Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
23.03.2023
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети февруари през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Анелия Янева
мл. съдия Бетина Бошнакова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 14288 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 1.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 3869/ 2020 г.
на Софийски районен съд, І ГО, 162 състав, по предявени от Л.Г.М. /ЕГН **********/
отрицателни установителни искове по чл.439 ГПК е признато за установено, че Л.Г.М.
/ЕГН **********/ не дължи на „Е.М.” ЕООД- *** /ЕИК *******/ сумата 5 960 лв.,
представляваща
непогасена част от главница по Договор за банков кредит от 16.06.2011 г.,
сумата 173.01
лв.- възнаградителна лихва за периода 16.07.2011
г.- 26.06.2012 г., сумата 14.29 лв.- наказателна лихва за
периода 16.02.2012 г.- 26.06.2012 г., както и сумата 447.37 лв.-
разноски
по делото, за които суми са издадени заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист от 16.07.2012 г. по гр.д.№ 32195/ 2012 г. по описа на
Софийски районен съд, 64 състав, претендирани по изпълнително дело №
20198380403627 по описа на ЧСИ М.Б.с peг.№ 838 на КЧСИ. На
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „Е.М.” ЕООД е осъден да заплати на ищеца Л.М.
сумата 263.79
лв.- разноски
по делото, и да заплати на адвокат А.Т. от САК сумата 659.73 лв.- адвокатско
възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 ЗА.
Постъпила
е въззивна жалба от „Е.М.“ ЕООД- ***
/ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена
отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на предявените срещу
дружеството отрицателни установителни искове, с присъждане на разноски по
делото.
Въззиваемата
страна Л.Г.М. /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС
решение като правилно да бъде потвърдено.
Предявени са отрицателни
установителни искове по чл.439, ал.1 ГПК.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като
споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
уважаване на предявените от Л.М. отрицателни установителни искове по чл.439,
ал.1 ГПК като основателни и доказани- чл.272 ГПК.
С отрицателния установителен иск по чл.124,
ал.1 вр. чл.439 ГПК се цели установяване несъществуването на изпълняемо право,
като при уважаването му по правило изпълнителният процес следва да бъде
прекратен. Ищецът, предявил отрицателния установителен иск, е този, в чиято
тежест е да докаже своите възражения срещу вземането под формата на основания
за недължимост на твърдяното от ответника вземане, а ответникът следва да
докаже факта, от който вземането му произтича.
Съвкупната
преценка на събрания по делото доказателствен материал /вкл. книжата по
приложените две изпълнителни дела/ обосновава извод на въззивния съд, че
процесното вземане, представляващо главница /вкл. възнаградителна лихва/ по
договор за кредит, цедирано от кредито-дателя „Юробанк И Еф Джи България“ АД на
ищеца „Е.М.“ ЕООД- цесионер, към 27.01.2020 г. /дата на подаване на исковата молба/ е
било погасено по давност, с изтичане на визирания в чл.110 ЗЗД общ петгодишен
давностен срок.
Безспорно
е по делото, че относно процесните вземания за главница, лихви и съдебни
разноски- предмет на първоинстанционното решение, в заповедно производство по
ч.гр.д.№ 32195/ 2012 г. на СРС, 64 състав, са издадени заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Л.Г.М..
Въз
основа на издадения на 16.07.2012 г. изпълнителен лист първоначално на 5.09.2012
г. е образувано изпълнително дело № 2012838 0408334 на ЧСИ М.Б.с peг.№ 838 на
КЧСИ и район на действие- СГС /перемирано/, а в последствие на 12.08.2019 г. е
образувано изпълнително дело № 20198380403627 по описа на същия ЧСИ- М. Б.с
peг.№ 838 на КЧСИ.
По
първото изпълнително дело- от 2012 г., на длъжника Л.М. е изпратена покана за
доброволно изпълнение, ведно с препис от посочената по- горе заповед за
изпълнение, връчени му на 23.01.2013 г., поради което и предвид липсата на
подадено от същия възражение по чл.414 ГПК, заповедта е влязла в сила на 7.02.2013
г.
По
това изпълнително дело /от 2012 г./ на 19.09.2012 г. е наложен запор върху
банкова сметка *** Л.М., открита в „Райфайзенбанк България“ ЕАД, на 18.09.2012
г. е връчено запорно съобщение за налагането на запор върху получавано от
длъжника от „Б.“ ООД трудово възнаграждение, а на 4.05.2015 г. е връчено
запорно съобщение за налагането на запор върху получавано от „Пападопулос и
син“ ООД трудово възнаграждение. По първия запор на 24.09.2012 г. от
„Райфайзенбанк България“ ЕАД е преведена по специалната сметка на ЧСИ единствено
сумата 2.17 лв., а преводи от посочените двама работодатели на длъжника не са
извършвани, тъй като трудовите му правоотношения с тях били прекратени, за
което ЧСИ е получил съответни уведомления на 25.01.2013 г. и на 11.05.2015 г.
