело № 147 по описа за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета АПК, вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН.   

Образувано е на основание постъпила касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана против Решение № 260020 от 04.02.2021 г.по АН дело № 1522/2020 г. на Районен съд – Монтана, с което е отменено НП № 12-001591/15.10.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Монтана. С издаденото НП на „С.” ООД, г.М. е наложено административно наказание „имуществена санкция”, за това че е допуснало до работа А*** П*** А*** да работи като крояч с фиксирано работно време от 08.00 до 17.00 ч., работно място, без отношенията им да са уредени като трудови.

В касационната жалба се твърди, че при съставянето на АУАН и при издаване на НП административнонаказващият орган е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Издадените актове съдържат всички факти и обстоятелства констатиращи нарушението. АУАН е съставен на 10.09.2020 г., и е предявен на нарушителя на същата дата да се запознае с неговото съдържание. Представляващият дружеството се възползвал от правото си по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН да подаде писмени възражения по съставения АУАН и да приложи писмени доказателства, като следва да се има предвид, че законът дава възможност на лицето, на което с АУАН се вменява извършено административно нарушение, да представи такива възражения пред административнонаказващия орган, но законът не го задължава, в случай че не приеме същите, да посочи мотиви за това. Достатъчно е в такъв случай да издаде своя акт - НП, с който санкционира административно наказания. Това му поведение - издаването на НП, означава, че той не е възприел доводите на провереното лице и не е съгласен с тях. Преценката на възраженията от административнонаказващия орган не е реквизит на НП и необсъждането им писмено в него, не е предпоставка за обявяване нередовността на НП /чл. 57 ал. 1 от ЗАНН/. Правата на наказания субект не са накърнени в такива случаи, тъй като за него остава възможността да атакува издаденото НП пред съда и в това производство да излага отново доводите си в своя защита, а съдът първо като виззивна инстанция ще преценява по същество тези доводи.

В случая се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят, в качеството му на работодател е осъществил от обективна страна нарушението, за което е ангажирана отговорността му. Нарушението е правилно установено по реда на Кодекса на труда, от компетентните за това органи и в изискуемата форма. Моли да се приеме, че има извършено нарушение на разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 1, ал. 2 от същия кодекс. Счита, че правилно е определен и размерът на имуществената санкция /наложена с оглед разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, в законоустановените граници, който се явява минимален такъв, предвид цялостните параметри, отчел е индивидуализиращите отговорността обстоятелства и е обсъдил наличието или липсата на основания по чл.28, б."а" от ЗАНН. Тежестта на нарушението в случая е по-висока, понеже се касае за бездействие от страна на работодателя и сериозно нарушение на трудовото законодателство, но се създават и предпоставки за злоупотреба с трудови и социални права на работниците и служителите. Нарушението е формално, осъществяването на фактическия състав не изисква настъпването на определен противоправен резултат и респективно вреди за определени субекти, поради което счита, че не може да се приеме маловажност. Именно поради тази причини законодателят с измененията през 2012 г. на КТ е създал ал. 2 на чл.415в, която гласи: „Не са маловажни случаите по чл. 61, ал.1, чл. 62, ал.1 и ал. З и чл. 63, ал.1 и ал. 2 от КТ”. Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Нормата на чл 61, ал.1 от КТ изисква трудовият договор между работника и работодателя да бъде сключен преди постъпването му на работа, а чл. 62, ал. 1 от с.к. предвижда, че трудовият;договор се сключва в писмена форма. Разликата между трудов договор и граждански договор се състои в техния предмет - с трудовия договор се уговаря осъществяването на трудова функция, а с гражданския договор се уговаря определен резултат. Елементите от съдържанието на трудовия договор са посочени в чл. 66 от КТ. Съществено значение за определяне характера на договора има естеството на осъществяваната дейност. При трудовия договор се ]дължи работна сила - жив труд в рамките на определено работно време за изпълнение на определена трайно осъществявана работа. По гражданския договор се дължи т.нар. обществен труд - постигане на определен резултат. При трудовия договор работникът се намира в зависимост и подчиненост на работодателя - на установен трудов ред и трудова дисциплина, докато при гражданския договор изпълнителят е независим от възпожителя и му дължи само "изработване на нещо" - на уговорения резултат. Не на последно място следва да се има в предвид, че и в т.нар.„граждански договор" е определено и работно място, а именно кроялно, което е елемент на трудовия договор, а не на граждански такъв. Идеята на закона е  работодателят да не приема и да не допуска работника или служителя на работа, преди и без да е сключил с него писмен трудов договор. Позовава се и на чл. 416, ал.1, изр. 2 от КТ, според който текст редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В тази връзка фактическите констатации отразени в акта не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

 Ответникът – „С.” ООД, г.М. чрез адв. Н.Б., в отговор на касационната жалба и писмена защита оспорва жалбата като неоснователна и моли да се постанови решение, с което се потвърди решението на РС Монтана, като правилно. Излага съображения, че между „С*** ” ООД и А*** П*** А*** е сключен граждански договор № 1/17 08 2020 г., съгласно който А*** , като изпълнител е приела да извърши – пускане на детайли и накатаване на плат в кроялното. С Протокол от 17 08 2020 г. са предадени платовете предмет на изработка, като на дата 20 08 2020 г. А*** се е намирала в цеха, за да почерпи поради това, че е имала рожден ден. В с.з. адв. Н.Б. поддържа жалбата и заявява, че не претендира разноски.

Прокурор от ОП Монтана дава заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС Монтана за правилно. В хода на проведеното административно наказателно производство са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и фактическата обстановка не е установена изцяло. Предлага Решението на районния съд да бъде потвърдено. 

Административен съд Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема следното:

 Касационната жалба е подадена в установения, с чл. 211, ал.1 от АПК, 14-дневен срок, от надлежна страна против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за разглеждане по същество. 

За да отмени обжалваното НП въззивният съд, приема, че жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване. От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства този съд приема, че между дружеството-жалбоподател и свидетелката А*** П*** А*** е имало сключени трудови правоотношения, които са били прекратени поради намаляване на работата. Впоследствие помежду им бил сключен Граждански договор № 1/17.08.2020г. със срок на действие до 24.08.2020 г. /л. 19/. Предмет на договора е ръчна работа - пускане на детайли и накатаване на плат в кроялното. С Протокол от същата дата /л. 11-12/ и въз основа на чл. 7 от гражданския договор са уточнени моделите предмет на изработка - общо 627 бр. На 20.08.2020 г. при проверка от служители при Дирекция „Инспекция по труда", гр. Монтана в обект на дружеството - „шивашки цех", се констатира, че свидетелката А*** П*** А*** работи като „крояч", престирайки работна сила като почиства конците на дрехите с работно място, фиксирано работно време от 08.00 ч до 17.00 ч., с почивни дни събота и неделя и с трудово възнаграждение от 610.00 лева седмично без правоотношенията да са уредени като трудови. На същата дата е попълнена и декларация от А*** , в която изрично посочва, че работи по силата на граждански договор, но с работно време л. 18. С Констативен протокол от същата дата е извършено предаване от свидетелката А*** П*** А*** на изпълнената от нея работа, а именно пускане на детайли и накатаване на плат за моделите по гражданския договор. На следващия ден след проверката - 21.08.2020г. е сключен и трудов договор № 128/21.08.2020 г., който е регистриран в НАП /л. 20/.

Свидетелите М*** Т*** и С*** Ш*** установяват, че и двете са участвали при извършената проверка в търговския обект и установяване на престираната работна сила от страна на свидетелката А*** П*** А*** . Техните показания следва да бъдат кредитирани от съда в насока, че непосредствено са възприели факта на извършената работа и липсата на трудово правоотношение между санкционираното дружество и свидетелката А*** . От друга страна от показанията на самата работеща в обекта, както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК, като писмени доказателства - 2 броя декларации, попълнени лично от А*** , Граждански договор № 1/17.08.2020г., Протокол от 17.08.2020г. и Констативен протокол от 24.08.2020г. се доказва, че към този момент на извършване на проверката, работещата свидетелка е упражнявала дейност в срока на действие на гражданския й договор. Причината да заяви работно време, съвпадащо с това на търговеца, е незнание от нейна страна какво време да посочи в декларацията от 20.08.2020г. Съдът кредитира и показанията на свидетелката А*** А*** , като правдоподобни, тъй като същите се потвърждават от неоспорените писмени доказателства. В конкретния случай следва да се приеме, че същата се е намирала в посетения шивашки цех във връзка с факта, че същата е имала рожден ден и е искала да почерпи своите колеги. Това се потвърждава от самия ЕГН * свидетелката - ЕГН * * проверката свидетелката заявила, че е на надомна работа до свършване на поръчката за една седмица, факт, който изобщо не е взет предвид при проверката. При установената фактическа обстановка и анализа на събраните гласни и писмени доказателства съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано, поради което го отменя, ведно със законите последици от това.

С оглед изхода на делото и направеното искане от страна на защитника на жалбоподателя за присъждане на разноски, административнонаказващият орган следва да бъде осъден да заплати на търговско дружество „С*** " ООД сумата в размер на 100.00 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по приложеното по делото пълномощно.   

Предмет на касационната проверка е първоинстанционното решение и съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от този съд съществени процесуални нарушения.

Този съдебен състав на Административен съд Монтана приема, че въззивният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, които да обуславят отмяна на постановеното решение. Фактическата обстановка е правилно установена и въз основа на нея са изведени обосновани и логични правни изводи, които са изцяло се споделят от настоящия състав, без да е необходимо тяхното преповтаряне в настоящото решение, към които мотиви съдът препраща, съгласно чл. 221, ал. 2 от АПК.

Неоснователни са възраженията на касатора, че АНО не е длъжен да изложи мотиви защо не приема възраженията на административнонаказаното лице. Преценката на възраженията, която е посочена от законодателя в чл. 52, ал. 4 от ЗАНН изисква именно това, като тази преценка е част от съдържанието на НП и се съдържа в чл. 57, ал. 1, т. 5 от този закон. В тази връзка, само по себе си издаването на НП предполага неприемане аргументите на подадено в срок възражение, но това съвсем не означава, че същите са преценени от АНО, което от своя страна води до непълнота на обсъжданите релевантни обстоятелства на констатираното нарушение. Тази непълнота дори и да не представлява съществено процесуално нарушение, в случай на основателност, води до незаконосъобразност на издадения акт.

От събраните пред първата инстанция доказателства, в тяхната съвкупност, се установява, че дружеството за определен период от време е имало нужда от лице, което да извърши определена работа – такава, каквато е посочена в сключения граждански договор. В тази връзка е от съществено значение да се отчете, че проверката е извършена по време на обявена извънредна епидемична/пандемична обстановка, след обявеното през март и април извънредно положение в страната, ведно с всички икономически, както и трудови последици от това. Самата извънредна обстановка предполага, което е и общоизвестно установяването на различни от обичайно установения ред, правила и норми, а това от своя страна изисква тяхното съобразяване, преценка и съотнасяне към всеки индивидуален случай. От значение в случая са и всички останали установени обстоятелства, а именно, това че между страните е имало предходно трудово правоотношение, рожденият ден на А*** П*** А*** , което е било повод да се намира на съответното работно място, както и необходимостта от извършването на конкретна работа. По отношение на сключеният в последствие трудов договор, следва да се има предвид, че същият е без правно значение.  

            При служебна проверка на решението съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира решението за допустимо, валидно и в съответствие с материалния закон.  

           По тези съображения жалбата следва да се отхвърли, а оспореното решение като правилно да бъде оставено в сила.   

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 от АПК Административен съд – Монтана.

 

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА като правилно Решение № 260020 от 04.02.2021 г.по АН дело № 1522/2020 г. на Районен съд – Монтана.  

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.