РЕШЕНИЕ № 260584
26.04.2021г., гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ГО, VI въззивен граждански състав, в публично заседание на тридесет и първи
март две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
при секретаря Петя
Цонкова, като разгледа докладваното от съдия Куршумова въззивно гр. дело № 595
по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 260003 от 03.01.2021 г. постановено по гр.д.№ 14679 по описа за 2019 г. на РС - Пловдив, III б.с., е прекратен гражданския брак между И.И.П. ЕГН: ********** и Е.И.П. ЕГН: **********,*** на 10.10.1982 година с Акт № 0961/10.10.1982 година на Община Пловдив, като дълбоко и непоправимо разстроен, като е прието, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи. Предоставено е ползването на семейното жилище, находящо се в гр П. бул ,,**** на съпругата Е.И.П. ЕГН **********. Постановено е след прекратяване на брака съпругата да носи брачната си фамилия -П.. И.И.П. е осъден да заплати по сметка на ПРС сумата от 30 лв., представляващи държавни такси по производството. Е.И.П. е осъдена да заплати по сметка на ПРС сумата от 30 лв. представляващи държавни такси по производството.
Недоволна е останала Е.И.П., ЕГН **********, против решението в частта му, с която е прието, че вината за разстройството на брака имат и двамата съпрузи, поради което е депозирала въззивна жалба, чрез пълномощника си по делото адвокат Р.М., против тази част от решението. Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че в обжалваната част решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Поддържа се за превратно тълкуване от първостепенния съд на събраните по делото доказателства, от които се намира, че се доказва изключителната вина на съпруга за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Излагат се доводи за брачните провинения на съпруга. Приема се, че не се доказва твърдението в исковата молба за „злоупотреба“ от съпругата със семейни средства. Възразява се, че съдът е възприел показанията на свидетелката Н., без да се кредитира родствената й връзка със съпруга, и от които показания се сочи, че не се установяват конкретни обстоятелства относно това как, с какви свои действия съпругата е направила така, че сирачетата на брата на съпруга да напуснат семейното жилище. Посочва, че съпругата на брата на И.И.П. е починала преди страните по делото да сключат граждански брак, при което жалбоподателката не я познава и не е правила нищо, за да не приеме присъствието на децата. Намира се, че другото брачно провинение на съпругата за смяната на бравите на вратите на семейното жилище, се опровергава от обясненията на съпруга - ответник по насрещния иск и се твърди,че съпругата не е поставяла, нито е сменяла бравите. Искането към въззивният съд е да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго такова, с която да обяви, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има единствено съпругът И.И.П.. Моли за присъждането на направените деловодни разноски.
В съдебно заседание поддържа въззивната жалба и исканията си в нея. Претендира присъждането на разноски в размер на 330 лева, от които адвокатски хонорар в размер на 300 лева и 30 лева държавна такса.
В законоустановения срок по чл. 263 ал.1 ГПК въззиваемата страна И.И.П. ЕГН: ********** не взема становище по жалбата. В съдебно заседание чрез пълномощника си адвокат С., оспорва въззивната жалба като неоснователна с искане за оставянето й без уважение. Не претендира разноски по делото.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК намира следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта- в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо в обжалваната част, поради което следва да се
пристъпи към проверка на правилността на обжалваната част от решението
съобразно оплакванията в жалбата и при служебна преценка за това дали не са
допуснати нарушения на императивни материалноправни норми и/или съществени
процесуални нарушения, които въззивният съд да трябва да поправи с оглед на
задължението му да следи за интереса на родените от брака деца и без да има наведени
от страните оплаквания.
Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 49, ал. 1
във връзка с ал. 3 от СК,
предявен от И.И.П. ЕГН: ********** против Е.И.П. ЕГН: ********** за
прекратяване на сключения между тях граждански брак като дълбоко и непоправимо
разстройство по вина на съпругата Е.И.П..
В исковата си молба съпругът
твърди, че с ответницата са сключили граждански брак на 10.10.1982 г. От брака
си нямат непълнолетни деца. В началото на 2010 г. помежду им настъпило
отчуждение в резултат на злоупотреба от страна на съпругата със семейни
средства. По настоящем нямали никакви физически и дори визуални контакти.
Поради създадената нетърпимост напуснал семейното жилище в гр.П., бул.***
/СИО/, което се ползва от съпругата. Въз основа на изложеното счита гражданския
брак за изчерпан от съдържание, безполезен за страните и за обществото.
С отговора на исковата молба съпругата Е.И.П. не е оспорила, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, което обаче е обосновала изцяло с поведението на съпруга. Предявила е насрещен иск за прекратяване на брака като дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на съпруга И.И.П..
От фактическа страна по делото няма спор, че страните са сключили граждански брак на 10.10.1982 г., като от брака им има родени две деца, които са пълнолетни към момента на предявяване на исковете за развод. Страните и двете им деца са живели заедно в семейното жилище в гр.П., бул. ****, * ап. *, придобито по време на брака, до фактическата им раздяла през 2003 г. - 2004 г., когато съпругът е напуснал семейното жилище.
С решението в необжалваните части, съдът е прекратил брака между И.И.П. и Е.И.П.,*** на 10.10.1982 година с Акт № 0961/10.10.1982 година на Община Пловдив, като дълбоко и непоправимо разстроен. Предоставил е ползването на семейното жилище, находящо се в гр П. бул ,,** ** на съпругата Е.И.П., и е постановил след прекратяване на брака съпругата да носи брачната си фамилия -П.. На осн. чл. 325 от ГПК в тези части решението е влязло в сила.
В обжалваната част на решението Районен съд Пловдив се е произнесъл по въпроса относно вината на съпрузите за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, прекратен с първоинстанционното решение, като е приел, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи.
По отношение на вината на съпруга, първостепенният съд е приел за доказани наведените от съпругата брачни провинения на съпруга, изразяващи се в създаване и поддържане на многобройни извънбрачни връзки по време на съвместния им живот, които са ставали достояние на съпругата и са я поставяли в унизителни ситуация, както и че е злоупотребявал с алкохол, и за грубото му и агресивно поведение към семейството.
Първостепенният съд е приел относно вината на съпругата, че допуснатите от нея брачни провинения се изразяват в липсата й на съчувствие и съпричастност в тежък за семейството на съпруга момент, когато неговият брат е овдовял и сираците били взети в общия дом под грижите на майката на съпруга, като не е приела присъствието на децата, не е проявявала загриженост и към своя съпруг, като няколкократно го е оставяла след нощни смени без достъп до общия дом и до вещите му от първа необходимост, сменяйки бравата на семейното жилище, за което се е позовал на показанията на св.Н.. За недоказано е прието наведеното от съпруга брачно провинение на съпругата, изразяващо се в злоупотреба с общи средства.
Пловдивския окръжен съд, като взе предвид постъпилата въззивна жалба, направените твърдения, възражения и искания, и събраните по делото доказателства, намира следното:
Във въззивната жалба, инициирала настоящото производство, се оспорват изводите на районния съд за допуснати от съпругата брачни провинения, а така и на нейната вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Вината на съпрузите за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака следва да бъде определена на базата на твърдените от тях и доказани по делото противобрачни прояви, на които страните се позовават като основания за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Извън това остават неизтъкнатите брачни нарушения, които не са били заявени като основание за разстройството на брака.
Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства намира за недоказано наведеното от съпруга противобрачно поведение на съпругата, а така и на вина й.
Твърдяното от съпруга брачно провинение на съпругата е за
злоупотреба от нейна страна със семейни
средства, което е довело до отчуждаване между съпрузите. В процеса по никакъв
начин не се установява твърдението за злоупотреба със семейни средства от
страна на съпругата, до който извод всъщност е достигнал и районния съд. От
ангажираните от съпруга гласни доказателства чрез показанията на сестра му М. Н.
не се доказва посоченото брачно провинение, доколкото и същата посочва, че не
знае по какъв начин съпругата е злоупотребила със средства, а други
доказателства за това не са събрани по делото.
Същевременно в показанията
си св.Н. сочи за отношението на съпругата към децата на овдовелия брат на
съпруга, съответно и че е имала против да останат да живеят при майката на
съпруга, както и че съпругът не е имал достъп до семейното жилище след нощните
си смени. Следва обаче да се отбележи, че подобно поведение на съпругата не е
наведено в процеса като нарушение на брачните й задължения, такива
обстоятелства не са твърдени като причина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака, съответно и не са заявени като основание по чл.322, ал.1 ГПК. Независимо от
последното, районният съд е приел, че съпругата има вина с довода, че не е
проявила съчувствие в тежък за
семейството момент, когато децата на овдовелия брат на съпруга са били взети
под грижите на майка му, както и че е оставила съпруга без достъп до общия дом.
В отклонение на диспозитивното начало в процеса, районният съд е вменил брачни
провинения на съпругата, каквито не са твърдени и наведени от съпруга като
основание съобразно чл.322, ал.1 ГПК. С
оглед на това, районният съд неправилно е разрешил спора за вината на съпругата
като е приел, че същата носи такава за разстройството на брака.
По делото не се установява брачна вина от страна на съпругата, въпреки твърденията на съпруга за наличие на такава. Претенцията на съпруга относно вината на съпругата е недоказана и следва да бъда отхвърлена.
Във въззивното производство не се спори, че съпругът И.И.П. има вина за разстройството на брака, което се подкрепя и от събраните по делото гласни доказателства. От показанията на разпитаната по делото свидетелка М. Д. П., без родство със страните, се установява, че съпругът И.П. е имал извънбрачни връзки, които са станали достояние на съпругата, както и че същият е злоупотребявал с алкохол и е упражнявал насилие по отношение на децата на страните, които обстоятелства са наведени от съпругата като противобрачни действия на съпруга и се доказват по делото.
С оглед на гореизложеното, решението в обжалваната част е неправилно и следва да бъде отменено в частта, с която е обявено, че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи. Спорът следва да бъде решен по същество от настоящия съд, като бъде обявено, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има съпруга И.И.П..
Предвид изхода на делото относно брачната вина, съдебните разноски по делото следва да бъдат възложени на виновната страна, поради което решението следва да бъде отменено и в частта, с която съпругата е осъдена за държавна такса от 30 лв., като тази такса бъде възложена на съпруга.
В полза на въззивницата следва да бъдат присъдени претендираните от нея разноски, обективирани в протокола от съдебното заседание от 300 лева - заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие и сумата от 20 лв. - заплатена такса за въззивно обжалване.
Доколкото при администрирането на въззивната жалба не е събран пълния размер на държавната такса за въззивното производство от 30 лева, представляваща от половината от окончателно определената държавна такса от 60 лева за първоинстанционното производство, а към момента е събрана таксата от 20 лева, то предвид изхода на делото следва да се осъди ответникът по жалбата да заплати още 10 лева по сметка на Окръжен съд Пловдив.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260003 от 03.01.2021 г. постановено по гр.д.№ 14679 по описа за 2019 г. на РС - Пловдив, III б.с., в частта, с която е обявено, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи, както и в частта, с която Е.И.П. ЕГН **********, е осъдена, да заплати по сметка на ПРС сумата от 30 лв. / тридесет лева / представляващи държавни такси по производството, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака има съпругът И.И.П. ЕГН: **********.
В необжалваните части решението
на районния съд е влязло в сила.
ОСЪЖДА И.И.П. ЕГН: **********, да заплати Е.И.П. ЕГН **********, с адрес: ***, направени по делото разноски пред въззивния съд в размер на 320 лв. / триста и двадесет лева/.
ОСЪЖДА И.И.П. ЕГН: **********, да заплати по сметка на Окръжен съд Пловдив държавна такса в размер на 40 лв. / четиридесет лева /.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: