РЕШЕНИЕ
Номер1073 07.10.2022 година
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XXVI
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на петнадесети септември, две хиляди двадесет и втора
година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. НЕЛИ СТОЯНОВА
2. ЯНА КОЛЕВА
секретар: Димитрина Димитрова
прокурор: Соня Петрова
сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар
Димитров КАНД номер 1082 по описа за 2022 година.
Производството e по реда на чл. 72, ал. 4, пр. 2 от ЗМВР във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Пламен
Деянов Пенков – полицейски инспектор при Второ РУ на ОДМВР гр. Бургас против
решение № 499/12.05.2022 г., постановено по НАХД № 249/2022 г. по описа на
Районен съд Бургас.
С решението е била отменена Заповед за задържане на
лице с рег. № 434зз-24/14.01.2022 г., издадена от Пламен Пенков - полицейски
инспектор при Второ РУ на ОДМВР гр. Бургас, с която на основание чл. 72, ал. 1,
т. 1 от ЗМВР е заповядано задържането за срок от 24 часа на В.А.С., с ЕГН **********
и ОД МВР-Бургас е осъдена да заплати на С., сумата от 410. 00 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Жалбоподателят счита, че решението е постановено при
неправилно приложение на материалния закон, предпоставено от неправилна оценка
на събраните в хода на съдебното дирене, доказателства. Твърди, че С. е бил
задържан в момент при който е можело да се предположи, че е извършител на
престъпление против личността на полицейски служител. Според касатора това
обстоятелство е било достатъчно за задържане на ответника. Оспорва анализа на
първоинстанционния съд относно правната квалификация на деянието за което са
били налични данни.
Оспорва се изложеното от страна на първоинстанционния
съд становище, че от събраните данни не може да бъде установено основанието за
издаване на заповедта за задържане. Счита, че спазена е била целта на закона.
Иска отмяна на оспореното решение и оставяне в сила на
заповедта за задържане. Претендира присъждане на разноски за две съдебни
инстанции
В съдебно заседание, се явява и поддържа касационната
жалба.
Ответникът по касационната жалба-В.А.С., не се явява лично,
представлява се от адв. Н. БАК която оспорва касационната жалба и пледира за
оставяне в сила решението на първоинстанционния съд.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита първоинстанционното
решение за неправилно, поради което заключава, че същото следва да бъде
отменено, а жалбата срещу заповедта за задържане да бъде отхвърлена.
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена е в предвидения от закона срок, от лице с
доказан правен интерес от касационно оспорване, против съдебен акт, подлежащ на
касационен контрол.
Разгледана по същество и в
пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав
намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения
Предмет на съдебен контрол от
Районен съд – Бургас е била
законосъобразността на Заповед за задържане на лице рег. № 434зз-24/14.01.2022г., издадена от
инспектор П.П. при второ Районно управление
– при ОД
на МВР Бургас, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е
разпоредено задържането на В.А.С. за срок от 24 часа.
За да достигне до извод за
основателност на оспорването и отмяна на издадената заповед,
първоинстанционният съд е разгледал спора по същество. Приел е, че
оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, в
предвидената от закона писмена форма без допуснати съществени нарушения,
компрометиращи нейната валидност.
Съдът е приел, че от формална страна заповедта за
задържане съдържа по-голямата част от задължителните реквизити, посочени в чл.
74, ал. 2 от ЗМВР. Според мотивите на оспореното решение заповедта съдържа
фактически и правни основания за издаването й. Според изводите на съда
посочените фактически основания противоречат на целта на закона, която е
задържането да бъде крайна мярка, приложима единствено и само в случай на
необходимост да бъде обезпечено провеждането на разследване. Според първоинстанционният
съд липсва предвидена правна възможност и буди недоумение задържането на
свидетел, чрез провеждане на производство, предвидено да бъде приложено спрямо
евентуален извършител. Изложени са и аргументи за това, че С. е бил с установен
адрес, не се е укривал и органите на реда са били допуснати доброволно в
жилището му, поради което е липсвало действително основание за задържането му.
При установените факти съдът е преценил, че заповедта
за задържане е издадена в противоречие с целта на закона, тъй като не са налице
данни за възпрепятстване на действията на полицейските служители, които да
налагат ограничаване на личната свобода на С. за
извършване на неотложни процесуално-следствени мероприятия. Задържането на
лицето е осъществено в момент, когато не е извършено престъпление или друго
противоправно деяние и е липсвала опасност от извършването на такова, за да
бъде предотвратено или да бъде осуетена възможността на нарушителя да се укрие.