Други
изпълнителни действия по изп. дело № 20128380408334 не са предприети от
взискателя и не са извършени от ЧСИ, вкл. въз основа на възлагане по чл.18 ЗЧСИ. Ответникът „Е.М.” ЕООД е конституиран като взискател по това дело в
качеството на цесионер по сключен с „Юробанк И Еф Джи България“ ЕАД договор за
цесия, въз основа на подадена на 26.02.2016 г. писмена молба, като
производството по същото /изп. дело № 20128380408334/ е прекратено по негова
молба с Постановление на ЧСИ от 21.06.2019 г. на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК.
Второто
изпълнително дело- под № 20198380403627 по описа на ЧСИ М. Б.с peг.№ 838 на
КЧСИ и район на действие- СГС, е образувано въз основа на подадена от ответника
„Е.М.” ЕООД /взискател/ на 12.08.2019 г. писмена молба, която не съдържа
изявление за възлагане по чл.18 ЗЧСИ.
Основателен, при установената по
делото фактическа и правна обстановка, е наведеният от ищеца Л.М. довод /чл.120 ЗЗД/ за недължимост на процесното главнично вземане, представляващо неплатена главница
по договор за банков кредит, поради изтичането на предвидения в закона общ 5-
годишен давностен срок /чл.110 ЗЗД/ с начална дата- 7.02.2013 г. /дата на
влизане в сила на заповедта по чл.417 ГПК/, и крайна дата- 7.02.2018 г., след
която вземането следва да се счита погасено. Без оглед на твърдените от
ответника прекъсване и спиране на погасителната давност, обосновани с
претендирането на процесните вземания по съдебен ред- чл.417 ГПК, и
предприемането на действия по принудителното им събиране по изп. дело №
20128380408334 на ЧСИ М. Б.с peг.№ 838 на КЧСИ, считано от 7.02.2013 г., когато
според приложените писмени доказателства е влязла в сила заповедта за
изпълнение по чл.417 ГПК, предвидената в чл.110 ЗЗД 5- годишна погасителна
давност е започнала да тече и към датата на образуване на следващото
изпълнително дело- на 12.08.2019 г., съответно и към датата на подаване на
исковата молба по настоящото дело- на 27.01.2020 г., е вече изтекла.
Представените
по делото доказателства, вкл. съдържащите се в приложените изпълнителни дела
документи, не могат да обосноват извод на въззивния съд за валидно прекъсване и
спиране на давността след издаване на заповедта за изпълнение. В подадената на
5.09.2012 г. от взискателя „Юробанк И Еф Джи България“ АД молба за образуване
на изпълнително дело не е направено искане за осъществяването на конкретен
изпълнителен способ спрямо имуществото на длъжника Л.М., нито е извършено
възлагане по чл.18 ЗЧСИ. В молбата на ответника „ЕОС Матрикс“ ООД от 26.02.2016
г. за конституирането му като взискател по изпълнителното дело също не е
поискано извършването на конкретни изпълнителни действия срещу длъжника Л.М., нито
е извършено възлагане по чл.18 ЗЧСИ. Единственото валидно изпълнително
действие- запор върху банкова сметка *** М. в „Райфайзенбанк България“ ЕАД, въз
основа на което по специалната сметка на ЧСИ е постъпила сумата 2.17 лв.,
датира от 24.09.2012 г. /дата, предхождаща влизането в сила на заповедта за
изпълнение/, след която дата други валидни изпълнителни действия не са
извършени. Тъй като въз основа на наложените от ЧСИ запори върху трудови
възнаграждения, предвид прекратяването на трудовите правоотношения между
третите лица- работодатели и длъжника М., изпълнение не е осъществено, същите
не са от естество да прекъснат давностния срок. Същевременно прекратяването на
първото изпълнително дело, независимо дали на посоченото от ЧСИ основание-
чл.433, ал.1, т.2 ГПК /по искане на взискателя/, или на фактически
осъществилото се основание по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, заличава последиците на
предприетите от взискателя изпълнителни действия.
Следователно,
независимо коя начална дата ще бъде приета за начало на приложимия общ
давностен срок, предвид липсата на искане за извършването на изпълнителни
действия и предприемането на валидни такива след 7.02.2013 г., към датата на
подаване на исковата молба по настоящото дело на 27.01.2020 г. този срок при
всички случаи е изтекъл. За начална дата на приложимия давностен срок следва да
се счита датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие, съобразно даденото в т.10 на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/ 2013 г. на ВКС- ОСГТК,
тълкувателно разрешение, според което „когато взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие“. Тъй като визираният по- горе 5- годишен
давностен срок към датата на подаване на исковата молба от Л.М. е изтекъл,
валидно принудително изпълнение относно процесните вземания- предмет на
издадения на 16.07.2012 г. по гр.д.№ 32195/ 2012 г. на СPC, 64 състав
изпълнителен лист, не би могло да бъде осъществено. Без правно значение за
прилагане последиците на погасителната давност е дали съдебният изпълнител е
издал постановление за прекратяване на изпълнителното производство или не,
както и кога е станало това /в случая едва на 21.06.2019 г./, тъй като
перемпцията при посоченото прекратително основание настъпва по право.
Предвид
изложеното, тъй като към датата на подаване на исковата молба по настоящото
дело- на 27.01.2020 г., изпълняемото право за сумите: 5 960 лв.- главница по договор за банков кредит, 173.01 лв.-
възнаградителна
лихва, 14.29
лв.- наказателна лихва /неустойка/, и 447.37 лв.-
съдебни
разноски,
не е съществувало, поради погасяване на вземанията по давност, предявеният от Л.М.
установителен иск по чл.124, ал.1 вр. чл.439 ГПК като основателен и доказан за
посочените суми правилно е уважен. Приложимият за акцесорните вземания
специален давностен срок по чл.111, б.“в“ ЗЗД е също изтекъл, като приложение в
случая намира и чл.119 ЗЗД.
Във
връзка с наведените във въззивната жалба на ответника доводи следва да се
отбележи и следното:
В
случая заявлението по чл.417 ГПК и издаването на изпълнителен лист на 16.07.2012
г.- въз основа на издадената от СРС заповед за незабавно изпълнение, не са прекъснали,
нито спрели погасителната давност
за процесните вземания.
Погасителната давност се
прекъсва с предприемането на
изпълнителни действия, като в хода на принудителното изпълнение тя може да бъде
прекъсвана многократно /ТР № 2/ 26.06.2015 г. на ВКС- ОСГТК- т.10/. Давността
се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, независимо от това дали то е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя на основание на чл.18 ЗЧСИ. Такива действия са искането
на взискателя да се приложи определен изпълнителен способ, както и
изпълнителните действия от този способ, като насочване на изпълнението чрез
налагане на запор/възбрана върху определена вещ, присъединяването на кредитора,
възлагане на вземането за събиране или вместо плащане, извършването на опис,
оценка на вещта, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
публичната продан и следващите действия до постъпването на сумите от проданта
или плащанията от третите задължени лица. Тези изпълнителни действия водят само
до прекъсване на давността, но не и до спирането й. В изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно и от всяко прекъсване започва да тече нова погасителна
давност. Не са изпълнителни действия, които прекъсват погасителната давност:
образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за
доброволното изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне
непогасен остатък от дълга, извършването на разпределение /ТР № 2/ 26.06.2015
г. на ВКС- ОСГТК- т.10/.
При
тези съображения, тъй като през период от 5 години след подаването на заявление
по чл.417 ГПК, издаването на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и влизането й
в сила на 7.02.2013 г., кредиторът е бездействал, погасителната давност за
процесните вземания- главница и договорни лихви по договор за кредит и съдебни
разноски, е изтекла, поради което и вземанията са погасени по давност, а искът
за признаване несъществуването им правилно е уважен.
С
оглед изложеното, поради неоснователност на релевираните във въззивната жалба
на ответника доводи и съвпадане крайните изводи на двете съдебни инстанции по съществото
на спора постановеното от СРС решение следва изцяло да бъде потвърдено.
При
този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи
да заплати на въззиваемата страна разноски за въззивното производство, като в
случая, предвид осъщественото в полза на въззиваемия безплатно процесуално
представителство, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв на адв.- пълномощника му- адв.
А. Т., следва да бъде присъдена сумата 300 лв.- адвокатско възнаграждение за
въззивното производство.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение от 1.10.2020 г., постановено по гр. дело № 3869/ 2020 г. на Софийски районен съд, І
ГО, 162 състав.
ОСЪЖДА „Е.М.” ЕООД- ***
/ЕИК *******/ да заплати на адв. А.Т.
от САК, осъществила безплатно процесуално представителство на въззиваемия Л.Г.М.
/ЕГН **********/, сумата 300 лв.
/триста лева/- адвокатско възнаграждение за въззивното производство, на
основание чл.38, ал.2 ЗАдв.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.