Р Е
Ш
Е Н И Е
№ 1010
гр.Бургас, 27.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми
наказателен състав, в публично заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОДОР МИТЕВ
при участието на
секретаря *, като разгледа НАХД № 1757 по описа на БРС за 2020г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на Й.М.Д. с ЕГН: **********,
адрес за призоваване: гр. *, ул. „*” № *, вх. *, ет. *, офис *, чрез адв. А.Г., срещу Наказателно постановление № */27.03.2020г.,
издадено от Началник Група към ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което
за нарушение по чл. 483, ал.1, т.1 КЗ на основание чл. 638, ал.1, т.1, вр. с чл. 461, т.1 КЗ на жалбоподателя е наложено наказание
– „глоба” в размер на 250 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, без да се сочат конкретни доводи.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“-
надлежно призован не се представлява. В писмено становище се прави искане за
потвърждаване на постановлението.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 5
– НП е връчено на жалбоподателя на 15.04.2020г., а жалбата е депозирана на 22.04.2020г.).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 16.02.2020г., около 15.20 часа
в гр. Бургас, по ул. „Владимир Вазов” срещу бензиностанция „Петрол“ в посока на
движение към улица „Чаталджа”, жалбоподателят Й.Д.
управлявал собствения си лек автомобил „Пежо 306” с рег. № *. Автомобилът бил
спрян от служители на МВР, сред които и св. П.М., които извършили проверка и
установили, че за автомобила няма сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност”, като самият автомобил е регистриран на територията на страната и
не е спрян от движение.
Във връзка с горното св. М. съставил АУАН серия
GA с бланков № 29530, срещу жалбоподателя за извършено от
него нарушение по чл. 483, ал.1, т.1 КЗ. Актът бил предявен на нарушителя,
който го подписал и получил копие от него.
В последствие в 16.00
часа на 16.02.2020г. жалбоподателят сключил застраховка „Гражданска
отговорност” – застрахователна полица № BG/03/120000520573, в която било посочено че същият е
собственик на автомобила, както и че застраховката влиза в сила от 16.05 часа
на същия ден.
Въз основа на АУАН-а
на 27.03.2020г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена
фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 483, ал.1, т.1 КЗ,
поради което и на основание чл. 638, ал.1, т.1, вр. с
чл. 461, т.1 КЗ наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба” в
размер на 250 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство,
които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение,
който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се
установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и
показанията на актосъставителя, които са еднопосочни
и безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган - Началник Група към
ОДМВР-гр.Бургас, Секто „Пътна полиция“, видно от
приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 251з-1776/31.05.2016г.
на Директора на ОДМВР-гр.Бургас. Съгласно чл.
647, ал.2 от КЗ наказателното постановление се издава от
заместник-председателя, а за нарушенията по чл. 638, ал. 1 - 3 и 5 и чл. 639 КЗ
- от Директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в
чийто район е установено нарушението, или от оправомощено
от него длъжностно лице. В случая е налице заповед на директора на ОД на МВР –
Бургас, от която се установява, че издателят на процесното
НП е притежавал съответната материална и териториална компетентност за издаване
на административнонаказателния акт. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Посочени са нарушените материалноправни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
порочност на административнонаказателното
производство.
По същество съдът намира следното:
Задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите по раздел ІІ буква
"А", т.10.1 от приложение № 1 е въведена с нормата на чл. 461, т.1 от КЗ. От своя страна съгласно даденото §1, т.ЗЗ от КЗ легално определение за
понятието "автомобилист" е собственикът, ползвателят, държателят или
водачът на моторно превозно средство, който във връзка с притежаването или
използването му може да причини вреди на трети лица. Съгласно чл. 483, ал.1,
т.1 от КЗ, договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно
средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било
спряно от движение. Правното основание за издаване на наказателното
постановление е разпоредбата на чл. 638,
ал.1, т.1 от КЗ, според която, на лице по чл. 483, ал.1, т.1, което не изпълни
задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, се налага глоба от 250 лв. - за физическо лице.
Установената фактическа обстановка - управление на МПС, за което няма сключена
застраховка "ГО" съответства напълно на описанието на нарушението в
съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП, потвърждава се от събраните
по делото писмени и гласни доказателства, както и от непосредствените
възприятия на контролните длъжностни лица.
Видно от приложената полица
застраховката е сключена четиридесет минути след проверката, а именно в 16.00
часа. Нещо повече, видно е, че е била издадена ЗППАМ № 20-0769-000358/17.02.2020
г., с която е наложена мярка временно отнемане на свидетелство за
правоуправление на водача до предоставяне на валидно сключена застраховка, като
именно сключената в 16.00 часа на 16.02.2020 г. е била предоставена от жалбоподателя
на следващия ден. Това потвърждава извода, че действително към момента на
проверката водачът не е имал валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, тъй като щеше да представи именно нея, а не тази, сключена след
съставянето на АУАН. Фактът, че след проверката и констатираното нарушение
собственикът на автомобила е решил да сключи застраховка не може да се приравни
на липса на нарушение и да доведе до отпадане на наказателната му отговорност,
а евентуално може да се вземе предвид при индивидуализация на наказанието. В конкретния случай обаче - наложеното на жалбоподателя
наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 638, ал.1, т.1 КЗ -
глоба в размер на 250 лева, който размер е точно определен в закона и не може
да се обсъжда въпроса за намаляване му.
Случаят не може да се
квалифицира и като „маловажен” по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са
нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност,
несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". Процесното нарушение е формално, за неговата довършеност и степен на обществена опасност не се изиска
настъпването на други вредоносни последици, освен самата липса на сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Законодателят е приел, че
такова нарушение поначало разкрива висока степен на опасност. Конкретният
случай не се отличава от типичните такива нарушения, поради което и не
обосновава приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Предвид всичко горепосочено,
съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, като наложените му наказания са правилно и
законосъобразно индивидуализирани, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да се потвърди изцяло.
По делото в хода на съдебното следствие е бил разпитан
свидетелят П.М., като с определение от 14.07.2020 г. съдът е определил пътни
разноски на свидетеля, като е постановил
същите да му бъдат изплатени от бюджета на съда, за което е издаден и РКО за
сумата от 10 лева. С оглед обстоятелството, че жалбоподателят е извършил нарушението
за което е санкциониран, то на основание т.2 б."а" от ТР № 3 от
08.04.1985г. по н.д. №98/1984г., вр. чл. 84 от ЗАНН, вр. чл.189 ал.3 от НПК следва да бъдат възложени
направените разноски от съда на жалбоподателя.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № */27.03.2020г., издадено
от Началник Група към ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение
по чл. 483,
ал.1, т.1 КЗ на основание чл. 638, ал.1, т.1, вр. с чл.
461, т.1 КЗ на Й.М.Д. с ЕГН: **********, адрес за призоваване:
гр. *, ул.
„*” № *, вх. *, ет. *, офис *, чрез адв.
А.Г., е наложено наказание – „глоба” в размер на 250 лева.
ОСЪЖДА Й.М.Д.
с ЕГН: **********, адрес за
призоваване: гр. *, ул. „*” № *, вх. *, ет.
*, офис *, чрез
адв. А.Г., да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на
Районен съд-гр.Бургас, сумата от 10.00
(десет) лева – разноски по съдебното
производство, както и държавна такса в размер на 5.00 (пет) лева за
служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.