№ 5754
гр. София, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110148491 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава двадесет и пета „Бързо
производство” на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба на малолетната А. Е. Е., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител А. Р. Б., ЕГН
**********, срещу Е. К. Е., ЕГН **********. Предявен е иск с правна
квалификация чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК.
С молбата се иска съда да постанови решение, с което да увеличи
размера на първоначално определената издръжка на ищцата, като осъди
ответника да й заплаща месечна издръжка в размер на 300.00 лева, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска върху цялата сума при
просрочие. Претендира разноски съгласно чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗА.
В преклузивния едномесечен срок е постъпил отговор на исковата
молба от ответника чрез назначения му особен представител. Счита
предявеният иск за неоснователен. В случай, че искът бъде уважен, то да бъде
определен в минималния размер на издръжката, равен на една четвърт от
размера на минималната работна заплата.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по
делото по свое вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за
установено следното:
Ищцата е дете на ответника. С решение № 260186 от 07.10.2020г. по
гр.д. № 98/2020 г. на Районен съд – Костинброд, IV-ти състав, влязло в сила
на 07.10.2020г., ответникът е осъден да заплаща на малолетното си дете
месечна издръжка в размер на по 155.00 лева.
Видно от приетите по делото справки от НАП, няма данни за
1
регистриран трудов договор и осигуряване за ответника; няма данни за
осигуряване по извънтрудови правоотношения; няма данни за подадена ГДД
по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2021г. и декларирани доходи, срокът за подаване за
2022г. за физическите лица е 02.05.2023г.
Майката на ищцата работи по трудово правоотношение, като за
периода от 01.05.2022г. до 01.02.2023г. е получила среден месечен брутен
доход в размер на 1598.07 лева.
С оглед изискванията на чл. 15 ЗЗДт, по делото е изготвен социален
доклад от ДСП – Сердика. Видно от проведеното социално проучване, грижи
за А. Е. полага нейната майка. Основните потребности на детето от подслон,
храна, образование и здравни грижи са задоволени. Детето е ученичка в 5
клас в 16 ОУ „Райко Жинзифов“. Споделя, че се справя добре с учебния
материал. Посещава занимания по хореография, организирани от училището.
Детето споделя, че не е виждало баща си от пет години. През това време е
имала не повече от десет телефонни разговора с него. По мнение на А.,
бащата се обажда само в пияно състояние, което я е отблъснало и тя не желае
повече да общува с него. Родителите не поддържат никаква връзка и не си
сътрудничат по въпроси, свързани с отглеждането и възпитанието на
малолетното дете.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно
получаването на издръжката е безусловно, т.е. не е обусловено от каквито и
да е допълнителни предпоставки извън наличие на качеството „ненавършило
пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /т.
2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Задължението на родителя, обаче, не е
безусловно, що се касае до размера на даваната издръжка зависи от
възможността на същия да предоставя такава – арг. от чл. 140, ал. 2 СК. Това
означава, че родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на
собствените си екзистенциални нужди може да отдели средства и за
издръжката на своето дете. Размерът на издръжката се обуславя от
съотношението между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и
възможностите на задълженото лице. Тъй като посочените две величини не са
константни, законодателят е предвидил възможност при промяната им
издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150
СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена
промяна във възможностите на задълженото лице.
Предявеният иск с правно основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал.
2
2 СК е частично основателен по следните съображения:
От определянето на дължимата на ищцата месечна издръжка до
приключване на съдебното дирене е настъпило съществено изменение на
обстоятелствата, обуславящо определянето на нейния размер. От
представените и приети по делото писмени доказателства безспорно се
установява, че през изминалия период от над две години ищцата е пораснала,
с което дефинитивно са се увеличили и потребностите й от средства за храна,
облекло, образование, здравни грижи.
Размерът на издръжката следва да се определи, като се съобразят, от
една страна, възможностите на дължащия родител, а от друга – нуждите на
детето, с оглед правилното му развитие, възпитание и задоволяване на
нормалните му нужди.
По делото се установи, че ищцата е ученичка в пети клас. Няма данни
относно трудовата ангажираност на ответника и получаваните от него
доходи. Същевременно обаче не са налице данни за влошено здравословно
състояние или ответникът да заплаща издръжка на друго свое непълнолетно
дете. Ответникът е в трудоспособна възраст и би могъл да реализира месечен
доход около средния размер на работната заплата в страната. Като съобрази
изложеното, съдът намира, че във възможностите на ответника е да заплаща
издръжка на малолетното си дете А. в размер от 250.00 лева, считано от
влизане в сила на настоящото решение, до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане.
По изложените мотиви и като съобрази възможностите на ответника и
нуждите на ищцата, съдът намира предявеният иск за частично основателен.
С оглед изложеното, следва да бъде увеличен размера на ежемесечната
издръжка, дължима от ответника на малолетното му дете на 250.00 лева,
считано от влизане в сила на решението, до настъпване на причина за
изменение или прекратяване на издръжката, като в останалата част до пълния
предявен размер от 300.00 лева, исковата претенция следва да бъде
отхвърлена, като неоснователна.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и
обезщетение за работа. Налице е следователно призната по право
изпълнителна сила на невлезлите в сила решения относно посочените в
закона вземания, за което съдът е оправомощен да се произнесе служебно. За
това в конкретния случай следва да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е осъден да заплаща
на детето си месечна издръжка в размер на 250.00 лева.
Относно направените разноски по делото.
Претенция за присъждане на разноски е направена от ищцата. Същата не
е заплатила адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 36,
3
ал. 1 ЗА, като претендира да й бъде заплатено такова. Съгласно чл. 38, ал. 2
ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право
на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна
да го заплати. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с материален интерес до 1000
лева е 300 лева. В настоящия случай материалният интерес е 300 лева.
Предвид това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата
от 250 лева съразмерно на уважената част от иска.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължи по сметка на
Софийския районен съд държавна такса върху увеличението на издръжката в
размер на 136,80 /сто тридесет и шест лева и осемдесет стотинки/ лева, както
и сумата от 400.00 /четиристотин/ лева – възнаграждение за назначения му
особен представител.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, издръжката,
определена с Решение № 260186 от 07.10.2020г. по гр.д. № 98/2020 г. на
Районен съд – Костинброд, IV-ти състав, влязло в сила на 07.10.2020г., като я
УВЕЛИЧАВА от 155,00 /сто петдесет и пет/ лева на 250,00 /двеста и
петдесет/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, Е. К. Е.,
ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете А. Е. Е., ЕГН
**********, чрез нейната майка и законен представител А. Р. Б., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 250,00 /двеста и петдесет/ лева,
считано от влизане в сила на решението, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена месечна вноска, до настъпване на обстоятелства за
изменение или прекратяване на издръжката, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр.
чл. 143, ал. 2 СК, за разликата над 250,00 /двеста и петдесет/ лева до пълния
предявен размер от 300,00 /триста / лева, като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение
на решението в частта за присъдената в полза на А. Е. Е., ЕГН **********,
издръжка.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Е. К. Е., ЕГН **********, да
заплати на малолетното дете А. Е. Е., ЕГН **********, чрез нейната майка и
законен представител А. Р. Б., ЕГН **********, сумата от 250.00 лева –
разноски в производството.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Е. К. Е., ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса върху
увеличението на издръжката в размер на 136,80 /сто тридесет и шест лева и
осемдесет стотинки/ лева, както и сумата от 400.00 /четиристотин/ лева –
възнаграждение за назначения му особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок, считано от 19.04.2023г., а в частта, с която се допуска
предварително изпълнение на решението същото има характер на
определение и подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок, считано от уведомяването.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните /чл. 7, ал. 2
ГПК/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5