Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.04.2021г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав в публично съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Албена Александрова
ЧЛЕНОВЕ:Таня Орешарова
Димитринка
Костадинова-Младенова
при участието на секретаря Антоанета Петрова разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело №6057 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение№31045 от 03.02.2020год., СРС, 29-ти състав,
постановено по гр.дело №74007/2018год.
е признал за
установено по реда на чл.422 ал. 1 ГПК, че Н.Л.С., ЕГН ********** с адрес ***
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
следните суми: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ сумата от 55,81 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия
през периода м.05.2015г.-м.04.2017г. за имот, находящ
се в гр.София, ж.к. „*******, гараж №4, аб.№357812 и
сумата от 32,28 лв. такса за услуга дялово разпределение за периода от
м.05.2014 г.-м.04.2017 г., ведно със законна лихва от 07.06.2018г. до
окончателното изплащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2,11 лв. -
обезщетение за забава върху цената на топлинна енергия за периода от
15.09.2017г. до 29.05.2018г., за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№37565/2018 г. на СРС, 29 състав. С решението са отхвърлени исковете по чл. 422 ГПК, вр.
с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за
главница за доставена топлинна енергия до пълния предявен размер и период,
както и исковете по чл.86 ЗЗД за обезщетение за забава върху задължението за
доставена топлинна енергия за разликата над 2,11 лева до 17,04 лв. и за периода
от 16.09.2015 г. до 14.09.2017 г. и върху таксата за дялово разпределение в
размер на 8,09 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 29.05.2018г. Осъдена е Н.Л.С.
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 343,20 лв.
разноски за исковото производство и сумата от 44,77 лв. разноски по
ч.гр.д.№37565/2018 г. на СРС, 29 състав.
Решението е обжалвано от ответницата Н.Л.С., с основни доводи, че решението е неправилно и моли да се отмени и
постанови друго, с което се отхвърлят предявените искове. Посочва, че първоинстанционният съд в решението си неправилно е приел, че
ответницата има качество на клиент на ТЕ за процесния
имот-гараж №4, тъй като смята, че същия не е присъединен обект. Също така излага,
че ако в един имот няма вътрешна инсталация, то тогава няма какво да се
присъединява и за конкретния гараж сочи, че в него никога не са били инсталирани
отоплителни тела, регулираща арматура за тях, отклонения за сградната
инсталация за отопление, както и отклонение за БГВ и което е изначално. Посочва,
че в сградата има петнадесет гаража, като всеки гараж смята, че се присъединява
индивидуално чрез самостоятелно отклонение от сградната
инсталация след като е и самостоятелен обект и неговия собственик се разпорежда
какво да поръча на проектанта, на строителя и на монтажника, като това
обстоятелство не е съобразено от първоинстанционния
съд. В тази връзка прави оплакване, че не са събрани доказателства във връзка с
направеното възражение, че обекта за който се иска заплащане на ТЕ не е
присъединен и не е допуснана допълнителна задача за
СТЕ, като поддържа искането пред въззивния съд и
което искане е уважено. Смята, че от страна на ищеца не е установено, че процесния обект е
присъединен към абонатната станция или към самостоятелно отклонение към нея,
поради което и посочените в решението
суми като дължими биха били верни, но само ако действително е клиент на ищеца и
какъвто смята, че в случая не е. В съдебно заседание пред въззивния
съд пълномощникът на въззивницата Г.С., както и пълномощниците адв.А.и адв.К.поддържат въззивната жалба. Представят писмени бележки по делото и
претендират за присъждане на разноските по делото.
Въззиваемата страна „Т.С.“ЕАД не е подала писмен отговор на въззивната жалба. Подадена е молба с възражение за прекомерност
на разноските на въззивниците. Претендира за разноски
за юрисконсултско възнаграждение
Третото лице
помагач „Т.“ООД не заявило становище по въззивната
жалба.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи по реда на въззивното производство и
при така очертания от жалбите предмет, приема следното:
„Т.С.” ЕАД е
депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с вх. №3046068/07.06.2018год. срещу Н.Л.С. за посочените суми и по което е
образувано гр.д. №37565/2018г. по описа на СРС, 29-ти състав. Посочено е, че претендираното вземане е за стойността на доставена
топлинна енергия за периода от месец 05.2014г. до месец 04.2017г. в размер на 93,71лв.
за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София,
ЖК Сердика, *****, гараж №4, с аб.
№357812, сумата от 32,28лв.-главница за дялово разпределение за същия период,
сумата от 17,04лв.- лихва за забава за периода от 16.09.2015год. до 29.05.2018год.
и сумата от 8,09лв.-лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
същия период, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване
на заявлението до окончателното им изплащане. След като срещу издадената заповед
за изпълнение на парично задължение в законоустановения
срок е постъпило възражение от длъжника в
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, „Т.С.”ЕАД е предявила положителен установителен иск спрямо него по издадената заповед за
изпълнение и е образувано гр.д. №74007/2018г. СРС, 29-ти състав.
В отговора на
исковата молба ответницата е оспорила исковете като неоснователни. Оспорва да е потребител и да се
намира в облигационно отношение с ищеца, във връзка с процесния
обект гараж №4, в който заявява, че, никога не са инсталирани отоплителни тела,
регулираща арматура към тях, отклонения от сградната
инсталация за отопление и за БГВ и при което не е възможно присъединяване към
абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Посочва, че независимо, че нейния съпруг е подписал
документа за пускането на отоплението в сградата, но също така писмено е
обяснил фактическото състояние за неприсъединеност на
гараж №4 след като отказала в гаража да се монтира отоплително тяло. Смята, че
в случая не е приложим пар.1, т.38 от ДР на ЗЕ,
относно отопляемия обем на имот.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е уважил частично
предявените искове и е приел за установено, че ответницата дължи на „Т.С.“ЕАД от сумата от 55,81лв.- главница, представляваща стойността
на доставена и неплатена топлинна енергия само за сградна
инсталация относно процесния имот гараж №4 за периода
м. 05.2015г. – м.04.2017 г. , сумата от 32,28лв.-за услугата дялово
разпределение, 2,11лв.-обезщетение за забава върху цената на ТЕ за периода
15.09.2017год. до 29.05.2018год., като в останалата част са отхвърлени
претенциите до пълния претендиран размер и като
погасени по давност по отношение на главницата до пълния претендиран
размер и период. Приел е, че страните са в облигационни отношения, след като
ответницата е собственик на процесния топлоснабден имот
на посочения адрес и с аб.номер с оглед на приложения
на нейно име нотариален акт, а от приетата СТЕ се установява количеството и
стойността на доставената топлинна енергия в имота, която е само за сградна
инсталация на същия и след като сградата в която се намира обектът е топлофицирана.
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящия състав на въззивния
съд намира, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо, поради което същия дължи произнасяне на съществото на правния спор
в рамките на заявените с въззивната жалба доводи,
съобразно нормата на чл.269, изр.2 ГПК.
Предявени са за разглеждане обективно
кумулативно съединени искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК и с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да се уважи предявеният иск, че
ответникът дължи процесните суми, търсени от ищеца
като стойност на доставена топлинна енергия, ищецът следва да установи главно и
пълно, че ответникът е потребител на топлинна енергия, че в сградата, където е
имотът на ответника има монтиран топломер, преминал метрологична проверка, че
дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е
извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на
индивидуалните разпределители от ФДР и
изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на
доставената топлинна енергия.
Независимо, че ответницата в отговора на
исковата молба е оспорила, че е потребител
и има договорни отношения с ищеца за доставяне на ТЕ за процесния имот с оглед на приложения към исковата молба нот. акт№106/30.01.1998год., н.дело №50179/97год. по описа
на нотариус при СРС, който не е оспорен
се установява, че ответницата Н.Л.С. е собственик на гараж №4, с обща квадратура от 25 кв.м.,
заедно с 0,513% ид.части от общите части на сградата
и толкова ид.части от правото на строеж върху
държавна земя, при съседи югозапад-гараж 5, северозапод-коридор,
североизток-гараж 3, югоизток-коридор и
след като се установява, че сградата, в която се намира гаражът
е топлофицирана и ищецът е доставил в абонатната станция на
сградата определено количество топлинна енергия, отчетена от общия топломер и
ответницата, като собственик върху процесния обект, в
същата сграда- етажна собственост имат качеството на потребители на топлинна
енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ и между страните е налице облигационно
договорно правоотношение, произтичащо от договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, утвърдени от ДКЕВР.
Съгласно
пар.1, т.13 от ДР на ЗЕЕЕ/отм/
потребител е физическо или юридическо лице, което получава електрическа или
топлинна енергия от енергийното предприятие и ги ползва за собствени нужди.
Съгласно чл. 106а, ал.4 от ЗЕЕЕ/отм/ потребител на
топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право на
ползване за топлоснабдявания имот. Съгласно чл. 153,
ал.1 и пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ потребител на енергия
за битови нужди е физическо лице- собственик или титулярът на вещно право на
ползване, който ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление за домакинството си. В смисъла на горните легални определения, ответницата,
като собственик на имот, в сграда, в режим на етажна собственост, която е топлофицирана има качеството на потребител на топлинна
енергия, поради което е материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск
и е без значение по делото дали е подала молба-декларация за откриване на
партида на нейно име при ищеца за процесния обект
или има самостоятелно отоплително тяло с
уред за измерване, което да е реализирано по проект. Съгласно чл. 150 от Закона
за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребителите за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, одобрени от ДКЕВР. Притежаваното от ответницата право на
собственост върху топлоснабдения имот и установеното
наличие на облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от
договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна
енергия, е достатъчно основание за доказване на иска по основание. Съдържанието на договора за покупко-продажба
на топлинна енергия е уредено в представените публично известни Общи условия за
продажба, които са съответно одобрени с Решение ОУ-026/11.05.2002 г. на ДКЕВР и
Решение № ОУ-067/12.12.2005 г. на ДКЕВР, последващите такива от 2008 г., както и ОУ, одобрени с Решение
№ОУ-02/03.02.2014год. и които са публикувани. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ
предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в
ОУ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия.
Неоснователно е възражението на ответницата, че не се дължи
стойност на топлинна енергия, тъй като
при закупуване/ в случая след като е реализирано право на строеж/ на самостоятелен
обект на собственост в топлоснабдена сграда -етажна
собственост купувачът/собственикът/ е длъжен да понесе разноските за общите
инсталации, включително топлоснабдителната, доколкото
не е било упражнено правото на отказ от услугите на ищеца при спазване на
определена процедура. Право на отказ е уреден в чл. 153, ал. 2 ЗЕ, която
предвижда, че когато собствениците, притежаващи най-малко две трети от
собствеността в сградата - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат клиенти на
топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да
декларират писмено това пред топлопреносното
предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването
за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от
нейното самостоятелно отклонение. В случая обаче ответницата не твърди и не е
доказала, че са спазени законовите предпоставки за отказ предвидени в чл. 153,
ал.2 ЗЕ. В случая на доставяне на топлоенергия за битови нужди в сграда в режим
на етажна собственост, следва да намерят приложение разпоредбите на специалния
ЗЕ и те не се дерогират от защитаващата правата на
потребителите разпоредба на чл.62 ЗЗП по силата на пар.1
от ДР на ЗЗП. В този смисъл изрично в ТР
№2/2016год. по т.дело №2/2016год. на
ОСГК е постановено, че за отношенията, възникващи при доставянето на
топлинна енергия за битови нужди в сграда-етажна собственост, се прилагат
разпоредбите на ЗЕ, които не противоречат на разпоредбата на чл.62, във вр. с пар.1 от ДР на ЗЗП.
Неоснователно се явява оплакването, че не е
съобразено от първоинстанционният съд, че не е
доказано изпълнение по договора и доставяне на ТЕ, след като от приета в първоинстанционното
производство СТЕ, която не е оспорена от ответницата по реда на чл.200, ал.3,
изр. второ ГПК- докато трае изслушването на вещото лице, се установява стойността на ТЕ за имота и която е
само за сградна
инсталация, след като вещото лице е посочило, че сградата е топлофицирана,
количеството ТЕ за абонатната станция на адреса гр.София, бл.*****се измерва и
отчита с общ топломер в абонатната станция по електронен път в началото на
всеки месец, който е преминал метрологична проверка и е годен измервателен
уред, при приспаднати технологични разходи в абонатната станция за сметка
на топлопреносното
дружество и разлика, която се разпределя между потребителите в сградата етажна
собственост при спазване на методиката,
формулите и цените, действали към процесния период. В
СТЕ изрично вещото лице е посочило, че в процесния
имот-гараж №4 с оглед на отчетите на общия топломер и изравнителната сметка на
ФДР няма отоплително тяло с уред за отчитане, не се ползва топла вода и
като задължение на ответника е посочена сума за ТЕ, отдадена от сградната инсталация след като имота има отоплямен обем по проект от 45 куб.м., съгласно списък на
разпределение на кубатурата в жилищната сграда, определен от председателя на
домсъвета на ищеца, като на база на този отопляем обем се разпределя енергията
отдадена от сградната инсталация, съгласно Наредба №16-334
от 06.04.2007год. Вещото лице е посочило, че сумата за ТЕ за сградна инсталация за целия период от 01.05.2014год. до
30.04.2017год. възлиза на 93,69лв. след изготвяне и на изравнителните сметки за
сградата, съответно при направеното възражение от ответника за погасяване на
вземанията по давност и което е частично основателно и за периода за който не е основателно- периода 05.2015год. до 30.04.2017год. стойността
на ТЕ е за сумата от 55,81лв.
Пред въззивния
съд е допусната допълнителна СТЕ с поставените от въззивницата
ответник задачи, които не са поставени на първоначалната СТЕ, като вещото лице е посетило имота на
ответницата и се е запознало на място с изградената вътрешно-сградна
инсталация за топлоснабдяване на сградата и е посочило,
че отоплителната система е двутръбна система с долно
разположение на разпределителната мрежа, преминаваща през сутерена-мазетата и
гаражите на сградата, като в процесния гараж №4 няма
монтирано отоплително тяло и което с оглед на заявеното от ответницата е
станало още при монтажните работи, като са избрали да не се монтира отоплително
тяло в самия гараж и поради което и след като няма предоставени чертежи за ОВ и
отоплителната част на процесната сграда, вещото лице
е посочило, че според него гаражът не е присъединен към АС или нейно
самостоятелно отклонение. Същевременно обаче вещото лице е посочило, че процесния имот се намира в отопляемия обем на сградата,
обменя топлина със съседните гаражи и имота над него, също така е посочило, че
в съседния на процесния гараж№3 има отоплително тяло,
което е затапено и по сведение от ответника и други съседи е било предвидено
отопление и на гаражите, като за всеки
от тях има абонатни номера и се заплаща ТЕ. При изслушването си в съдебно
заседание пред въззивния съд вещото лице посочва, че
абонатната станция се намира в сутеренната част на сградата, в която се намират
мазетата и гаражите, а разпределителната мрежа за ТЕ минава през мазетата и
през гаражите, включително и през процесния гараж, в
който има хоризонтална отоплителна тръба и щранг,
който минава и през съседните гаражи, като част от отоплителната система, но
няма отклонение-вертикално за отоплително тяло за самия гараж и поради което
вещото лице е посочило, че смята, че гаража не е присъединен, само защото няма
отклонение за отоплително тяло в самия гараж. Настоящия състав на въззивния съд при обсъждане на СТЕ, приета пред въззивния съд, в съвкупност и във връзка с първоначалната СТЕ, приета от първоинстанционния съд, която не е оспорена, при анализ на
всички събрани доказателства по делото, изслушването на вещите лица при
приемане на експертизите, включително и при съобразяване на становището на
ответницата, че не е осъществена реализация на проекта за отопление, като по
нейно искане не е монтирано самостоятелно отоплително тяло в гаража приема, че процесния гараж №4,
който е самостоятелен обект на собственост се намира в сграда, която е
безспорно топлифицирина, в нея има изградена абонатна
станция и топлоснабдителна мрежа, която обхваща и процесния обект след като в него има монтирана хоризонтална отоплителна тръба и щранг, още повече, че те са част от сградната
инсталация за отопление и са обща етажна собственост и всеки собственик участва
в ползите и тежестите на общата вещ.
Съобразно чл.
139, ал. 1 ЗЕ разпределението на отчетената от общия топломер топлинната
енергия между отделните етажни собственици е извършено по системата на дяловото
разпределение по начина, регламентиран в действащата през периода нормативна уредба. Начинът
за извършване на дяловото разпределение
е регламентиран в ЗЕ (чл.
139-чл. 148) и в действалата към
процесния период - Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, като топлинната енергия за отопление на
сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ).
Разпоредбите
на чл.153, ал.1 и 6 от ЗЕ изпълняват конституционните изисквания да защитават
правата на потребителите за ползване на топлинна енергия и сградната
инсталация за топлоснобдяване
на сградата е обща част, и всички собственици и носители на вещни права следва
да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с
употребата на общата вещ и още при закупуване на съответния имот, който е в
сграда, присъединена към централното топлоснабдяване,
собствениците и титулярите на вещни
права знаят, че следва да се включат в общото управлението на общите части, в
това число сградните инсталации за отопление и за
горещо водоснабдяване на сградата в режим на етажна собственост. В какъвто
смисъл е решение №5 от 22.04.2010год. на
КС на РБ по к.д.№15/2009год. Съгласието на даден етажен собственик за договорно
обвързване с топлофикационното дружество намира израз в редица действия и които
за първия етажен собственик към момента на присъединяване на сградата –
съгласието е обективирано при гласуването в общото
събрание на ЕС за вземане на решение за присъединяване на сградата към топлоснабдителната система на определен доставчик – чл.
149а, ал. 1 ЗЕ и за всеки следващ етажен собственик на същия обект – съгласието
е обективирано в самия придобивен
акт, тъй като придобиването на имота винаги става с негово съгласие, а
несъмнено той знае, че имотът вече е топлоснабден.
Закупуването на жилище в топлоснабдена сграда обективира съгласие за придобиване при тези условия, а от
там – и за договорно обвързване с топлофикационното дружество, което важи и за процесния случая след като няма спор, че сградата, в която
е процесния имот е топлоснабдена,
има изградена абонатна станция и топлопреносна мрежа
в сградата, като последната е обща част
в сградата в режим на етажна собственост. Ответникът остава потребител дори и
да прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в своя обект
или както е в случая след като няма отоплително тяло в гаража, а в съседния
гараж има затапено отоплително тяло, тъй
като в тази хипотеза и съгласно изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 ЗЕ
остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост/ ако има такива отоплителни тела/ и след като
самата сграда, в която се намира индивидуалния обект на собственост на
ответника е присъединена към централното отопление и по което обстоятелство в
случая няма спор между страните.
От заключението на приетата първоначална
СТЕ, която не е оспорена и е компетентно
изготвена от вещо лице специалист в областта на топлотехниката и след като
вещото лице е работило по отчетите на топломера в АС снети по електронен път,
но без несъответствия и разминавания в стари и нови показания, при съобразяване
с формулярите за отчет на общия топломер
в абонатната станция, която съдът кредитира като обоснована и компетентно
изготвена се установява, че в конкретния случай дяловото разпределение е
извършено съобразно нормативните изисквания и правилно първоинстанционният
съд е определил задължението за незаплатена ТЕ само за сградна
инсталация за процесния период, за който няма
погасяване по давност и е уважил предявения иск до посочения размер.
Няма оплаквания във въззивната
жалба и не са изложени доводи по отношение на сумите за дялово разпределение
след като реално такива услуги са извършени от третото лице помагач, както и за
лихвите върху уважените главници.
При тези съображения, поради съвпадане на
приетите от двете инстанции изводи решението, в обжалваната част като правилно
следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото не се дължат
разноски на въззивницата, както и на въззиваемата страна, която не е направила разноски за въззивното производство.
С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по
правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1,
т. 1 ГПК.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№31045 от 03.02.2020год., на СРС, 29-ти състав, постановено по гр.дело
№74007/2018год. в обжалваната част.
Решението
в отхвърлителната част не е обжалвано и е влязло в
сила.
Решението е
постановено при участието на „Т.“ ООД ,
като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.