Решение по дело №681/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, против Решение №133/05.02.2024 г. по АНД № 20233110201942/2023 г. на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 03-2100196/24.11.2021 г. на директора на Д. И. по труда Варна, с което на „ТРАНСЕЛСТРОЙ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.А, ет.1, ап.2, ЕИК *********, представлявано от управителя И. Л. Н., за нарушение на чл.275, ал.1 от КТ във вр. с чл.176, т. 2,чл. 178 т. 5, чл. 204 т. 3 и т. 4 от Наредба № 13 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 4500 / четири хиляди и петстотин / лв. и с което Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ е осъдена да заплати на „ТРАНСЕЛСТРОЙ“ ЕООД сумата от 550.00 /петстотин и петдесет/ лева.

С касационната жалба решението на Районен съд – Варна се оспорва като неправилно на посочените в чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ вр. чл. 209, т. 3 от АПК касационни основания – постановено е в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че съдът неправилно е тълкувал и приложил закона. Изтъква се, че между пострадалия работник и санкционираното дружество „ТРАНСЕЛСТРОЙ“ ЕООД безспорно е налице трудово правоотношение, съответно - дружеството има качеството на негов работодател по смисъла на легалната дефиниция на понятието, съгласно §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда /КТ/. Изтъква се че, обратно на приетото от съда, административнонаказващият орган вярно е установил и подробно е описал в наказателното постановление фактите досежно извършване и установяване на нарушението, за извършване на което е ангажирана административнонаказателната отговорност на работодателя. Същите правилно са квалифицирани от органа като нарушение на чл. 275, ал. 1 от КТ вр. чл. 176, т. 2 и чл. 178, т. 5 и чл. 204, т. 3 от Наредба № 13 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт. Позовава се на императивно вмененото на работодателите задължение по Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ да обезпечи, гарантира и следи ефективно за спазване на здравословните и безопасни условия на труд в ръководеното от тях предприятие. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на касатора.

В съдебно заседание касаторът се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея основания. Поддържа и искането за присъждане на разноски и едновременно с това прави възражение за прекомерност на претендираното от противната страна адвокатско възнаграждение.

Ответната страна - „ТРАНСЕЛСТРОЙ“ ЕООД, в пледоарията по същество на спора от неговия процесуален представител и в депозиран писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Настоява решението на Районен съд – Варна да се остави в сила. Иска се в полза на ответника по касация да се присъдят разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава становище за неоснователност на касационната жалба.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, А. съд – гр. Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Районният съд е приел за установено следното:

Административнонаказателното производство е образувано по повод настъпил на 20.10.2022 г. инцидент на гара Синдел, ІV коловоз, стрелка 19, км 509 + 800 с работник на санкционирания работодател „ТРАНСЕЛСТРОЙ“ ЕООД. По повод на инцидента на място пристигнали служители на дирекция Инспекция по труда - Варна - Н. И. и П. М.. Същите са разпитани като свидетели пред въззивната инстанция. Н. място е съставен Протокол за извършена проверка ПР2134546 от 16.11.2021 година. След като се запознали с представената от дружеството документация, от проверяващите срещу работодателя е съставен АУАН № 03-2100196/16.11.2021 г., въз основа на който на 24.11.2021 г. е издадено и процесното наказателно постановление. С него на „ТРАНСЕЛСТРОЙ“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 4500 (четири хиляди и петстотин) лв. за нарушение на чл.275, ал.1 от КТ, във вр. с чл.176 т.2, чл.178 т.5, чл.204, т.3 и т.4 от Наредба № 13 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт, за това, че в качеството му на работодател не е осигурило здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работещите да бъдат отстранени, ограничени или намалени, тъй като не е упражнил контрол по време на работа и не е предприел съответните мерки за осигуряване безопасността на работите по енергосъоръженията и устройствата на контактната мрежа и не е изпълнил необходимите организационни и технически мерки за проверка за отсъствие на напрежение и присъединяване на преносими заземители, вследствие на което посредством вишка лицата Л. А. М. и Г. Й. Г. навлизат в зоната на влияние на контактната мрежа на съседен коловоз, което довежда до индуктиране на опасно напрежение, образува се волтова дъга в резултат на което Г. Й. Г. пада от вишката от височина над 5 метра, получавайки изгаряния по тялото (около 47%).

За да постанови решението си, въззивната инстанция приема, че процесното наказателно постановление, както и АУАН, с който е започнало административнонаказателното производство, са съставени и издадени от компетентни лица и при спазване на сроковете, установени в ЗАНН. Съдът посочва в мотивите на съдебното решение, че посочените от АНО като нарушени норми на чл. 275, ал. 1 от КТ, както и на чл.176 т.2 и чл.178 т.5 от Наредба № 13 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт съдържат единствено общи норми за поведение, а задълженията по чл. 204, т. 3 и т. 4 от същата Наредба касаят подрайон Е. С. към Поделение „Електроразпределение“ в ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“, доколкото на първо място тяхно е задължението да разрешат работа по контактната мрежа. Решаващият извод на съда, с който е обоснована отмяната на НП е, че от посочените в АУАН и НП факти не става ясно кои са конкретните действия или бездействия на работодателя, които са в причинна връзка с настъпилия резултат (инцидент). Според съда, липсата на тези факти го лишава от възможността да прецени има ли осъществен състав на вмененото във вина на санкционирания работодател административно нарушение (по чл. 275, ал. 1 от КТ, както и на чл.176 т.2 и чл.178 т.5 от), а във втория случай (чл. 204, т. 3 и т. 4 от Наредбата) неправилно е било квалифицирано нарушението. В допълнение съдът, позовавайки се на заключението на протокола от вътрешното разследване на произшествието и на свидетелските показания, посочва и това, че не са спазени изискванията на чл.16 от Наредба № 13/30.12.2005 г., но в конкретния случай съдът не може да преквалифицира деянието по този текст, тъй като ще е налице съществено изменение на обстоятелствата. Мотивиран от изложеното, Районен съд – Варна постановява решението си, с което отменя оспореното НП като незаконосъобразно.

Решението е правилно. Същото е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.

Оспореното пред настоящата инстанция решение на РС – Варна е второ по ред, по жалбата на „ТРАНСЕЛСТРОЙ“ ЕООД срещу НП № 03-2100196/24.11.2021г. на директора на Д. И. по труда – Варна след като с Решение № 620/ 02.05.2023 г., постановено по кас. НАХД № 455/2023 г., е отменено предходно решение на РС – Варна по същата жалба и делото е върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът е изпълнил дадените му от касационната инстанция указания. Събрал е липсващите доказателства. Същите са анализирани поотделно и в съвкупност като е налице пълна кореспонденция между доказателствата и основаващите се на тях правни заключения.

Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които са достатъчно изчерпателни и задълбочени и в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря, поради което препраща към тях.

Съгласно чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, описанието на нарушението, датата и мястото, където то е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, са сред задължителните реквизити на наказателното постановление. Всеки един от посочените елементи от описанието на нарушението е кумулативно задължителен. Нормата е императивна. В разглеждания случай такива липсват. Подробно са описани единствено фактите, свързани с механизма на настъпване на злополуката.

Споделят се изводите, че посочените в наказателното постановление нарушени правни норми са общи и не вменяват на работодателите конкретно поведение, което те следва да съблюдават. Предвид това формалното позоваване на тези норми не навежда на извод за извършено конкретно нарушение на трудовото законодателство.

Освен че липсва описание на съставомерните белези на конкретно административно нарушение, както правилно посочва в мотивите въззивната инстанция, в оспореното НП като дата на извършването му е посочена датата на настъпване на злополуката с работника Г. Й. Г. – 20.10.2022 г., като не става ясно по какви съображения АНО обвързва тази дата с датата на извършване на нарушението. Не е посочено какво е било дължимото поведение на работодателя и защо е прието, че именно на 20.10.2022 г. е извършено нарушението. Този порок на акта не може да бъде отстранен в хода на съдебното оспорване нито от АНО посредством допълнителни изявления от неговия процесуален представител, нито от двете съдебни инстанции, осъществяващи контрол за законосъобразност на НП.

По изложените съображения настоящия състав на А. съд – гр. Варна приема, че следва да бъде оставено в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото искането на касатора за присъждане на разноски в негова полза е неоснователно.

Независимо от този изход на делото в полза на ответника по касация, също не се дължат разноски с оглед на това, че освен присъдените с въззивното решение 550 (петстотин и петдесет) лв. за адвокатски хонорар, съобразно приложения на лист 23 от АНД № 526 от 2022 г. по описа на РС – Варна договор за правна защита и съдействие, по делото не се съдържат доказателства за заплатени допълнителни суми за разглеждане на делото пред касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение №133/05.02.2024 г. по АНД № 20233110201942/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

Решението е окончателно.