Настоящият касационен състав, съобразявайки задължението
си по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира, че обжалваното решение е валидно допустимо
и правилно.
От една страна Районният съд правилно е обосновал
верен извод за това, че оспорването е допустимо, а заповедта за задържане на
лицето е издадена от материално и териториално компетентен орган, както и че
същата е издадена в изискуемата от разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР
писмена форма, като настоящата инстанция намира и че заповедта съдържа
предвидените в ал. 2 на същия текст реквизити, като не са налице допуснати
съществени процесуални нарушения.
Едновременно с това, касационната инстанция намира
решението на РС за правилно и относно направеното заключение за противоречие на
издадената заповед с целта на закона.
Правилно, при установените факти, (че С. се е намирал едновременно
с други криминалнопроявени лица в близост до входа на жилищна кооперация ,
обитавана от полицейския служител П. с поведение като описаното от последния в
сигнала си до второ РУ), към момента на издаване на оспорената заповед би могло
да се възприеме като налична предпоставка за прилагането на принудителната
административна мярка – задържане за срок до 24-часа.
В този смисъл, доколкото възможността на органите на
МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до
24 часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление, формално предпоставките
за налагане на мярката са били налице.
При преценка законосъобразността на административния
акт обаче, съдът дължи преценка освен за процесуално и материалноправното му
съответствие с разпоредбата на чл.72 ЗМВР и сл, също и за съответствието му с
целта на закона- чл. 146, т. 5 от АПК.
Последното в случая не е налице.
Целта на закона е задържането, като превантивна мярка
да предотврати възможността задържаното лице да се укрие или да създаде пречки
за разследването, респ. да извърши друго престъпление.
В тази връзка, съдът намира за нужно да припомни, че
по делото „Петков и Профиров“ с-у България в § 41 от решението Съдът по правата
на човека обяснява: „Когато законността на задържането е под въпрос ,
включително и това дали са спазени „процедури предвидени от закона“ ,
конвенцията се позовава основно на националното законодателство и определя
задължението за спазване на неговите материални и процесуални правила.“ Като
допълнение в същия параграф Съдът обяснява и това, че „ …. чл.5§1 от ЕКПЧ
изисква всяко лишаване от свобода да бъде в съответствие с целите на защита на
индивида от произвол….“.
В конкретния случай задържането като принудителна административна
мярка е било предприето по предварителна проверка, с цел установяване на
вероятен извършител на конкретно престъпление. Като такова е посочено чл.144,
ал.2 НК. - закана спрямо длъжностно лице при или по повод изпълнение на
службата или функцията му. Заканата би била съставомерна, при извършването й
както с думи така и с ясни и красноречиви жестове, като не се изисква
постигането на резултат по възбуждане на основателен страх.
Видно от заявителския материал на сочения като
пострадал П. противоправните действия на С. са се изразили в отправяне на
следната закана: „Теб те знам полицайче, сега ще видиш“, както и в съпровождане
на полицая с група от още четири лица във входа на жилищната кооперация, където
живее, където не са му позволили да се качи с асансьора или по стълбището,
препречвайки с тела пътя му.
Само по този начин при наличие на данни за вероятно
извършено от определено лице престъпление и налагане на принудителни
административни мерки, съгласно разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, съдът
намира, че органите на МВР могат, в рамките на оперативната си самостоятелност,
да осъществяват основните си дейности, предвидени в разпоредбата на чл.6 ЗМВР,
като съобразят и целта на мярката по чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, която е не да се наложи
наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се потвърди или
отхвърли събраната оперативна информация, както и евентуално да се попречи на
уличения при извършването на престъплението или да се укрие или да извърши
друго престъпление или да осуети наказателно преследване.
Съгласно § 43 от делото П. и П. с-у България съдът
подчертава, „…че фактът, че жалбоподателя не е бил обвинен или предаден на
съдебната власт , не означава непременно, че задържането му не е в съответствие
с чл.5, § от ЕКПЧ. Подпараграф (в) на тази разпоредба не предполага, че
полицията е трябвало да получи достатъчно доказателства за повдигане на
обвинение. Въпреки това изискването подозрението да се базира на разумни
основания формира съществена част от предпазната мярка срещу произволни арести
и задържания (виж İpek and Others v. Turkey, № 17019/02 и 30070/02, § 29,
3 февруари 2009 г.). За да има основателно подозрение, трябва да има факти или
информация, които биха убедили обективен наблюдател, че въпросното лице може да
е извършило престъпление (виж Fox, Campbell and Hartley v. the United Kingdom,
решение от 30 август 1990 г., Серия A № 182, стр. 16-17, § 32; Labita v. Italy
[GC], № 26772/95, § 155, ЕСПЧ 2000 IV; и Gusinskiy v. Russia, № 70276/01, § 53,
ЕСПЧ 2004 IV). Накрая Съдът отбелязва, че подозрението трябва да се отнася до
конкретно престъпление (виж Guzzardi v. Italy, 6 ноември 1980 г., § 102, Серия
A № 39 и Brogan and Others v. the United Kingdom, 29 ноември 1988 г., § 51,
Серия A № 145 B).“
В конкретния случай обаче осъществяването на
административна принуда не е било необходимо. Макар от една страна да са били
налични данни за това, че деянието от заявителския материал е криминализирано
по действащото право - чл. 144, ал.2 НК, от друга страна, към момента на
предприемане на мярката и постановяване на оспорената заповед са били събрани
достатъчно данни, сочещи на липсата на пряка съпричастност на задържания към
достатъчно конкретно по време място и др. обстоятелства престъпление. Това е
така, понеже от изисканата от касационния състав и представена преписка с вх. №
1969/2022г. по описа на РП се установява
това, че в заявителския материал служителят на Второ РУ на МВР е спестил
съществена част от обстоятелствата, касаещи процесното събитие, а именно това,
че сам с поведението си по отнемане на чужда движима вещ – мобилен телефон е
предизвикал реакцията на множество лица – очевидци. Пропуснато е било и
обстоятелството, че отнетият предмет е бил задържан е отнесен по местоработата
на П. – 2-ро РУ на МВР Бургас, където соченият като един от извършителите на
заканата по чл.144, ал.2 НК срещу П. – С.С.Т. се е явило непосредствено след
инцидента, заедно със своя баща, за да търсят телефона на първия. За това
обстоятелство свидетелства друг от сочените за извършител лица – И.А., като в
сведенията си от 14.01.2022г. той дори обяснява, че като са отишли да търсят
телефона някои от полицаите са се смеели, т.е. не са възприемали насериозно
цялата ситуация и не са предприели никакви незабавни действия по отношение на
явилите се намясто лица.
В тази хипотеза недоумение и съмнение в
безпристрастността на органа – издател на заповедта буди и обстоятелството, че
заповедта е издадена от колега на заявителя, работещ в същото полицейско
управление, което само по себе си би могло да възбуди достатъчно сериозни
съмнения за неговата безпристрастност.
Задържането на жалбоподателя е за повече от седем
часа, през които единственото действие спрямо него е било снемането на кратки
обяснения, без дори извършване на разпознаване. Фактът, че той не е бил
освободен в кратък период след задържането му оставя усещането по-скоро за
сплашване на жалбоподателя С., което се подкрепя от самия начин на задържането
му – рано сутринта, с участие на специални части от сектор „СПС“ при ОД на МВР
Бургас, по стресиращ и унизителен за достойнството и личността начин. Липсват
данни например лицето да е било призовано по телефона във връзка с водено срещу
него разследване по досъдебното производство или по преписка, да даде сведения
и да е отказало да го стори или да е задържано непосредствено при извършвано
престъпление от очевидец.
Налагането на принудителната административна мярка
"задържане за срок от 24 часа" в случая не е съответно на посочената
цел, тъй като не са налице никакви данни, че лицето може да се укрие или да
препятства с действията си разследването.
Отделно от горното, следва да се посочи, че видно от служебно
изисканата преписка № 434 ЗМ-32/13.01.2022г. по описа на Второ РУ, към момента
на задържането му самоличността на жалбоподателя е била посочена единствено от
сочения за пострадал, с който според самия П. в миналото са били в
антагонистични отношения.
В същото време версията на ответника по касация за
противоправно отнет от трето лице телефон се потвърждава, с оглед установеното
по данни от преписката местонахождение на телефона във второ РУ, което е
провокирало ответна реакция у лицата, сочени като извършители на престъпление.
В крайна сметка, може да бъде направен обоснован извод
за това, че при извършване на установените, като реализирани на 14.01.2022г.
процесуално-следствени действия не се е налагало правото на това лице да бъде
ограничавано с прилагането на принудителна административна мярка
"задържане".
Т. е. заповедта не е издадена за постигане на
предвидената от закона цел, което е самостоятелно основание за отмяна на акта.
Ето защо, като е постановил такъв резултат първоинстанционният съд правилно е
приложил закона.
Решението е законосъобразно и следва да бъде оставено
в сила.
Поради изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл.
223 от АПК, Административен съд гр. Бургас, ХXVI-ти състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 499/12.05.2022 г., постановено по НАХД № 249/2022
г. по опис на Районен съд Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.