РЕШЕНИЕ
№143/15.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.
Девня
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично съдебно
заседание на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист Искра Василева, като
разгледа докладваното НАХД № 281/2019
г. по описа на РС Девня, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, инициирано е по жалба на
И.Д.И. в качеството му на Председател на ЗК“Златен клас“
с. Михалич, ЕИК ********* против Наказателно постановление № 03-0118264, издадено на 14.08.2019 г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” -
Варна, с което за нарушение по чл. 62 ал. 3 от Кодекса на
труда /КТ/, на основание чл. 414 ал. 3 от КТ на ЗК“Златен клас“ с. Михалич е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 600 лева.
Въззивникът
обжалва наказателното постановление с искане за цялостната му
отмяна, като счита същото за
незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че не е
допуснал нарушението, за което е санкциониран, тъй като е изпълнил задължението
си за подаване на уведомление по чл. 62 ал. 3 от КТ в законоустановения
3 дневен срок. В първото по делото с.з., въззивника се представлява от
Председателя и редовно упълномощен процесуален представител – адвокат, който
поддържа жалбата и искането за отмяна на издаденото наказателно постановление. Алтернативно заявява, че нарушението е маловажно.
Въззиваемата страна, чрез
процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди, че констатациите на
наказващия орган относно извършването на нарушението и неговия автор са
правилни и обосновани и че при съставяне на наказателното постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Моли съда, да потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Контролиращата страна – РП – гр.Девня, редовно призовани не изпращат
представител, не ангажират становище по жалбата.
След преценка на събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 01.04.2019 г. между въззивникът ЗК“Златен
клас“ с. Михалич и лицето Я.А. А. бил сключен трудов
договор № 029/01.04.2019 г. Още на същата дата в 11:17:43 ч. свид. Ж. Х. Д. – главен счетоводител в ЗК“Златен клас“
изпратила уведомление за сключения трудов договор в териториалната дирекция на
НАП – ТД Варна, след което не проверила неговия статус. Два месеца по – късно,
при назначаването на друг служител в кооперацията е било установено, че
подаденото за Я. А.уведомление не е прието в ТД НАП – Варна. Като причина з
отхвърлянето му било отразено, че не е спазен 3 дневния срок за деклариране. Свид. Д. веднага позвънила в ТД НАП – Варна, за да се
осведоми какъв е реда за регистриране на трудовия договор на А., като я
осведомили, че следва да се обърне към „Инспекция по труда“ Варна, за да дадат
задължително предписание съгласно чл. 62 ал. 4 от КТ. В разговора се
установило, че при подаване на уведомлението свид. Д.
е използвала стара, неактуална версия на програмния продукт за електронни
услуги на НАП и вероятно това е причината, поради която уведомлението не е
прието като подадено в срок.
На 15.07.2019 г. Председателят на ЗК“Златен клас“ изпратил искане до Д“ИТ“
– Варна с молба да бъде извършена проверка и да бъде издадено предписание по
смисъла на чл. 62 ал. 4 от КТ. В хода на проверката свидетелите П.Б. и П.Е. -
служители в Дирекция ”ИТ” - Варна изискали от ТД НАП – Варна справка, в която
било отразено, че подаденото уведомление от въззивника
е отхвърлено поради неспазване на 3 - дневния срок за деклариране. Въз основа единствуно на тази справка било прието от контролните
органи, че въззивника е допуснал нарушение по чл.62
ал. 3 от КТ, поради което на 06.08.2019 г. му бил съставен АУАН. Акта бил
съставен в присъствието на Председателя на кооперацията, връчен нему и подписан
от него без възражения. В законоустановения срок пред
административно – наказващия орган не постъпило възражение по акта, при което
той възприемайки изцяло фактическите констатации, отразени в акта и правната
квалификация на нарушението издал атакуваното наказателно постановление, с
което наложил на нарушителя предвидената в чл. 414 ал.3 от КТ санкция в размер
малко над минималния.
Така описаната фактическа обстановка
се приема за установена въз основа на кредитираните от съда като безпристрастно
дадени и резултат от непосредствени лични възприятия показания на разпитаните
свидетели, както и от приложените по делото писмени доказателства. Същите са безпротиворечиви и преценени в тяхната съвкупност не
налагат различни фактически изводи.
Съдът, въз основа на императивно
вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение
законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното
постановление направи следните фактически и правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано чрез правния си
интерес лице, поради което е приета от
съда като допустима.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 416 ал. 2 от КТ - ръководителя
на съответния контролен орган в лицето на Директора на Дирекция „ИТ” гр. Варна.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд констатира , че обжалваното наказателно
постановление и акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено не страдат от процесуални нарушения, даващи основание за
отмяната му. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират
правото на защита на нарушителя и възможността да разбере в както точно е
обвинен. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. Нарушението
е описано ясно и точно, визирана е конкретно нарушената правна норма и всички
свързани с нея законови и подзаконови нормативни актове, което е гарантирало
правото на нарушителя да разбере какво именно нарушение му се вменява, за да
може адекватно да организира защитата си по него. Възражение за допуснати
съществени процесуални нарушения не се правят от въззивника,
като само се посочва, че е сгрешено името на работника. Този пропуск съдът
отдава на техническа грешка, видно от АУАН и НП е, че ЕГН на лицето
съвпада.
Относно материално-правната
законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт.
Съгласно чл.
62 ал. 3 изр. 1 от КТ, в тридневен срок от сключването или изменението на
трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят
или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до
съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
Санкцията за неизпълнение на посоченото задължение е предвидена в разпоредбата
на чл.
414 ал. 3 от КТ, съгласно която работодател, който наруши разпоредбите на
чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв.
В настоящия случай, от
събраните по делото доказателства се установява, че трудовият договор между въззивника и Я. А. е сключен на 01.04.2019 г. От
представената пред настоящата инстанция справка – извлечение от електронния
регистър на НАП – Варна се установява, че на 01.04.2019 г. в 11:17:43 ч. е
подадено уведомление до ТД на НАП от заявител ЗК“Златен клас“ получило УРИ
№03388193043005, което впоследствие е било отхвърлено. При това положение,
нарушението, за което е санкциониран работодателят не е осъществено. Това е
така, защото работодателят е изпълнил задължението си да изпрати уведомление по
чл.
62 ал. 3 от КТ до ТД на НАП – Варна в 3-дневен срок от възникване на
основанието за това. Обстоятелството, че уведомлението е отхвърлено не е
равнозначно на неподаване. Установява се по делото, че в рамките на законоустановения срок такова уведомление е подадено, но
същото вероятно не е прието, тъй като е използвана стара версия на портала за
електронни услуги на НАП. Процесуалното бездействие на въззивника
след подаване на уведомлението с оглед проследяване на приемането на уведомлението,
респ. причината за неговото отхвърляне представлява нарушение на чл.
4 ал. 2 от Наредба № 5/29.12.2002 година. Правилото на тази норма задължава
работодателя да поправи грешките в уведомленията, които не са приети и да ги
изпрати отново в тридневен срок от датата на връчване или получаване на
справката. Това задължение, обаче, не е идентично със задължението по чл.
62 ал. 3 от КТ и подлежи на санкциониране по друг ред.
С оглед на това и следва да се приеме, че въззивникът не е допуснал нарушение по чл. 62 ал. 3 от КТ,
тъй като своевременно – още в деня на сключване на трудовия договор е подадено
заявление за това в съответната ТД на НАП. Факта, че същото е направено чрез
неактуална версия на портала за електронни услуги би могъл да доведе до
отговорност на виновното длъжностно лице, но не и на въззивника
в качеството му на работодател, тъй като той е изпълнил задължението си по чл.
62 ал. 3 изр. 1 от КТ.
При тази констатация издаденото срещу него наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и неправилно, поради което и
претенцията на въззивника за неговата цялостна отмяна
е основателно и следва да се уважи.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-0118264, издадено на
14.08.2019 г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” -
Варна, с което за нарушение по чл. 62 ал. 3 от Кодекса на
труда /КТ/, на основание чл. 414 ал. 3 от КТ на ЗК“Златен клас“ с. Михалич е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 600 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
Варна в 14 - дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: