№
/08.02.2021 год., гр. Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в,
в публичното заседание на тринадесети
октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Ангелина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 1992 по описа за 2020 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.186 ал.4 от ЗДДС вр.чл.146 и сл. от АПК и е
образувано по жалба от „АИППМП .........“***, ЕИК *********, представлявано от Й.П.П.,
против Заповед №234-ФК/19.08.2020г на началник отдел „Оперативни дейности“ –
Варна в ГД „Фискален контрол“ на ЦУ на НАП-София, с която на осн.чл.186 ал.1 б.“а“ от ЗДДС е приложена принудителна административна
мярка – запечатване на лекарски кабинет .., находящ се в **********в гр.Варна, стопанисван от ЕТ, и забрана на достъпа до него
за срок от 7 дни на осн.чл.187 ал.1 от ЗДДС. ЕТ-жалбоподател не оспорва
описаната в заповедта фактология, но твърди, че неиздаването на касов бон е
резултат на голямата административна тежест, възложена върху общопрактикуващите
лекари при издаване на медицинско свидетелство за постъпване на работа, и не е
практика за кабинета, а изключение. Сочи също, че от прилагането и изпълнението
на ПАМ ще произтекат значителни неблагоприятни последици за широк кръг лица –
пациенти на ЕТ, и ще бъдат накърнени здравноосигурителните им права по дейности,
изцяло платени от НЗОК, вкл.извършване на
профилактични прегледи, изписване на необходимите лекарства на пациенти с
хронични заболявания, освободени от потребителска такса (диабетно, раково и психично болни), лечение на спешни случаи, издаване на направления за
хоспитализация и освидетелстване на работоспособността – все дейности, които се
извършват изключително от личния лекар на всички записани към ЕТ пациенти. С
тези съображения се настоява за отмяна на оспорената заповед. В съдебно
заседание д-р Й. К.се явява лично и поддържа изцяло
жалбата на изложените в нея съображения. В допълнение с писмени бележки твърди
незаконосъобразност на заповедта за ПАМ поради неправилно приложение на
материалния закон, конкретно при определяне срока на запечатването, който счита
за несъобразен и несъответен на присъщата характеристика на осъществяваната от
ЕТ медицинска дейност, незначителността на вредата за фиска от нерегистрирането на продажба на ст-ст
25лв, представляваща данък в размер на 2.50лв; сочи също, че при определяне на
срока на запечатването са съобразявани неверни данни – вписаното в заповедта
работно време на кабинета – без почивен ден от 8 до 19ч, което не отговаря на
действителността; че местоположението на кабинета и клиентопотока
са неотносими величини в случая, доколкото личният
лекар обслужва основно пациентите, които са го избрали като такъв; наличието на
непогасени публични задължения няма отношение към наложената ПАМ. Настоява за
отмяна на заповедта, като претендира и присъждане на сторените в производството
разноски.
Ответният
административен орган – началник отдел „Оперативни дейности” – Варна в ГД
„Фискален контрол” при ЦУ на НАП, надлежно призован, не се явява и не се
представлява в съдебно заседание. С писмени бележки с.д.№
12144/05.10.2020г ст.ю.к. И.Г.оспорва
жалбата като неоснователна и излага аргументи за доказаност на установеното
нарушение, за мотивираност на приложената ПАМ, вкл. и конкретно досежно нейния
срок, определен към минимума, предвиден от законодателя, настоява за
отхвърлянето на жалбата и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След
преценка на събраните по делото писмени доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
ЕТ-жалбоподател осъществява дейността си в лекарски кабинет .. в **********
в гр.Варна, където се извършват медицински прегледи и
консултации, представляващ търговски обект по см.§1 т.41 от ДР на ЗДДС. На
17.08.2020г около 15:30ч Н.Д.и М.Д.- инспектори по приходите
в отдел „Оперативни дейности“ – Варна извършили проверка на обекта. Още преди
легитимирането им Н.Д.като пациент поискал издаване
на Карта за предварителен медицински преглед (Медицинско свидетелство за постъпване на работа). Такава му била издадена лично от д-р Й.П. с амб.№2206/17.08.2020г, на
която Д.заплатил в брой такса от 25лв. с една
банкнота от 20лв. и една от 5лв. Понеже за тази продажба не бил издаден
фискален касов бон, нито бележка от кочан с ръчни касови бележки, проверяващият
се легитимирал и заедно с колежката си пристъпили към проверка. В хода й било
установено, че в обекта е налично, въведено в експлоатация ФУ модел „DAISY Compact S01“ с индивидуализирани номер на
устройството и фискалната му памет, регистрирано в ТД на НАП-Варна, както и
СУПТО „Betа GP“, версия 18.08., която
не била свързана с ФУ. От изведения дневен фискален отчет в 15:43ч било
установено, че разчетената касова наличност е 2лв, а според описа на
фактическата касова наличност тя била в размер на 40лв, т.е. установена била
положителна разлика от 38лв.; от описа на паричните средства се установява, че
в касата са налични заплатените от проверяващите банкноти, които впоследствие
са му върнати от д-р П.. От изведения КЛЕН пък било установено, че в 15:40ч не
е регистрирана, т.е. отчетена продажба на ст-ст 25лв.
чрез ФУ, нито чрез касова бележка от кочан.
Констатациите си в хода на проверката инспекторите отразили в съставения
ПИП от същата дата, извършените в хода на проверката действия и събраните
доказателства, както и установената разлика между разчетена и фактическа касова
наличност в размер на 38лв. За установеното при проверката административно
нарушение нарушение - гореописаното нерегистриране на извършена продажба на ст-ст
19.30лв. чрез издаване на касов бон от ФУ в обекта, квалифицирано по чл.25 ал.1
вр.чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г на МФ, против дружеството ЕТ бил
издаден АУАН от 21.08.2020г.
На осн.чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС била издадена и оспорената
понастоящем Заповед №234-ФК/19.08.2020г, с която административният орган
приложил спрямо ЕТ ПАМ - запечатване на търговския обект за срок от 7 дни.
Според изложеното в мотивите й, така избраната продължителност на ПАМ органът
съобразил с тежестта на извършеното нарушение (неиздаден касов бон за продажба на ст-ст 25лв.), последиците от него (отклонение от данъчното облагане), местонахождението на търговския обект (в областен град, в оживен квартал със значителен клиентопоток), работното време на
обекта (без почивен ден от 08:00ч до 19:00ч), изискуеми публични задължения (по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО в размер на 86.80лв. към
19.08.2020г.), други нарушения (установена положителна разлика между фактическа и разчетена касова
наличност от 38лв.), наложителната защита
на обществения интерес, както и необходимостта да се предотврати възможността
за извършване на нови нарушения. Отчетен е и фактът, че с това нарушение се
засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на
извършваните продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за
проследяване на реализираните обороти. Посочено е, че издаването на касов бон е
нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи търговски обекти,
което следва да се изпълнява при съответните предпоставки; че извършеното
деяние показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална
дисциплина и организация в търговския му обект, която няма за цел спазването на
данъчното законодателство, а целта на ПАМ е да гарантира, че всички лица ще
спазват законовите норми и ще осигурят бюджетните приходи, както и надлежното
деклариране на движението на стоки и на реализираните обороти. Твърди се, че
при неприлагане на ПАМ съществува възможност за извършване на ново нарушение,
от което за фиска ще настъпят значителни и трудно поправими вреди, засягащи
пряко интересите на държавата поради неотразяването
на реално извършени продажби, водещо до неправилно определяне на дължимите
налози; отчетена е и необходимостта от определен срок от време за промяна в
организацията на дейността в обекта. Не на последно място е изложено, че при
определяне на срока на ПАМ е спазен принципа за съразмерност, същият е
съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните
практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална
организация за отчитане дейността на търговеца, а целта й е промяна в начина на
извършване на дейността в обекта, като прекият резултат е правилно отразяване
на оборота, спазване на отчетността на относимите към ФУ документи и предаване
на изискуемите данни към НАП, а индиректният – недопускане вреда за фиска.
Горната фактическа обстановка, по същество
безспорна между страните, се установява въз основа на писмените доказателства
по административната преписка, както и тези, приобщени в хода на съдебното
дирене, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви,
и разгледани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от
легитимиран субект – адресат на ИАА, и при наличие на правен интерес, поради
което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като
основателна.
Съгласно
чл.186 ал.1 т.1 б.”а” от ЗДДС,
принудителната административна мярка „запечатване на обект за срок до 30 дни”,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба.
Следователно условието, което поставя
цитираната правна норма, послужила като основание за налагане на процесната
принудителна административна мярка, е дружеството да е осъществило нарушение на
установения законов ред или начин за документиране на извършена продажба,
свързано с неиздаване на съответен документ за продажба – в случая фискален
касов бон или бележка от кочан, което представлява административно нарушение на
чл.185 ал.1 ЗДДС, вр. чл.25 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Позовавайки
се на събраните убедителни и безпротиворечиви
доказателства, съдът в настоящия си състав счита, че такова административно
нарушение, изразяващо се в неотчитане на извършена
продажба на ст-ст 25лв., действително е извършен в
търговския кабинет, стопанисван от ЕТ – жалбоподател.
Независимо
от горното обаче съдът в този си състав споделя възражението му за липса на
мотиви в заповедта относно определената продължителност на срока на ПАМ, обективирани
в приетите писмени бележки по делото. Съдът намира, че част от съображенията на
административния орган в тази насока се неотносими
към казуса, други са общи, а конкретизираните такива не са доказателствено
обвързани. На първо място нарушаването на утвърдения ред за данъчна дисциплина
чрез неиздаване на касов бон за реализирана продажба представлява елемент от
фактическия състав на нарушението по чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г на
МФ, респективно – основание за прилагане на ПАМ, поради което очевидно не може
да служи и като мотив за определяне на срока й. Тежестта на извършеното
нарушение, последиците му, местонахождението и работното време на търговския
обект единствено са изброени от административния орган, но в заповедта липсва конкретика
и анализ на същите, които да позволят на съда да прецени законосъобразността на
извода на административния орган, че те обосновават определения срок на ПАМ. В
тази връзка - описаното в заповедта работно време – всеки ден от 08:00ч до
19:00ч, не съответства на описаното в ПИП в деня на проверката – от 09:00ч до
14:00ч на четно число и от 15:00ч до 20:00ч на нечетно число, освен че липсва
яснота защо и в каква връзка е съобразявано от административния орган при
определяне срока на ПАМ; установената разлика между разчетената и фактическата
наличност всъщност не е 38лв, а 13лв. след като банкнотите от 20лв. и от 5лв.
са върнати на проверяващия; изискуемите публични задължения в размер на
86.08лв. произтичат изцяло и единствено от неплатени лихви за задължения на ЕТ
от 2015г, 2018г, 2019г и 2020г (л.20 по делото), и с оглед минималния им размер по-скоро
представляват доказателство за редовно и добросъвестно изпълнение на
задълженията към държавния и общинския бюджет от страна на ЕТ, отколкото
обратното. На следващо място – целите на ПАМ (да се защити обществения интерес,
да се предотврати възможността за извършване на нови нарушения, да гарантира
еднаквото спазване на законовите норми от всички лица, да превъзпита нарушителя
към спазване на законите вкл. чрез промяна на организацията на дейността му) са
установени от законодателя в чл.22 от ЗАНН и не могат да бъдат използвани от
административния орган чрез дублиране на значението им и като основания за
определяне на срока на ПАМ. Заключението, че
в обекта съществува организация, която няма за цел спазване на данъчното
законодателство, се преценява като напълно произволно и противоречащо на
констатациите в ПИП за липса други нарушения на изискванията на Наредбата или
на ЗДДС. В тази връзка - твърденията, че при неприлагане на ПАМ съществува
възможност за извършване на ново нарушение, и то при липса на доказателства за
каквито и да било предходни наказания, наложени с влезли в сила НП на ЕТ-жалбоподател,
са изцяло декларативни, поради което съдът не следва да съобразява правните си
изводи с тях.
При
прилагането на ПАМ по реда на чл.186 от ЗДДС административният орган действа в
условията на обвързана компетентност, т.е. при наличие на материалноправните
предпоставки, установени с цитираната норма, той е длъжен да приложи ПАМ. При
определяне на продължителността на ПАМ обаче органът действа в условията на
оперативна самостоятелност и го определя по целесъобразност в рамките на
закона, поради което дължи излагането на мотиви защо приема, че ПАМ трябва да
бъде приложена за конкретно избрания от него срок. Поради това липсата на
мотиви в това отношение е особено съществено процесуално нарушение, защото
касае продължителността на мярката с оглед целта на закона, а именно – налагане
чрез властта на държавата на конкретно поведение с неблагоприятни последици на
съответния правен субект, независимо от неговата воля. Същевременно липсата на
мотиви относно срока, за който се прилага ПАМ, съставлява и нарушение на
императивното изискване на чл.59 ал.2 т.4 от АПК, тъй като обективно лишава
съда от възможност на извърши проверка за законосъобразност на оспорения акт, и
поради това е основание за незаконосъобразност на същия по см.чл.146 ал.3 от АПК. Констатираното нарушение – липса на мотиви относно продължителността на
ПАМ, е особено съществено, то е неотстранимо в настоящата съдебна фаза на
производството, и поради това съставлява самостоятелно основание за отмяна на
оспорената заповед като незаконосъобразна.
При
този изход на делото претенцията на ответната страна за присъждане на разноски
е неоснователна, а тази на ЕТ-жалбоподател следва да бъде уважена в доказания
размер от 50лв. ДТ.
Мотивиран от изложеното
и на осн.чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителни административни мерки №234-ФК/19.08.2020г
на началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ на ЦУ
на НАП-София, с която на осн.чл.186 ал.1 б.“а“ от
ЗДДС е приложена принудителна административна мярка – запечатване на
стопанисвания от „АИППМП .........“***, ЕИК*********, лекарски кабинет ...............,
гр.Варна, и забрана на достъпа до него за срок от 7 (седем)
дни.
ОСЪЖДА ТД на НАП-Варна да
заплати на „АИППМП .........“***, ЕИК*********, сторените в производството
разноски в размер на 50 (петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд – София.
Преписи от решението
да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: