Р Е
Ш Е Н
И Е № 435
16.03.2012г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД -
На дванадесети март през две хиляди и дванадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ГЕШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРА ИВАНОВА
МАРИЯ ПЕТРОВА
Секретар: А. К.
Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова гр.дело №128 по описа за
2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба от
третото лице З.Р.Е. с ЕГН:**********,***, според изложеното в която и
уточненията в съдебно заседание на 15.02.2012г., същата е насочена против
всички действия по изп.дело №20118200403093 по описа на ЧСИ Тодор Луков с
рег.№820, извършени спрямо три конкретно описани в жалбата говеда, за които
твърди да са били в нейно владение и да са нейна собственост, а не принадлежащи
на длъжника, които действия се изразяват в запор, опис и оценка и предаването
им на трето лице-пазач и се претендира да бъдат отменени. Жалбоподателят твърди
да е наемател на животновъден обект /обор/ №4281-0041 в с.Поройна,
обл.Пловдивска, в който отглеждала общо 30бр. говеда с ушни марки, като в същия
обект говеда отглеждал и П.Г.Н., които били без ушни марки. На 15.11.2011г.
съдебният изпълнител с помощта на работниците прибрали заедно от полето както
нейните, така и животните на ответника, които се били омешили, като на поляната
пред обора били изброени общо 36 животни, от които 6бр. без ушни марки и 30бр.
с ушни марки /нейните/, а впоследствие при отделянето на животните се оказало,
че от собствените й говеда липсват три, които били прибрани с говедата на
ответника, след като предварително им били свалени ушните марки, при което
нейните говеда останали с три по-малко, а тези на ответника от 6бр. станали на
9бр. Отнетите й говеда били с ушни марки BG 30052969, BG 30625924 и BG 30625975 съответно:
порода черно шарено, цвят черно бял, женско, на възраст 68 месеца; порода черно
шарено, цвят черно бял, женско, на възраст 30,3 месеца, и порода симентал, цвят
червено бял, женско, на възраст 29,5 месеца.
Ответникът по жалбата
взискателя И. П. Н. е подал писмено възражение със становище за нейната
недопустимост като касаеща неподлежащи на съдебен контрол действия по чл.435 от ГПК, евентуално за нейната неоснователност с оспорване на твърденията в нея да
са били сваляни ушни марки на говеда, както и жалбоподателя да е била
собственик на 30бр. говеда, а П.Н. на 6бр., позовавайки се на представените от
самата нея доказателства, според които П.Н. е собственик на 17бр. говеда,
включително и на описаните три в жалбата.
Ответникът по жалбата
длъжника П.Г.Н. счита същата за основателна, поради това, че трите въпросни
животни действително са на жалбоподателя З.Е..
Постъпили са в
изпълнение на разпоредбата на чл.436,ал.3 от ГПК мотиви на ЧСИ Тодор Луков по
обжалваните действия, според които жалбата е допустима, но неоснователна, тъй
като в деня на описа част от процесните вещи по обезпечителната заповед са се
намирали на поляна и пастирът И. С. категорично заявил, че кравите са на
взискателя и за тях се води спор с баща му длъжника П.Н., като същите били
отделени за идентификация и при извършения оглед било установено, че не всички
имат ушни марки и тези с ушни марки били закарани в обора, стопанисван от
длъжника и жалбоподателя, за което жалбоподателя Е. отправила възражение, че
част от отделените крави – общо 36 на брой, са нейна собственост и представила
списък от регистрационната система и пътни листове, при проверката на които
били индивидуализирани 27 броя животни, отговарящи на така представените от
третото лице документи, които били оставени в нейно държане, а останалите
немаркирани осем животни се установило с помощта на доктор А. Т. по външен
признак да отговарят на описаните в обезпечителната заповед, с оглед на което
те били описани, оценени и оставени за пазене на трето лице. Счита се, че, тъй
като жалбоподателя не е доказала по безспорен начин владението върху процесните
вещи, то следва да защити правата си по общия исков ред чрез установяване
собствеността на вещите.
Съдът, след преценка
на материалите по изпълнителното дело и събраните в настоящото производство
доказателства, и при съобразяване с доводите на страните и мотивите на ЧСИ по
обжалваните действия, намира за установено следното по отношение допустимостта
и основателността на жалбата:
Видно е, че изп.дело
№20118200403093 по описа на ЧСИ Тодор Луков е образувано по молба на И. П. Н.
въз основа на представена обезпечителна заповед от 09.11.2011г., издадена
съгласно Определение от 03.11.2011г. по гр.дело №18666/2011г. по описа на ПРС-XVI гр.състав, с което е допуснато обезпечение на
предявените по цитираното дело от И.Н. против П.Г.Н. искове по чл.108 от ЗС –
за предаване на владението като на собственик върху движими вещи – 55 броя
говеда, индивидуализирани по номер, дата на раждане, пол, порода, цвят и
предназначение, чрез налагане на запор върху същите. С молбата взискателят е
поискал по отношение на описаните в заповедта животни да бъде наложен запор,
извършен опис и оценка, както и да бъдат предадени за пазене на трето
лице-пазач, различно от длъжника П.Н.. С разпореждане от 10.11.2011г. ЧСИ е
постановил налагане на запор върху описаните в обезпечителната заповед говеда и
е насрочил опис за 15.11.2011г. от 9,00 часа на адрес: с.Поройна, общ.Първомай,
ул.”Втора”, за което длъжника е уведомен с връчено му при условията на отказ по
чл.44,ал.1 от ГПК съобщение, на която дата такова е връчено и на взискателя.
