Р Е Ш Е Н И Е
№………./15.03.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети февруари през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
при секретар Капка
Микова,
като разгледа
докладваното от съдията
търговско дело № 1616 по описа за 2016 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на ГПК и
се разглежда по правилата на търговските спорове(чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 286
ал.2 и чл. 1 ал.1 т.7 ТЗ).
Приети са за разглеждане искове, предявени от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД,
гр. София, пл. «Св. Неделя» 7, представлявано от Л.Х. Е.М., чрез пълномощник
адв. Д. *** срещу Н.Д.К., ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв. В.(***,
като обективно съединени претенции на заявител за установяване по отношение на
заместил кредитополучателя длъжник на изискуеми вземания по заповед за
изпълнение, издадена по гр.д. 5630/16г на ВРС, XІ с-в, както следва:
1. за връщане на предсрочно изискуема главница по договор за банков
ипотечен кредит № 512/20.10.2008г в размер на 125 000 евро
2. за плащане на 2314,84 евро, претендирани като сбор от месечни вноски
за договорна лихва начислена по същия договор (т.4.1а) като възнаграждение за
ползване на кредита в периода 05.04.2013 – 20.10.2013г.
3. за плащане на 33 334,74евро, претендирани като сбор от начислена
лихва по същия договор (т.4.2 и т.11.2.1.2.)
като обезщетение за забавено плащане на просрочени вноски по главница в
период 20.10.2013 – 19.05.2016г.
4. за плащане на сборно вземане от 16527,78 евро, претендирани като сбор
от начислена наказателна лихва по същия договор (т.4.3 и т.11.2.2 и
11.2.1.1.) като обезщетение за забавено
плащане на лихви и главница в период 20.10.2013 – 19.05.2016г.
5. за плащане на 250,71 евро, претендирани като сбор от начислени такси
за управление по същия договор (т.5.) като периодични такси за управление и
просрочени компонентни към 16.05.2016г.
ведно с АКСЕСОРНИ
ПОСЛЕДИЦИ от провеждане на заповедно производство.
Ищецът (търговска банка) основава претенцията
си на твърдения за предоставен кредит по договор №512/20.10.2008г при общи
условия на закупуване и ремонт на жилище в размер на 153 000 евро, обезпечен с
ипотека на кредитополучател Е.А.и съдлъжник Лаура Кристина Антохи, срещу заплащане на годишна такса от 0.2% за
управление на кредита и годишна лихва, определяема по стойността на променлив
пазарен показател (6 месечен СОФИБОР) и фиксирана надбавка, уговорена в намален
размер за първи 12 месечен период от ползването. Допълнително сочи и уговорено
олихвяване на ползвания кредит със завишена лихва за период на забавено плащане
на главници(ГЛП +5%) и допълнително обезщетение за забава върху просрочени
задължения за лихви и главница с настъпил падеж, уговорено като лихва до
окончателно плащане (ГЛП +2%). Кредиторът сочи, че след учредяване на
обезпечението и усвояване на кредита, с два последователни анекса от
08.01.2010г и 05.04.2013г са договорени промени в тези условия, като са определени
нов начин на формиране на променливия БЛП, с добавяне към пазарния индекс
ЕURIВОR на премия, определяна едностранно от кредитора, а с втория анекс
длъжниците са заместени изцяло от ответника К., потвърдил съгласието си с
всички клаузи по действащия договор.
Като се позовава на допусната забава още по
първата вноска с падеж април 2013г, кредиторът твърди, че е упражнил предвидено
в чл. 16 от общите условия право на предсрочна изискуемост за всички вноски
(вкл. непадежирала главница и възнаградителни лихви и такси), като сочи, че
предприел и допълнително уведомяване на длъжника, представил се за руски
гражданин на известния адрес в България(съвпадащ с ипотекирания жилищен имот),
където той не бил открит, и едва след отхвърляне на искането му за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на това уведомяване, узнал за регистрирания
постоянен адрес ***, където била връчена неприсъствено и нотариална покана на
05.05.2016г. В предоставения с уведомлението за предсрочна изискуемост
допълнителен срок, длъжникът не предложил надлежно изпълнение, поради което и
кредиторът поискал издаване на спорната заповед за незабавно изпълнение. Обосновава валидността на договарянето в
цялост, като се позовава на индивидуалното договаряне, включително и при
изрично запознаване на потребителите с общите условия в цялост, както в първоначалния
договор за кредит, така и в последвалите го анекси и заместването на
длъжниците. Счита, че при наличие на други финансови продукти, предложени на
пазара от кредитори при свободно плаващи референтни или изцяло фиксирани
лихвени проценти, потребителят е направил специфичен избор на конкретните
условия на ищеца, отличаващи се с лихвен процент подлежащ на промяна само при
увеличение. Сочи, че договарянето на променлив размер на възнаграждението на
кредитодателя е принципно допустимо, а в случая условията за промяна са били
ясно и разбираемо оповестени и обвързани с обективни факти, а не с условия,
зависещи само от волята на кредитора. Позовава се на ясно оповестени размери на
задълженията в погасителни планове, които не са били променяни едностранно от
банката, въпреки договорена възможност за това.
По същество пълномощникът на ищеца излага
доводи за доказано добросъвестно поведение на кредитора, предоставил кредит и
начислявал задълженията според уговорките между страните като е променял
компоненти, формиращи плаващ лихвен процент в съответствие с пазарните условия,
включително и като е намалявал дължимите вноски. Моли претенциите да бъдат
уважени, като се отчете правото му да обяви предсрочната изискуемост без
уведомяване на длъжника, с оглед неговото поведение на укриване на информацията
относно регистрираните му адреси.
Ответникът оспорва изискуемостта на вземането
и дължимостта на претендираните лихви. Оспорва правото на банката да определя
едностранно лихвения процент, както възразява по валидността на договарянето на
това право. Сочи, че действието на уговорките за определяне на БЛП чрез
добавяне към пазарен индекс на допълнителна премия, както и уговаряне на
промяна само при увеличаване на променливата водят до значителна
неравноправност на насрещните страни,
като потребителят не е можел да влияе на съдържанието на тези клаузи.
Допълнително се позовава и на уговарянето на лихви за забавени плащания като
необосновано високо обезщетение за забава.
Оспорва начислените задълженията по така определен от банката лихвени
проценти, като осчетоводени въз основа на неравноправните клаузи, като счита,
че те не следва да се прилагат. Сочи, че при текущо прилагане на плаващия
лихвен процент (без неравноправно уговорената премия над ЮРИБОР) заплатените на
кредитора суми биха покрили текущите задължения и няма да има просрочие, което
да обоснове начисляване на лихви за забава и предсрочна изискуемост. Оспорва
уведомяването си за обявената изискуемост от кредитора, като се позовава на
ненадлежно връчване на нотариалната покана.
По същество пълномощник на ответника пледира
за пълно отхвърляне на претенцията. В подробни писмени бележки обосновава
доводите си за нищожност на неравноправните клаузи, позволяващи на банката да
променя лихвения процент без да отчита договореното обвързване от референтен
показател и обусловеното от тези клаузи начисляване на лихви в размери,
поддържани на нива изгодни за банката чрез добавяне на неясно уговорен
допълнителен компонент. Като се позовава на алтернативните варианти на изчисления
на вещото лице, сочи че получените от кредитора суми са надхвърлили
действително дължимите изискуеми вноски, поради което е липсвало основание за
събиране на обезщетения за забава и за упражняване на право на предсрочна
изискуемост. Моли претенцията на кредитора да се отхвърли изцяло поради липса
на изискуемо задължение.
Предварителните въпроси и допустимостта на
предявените искове са били разрешени в нарочно определение №2524/14.08.2017г.
(л.166). Окончателен устен доклад е обявен в съдебно заседание на 30.11.2017г.(л.191),
като е бил утвърден обявения на страните проект( л.169-171), съдържащ мотивите
на съда относно окончателната правна квалификация на претенциите, приложимото
право и по-подробно изложение на релевантните твърдения и възражения в обхвата
на предмета на спора, включително и служебно обявени императивни норми,
уреждащи потребителска закрила, съответно на задължението, установено в
задължителната практика на съдилищата(т.1 ТРОСГТК 1/2013 на ВКС, възприета в Решение
№ 232 от 05.01.2017г. по т.д. № 2416/2015г., II т.о. на ВКС, Решение № 237 от
20.01.2017г. по т.д.№ 2927/2015г., I т.о. на ВКС).
Страните претендират насрещно определяне на разноски по
делото, конкретизирани в списъци по чл. 80 ГПК (л. 434, 437).Уговореният хонорар
на представителя на ищеца е оспорен като прекомерен.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните е безспорно съдържанието на
договора, породил процесните задължения на ответника. Видно от тристранно
споразумение от 05.04.2013г(л. 127-130), руският гражданин Н.К. е поел изцяло
задълженията на румънски граждани кредитополучател Е.А.и солидарния длъжник Л.К.А.по
договора за банков кредит № 512/20.10.2008г. Изрично страните са пояснили, че
по този договор е била усвоена главница от 153 000 евро, която е било погасена
до 125 000 евро до момента на заместването на длъжниците, като поемателят
на дълга се е съгласил да продължи да изпълнява задълженията на
кредитополучателя при условията, уговорени между страните: годишен лихвен
процент (достигащ 8.2% към този момент),
подлежащ на актуализиране при нарастване на променлива с повече от 0.5 пункт, формиран
от сбор от променлив базисен лихвен процент (БЛП по т.10.3 и 10.4 от Условия за
кредити за физически лица) и фиксирана надбавка от 3.194%, като съответно е
посочен и начина за определяне на променливият БЛП на банката (тогава обявен
като 5,006) като сбор от едномесечен ЮРИБОР и премия. Заместващият длъжниците
ответник е приел да изпълнява остатъчното им задължение за главница и лихва на
месечни анюитетни вноски по признат като подписан погасителен план с краен
срок, съвпадащ със срока по отпуснатия кредит ( л.138).
Тези признати при поемането на дълга
параметри изцяло съвпадат и с уговорките, вписани при договарянето на кредита
на 20.10.2008г(л. 42-56) и анекс № 1 от 08.01.2010(л.14-17), в които
съдлъжниците са поели задължение да върнат кредита по погасителен план на равни
анютетни вноски, включващи части от главница и начислена лихва, съответно
определена в т.4а и т. 11.1.1.1 като
годишна лихва в размер, формиран от сбор от базисен лихвен процент (БЛП) и
фиксирана надбавка и уговорка за промяна на ГЛП при нарастване на БЛП с повече
от 0.5 пункт. Страните се съгласили по приложението на общите условия по
кредитите за физически лица, относно определяне на елементите, формиращи
променливия коефициент БЛП, като първата редакция от 2008г е предвиждала правото на банката да обявява БЛП по чл. 9.2,
9.4 въз основа на пазарен индекс ЮРИБОР(ЕURIВОR), а след анекса фиксираната
надбавка е намалена, но е договорен нов начин на формиране на променливия БЛП,
като към пазарния индекс ЕURIВОR се добави премия, определяна едностранно от
кредитора (подробно това право е уредено и в т. 9.2, 9.5, 9.6 на общи условия
от 2011г). Представени са и двете редакции на общите условия на банката,
действали от 2007г (л. 10-13) и от 2011г (л.143- 150), от които е видно, че
първоначално базовия лихвен процент е обявяван ежемесечно според данни за
съответния пазарен индекс (за кредити в евро е посочен едномесечния ЮРИБОР),
като за кредитите с анюитети(какъвто е процесния) значението на промяната на
този базов индекс следва да се отчита само при нарастване с повече от 0.5пункта
по преценка на банката, която обявява съответно нов ГЛП. Не са представени
общите условия към 2010г, когато е
въведен допълнителния компонент премия, определян едностранно като добавка към лихвен
индекс, но към 2011г банката вече предвижда методика за определяне на
променливия коефициент БЛП чрез добавяне на такава премия, която се определя
едностранно от орган на банката с цел привеждане на БЛП към цената на кредитния
ресурс. Критериите за промяната на тази премия, самостоятелно или едновременно
с промяна на лихвения индекс, са конкретизирани в чл. 9.6.1.от последната
редакция на общите условия като: промяна в нормативна база, условия на финансови
пазари и други обективни обстоятелства повишаващи разходите на банката, но тези
обстоятелства са посочени примерно и неизчерпателно.
Проверката, извършена от вещото лице(л. 243)
установява, че за периода от сключване на този договор използваните от кредитора
стойности на ГЛП са били променяни, като от първоначалния обявен в кредитния
договор размер 8.65 % има само едно
отклонение на нарастване до 9.12 % към падежна дата 20.11.2008г., компенсирано
на следващия месец с намаление до 8.25%, като до първия анекс прилагания от
банката ГЛП е спадал до най-ниска стойност 6.4%, а след 08.01.2010г посочения в
анекса ГЛП от 8.2% не е променян изобщо. Същевременно е видно, че в същия
период референтния променлив компонент БЛП е намалявал без това да се отчита по
кредита, а формиращия го показател на лихвен индекс ЮРОБОР е спаднал дори до
стойности под 1, но банката е прилагала коригираща това намаление допълнителна
променлива като премия, достигнала до 4 пункта.
При тези факти съдът съобразява следното:
Ипотечните
кредити са изключени от специалната уредба на потребителския кредит, но не и от
общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне(чл. 12 от ДР на ЗЗП)
и по специално чл. 143 т. 5 и 9 и 11,
чл. 144 ал. 2 т. 1 и ал. 4, чл. 146, чл. 147 ЗЗП, съответно тези норми следва
да бъдат съобразени, като основание на защитната теза на ответника.
Възражението му недвусмислено се основава на неравноправност в положението на страните, тъй като страната се
позовава на осъществено от кредитора договорено право едностранно да
актуализира получаваната от него престация като увеличава възнаграждението при
неблагоприятна за него промяната на
икономическите условия, докато същата възможност за длъжника не е била
осигурена с аналогично намаляване на възнаграждението при движение на пазара в
обратна посока.
На първо място
съдът отчита, че при дългосрочно кредитиране (в случая 20 години), поради
естествената и предвидима динамика на пазара, абсолютното фиксиране на лихвата
би било в противоречие с добросъвестността, тъй като принципно ще постави една
от страните в положение да понася изцяло риска от обективни промени. Съответно
и за този тип договори не може да не се счита, че уговорката за някакъв вид
изменение на лихвата е съответна на
предвидимите и за двете страни промени в цените на кредитирането за дългосрочен
период и съответно сама по себе си не поражда значително несъответствие, а
напротив(подобно на валоризационните клаузи) цели да осуети предвидима
нееквивалентност в отношенията между страните. Същевременно в практиката са
установени две различни форми на дългосрочно кредитиране, които имат различен
режим поради разликата в начина на изплащането на възнаградителната лихва като
съществен елементи от договора за кредит, представляващ цена на предоставяната
финансова услуга. Според едната от тях лихвата се начислява върху съответно
разсрочени части от главницата, като размерът й се отчита към всеки падеж и
може да бъде текущо актуализиран, чрез препращане към определени референтни
показатели, отразяващи динамиката на пазара. В тази хипотеза обаче, месечните
вноски не могат да бъдат равни и размерът им ще варира при всяко колебание
цената на кредита, съответно не може да бъде предварително съобразен с
планираните доходи на платеца. Обратно
във втората опция (избрана в процесния случай от клиента на ищеца), цялото
задължение включващо главницата и уговорената лихва до края на уговорения срок
за ползване се разпределя на равни месечни вноски (анюитети), с чийто размер
длъжникът се е съгласил като съответен на своя сигурен месечен доход.
Спазването на този погасителен план и от двете страни обаче по същество би
представлявало фиксиране на изчислената отнапред лихва, което би накърнило интереса на кредитора в обичайна инфлационна
среда на дългосрочно кредитиране. Затова и в този вариант добросъвестността в
договарянето налага допълнителната уговорка за промяна на фиксираната
погасителна вноска в съответствие с изменения на пазара на дължимите престации,
но по начин, свеждащ до минимум промените в принципно удобния за длъжника план.
Именно в този смисъл съдът възприема уговорката за лихвен план на равни вноски
( чл.4.1.а от договора за кредит) и определяне на размера им по ГЛП от 8.65%,
наред с изричното уточнение в чл.11.1.3 за „фиксиране“ на този процент, освен
когато поради промяна на пазарните условия се налага завишаването му поне с 0.5
пункта. Съответно на разликата в двете форми на кредитиране, съдът принципно
приема за неотносими към настоящия случай на доводите на ответника основани на
отчитане на текущите промени в референтни пазарни показатели като пряко
действащи върху размерите на задълженията. В случая значение следва да има само
размера по погасителния план, доколкото не се установява той да е бил променян
по общо съгласие на страните след анекс № 2, когато по повод на поемането на
дълга месечните вноски са преизчислени.
На второ място,
съдът отчита допълнителната клауза, уреждаща едностранно правомощие на
кредитора да променя така фиксирания в погасителния план лихвен процент. Такива
клауза принципно би била изключена от потребителска закрила, ако е ясно и
разбираемо уговорена (чл. 4 от Директива 93/13/ЕИО). В случая обаче, в
индивидуалния кредитен договор като основание за промяната е посочено най-общо изменението
в пазарни условия, наложили завишаване на базовия лихвен процент, като липсва
каквато и да е конкретизация на методиката, по която се определя този
показател. Съдът отчита, че в актуалната към този момент редакция на общите
условия е било предвидено принципно обявяване в лихвен бюлетин на актуализиран
БЛП всеки месец, чрез обвързването му със съответен лихвен индикатор(едномесечен
ЮРИБОР), но и в тези общите условия не е предвидено динамиката на тази
променлива да рефлектира пряко върху погасителния план с равни анюитетни
вноски. Напротив, и в общите условия правото на кредитора не е ясно дефинирано,
тъй като се допуска едновременно кредиторът едностранно да увеличава размера на
вноските, когато актуалния БЛП надхвърли ГЛП с 0.5 пункта, но и по своя
преценка в интерес на клиента при неясни условия да ги намалява по всяко
време(чл. 9.4 от ОУ 2007г).
Така оповестено
правото на кредитора не може да се счита за индивидуално договорено, тъй като
условията за промяна на съществен елемент от правоотношението не са посочени по
начин, който да позволява на потребителя да се ориентира в бъдещите параметри
на сделката, както изисква чл. 147 ЗЗП. В този смисъл е и формираната практика
на съдилищата(решение №236/20.12.2016 по т.д №3082/2015 на ВКС, ІІ т.о; решение
№205/7.11.2016г. по т.д.№154/2015г. на ВКС,решение №165/3.12.2016г. по т.д.№1777/2015г. на ВКС,
І т.о.), отнасяща се до договаряне по начин осуетяващ възможност на
кредитополучателите да преценят бъдещата финансова тежест по задължението за
връщане на кредит и позволяващ на
кредитора да увеличава възнаграждението си до непосилен за потребителя размер
без той да има възможност за се освободи от непредвиден при договарянето
ангажимент.
Същите
съображения следва да се приложат и по отношение на допълнително уговорено в
анекс № 1 и № 2 и в общите условия към
2013г право на кредитора да определя БЛП чрез лихвен индикатор и надбавка.
Както и да е използвана методиката, възприета от банката, доколкото липсва
пояснение при какви условия този БЛП ще влияе на новия договорен ГЛП, сами по
себе си тези клаузи не могат да преодолеят началната неяснота, породена от
наложените от кредитора уговорки на едностранно право да променя размера на
равните погасителни вноски. Отделно от това, самата методика не съдържа
конкретика, която да позволява на обикновен потребител, без специални
професионални знания да съпоставя определени общоизвестни икономически
показатели за да прецени и прогнозира как ще се променя цената на финансовия
ресурс за банката, за да предвиди и последиците, които биха настъпили в
собствената му правна сфера при прилагане на тази методика.
В заключение
съдът констатира, че както уговорките в
чл. 11.1.3 от кредитния договор, чл. II от анекс № 1 и чл. I от договора за
заместване в дълга, предвиждащи независимо от фиксирането на лихвения процент
по обявен погасителен план и допълнително право на кредитора да променя
лихвените условия, чрез обявяван едностранно БЛП, така и съответните клаузи от
общите условия, визиращи методики за определяне на този БЛП не са индивидуално
уговорени и позволяват поведение, нарушаващо баланса на правата и задълженията
на страните, което е несъвместимо с добросъвестността. Доколкото несъмнено потребителя е избрал
анюитетен план с равни вноски, овластяването на кредитора при неясни условия текущо
да актуализира ГЛП, респективно да променя вноските води на практика до подмяна
на вида на кредитирането до такова с променливи вноски, което покрива хипотеза
на неравноправност по чл. 143 т. 11 ЗЗП, а липсата на конкретна и ясно
разбираема за потребителя обвързаност на ГЛП, чрез БЛП, с обективни показатели
изключва и приложението на изключението по чл. 144 ал. 2 т. 1 ЗЗП. Тези
наравноправни уговорки не са породили действие за потребителите и съответно
съдът следва да отчита съдържанието на сделката без тях(чл. 146 ЗЗП).
Това съдържание
обаче не е соченото от защитата на ответника уговаряне на плаващ лихвен
процент, приравнен на обявен ежемесечно едномесечен ЮРИБОР с фиксирана
надбавка, а уговорено връщане на кредита по фиксиран погасителен план с равни
месечни вноски, актуализиран в анекс № 1. Съответно на това съдържание вещото
лице е изследвало размера на задълженията и извършените до поемането на дълга
плащания като вариант А на
първоначалната задача на експертизата (л. 206) и е установило, че към
05.04.2013г непогасените остатъци от изискуема главница, лихви и такси
значително надхвърлят признатия в тристранното съглашение размер на дълга.
Същевременно установените от вещото лице размери във вариант Б изцяло
съответстват на посочената непадежирала главница от 125 000 евро(при липса
изобщо на неплатени падежирали други задължения).Този вариант обаче е резултат
от упражненото от банката въз основа на неравноправната клауза изменение на
ГЛП, установено в таблица 1 (л. 203). Явно е, че въпреки принципната
неравноправност, прилагането на уговорките от кредитора не е увредило
интересите на потребителите, а напротив намалило е първоначално предвидената от
тях финансова тежест като към поемането на дълга те са се съгласили с така
формирания остатък в своя полза. Респективно, доколкото само потребителите
могат да се ползват от нищожността на неравноправната клауза, прилагащия я
кредитор няма право да оспорва начислените по-малко от договорените размери на
погасителните вноски. В заключение, въпреки че е формиран не според
първоначално уговорения погасителен план, признатия от всички участващи в
споразумението за замесване на длъжниците размер на дълга следва да се
възприеме като действителното задължение, поето от ответника.
В този смисъл
възражението за надвнесени суми от първоначално задължените лица остава
недоказано.
В самия договор
за поемането на дълга (л. 127-130) новият длъжник и кредиторът не са уговорили
нови параметри на правоотношението, а изрично са препратили към съдържанието на
сделката, в която новият длъжник встъпва, като ответникът е признал и че е
приел погасителния план. Такъв погасителен план е цитиран като неразделна част
и от анекс № 2, с който е оповестено освобождаването на досегашните длъжници и
заместването им от ответника. Видно от проверката извършена в счетоводството на
кредитора от вещото лице, след този анекс ГЛП не е променян по размер до
обявяването на предсрочната изискуемост (л. 205). Съдът прима за установено, че
кредиторът не е упражнявал правото си по неравноправната клауза след анекс №1 и
съответно размерите на задълженията, които ответникът е следвало да заплаща
изцяло съответстват на фиксирания погасителен план (макар и неподписан такъв е
наличен по делото на л. 138-142). Размерите на равните месечни вноски по този
план изцяло съвпадат с тези, отчитани и от банката поне до 22.10.10г, както е
видно от приложение № 5 към заключението на вещото лице (л. 259).
Наред с лихвения
план, в първоначалното съдържание на договора, възприето без отклонения при
поемането на дълга, страните са договорили и два вида последици от допускане на
забава в обслужването на кредита. На първо място в чл. 11.2.1.1 от договора за
кредит за целия срок, в който някаква част от вноската покриваща главница не е
била платена, към договорната лихва
(която принципно се начислява върху редовна непадежирала главница) допълнително
е следвало да се начислява горница от 2 % (като съответно докато трае забавата текущата
лихвата ще достига 10.2%). На второ
място в чл. 11.2.1.2 и 11.2.3, върху самата просрочена част от вноската, ако тя
е само главница или главници и лихва, следва да бъде допълнително начислено и
обезщетение забава в размер на лихва, определяема и чрез друга надбавка. При съпоставка между отделните уговорки за
правата на кредитора в случай на неизпълнение от длъжника се налага извод, че и
двете обезщетения следва да компенсират кредитора за вреди от забавата. Възражението
на длъжника срещу поемането на такива задължения се основава на специалната
уредба на потребителския кредит, изключваща правото на кредитора да договаря
обезщетения за забава над законната лихва. Съдът обаче намира за неприложим Закона за потребителския
кредит, тъй като в случая е налице кредит, обезпечен с ипотека, който е уреден
изрично извън приложното поле на този закон, а специален режим за този вид
дългосрочно договаряне е въведен едва със Закона за кредитите за недвижими
имоти на потребители (в сила от 1.01.2017г) и няма действие за заварени контракти (с изкл. на
чл. 41 от него, неотносим към настоящия спор). Въпреки това обаче, както вече
се посочи, договарящите се потребители ползват общата императивна закрила срещу
неравноправно договаряне (чл. 12 от ДР на ЗЗП), а една от типичните хипотези на
такова договаряне е възлагането на потребителя на необосновано завишен размер
на неустойка или обезщетение за неизпълнено задължение спрямо предвидимите при
сключване на договора вреди (чл. 143 т.5 от ЗЗП). В случая и двете клаузи
фигурират в основния договор, но липсват каквото и да е доказателство за
начина, по който са били разяснени на насрещната страна, за да може да се
счита, че потребителят е бил в състояние да възприеме каква тежест ще понесе
при допускане на каквото и да е нарушение на падежи по погасителния план. Още
повече, че събирането на наказателната лихва върху непадежирала главница на
практика завишава цената на кредита, а не компенсира пропуснат регулярен
приход, очакван по план от кредитора, какъвто характер би имало обезщетение,
свързано с просрочени размери. Напротив, събирането на лихва върху цялата
използвана част от кредита би било съответно на компенсаторно обезщетение за
неполучена планирана възнаградителна лихва в резултат на предсрочно
прекратяване на договора поради забава на длъжника. Такова обезщетение обаче
кредитора по ипотечен кредит не следва да получава като мораторна неустойка. Явно
е, че клаузата на санкционната лихва по чл. 4.2, като обезщетение наред с лихвата
върху просрочените вноски е несъразмерно високо и не следва да обвързва валидно
потребителя (чл. 146 ал.1 ЗЗП). Лихвата по чл. 4.3 от договора обаче, като
предварително уговорено обезщетение изцяло покрива характеристиките на
неустойка за забава, защото се начислява за периода на забавено плащане и върху
неплатени в срок суми, като размера му не е свръх прекомерен, макар и да може
да надхвърли законната лихва.
Вещото лице е
констатирало, че извършените от задължените лица плащания са били приспадани
към изискуеми задължения в поредността, уговорена в чл. 12.2.1 (л. 206), съответно
първо са погасявани незабавно изискуемите наказателни лихви и лихви върху
просрочени главници(мораторна неустойка), след което са намалявани и
задълженията за анюитети с предпочитане на лихви и след това главници. При
начисляване и съответно събиране на задължения, произтекли от неравноправна
клауза, несъмнено правата на потребителя са били нарушени. Съдът сравнява
съставените от вещото лице варианти Б на отчитане на плащанията със и без
обезщетенията при просрочие, съответно по приложение № 10 (л. 278) и приложение
№ 13 (л.301) при което констатира, че дори при премахване изцяло на тези
обезщетения, размера на поетия към 05.04.2013г дълг от ответника не се променя.
Това е така, защото заместените длъжници са уредили отношенията си с кредитора
преди сключването на анекса и са предложили предсрочно погасяване до остатък от
главница 125 000 евро. Съответно дори и да има надвнесени от тях суми за санкционни
лихви в предходния период (такива са били събирани инцидентно, тъй като
значително забавяне на вноски не е отразено, а най-често забавата е била
причинена от несъобразяването на нужда от допълнително плащане на годишна
такса), то тези суми се следват на вносителите им, а не на задължилият се
вместо тях занапред по нов погасителен план ответник.
Установеното от
вещото лице плащане след анекс № 2 за заместването на 15.04.2013г е покрило
точно текущата редовна непадежирала договорна лихва до анекса, съответно
следващите плащания е следвало да покриват само изискуемите вноски по новия
погасителен план с най-ранен падеж 22.04.2013г. Липсва съставен вариант на
експертизата, който да отчита закъснелите вноски на длъжника без недължимата
санкционираща лихва, но с дължимо обезщетение за забава върху просрочените
задължения.
Съдът отчита, че
предварително уговореният между страните ред на прихващане на недостатъчно по
размер изпълнение замества посочването от страна на платеца на конкретен избор
по смисъла на чл. 76 ЗЗД, поради което и се налага плащанията да бъдат
отчетени, съобразно наличните по делото данни за действащия погасителен план и
датите на внасяне на суми да погасяване на дълга. Според констатациите на
вещото лице в приложение № 5 (л.259) след анекс № 2, извън плащането на лихвите
от предходен период и след падежна дата по новия план са усвоени постъпления само
по две вноски съответно на 08.07.2013г в размер на 1368.25 евро и на
11.10.2013г в размер на 5005.62 евро. Тези размери съответстват точно и на
отразените в справка за наличности по разплащателната сметка вноски на тези
дати, превалутирани от лева в евро след приспадане на разходите за обслужване
на самата сметка (л.40). Именно като плащания в тези размери тези суми следва
да бъдат отчетени и от съда, като първо се приспадне незабавно изискуемата
(според чл. 12.5.2 от кредитния договор) мораторната неустойка, начислена върху
просрочената към момента на плащане изискуема част от главницата, определена по
размер от съда чрез достъпен публично лихвен калкулатор за проста фиксирана
лихва(http://balans.bg). За целите на пресмятането съдът възприема като размер
на тази неустойка 15.2%(сбор от 8.65
% по чл.41а и двете надбавки по чл. 4.2 и 4.3) върху съответно просрочени части
главница:
|
падеж
на вноска |
главница |
лихва |
такса
|
неустойка
от падеж до плащане |
Общо
внесени |
|
20.04.2013 |
763.69 |
427.08 |
25.49 |
||
|
платени
|
|||||
|
08.07.2013 |
427.08 |
25.49 |
|||
|
20.05.2013 |
341.82 |
848.95 |
7.13 |
||
|
платени
|
|||||
|
08.07.2013 |
848.95 |
7.13 |
|||
|
20.06.2013 |
315.94 |
874.83 |
2.5 |
||
|
платени
|
|||||
|
08.07.2013 |
57.1 |
2.5 |
|||
|
общо усвоени на
08.07.2013 |
|||||
|
1333.13 |
35.12 |
1368.25 |
|||
|
остатък след 08.07.2013 |
|||||
|
|
1421.45 |
817.73 |
|
56.34 |
|
|
платени
|
|||||
|
11.10.2013 |
1421.45 |
817.73 |
56.34 |
||
|
20.07.2013 |
346.32 |
844.45 |
12.13 |
||
|
платени
|
|||||
|
11.10.2013 |
105.43 |
844.45 |
12.13 |
||
|
20.08.2013 |
320.61 |
870.16 |
7.08 |
||
|
платени
|
|||||
|
11.10.2013 |
870.16 |
7.08 |
|||
|
20.09.2013 |
322.88 |
867.89 |
2.96 |
||
|
платени
|
|||||
|
11.10.2013 |
867.89 |
2.96 |
|||
|
общо усвоени на
11.10.2013 |
|||||
|
1526.89 |
3400.23 |
78.51 |
5005,63 |
||
|
остатък след 11.10.2013 |
|||||
|
|
884.37 |
0 |
|
0 |
|
Видно е, че с
осигурените от ответника наличности не са могли да бъдат погасени всички негови
задължения, като след последното постъпление и компенсиране на натрупана забава
са останали дължими части от вноски, съответни на главница с падежи след
20.07.2013г.
Ответникът не се позовава на други плащания, извън установените от
вещото лице по обслужващите кредита сметки. Възражението за внасяне на
достатъчно средства за погасяване на всички дължими суми е неоснователно.
С допускането на забавата по частите от тези
вноски, съответно и пълното неизпълнение на вноски с падежи след 20.10.2013г. е
била осъществена хипотеза по чл. 16 от договора (л. 55), допускаща право на
кредитора да обяви вземанията по кредита за предсрочно изискуеми. С тази клауза
страните изрично са се отклонили от диспозитивно правило (чл. 71 ЗЗД), като са
договорили конкретен фактически състав, при настъпване на който кредиторът да
може да лиши длъжника от преимуществата на сроковете по погасителния план, без
да е необходимо да доказва по общия ред обективна неспособност за обслужване на
плащанията. Тази договорка принципно е допустима при уреждане на отношения със
специализирани в кредитните услуги търговци (чл. 60 ал. 2 ЗКИ), чиято дейност
изисква регулярност на разплащанията (с оглед осигуряване и регулярност на
обслужването на клиентите им по депозитите услуги). Уговорката е в допустимо
отклонение и от специалния диспозитивен ред по чл. 432 ал. 2 от ТЗ. Съдът съобразява задължително тълкуване в т.
18 от ТРОСГТК 4/2013г на ВКС, с което се приема, че предсрочната изискуемост на
договора за кредит настъпва с упражняване на правомощието на банката с изрично
изявление, достигнало до длъжника, да направи кредита предсрочно изискуем при
наличие на изрично уговорени обективни предпоставки. Съответно на уговорката
между страните, макар да не може да отчита автоматични последици от сбъдването
на условието, съдът приема, че следва да възприеме тази клауза след като
допълни към уговорената хипотеза и императивно изискуемия субективен елемент.
Съответно трансформиращ ефект на нарочно волеизявление на кредитора за отнемане
преимуществото на срока по договора, като субективно потестативно право,
установено в полза на кредитора, следва да се приема за настъпил автоматично с
връчването на уведомлението (т.е без да се изисква и допълнителен срок за
предупреждение). Доводите на кредитора за зачитане на последиците от
упражненото право към по-ранен момент (падежа на първата изцяло неплатена
вноска) не могат да бъдат споделени. Задължителното тълкуване на императивната
норма в специалният закон е изведено в тълкувателен акт именно за случаите, в
които кредиторите при договаряне на кредитна услуга (или в общи условия) са
получили предимството да се позоват в своя полза на клауза за автоматична трансформация
на условията по сделката. Още повече, че в настоящия случай кредиторът е и
заявил в едностранното заповедно производството породените от такава клауза
права за легитимация за принудително изпълнение, която именно хипотеза е била
разглеждана в тълкувателното решение като уредена по императивен начин в чл. 60
ЗКИ. Ето защо, в противоречие с императивното правило би било както
възприемането на клауза от договора, която отрича значението на предварителното
уведомяване на длъжника като елемент от фактическия състав, пораждащ
последиците на упражнено трансформиращо право, така и отчитането на последиците
на такова уведомяване към момент, предшестващ достигането на изявлението на
кредитора до длъжника.
За установяване на такова уведомяване в
заявлението си кредиторът се е позовал на връчена нотариална покана, чието
получаване се оспорва от ответника (л. 151-156). Поканата е била адресирана до
постоянен адрес, съвпадащ с настоящ адрес на ответника (според справката на л. 64
от заповедното дело), като нотариусът е удостоверил обозначение на името „К.“
на звънец и пощенска кутия и събрани сведения от съсед при посещения на адреса на 13.04.2016, 18.04.2016
и 20.04.2016г. за непостоянно обитаване на това жилище и редки посещения на
адресата. При последното посещение, при което за пореден път не е намерен нито
адресата, нито лице, съгласило се да приеме съобщение за него, връчителят е
удостоверил залепяне на съобщение на входната врата на сградата и и пускане на
същото уведомление в пощенска кутия обозначена със същия надпис. Съхраненият
екземпляр от това съобщение сочи указание за депозирани книжа в нотариалната
кантора и предупреждение за последици от пропускане на указан срок за
получаването им от адресата. В констативен протокол от 05.05.2016г нотариусът
като връчител е удостоверил неявяване на адресата и е обявил поканата за
връчена.
Доводите
на ответника за незаконосъобразност на действията на връчителя не могат да
бъдат споделени. На първо място съдът отчита, че общите правила на ГПК се
прилагат в нотариалното производство по връчване на книжа съгласно препращащата норма на чл. 50 ЗННД,
съответно и нотариусът лично като връчител или чрез свой служител може да
прилага последиците от залепване на съобщение по чл. 47 ал. 5 ГПК.
Същевременно, доколкото се касае за фикционни предпоставки, определящи кога
несбъдналия се факт (връчване) се приема за осъществен, каквото и да е разширително
тълкуване на фактическия състав, описан в процесуалния закон е недопустимо. Отделните
разрешения на казуси от състави на ВКС нямат задължителен характер (чл. 290
ал.3 ГПК), съответно и каквито и да са били интерпретациите на допълнително
въведени чрез съдебна практика предпоставки (например интервали между
посещенията в рамките на не по-малко от месец,
момента от деня на посещението и др. подобни) не могат да се съобразяват
към момент, в който разпоредбата на закона не ги е визирала изрично. Към
момента на нотариалното удостоверяване на връчването, чл. 47 ал.1 ГПК е
изисквал от връчителя да се увери само, че адресатът не може да бъде намерен на
този адрес и че няма лице, което да е съгласно да получи съобщението.
Допълнително към утвърдените в
Наредба № 7 от 22.02.2008 г. за утвърждаване на образците на книжа, свързани с
връчването по ГПК образци на разписка е предвидено допълнително при
удостоверяване на извършени от връчителя действия да се посочат конкретните
посещения и събрани от връчителя сведения дали и кога адресата може да бъде
намерен. Всички тези обстоятелства са изчерпателно удостоверени от нотариуса
при това оспорено връчване. Съответно при липса на ангажирани насрещни
доказателства опровергаващи така удостоверените факти, съдът следва да приеме,
че фикционните предпоставки са осъществени в цялост и съответно поканата е
редовно връчена на посочената от нотариуса дата. В тази насока е и
преобладаващата съдебна практика, допускаща именно такова уведомяване на
длъжници за волеизявлението на кредитор за предсрочна изискуемост на дълга(Решение
№ 148 от 2.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2072/2015 г., I т. о., ТК). Допълнително
съдът отчита, че при договарянето на поемането на задължението ответникът не е
декларирал друг свой адрес, различен от постоянния и настоящия му адрес в гр.
Варна, а напротив се е легитимирал като руски гражданин с адрес в чужбина,
въпреки че вече е бил обявил за свой настоящ адрес ***( считано от 12.07.2007г).
При липса на специална уговорка в договора относно връчването на кореспонденция,
връченият по нотариален ред документ следва да се счита за достигнал до
длъжника след полагане на добросъвестна грижа от кредитора, съответно и от
05.05.2016г са настъпили и последиците на предсрочната изискуемост.
В заключение, съдът приема, че към 25.05.2016г, когато е подал
заявлението за снабдяване с незабавно изпълняема заповед, кредиторът е можел да
се легитимира с изискуемо вземане, покриващо както главница, включена във вече
просрочени вноски, така и целия остатъчен размер от предоставения кредит. Този
размер съдът определя на 123 473.11евро, като разлика между общата главница по
погасителния план и зачетените с плащанията след анекс 2 общо 1526.89 евро
погашения по частите от падежирали вноски за главница. До този размер
претенцията за изискуема главница е основателна и съответно искът на кредитора
следва да се уважи. Горница до 125 000 евро не се доказа, съответно искът
за установяването й следва да се отхвърли.
Доколкото с изявлението за предсрочна изискуемост кредиторът преобразува
правоотношението като прекъсва ползването на кредита занапред, отпада и
основанието за събиране на възнаграждение за такова ползване във вид на
договорна лихва. Дължими остават обаче начислените до отпадането на действието
на погасителния план и неплатени възнаградителни лихви (като части от вноски с
настъпили падежи от 20.10.2013г до 20.04.2016г). Съответно от момента на предсрочната
изискуемост длъжникът се оказва в забава за цялата непогасена и вече
консолидирана като едно просрочено задължение главница и дължи обезщетение за
закъсняващо плащане като лихва върху просрочена главница за целия изискуем размер.
Кредиторът обаче е претендирал други задължения. Както е видно от
изричните уточнения (л. 30-31), справката за определяне на сборните претенции (л.25
и л.35) и извлечението от сметка, индивидуализиращо заявените от кредитора
вземания (л. 45 от заповедното дело), банката е преустановила начисляване на
договорна лихва към 22.10.2013г и съответно претендираната сума от 2314,84 евро
е сбор само от лихви по първите седем вноски от плана и още два дни. Доколкото
плащанията са покрили лихвите до 11.10.2013г неплатения остатък по тази
претенция се изчерпва с лихвата от 7 вноска в размер на 837,69 евро и и
допълнително начислените в лихвения лист 55.68 евро до 22.10.2013г. (л. 35).
Съответно това заявено вземане съдът намира за погасено до остатък от 893,37
евро, до който размер само може да бъде уважен и предявения иск.
Претенцията за обезщетение за забавено плащане на лихви и главница,
кредиторът е пояснил, като вземане по уговорката в т.11.2.1.2., която съдът
квалифицира като редовна неустоечна клауза. Същевременно вместо уговорения
между страните размер на лихвата в тази
клауза (препращаща към двете надбавки към ГЛП по т. 4.2 и 4.3) обаче,
кредиторът е заявил, че претендира само едната надбавка( до 10.2%), което
следва да бъде отчетено при определянето на сборното обезщетение. Съдът
съобразява, че точен размер на такова обезщетение не е установен в нито един от
вариантите на вещото лице, но в приложение 27 (л. 318) са пояснени елементите,
от които може да бъде формиран търсения сбор. Това е така, защото този вариант е
съставен по действащия след анекс 2 погасителен план, като сочи обезщетение за
забава, начислено върху просрочени вноски за главница с настъпили падежи до 19.05.2016г.
именно по претендирания от ищеца размер и към тях следва да бъде добавено само
обезщетението за остатъчната главница след последното плащане и предсрочно
изискуемия остатък, за които изчисленията съдът прави служебно, както следва:
|
падеж на
вноска по план |
забава |
главница |
% |
неустойка
за забава |
||
|
Нач. дата |
Крайна дата |
Бр. дни |
размер |
|||
|
остатък след 11.10.13 |
11.10.2013 |
19.05.2016 |
884.37 |
10.200 |
952 |
1122.91 |
|
20.10.2013 |
20.10.2013 |
19.05.2016 |
353.08 |
10.200 |
946 |
94.34 |
|
20.11.2013 |
20.11.2013 |
19.05.2016 |
327.65 |
10.200 |
912 |
84.66 |
|
20.12.2013 |
20.12.2013 |
19.05.2016 |
357.73 |
10.200 |
882 |
89.4 |
|
20.01.2014 |
20.01.2014 |
19.05.2016 |
332.49 |
10.200 |
851 |
80.17 |
|
20.02.2014 |
20.02.2014 |
19.05.2016 |
334.84 |
10.200 |
820 |
77.79 |
|
20.03.2014 |
20.03.2014 |
19.05.2016 |
419.81 |
10.200 |
792 |
94.21 |
|
20.04.2014 |
20.04.2014 |
19.05.2016 |
340.17 |
10.200 |
761 |
73.35 |
|
20.05.2014 |
20.05.2014 |
19.05.2016 |
369.93 |
10.200 |
731 |
76.62 |
|
20.06.2014 |
20.06.2014 |
19.05.2016 |
345.18 |
10.200 |
700 |
68.46 |
|
20.07.2014 |
20.07.2014 |
19.05.2016 |
374.82 |
10.200 |
670 |
71.15 |
|
20.08.2014 |
20.08.2014 |
19.05.2016 |
350.26 |
10.200 |
639 |
63.41 |
|
20.09.2014 |
20.09.2014 |
19.05.2016 |
352.74 |
10.200 |
608 |
60.77 |
|
20.10.2014 |
20 10.2014 |
19.05.2016 |
382.18 |
10.200 |
578 |
62.59 |
|
20.11.2014 |
20.11.2014 |
19.05.2016 |
357.93 |
10.200 |
547 |
55.47 |
|
20.12.2014 |
20.12.2014 |
19.05.2016 |
387.24 |
10.200 |
517 |
56.72 |
|
20.01.2015 |
20 01.2015 |
19.05.2016 |
363.19 |
10.200 |
486 |
50.01 |
|
20.02.2015 |
20.02.2015 |
19.05.2016 |
365.75 |
10.200 |
455 |
47.15 |
|
20.03.2015 |
20.03.2015 |
19.05.2016 |
447.93 |
10.200 |
427 |
54.19 |
|
20.04.2015 |
20.04.2015 |
19.05.2016 |
371.5 |
10.200 |
396 |
41.68 |
|
20.05.2015 |
20.05.2015 |
19.05.2016 |
400.47 |
10.200 |
366 |
41.53 |
|
20.06.2015 |
20.06.2015 |
19.05.2016 |
376.95 |
10.200 |
335 |
35.78 |
|
20.07.2015 |
20.07.2015 |
19.05.2016 |
405.78 |
10.200 |
305 |
35.07 |
|
20.08.2015 |
20.08.2015 |
19.05.2016 |
382.48 |
10.200 |
274 |
29.69 |
|
20.09.2015 |
20.09.2015 |
19.05.2016 |
385.18 |
10.200 |
243 |
26.52 |
|
20.10.2015 |
20.10.2015 |
19.05.2016 |
413.8 |
10.200 |
213 |
24.97 |
|
20.11.2015 |
20.11.2015 |
19.05.2016 |
390.82 |
10.200 |
182 |
20.15 |
|
20.12.2015 |
20.12.2015 |
19.05.2016 |
419.29 |
10.200 |
152 |
18.06 |
|
20.01.2016 |
20.01.2016 |
19.05.2016 |
396.54 |
10.200 |
121 |
13.59 |
|
20.02.2016 |
20.02.2016 |
19.05.2016 |
399.34 |
10.200 |
90 |
10.18 |
|
20.03.2016 |
20.03.2016 |
19.05.2016 |
353.04 |
10.200 |
61 |
6.1 |
|
20.04.2016 |
20.04.2016 |
19.05.2016 |
405.36 |
10.200 |
30 |
3.45 |
|
предсрочно изискуем остатък |
05.05.2016 |
19.05.2016 |
110 925.27 |
10.2 |
15 |
110.46 |
|
общо |
|
|
123473.11 |
|
|
2800.6 |
Така сборния размер на обезщетение за забава
върху просрочена главница съдът намира за доказан за целия период до сезирането
на заповедния в размер на само 2800,60евро. За горницата до 33 334,74евро (резултат
от отчитане на цялата главница като просрочена още на 22.04.2013г), такова
обезщетение не може да бъда установено, съответно и искът на кредитора следва
да се отхвърли.
Претендираната наказателна лихва като сборно вземане от 16527,78 евро,
кредиторът е основал на клаузите по и т.11.2.2 и 11.2.1.1. като начислено
вземане в размер на увеличена лихва върху цялата непадежирала главница по
кредита от дата на първо просрочие. С оглед на изложените по– горе мотиви за
отричане на действието на тези неравноправни клаузи по отношение на уговорените
обезщетения за забава като допълнително завишена лихва върху непадежирали задължения,
такова вземане не може да се приеме за изобщо възникнало, съответно и тази
претенция следва да се отхвърли изцяло.
Видно от погасителния план, след анекс № 2 до обявяването на
предсрочната изискуемост, годишната такса от 0.2% за управление на кредита за
2013г е била изискуема заедно с вноска с падеж 20.10.2013г в размер на 245,18евро.
В чл. 11.3.1.2 от договора този разход за потребителя е уговорен имено като
периодично дължима такса във фиксиран размер по т. 5.1.2 от договора,
определяем върху основа, равна на текущия дълг. Съответно и включените в
погасителния план допълнителни годишни плащания следва да варират според
предвидените към съответния момент непогасени размери на главницата. Тъй като
обаче плана не е бил спазван регулярно, предварително оповестените размери на
тази такса следва да се актуализират с отчитане към основата и на съответно дължими
остатъци от предходни вноски. Именно такава е допълнително начислената такса върху
просрочен остатък от 2764,24 евро на същата падежна дата, като това е видно както
от извлечението от сметка (л. 45 от
заповедното производство), така и от подробната справка за дълга (л.
35). Както обаче вече съдът установи,
просрочения остатък е само 884.37 евро,
поради което и доначислената годишна периодична такса следва да се определи
само върху тази основа до само 1.77 евро. Така общия размер на таксата
за 2013г върху текущ дълг възлиза на само 246,95 евро. Липсва основание за
начисляване на други такси, тъй като освен тази периодична такса в договора е
посочена само началната еднократна такса, удържана при усвояване на кредита и
такса за ангажимент, която обаче се дължи само ако разрешения кредит не е
усвоен, а процесният случай не е такъв. В заключение тази претенция на
кредитора съдът намира за установена до размер 246,95 евро, а за горницата до 250,71 евро искът следва да се отхвърли.
По разноските:
Предвид резултата от разглеждането на делото по същество, всяка от
страните следва да понесе отговорност за разноски, съразмерно на основателната
си защита по съединените претенциите и доказаното фактическо разходване на
сумите, описани в списъците за претендирани разноски(т. 1 от ТР ОСГТК№ 6/12).
Ищецът е заплатил общо 6970,73 лв държавна такса и 900 лв за авансиране
на възнаграждение на вещо лице. Представена е фактура за получената от ищеца
адвокатска услуга, остойностена в размер на 13128,86 лв, като така уговореният
хонорар е бил внесен по банков път по сметка на пълномощника. Допълнително за
разглеждане на заявлението за издаване на заповед в полза на кредитора са били
определени и 6940,38 лв за внесена такса и 6882,35 лв за адвокатски хонорар. Насрещната
страна своевременно е възразила за прекомерност на така направените от ищеца
разноски по представителство в процеса. Действително дружеството е договорило с
представителя си възнаграждение надхвърлящо нормативен минимум, възлизащ на 8470.38
лв, по чл.7 ал. 2 т. 5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, определен въз основа на общ интерес от 347019.14 лв.
Производството по конкретното дело съдът преценява като фактическа сложност над
средната, доколкото се касае за защита както по основни, така и по насрещни,
макар и под форма на възражение претенции, налагащи по-интензивно доказване и
преценка на множество варианти на експертно заключение за начисляване на
задълженията и средно по степен на приложимото право (при наличие на установена
и задължителна съдебна практика). Допълнителното заседание също налага
завишаване на минималното възнаграждение до общо 8570.38 лв, а с добавяне на ДДС
минимумът ще достигне 10284,46 лв. Дори с отчитане и на заплатения за
заповедното производство хонорар от 6882,35 лв, общата сума заплатена от
кредитора за цялостна защита няма да достигне дори двоен размер на минимума,
поради което и тези разходи не би следвало да се редуцират като прекомерни (т.
3 от ТР ОСГТК№ 6/12). Така общият размер на доказаните разходи по водене на
делото пред съда от ищеца възлиза на 20 999,59 лв и 13 822.73 лв за
заповедното производство.
Съразмерно на отхвърлената част от претенциите и в полза на ответника е
възникнало вземане за компенсиране на разходите, направени за депозит за
хонорар на вещото лице общо 900 лв и адвокатска защита. Посочената сума като
заплатено възнаграждение на адвоката на длъжника от 8330 лв е доказана с разписка
за плащане в брой, инкорпорирана в договора за правна помощ пред настоящата
инстанция (л. 69). Такъв хонорар е бил заплатен и за защитата на длъжника в
заповедното производство в размер на 1600 лв (л. 171 от заповедното дело), като
искането за възмездяване за този разход е направено в самото възражение по чл.
414 ГПК. Общо доказаните разходи на длъжника възлизат на 9230 лв за исково и
1600 лв за заповедното производство.
Приетото разрешение по т.12 на ТР 4/2013г на ОСГТК, налага съдът да се
произнесе и по разноските на страните за заповедното производство, включително
присъдените със заповедта за изпълнение(изгубила изпълнителната си сила с
оспорването й от длъжника), като законна последица от уважаването на
установителните искове. Доколкото претенцията на заявителя се оказва
основателна само отчасти, направените от
него разноски, вкл. и посочените в
заповедта за изпълнение, следва да бъдат съразмерно намалени, съответно в полза
на длъжника да бъдат присъдени разноски за частично основателно оспорване. В
заключение съдът разпределя отговорността за разноски както следва:
|
разноски според р-т от 422 ГПК |
иск |
уважен |
отхвърлен |
съотношение за ищеца уважен/ предявен |
съотношение за ответник отхвърлен/ предявен
|
|||||
|
главница |
125000 |
123473.11 |
|
0.72 |
0.28 |
|||||
|
дог.лихва |
2314.84 |
893.37 |
|
|||||||
|
санкция |
16527.78 |
0 |
|
|||||||
|
забава |
33334.74 |
2800.6 |
|
|||||||
|
Такса |
250.71 |
246.95 |
|
|||||||
|
Общо |
177428.07 |
127414.03 |
50014.04 |
|||||||
|
Разходи |
общо направени от ищеца |
за присъждане на ищеца |
общо направени от ответник |
за присъждане на ответник |
|
||||||
|
в
заповедно |
13822.73 |
9926.33 |
1600 |
451.01 |
|
||||||
|
в
исково |
20999.59 |
15080.15 |
9230 |
2601.78 |
|
||||||
|
общо разноски |
|
25006.48 |
|
3052.80 |
|
||||||
Мотивиран от гореизложеното, и на осн. чл.237 ГПК съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на оспорващ длъжник, че вземането удостоверено
по заповед за незабавно изпълнение №2690/25.05.2016г, издадена, по гр.д.
5630/16г на ВРС, XІ с-в, СЕ ДЪЛЖИ
като вземане на банка-кредитор по договор за банков ипотечен кредит №
512/20.10.2008г. и два анекса от 08.01.2010 и 05.04.2013г, както следва:
1. 123 473.11 евро (сто
двадесет и три хиляди четиристотин седемдесет и три евро и единадесет евроцента) представляващи предсрочно изискуема
главница, след уведомяване на 05.05.2016г на длъжника за упражнено право на
кредитора по чл. 16.1.1 от договора, на осн. чл. 430 ТЗ вр. чл. 60 ал. 2 ЗКИ,
ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението за издаване на
заповедта 20.05.2016г
2. 893.37 евро (осемстотин
деветдесет и три евро и тридесет и седем евроцента), представляващи сбор от
месечни вноски за договорна лихва начислена по същия договор ( т.4.1а) като
възнаграждение за ползване на кредита в периода 05.04.2013 – 22.10.2013г. на
осн.чл. 430 ТЗ
3. 2800.60 евро (две хиляди и
осемстотин евро и шестдесет евроцента), претендирани като сбор от начислена
лихва по чл.11.2.1.2 от същия договор като обезщетение за забавено плащане на
просрочени вноски по главница в период 11.10.2013 – 19.05.2016г., на осн. чл.
92 ЗЗД
4. 246.95 евро (двеста
четиридесет и шест евро и деветдесет и пет евроцента), претендирани като сбор
от начислени такса за управление по чл. чл. 11.3.1.2 същия договор като
периодична годишна такса за управление за 2013г.
по иск, предявен по реда на чл. 422 ал.1 ГПК от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, ЕИК ********* гр. София, пл. «Св. Неделя»
7, представлявано от Л.Х. Е.М., срещу Н.Д.К.,
ЕГН **********,***.
ОТХВЪРЛЯ предявени от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД,
ЕИК *********, срещу Н.Д.К., ЕГН **********, обективно съединени претенции на
заявител за установяване по отношение на
кредитополучател оспорени изискуеми вземания по заповед за незабавно изпълнение
№2690/25.05.2016г, издадена, по гр.д. 5630/16г на ВРС, XІ с-в, както следва:
1. за горница над 123473.11 евро до 125 000 евро, претендирани като
предсрочно изискуема главница
2. за горница над 893.37 евро до 2314,84 евро, претендирани като сбор от
месечни вноски за договорна лихва в периода 05.04.2013 – 22.10.2013г.
3. за горница над 2800.60 евро до 33 334,74евро, претендирани като сбор
от начислена лихва като обезщетение за забавено плащане на просрочени вноски по
главница в период 20.10.2013 – 19.05.2016г.
4. за горница над 246.95 евро до 250,71 евро, претендирани като сбор от
начислени такси за управление към 16.05.2016г.
5. за сборно вземане от 16527,78 евро, претендирани като сбор от
начислена наказателна лихва по същия договор (т.4.3 и т.11.2.2 и
11.2.1.1.) като обезщетение за забавено
плащане на лихви и главница в период 20.10.2013 – 19.05.2016г.
ОСЪЖДА „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, ЕИК ********* гр.
София, пл. «Св. Неделя» 7, представлявано от Л.Х. Е.М. ДА ЗАПЛАТИ на Н.Д.К., ЕГН **********,***, следните суми:
само 15 080.15 лв (петнадесет хиляди и осемдесет лева и
петнадесет стотинки), представляващи
част от направени по настоящото дело съдебно-деловодни разноски за разглеждане на установителен иск
и само 9926.33лв(девет хиляди деветстотин двадесет и шест лева и тридесет
и три стотинки) от общо
включени в изпълнителен лист по изгубила изпълнителна сила заповед
№2690/25.05.2016г, издадена, по гр.д. 5630/16г на ВРС, XІ с-в съдебно деловодни
разноски за разглеждане на заповедното
производство, определени съразмерно на уважената част от исковете, на осн.
чл. 78 ал.1 т.1 ГПК, на осн. чл. 81 ГПК.
ОСЪЖДА Н.Д.К., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК"
АД, ЕИК ********* гр. София, пл. «Св. Неделя» 7, представлявано от Л.Х. Е.М.,
следните суми:
само 2601.78 лв(две хиляди шестстотин и един лева и седемдесет и осем
стотинки) представляващи част от направени по настоящото дело съдебно-деловодни
разноски за защита по установителен иск
и само 451.01 лв(четиристотин петдесет и един лева и една стотинки)
направени разноски за защита в
заповедното производство, определени съразмерно на отхвърлена част от
исковете, на осн. чл. 78 ал.1 т.3 ГПК, на осн. чл. 81 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните (чрез пълномощниците им) със
съобщение образец № 11 от Наредба №7.
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: