№ 64
гр. Варна, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
в присъствието на прокурора П. М. К.
като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20253000600003 по описа за 2025 година
Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда №16/17.12.2024г. по
нохд №475/2024г. на Търговищки окръжен съд, с която подсъдимият Д. Г. е
бил признат за виновен в това, че на 13.09.2023г. на първокласен път I-4
Варна-София, на километър 205+000 до разклон с път II-48 в общ. Омуртаг,
обл. Търговище при управление на товарен автомобил – състав от превозно
средство влекач марка „Скания Р 450“ с румънски рег. № B-454-KLX с
прикачено полуремарке марка „Крони“ с румънски рег. № VN-12 KLX
нарушил правилата за движение по пътищата - чл.50, ал.1 от ЗДвП; чл.46, ал.2
от ППЗДвП, във вр. с чл.45, ал.2 от ППЗДвП и чл.25, ал.1, от ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на три лица: А. П. Г. с ЕГН **********,
Г.К. Г. с ЕГН ********** и С. И. С. с ЕГН ********** – тримата от гр. Варна
(като смъртта на С. И. С. е настъпила на 22.11.2023г. в МБАЛ – Търговище
АД), както и средна телесна повреда на С. Х. А. с ЕГН ********** от гр.
Провадия, поради което и на основание чл. 343, ал. 4, предл. 1, алт. 2 и предл.
2, алт. 1, във вр. с ал. 3, б.“б“, предл. 1, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК вр. с
чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55, ал. 1 т. 1 от НК, му наложил наказание лишаване
от свобода за срок от три години и два месеца, като на основание чл.57, ал.1,
т.3 от ЗИНЗС бил определен „Общ“ режим на изтърпяване. На основание
чл.343г НК, съдът лишил подс. Г. от право да управлява МПС за срок от
четири години. налице е произнасяне и по веществените доказателства. В
1
тежест на подсъдимия са възложени и разноските по делото.
Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от адв. Н. П. в
качеството му на защитник на подс. Д. Г., в която се претендира явна
несправедливост на наложените на подсъдимото лице наказания лишаване от
свобода и лишаване от право да управлява МПС.
Постъпил е и протест от Търговищка окръжна прокуратура, в който
също се прави възражение за явна несправедливост на наложените наказания.
Иска се изменение на присъдата и увеличаване на наложеното на подсъдимия
наказание лишаване от свобода, доколкото според държавното обвинение
неправилно е приложена нормата на чл. 55, ал.1,т.1 от НК.
Идентични с тези на държавното са и исканията на частното обвинение,
обективирани в жалба от адв. Н. Ц. в качеството му на повереник на частните
обвинители Е. Г., К. Г. и М. К., в която също както и в протеста се претендира
явна несправедливост на наложените на подсъдимото лице наказания
лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура
заявява, че не поддържа протеста, изразява становище за правилност и
законосъобразност на присъдата. Солидаризира се с изводите на
първоинстанционния съд досежно отчетеното при индивидуализацията на
наказанията съпричиняване от страна на пострадалия водач (предприета
маневра изпреварване на забранен за това участък, превишаване на скоростта
– 108 км./час, при разрешена 90 км./час и оценката на вещите лица, че при
движение с разрешената скорост е било възможно спиране на движението).
Намира жалбите на подсъдимия и частното обвинение за неоснователни, като
в тази връзка моли за потвъждаване на първоинстанционната присъда.
Частните обвинители Е. Г., К. Г. и М. К. редовно призовани не се явяват,
представляват се от повереника си адв. Н. Ц., чрез който поддържат жалбата
си изцяло и настояват за нейното уважаване.
Частните обвинители Н. Н., Й. С. (със съгласието на законен
представител Н. Н.), Р. С., И. С., И. С., редовно призовани не се явяват,
представяват се от повереника си адв.Н., чрез който изразяват становище за
правилност и законосъобразност на присъдата и молят за нейното
потвърждаване.
Частните обвинители В. Г. и К. Г. редовно призовани не се явяват, явява
се лично тяхната майка и законен представител Т. Й., както и С. Т., всичките
представявани от упълномощен повереник - адв. С. Н., чрез който изразяват
становище, че неправилно първоинстанционнищ съд при индивидуализацията
на наказанието е приложил чл. 55 от НК. Отправената молба е за увеличение
на наказанието и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
2
Частният обвинител С. А. редовно призован явява се лично и с
повереник адв.П. Д., чрез който моли да бъде потвърдена
пръвоинстанционната присъда.
Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК, извърши
изцяло проверка правилността на атакуваната присъда и като взе предвид
протеста и жалбата, както и становищата на страните, констатира:
Подаденaта от защитата на подсъдимото лице въззивна жалба е
основателна, а протеста и жалбата на частното обвинение следва да бъдат
оставени без уважение като неоснователни.
Установено е от фактическа страна по делото следното:
Подс. Г. е правоспособен водач на МПС и притежава СУМПС №
V00210611N за категориите АМ, В, ВЕ, С и СЕ, издадено на 24.04.2015 год.,
вА.дно до 24.04.2025 год.
На 13.09.2023 год. около 02:00 часа С. И. С. управлявал л.а. марка „Рено
Трафик“ с рег. № В 58 22 НТ, собственост на „Стиво“ЕООД-гр. Варна по
първокласен път I-4 на територията на област Търговище в посока от гр.
Варна към гр. София. В автомобила пътували С. И., който седял на предната
седалка до водача; на втория ред седалки били А. Г. - зад водача и св. С. А.; на
третия ред седалки били Г. Г. от страната на водача – зад А. Г., и А. А..
Около 02:17 часа автомобилът навлязъл в участъка на км. 205+000 в
близост до гр. Омуртаг и застигнал движещ се пред него товарен автомобил -
влекач марка „Волво“ с рег. № СВ 84 38 АР и прикачено полуремарке с рег. №
С 66 73 ЕК – двете собственост на „ДМЛ – Транспорт“, управляван от св. А.А.
шофьор към същото дружество. В този участък от пътя имало забрана за
навлизане в насрещната лента за движение, която била разделена с
непрекъсната и ясно видима маркировка – надлъжна бяла добре видима
непрекъсната разделителна линия „М1“ забранена за пресичане. Водачът на
л.а. марка „Рено“ обаче не се съобразил с маркировката и движейки се с
превишена скорост от 108,4 км/ч в участък разрешен за движение с до 90 км/ч,
предприел изпреварване на движещата се пред него авто-композиция (т.а.
„Волво“ с прикачено полуремарке), като пресякъл разделителната пътна
линия „М1“ и навлязъл в пътната лента за насрещно движение. В този момент
от пътя на кръстовището свързващо път II-48 (гр. Омуртаг – гр. Котел) с
първокласния път I-4 (София-Варна) като не спазил знак „Б-2“ „Спри!
„Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ и не спрял на „стоп
линията“, очертана с пътна маркировка, в пътната лента на ПП- I-4 в посока
гр. Варна, навлязъл товарен автомобил влекач марка „Скания Р 450“ с
румънски рег. № B-454-KLX с прикачено полуремарке марка „Крони“ с
румънски рег. № VN-12-KLX, управляван от подс. Г.. Виждайки идващият
3
насреща му л.а. „Рено“ водачът на т.а. „Скания“ реагиал за спиране като
задействал спирачната система на композицията, но това не било достатъчно
за да се предотврати настъпването на ПТП. Последвал удар между левите
челни части на двете превозни средства, след което лекият автомобил
продължил движението си надясно по посоката си на движение преди удара,
преминал през пътната лента полагаща се на движещите се в посока към гр.
София, напуснал платното за движение, преминал през банкета и достигнал до
канавката и площта покрита с дървета, където преустановил движението си. В
резултат на настъпилото ПТП на място била причинена смъртта на пътниците
в лекия автомобил - А. П. Г. и Г.К. Г., а на 22.11.2023г. в МБАЛ – Търговище
настъпила и смъртта на водача на гореописания лек автомобил „Рено Трафик“
С. И. С.. При настъпилото ПТП били причинени и телесни повреди на
пътника в л.а. „Рено“ св. С. А., изразяващи се в проникващо нараняване на
черепната кухина (счупване на черепа) и разстройство на здравето временно
опасно за живота, които по своята медико-биологична същност покриват
критерия за средна телесна повреда.
Пристигналите на местопроизшествието полицейски служители
тествали с технически средства „Draeger Alkotest 7510” и „Drager Drug Test
5000” подс. Г. за употреба на алкохол и наркотици като показанията и на двата
уреда били отрицателни.
Така изложената фактическа обстановка първостепенният съд е
установил по категоричен начин след анализ на събраните по делото гласни и
писмени доказателствени средства, включително и чрез самопризнанията на
подсъдимия, направени в хода на производството по чл.371 т.2 НПК. Правилна
по съществото си и ответна на доказателствената съвкупност по делото е
преценката на съда, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от
доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство. В тази насока
са :
1.Показанията на свидетелите С. А., Т. Й., С. И., А. А., А.А., К.на Г. и И.
С.;
2.Протоколи за оглед на местопроизшествие ведно със скици и
фотоалбуми към тях;
3.Различни по своя характер експертизи като вид способ на доказване:
3.1. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-химическа
експертиза е видно, че в кръвната проба взета от С. И. С. при приемането му в
МБАЛ – Търговище няма наличие на алкохол.
3.2. От заключението на вещото лице по назначената
съдебномедицинска експертиза е видно, че причината за смъртта на А. П. Г. е
тежката гръдна травма с натрошаване на ребра в ляво и дислокация и
4
разкъсване на началната част на аортата довело до бърза и масивна
кръвозагуба. Смъртта е настъпила много бързо и е била неизбежна.
3.3. От заключението на вещото лице по назначената
съдебномедицинска експертиза е видно, че причината за смъртта на Г.К. Г. е
тежката черепномозъчна травма с контузия на мозъка, травматичен излив на
кръв под меките мозъчни обвивки и кръв в мозъчните стомахчета довели до
мозъчен оток и парализа на жизнено важни мозъчни центрове – сърдечно-
съдов и дихателен. Смъртта е настъпила много бързо и е била неизбежна.
3.4. От заключението на вещото лице по назначената
съдебномедицинска експертиза е видно, че причината за смъртта на С. И. С. е
острата сърдечносъдова и дихателна недостатъчност настъпила в резултат на
тежка черепно-мозъчна травма, счупване на III-VII ребра в ляво по две линии
с контузия на белия дроб довели до двустранна застойна бронхопневмония,
която е и непосредствената причина за настъпването на смъртта на 22.11.2023
год.
3.5. От заключението на вещото лице по назначената
съдебномедицинска експертиза е видно, че при гореописаното ПТП на св. С.
Х. А. са били причинени следните увреждания: проникващо нараняване на
черепната кухина (счупване на черепа) и разстройство на здравето временно
опасно за живота, предизвикано от малък интрацебрален травматичен
кръвоизлив в лявата теменна област на главата и двете покриващи критерия на
средна телесна повреда.
3.6. От заключението на изготвената в хода на ДП аудио-техническа
експертиза на записи на обажданията на телефона за спешни повиквания,
предоставени от Регионален център 112-Варна на Дирекция „Национална
система 112“ на МВР е установено, че няколко минути след настъпването на
ПТП в 02:20 часа св. С. И. е сигнализирал за станалото, а веднага след него
това направил и св. А.А..
3.7. В заключението си по назначената тройна авто-техническа
експертиза вещите лица са описали механизма за настъпване на процесното
ПТП. От това заключение е видно, че непосредствено преди сблъсъка
скоростта на лекия автомобил „Рено Трафик“ управлявано от С. И. С. е била
108,4 км/ч, а скоростта на товарния автомобил - влекач с марка „Скания“,
управляван от подс. Г. е била 29 км/ч. Поради липсата на спирачни следи
вещите лица приемат, че водачът на л.а. „Рено“ не е направил опит да спре,
поради което скоростта в момента на удара е изчислената скорост преди
сблъсъка (108,4 км/ч). Необходимото разстояние за спиране на л.а. „Рено“ или
т. нар. „Опасна зона“ за спиране при скоростта, с която се е движил е 109,8 м.,
а на т.а. „Скания“ с прикачено полуремарке 19,7 м. Водачът на
5
автокомпозицията т.а. „Скания“ с прикачено полуремарке подс. Г. е възприел
опасността – (започващият изпреварване л.а. „Рено“) преди да е навлязъл
върху път I-4 и е реагирал за екстремно спиране, но поради това, че не е спазил
знак „Б-2“ „Спри! „Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ и
скоростта, с която се е движил в кръстовището не е имал възможността да
спре композицията, която е продължила движението си напред навлизайки
върху път I-4, където в неговата лента за движение в посока (София-Варна)
последвал удар между левите челни части на двете превозни средства. При
навлизането на товарния автомобил „Скания“ върху път I-4 същият е навлязъл
в опасната зона за спиране на л.а. „Рено“ (109,8 м), поради което със скоростта
с която се е движел лекият автомобил не е имал възможността да спре и да
предотврати сблъсъка. Ако водачът на л.а. марка „Рено“ се бе движил с
разрешената скорост 90 км/ч, то опасната му зона за спиране би била 81,6 м и
той би имал техническата възможност да спре преди мястото на удара.
4.Писмени доказателства – свидетелства за съдимост, удостоверения,
характеристики, справка за наложени административни наказания по ЗДвП и
др.
Всички тези доказателствени средства (вкл. и самопризнанието на
подсъдимото лице) и сторената им интерпретация от съответните специалисти
в изготвените експертни заключения, анализирани в тяхната съвкупност, дават
категоричен отговор на въпросите, включени в предмета на доказване като не
оставят никакво съмнение по отношение авторството на деянието. Затова и по
фактите спор от страните понастоящем не се повдига, не се е повдигал и пред
първоинстанционния съд.
В жалбата на защитата се загатва, а в изложението й пред въззивния съд
се твърди нарушение на материалния закон, допуснато с осъждането на
подсъдимото лице. И конкретно възразява се, че от страна на подс.Г. е
допуснато само едно нарушение - на чл.46 от ППЗДвП, изразяващо се в
неспиране на стоп-линията при наличие на знак „Б-2“ „Спри!Пропусни
движещите се по пътя с предимство!“, но това нарушение според защитата не
е в причинна връзка с настъпилия общественоопасен резултат. С тази теза
въззивният съд ще си позволи да изрази несъгласие. Доказано е по
категоричен начин, че подсъдимият не е спрял на знак „Стоп“ – не само от
признанието му на фактите, а и от извършената техническа експертиза, която
е изследвала дигиталния тахограф на товарния автомобил. След изготвянето
на разпечатки от паметта на тахографа и тяхното разчитане е извършен
специален разширен профил за последните 9 минути преди произшествието
(разминаването в дата и час между данните от тахографа и астрономическото
време в РБ е обяснено в експертизата). От него се установява, че подсъдимият
Г. не само че не е спрял на знака „Стоп“, но е преминал край него със скорост
6
27 км/ч. От авто-техническата експертиза (л.14 долу) пък става ясно, че
водачът на авто-композицията подс.Г. е възприел опасността – лек автомобил
„Рено Трафик“ и е реагирал като е предприел интензивно спиране преди да
навлезе върху път І-4. При това положение очевидно е, че подсъдимият е
възприел изпреварващия в нарушение автомобил преди да навлезе в пътя с
предимство. И ако бе изпълнил предписанията на знак „Б-2“, т.е. ако беше
спрял то не би се стигнало до съприкосновение между двата автомобила. В
тази насока е и категоричният извод на експертите, направен в отговор на
въпроса възможно ли е било водачите да предотвратят произшествието. От
техническа гледна точка според вещите лица причините за настъпилото ПТП
са две : - неспиране от страна на подсъдимия на знак „Стоп“; - неразрешено
изпреварване и движение с превишена скорост от страна на водача на лек
автомобил „Рено Трафик“. Произшествието би могло да бъде предотвратено
ако двамата водачи заедно или поотделно бяха спазили правилата за
движение. Което за съжаление не се е случило. Т.е. вина за настъпване на
противоправния резултат има и подс.Г. – до него е довело и неговото
противоправно поведение, несъобразено с посочените правила за поведение,
насочени към осигуряване на предимство. Разбира се съпричиняването от
страна на пострадалия С. е много по-голямо.
По възраженията за явна несправедливост – такива се навеждат и от
защитата, и от обвинението, но разбира се с обратен знак.
Както вече се спомена производството по настоящото дело е протекло
по реда на чл.371 т.2 НПК, в рамките на което първостепенният съд е
определил наказанието на подсъдимия при хипотезата на чл.58а ал.4 НК вр.
чл.55 ал.1 т.1 НК – приел е, че са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, при което и най-лекото предвидено в закона наказание се явява
несъразмерно тежко. При това положение и при граници на предвиденото
наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години, съдът е отмерил
наказание на подс. Г. значително под минимума – три години и два месеца
лишаване от свобода. В конкретния случай окръжният съд е отчел като
смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия,
липсата на криминалистически регистрации, изразеното от него разкаяние и
съжаление, положителните му характеристични данни, цялостното
процесуално поведение на подсъдимия в производството, а най-вече и
причината за възникване на транспортното произшествие – грубото
нарушаване на ЗДвП от страна на починалия водач на л.а. „Рено“, което е и
значително по-тежко от това на преживелия подсъдим. Приел е, че деецът не
се отличава с висока степен на обществена опасност. Съобразил е и
отегчаващи вината обстоятелства – нарушения на чл. 50, ал.1 от ЗДвП, чл. 25
ал.1 от ЗДвП и чл. 46, ал.2 от ППЗДвП (общо 3 на брой), настъпилата смърт на
7
3 лица в сравнително млада възраст, телесните увреждания на С. А. (две от
който по своята медико-биологична същност покриват критерия за средна
телесна повреда). Настоящият съд е с резерви по отношение първото от тях –
и трите нарушения касаят неспазване предимство, като двете от тях са
последица от третото - неспиране на знак „Стоп“, поради което да се приеме
че това е отегчаващо вината обстоятелство е пресилено (поне за този състав).
По отношение смекчаващите следва да се допълни трудовата ангажираност на
подсъдимия – закупил на лизинг товарен автомобил, с който заедно със
съпругата си извършват превоз на товари, от брака си имат две деца.
От мотивите към присъдата е видно, че първата инстанция е възприела
съпричиняване на съставомерния резултат от страна на пострадалия С. С.,
който първо е предприел изпреварване на забранен за това участък с което е
нарушил нормата на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП (на пътно платно с две пътни
ленти, навлязъл и се движил в лентата за насрещно движение), и второ се е
движил със скорост към момента на удара 108,4 км./ч. (поради липсата на
данни за спирачен път и вещите лица са възприели тази скорост на движение),
при разрешена максимална скорост от 90 км./ч., т.е. в нарушение на чл.21, ал.1
от ЗДвП за път извън населено място. При избраната от пострадалия скорост
на движение от 108,4 км./ч. опасната зона за спиране на л.а. „Рено Трафик“ е
била 109,8м., а при движение с разрешената максимална скорост от 90 км./ч.,
опасната зона за спиране би била редуцирана до 81,6м. Видно от отговора на
6-ти въпрос от извършената тройна САТЕ, водачът на „Рено Трафик“ се е
намирал на 90,3м. преди мястото на удара, т.е. ако същият се бе движил с
максимално разрешената скорост и бе задействал своевременно спирачната
уредба не би се стигнало до настъпването на вредоносния резултат, който в
случая се изразявa в три безвъзвратно изгубени живота и телесни увреждания
на четвърто лице.
На общо основание съпричиняването от страна на пострадалия следва
да се отчита като смекчаващо обстоятелство. А при налично съпричиняване
следва
приносът на съпричинителите да се степенува за да бъде индивидуализирано
правилно наказанието. Размерът на този принос е логично да бъде определен
с оглед на нарушенията, които са дали водачите и укоримостта на поведението
им. В настоящия случай съпоставката на осъществените от двамата водачи
нарушения действително позволява да се направи извод за много по-
значителен принос на С.. Предприетата от него маневра би представлявала
опасност за движението за всеки водач, движещ се срещу него в лентата, в
която е навлязъл в забранен за изпреварване участък в тъмната част на
денонощието, независимо дали скоростта му е в рамките на допустимата, и би
го принудила да намали или дори да спре.
8
При посочените смекчаващи вината обстоятелства напълно логично
окръжният съд е приложил разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 НК. Изложеното
обаче по-напред дава основание на този съдебен състав да приеме, че
наказание от три години и два месеца лишаване от свобода се явява завишено,
а като такова и явно несправедливо. Което и го мотивира да го намали – на две
години и шест месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно на
основание чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС при първоначален „общ“ режим. Така
определеното наказание следва да бъде изтърпяно ефективно, макар и
формално да са налице материалните предпоставки за приложението на чл.66
ал.1 от НК. Очевидно в случая е, че за постигане целите на наказанието и
поправянето на подсъдимия е наложително да изтърпи наказанието. Именно с
неговото ефективно изтърпяване тези цели биха били постигнати в
максимална степен, и обратно – отлагането на изтърпяване на наказанието би
несъмнено довело до обратен ефект и то най-вече в генерално-превантивен
план. Изложеното в пълна степен касае и наказанието лишаване от
правоуправление, наложено в изпълнение на императивната норма на чл.343г
НК, което следва да бъде редуцирано до размера от три години и два месеца.
В този смисъл и въззивната жалба на защитата се явява основателна –
що се касае за разумно и съотвено на закона намаление на наложените на
подсъдимия наказания. Съответно протестът на прокуратурата и жалбата на
частното обвинение се намират за неоснователни.
При извършената служебна проверка не бяха установени процесуални
нарушения.
На 15.01.2025г. от защитата на подс.Д. Г. е постъпила молба за връщане
на товарен влекач марка „Сканиа 450“ с рег.№ В 454 KLX, който е задържан в
рамките на досъдебното производство. В присъдата е налице произнасяне по
този въпрос – съдът е постановил влекачът да бъде върнат на собственика му
- „LEASING TRANSILVANIA IFN SA – PUNCT DE LUCRU“ след влизане в
сила на присъдата. Няма основание в тази й част присъдата да бъде изменяна.
Предвид изложеното, и като намира че са налице основания за
изменение на атакуваната присъда, на основание чл.337 ал.1 т.1 НПК
Варненският апелативен съд
РЕШИ:
1.ИЗМЕНЯ присъда №16/17.12.2024г. по нохд №475/2024г. на
Търговищки окръжен съд в частта, в която на подс. Д. Г. за извършено от него
престъпление по чл. 343, ал. 4, предл. 1, алт. 2 и предл. 2, алт. 1, във вр. с ал. 3,
б.“б“, предл. 1, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК вр. с чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл.
9
55, ал. 1 т. 1 от НК са наложени наказания три години и два месеца лишаване
от свобода, и четири години лишаване от право да управлява МПС, като
намалява размера на наказанията както следва:
-на две години и шест месеца лишаване от свобода, определено при
условията на чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55, ал. 1 т. 1 от НК, което на основание
чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
-на три години и два месеца лишаване от право да управлява МПС.
2.ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок,
считано от уведомлението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10