Според съставения протокол за опис и оценка на движими вещи от 15.11.2011г., на
местоизпълнението са присъствали взискателя, длъжника и настоящия жалбоподател
З.Е., като на поляната пред бивше училище в с.Поройна на приблизително равно
отстояние от фермата на ищеца и къщата с обор на ответника ищецът посочил стадо
крави – 36 на брой, част от които с ушни марки с номер, и заявил, че всички
крави са негови, а на място пастирът И. Ст. категорично заявил, че тези крави
са на ищеца и за тях е спора с баща му ответника. Кравите се отделили за
идентификация с помощта на присъстващия ветеринарен лекар доктор А. Т.К.,
упражняващ функциите по маркировка, регистрация, контрол по движението на
животните и профилактика на едър рогат добитък. З.Е. заявила, че 30 броя от
отделените за идентификация животни са нейни, за което представила документи, и
било констатирано, че видимо част от ушните марки отговаряли на номерацията и
вид/порода на животните, при което ЧСИ разпоредил всички животни с ушни марки
да се закарат в обора, стопанисван от ответника П.Н. и З.Е., регистриран като
животновъден обект 4281-0041, след което била извършена проверка на отведените
в този обект 27бр. говеда с ушни марки и установено, че марките отговарят на
посочените в представените документи, при което тези говеда били оставени в
държане на Е.. За останалите намерени животни без ушни марки д-р К. заявил, че
по външен вид отговарят на посочените в обезпечителната заповед и ги
идентифицирал като: 5бр. черно-шарени, женски, предназначени за мляко; 2бр.
смесена порода, кафяви, женски, за мляко; 1бр. порода „джерсей”, светло кафяво,
женско, за мляко. Тези животни били с видими дупки в ухото, което, според д-р
К., било признак, че са премахнати поставените ушни марки. Едно от намерените
животни - черно шарено женско говедо, било върнато в обекта на Н. и Е. заедно с
маркираните, като Н. отказал да го предаде за опис с останалите немаркирани и
отделени животни и то било оставено в негово държане. Така, извършен е опис и
оценка на осемте идентифицирани немаркирани говеда, които са оставени за пазене
на Г. Н. П. – син на длъжника и брат на ищеца. Според представената от
жалбоподателя Е. пред ЧСИ и в настоящото производство справка за собствените й
животни към 13.11.2011г., тя притежава 30 броя говеда с посочени ушни марки, в които
фигурират и описаните в жалбата три, като за тях са представени и
ветеринарномедицински свидетелства, според които придружител при
транспортирането на тези животни е З.Е. и същите са превозени до животновъден
обект 4281-0041, П.Н.. В настоящото съдебно производство като свидетели,
ангажирани от жалбоподателя, са разпитани А. Г. Г., която работи в кравеферма в
с.Поройна, и А. Т.К.-ветеринарният лекар, присъствал при описа и идентифицирал
животните, чиито показания съдът кредитира като обективни. Според показанията
им, при описа са били намерени на полето и изброени 36бр. животни, 30бр. от
които са били с ушни марки, а 6бр. без ушни марки, като 30-те животни с ушни
марки били на З.Е.. Св.К. твърди, че по време на описа било решено животните да
бъдат прибрани в обора за да могат да се опишат ушните марки, като се проверила
цялата документация на З.Е., и след като били прибрани в обора и след проверка
на документацията животните били преброени отново, като се установило, че
такива с ушни марки са 27бр., а на три от първоначалните 30бр. с ушни марки
същите липсвали, което се потвърждава и от св.Г. След около седмица били
намерени ушни марки, които били на животни на З.Е..
Жалбата е подадена от
трето лице, присъствало при описа, оценката и предаването за пазене на трето
лице-пазач на животните, запорирани по разпореждане на ЧСИ от 10.11.2011г. чрез
връчено на длъжника в деня на описа съобщение, извършен на 15.11.2011г., като
жалбата е подадена на 16.11.2011г. в едноседмичния срок по чл.436,ал.1 от ГПК.
Същата касае действия, извършени от съдебния изпълнител в изпълнение на
обезпечителна заповед за налагане на запор върху движими вещи. Запора се налага
от съдебния изпълнител по правилата на изпълнителното производство, като при
запор върху движима вещ, както е в случая, се извършва и опис, оценка и
предаване за пазене, съгласно чл.400,ал.1 във връзка с чл.449,ал.1 от ГПК и с
чл.465-472 от ГПК. Касае се при това положение за изпълнителни действия, които
като такива подлежат на обжалване от третото лице при условията на чл.435,ал.4
от ГПК, поради което доводите на ответника по жалбата и обезпечен кредитор И.Н.
за недопустимост на жалбата като касаеща необжалваеми действия по чл.435 от ГПК
се явяват неоснователни. Освен това безспорно се установи, че жалбоподателя е
била във владение на животните към деня на запора, доколкото самият съдебен
изпълнител при извършване на описа е установил, че З.Е. и ответника П.Н.
стопанисват общо един и същ обор, регистриран като животновъден обект
4281-0041, в който общо отглеждат животните си, каквито и на двамата са
намерени при описа, поради което изложените от него мотиви да не е установено
по безспорен начин владението на третото лице върху процесните вещи, при което
да е недопустимо то да защитава правата си чрез обжалване на действията, а по
общия исков ред, се явяват неоснователни. В тази връзка следва да се има
предвид и обстоятелството, че жалбата цели защита от процесуално
незаконосъобразно извършени действия, като легитимацията и правния интерес на
третото лице произтича от упражнявано от него владение върху вещите, спрямо
които са насочени изпълнителните действия, като в случая жалбоподателя навежда
доводи за собственост върху три от животните, спрямо които твърди да са
извършени обжалваните изпълнителни действия, като основание именно за
владението й, а не цели установяване на правото й на собственост, поради което
не би могло да се приеме и, че в случая посредством жалбата по същество тя
повдига спор за правото си на собственост, какъвто да подлежи на разглеждане по
общия исков ред. Жалбата, предвид и на уточненията й, е и редовна откъм
съдържание и приложения.
Установява се, че
жалбоподателя Е. към датата на извършване на обжалваните действия е била
собственик на общо 30бр. говеда, съгласно представената пред ЧСИ и в настоящото
производство актуална към този момент справка от 13.11.2011г., изготвена от д-р
А. Т.К. с правомощия по регистрацията и маркировката, които е отглеждала
съвместно с говеда, държани от ответника, като номерата на ушните марки на
стопанисваните от нея 30бр. говеда не съвпадат с посочените в обезпечителната
заповед. От събраните в настоящото производство гласни доказателства се
установява, че при описа са намерени на полето общо 36бр. животни, както е
посочено и в протокола на ЧСИ, като 30бр. от тях са били с ушни марки и същите
са били собственост на жалбоподателя Е., според представените от нея документи
за собственост, а останалите 6бр. са били без ушни марки. След като животните
били прибрани в обора, за да бъдат описани ушните им марки и след проверка на
документацията се установило, че тези с ушни марки вече са 27бр., а без такива
9бр., при което очевидно ушните марки на три от собствените на Е. говеда са
били междувременно свалени, което се потвърждава и от обстоятелството, че около
седмица след описа са намерени ушни марки, принадлежащи на животни именно на
Е.. Тези три животни със свалени ушни
марки са били идентифицирани по външни белези от д-р К. при описа като
идентични на такива, посочени в обезпечителната заповед, което е дало основание
на ЧСИ да приеме, че те са включени в заповедта, в изпълнение на която той е
наложил запор върху всички посочени в нея говеда, и да извърши опис, оценка и
предаването им за пазене на трето лице по отношение и на тях. Тъй като, обаче,
извода за идентичност е базиран единствено на общи външни белези относно пол,
порода, цвят и предназначение, а най-категоричният техен индивидуализиращ белег
е номера на ушната марка, и доколкото се установи трите процесни животни да са
били към началото на провеждане на описа с ушни марки, и то такива с номера
съответно BG 30052969, BG 30625924 и BG 30625975, фигуриращи в
списъка за собствените на Е. общо 30бр., а впоследствие ушните им марки да са
били свалени, номерата по които не са сред посочените в обезпечителната заповед,
то действията спрямо тях излизат извън предметния обхват на заповедта и като
такива са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.
С оглед
основателността на жалбата и във връзка с изричното искане на жалбоподателя за
присъждане на направените от нея в производството по обжалването разноски,
ответника взискател И.Н. следва да бъде осъден да й заплати сумата от общо
359лв., от която 250лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, 25лв. за
държавна такса по сметка на ПОС и 84лв. за такса по сметка на ЧСИ за изготвяне
на копие от изпълнителното дело и за връчване на преписи от жалбата.
Предвид изложените
мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ действията по
изп.дело №20118200403093 по описа на ЧСИ Тодор Луков с рег.№820, извършени на
15.11.2011г. спрямо три броя говеда: порода черно шарено, цвят черно бял,
женско, на възраст 68 месеца; порода черно шарено, цвят черно бял, женско, на
възраст 30,3 месеца, и порода симентал, цвят червено бял, женско, на възраст
29,5 месеца, регистрирани с ушни марки с номера съответно BG 30052969, BG 30625924 и BG 30625975, изразяващи се в запор, опис, оценка и
предаване за пазене на третото лице Г.Н. П..
ОСЪЖДА И. П. Н. с
ЕГН:**********,***, да заплати на З.Р.Е. с ЕГН:**********,***, сумата от 359лв.
/триста петдесет и девет лева/, представляваща разноски за настоящото
производство по обжалване действията на съдебния изпълнител.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: