Присъда по дело №2625/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 32
Дата: 5 юли 2021 г. (в сила от 21 юли 2021 г.)
Съдия: Андон Вълков Вълков
Дело: 20212120202625
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 юни 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 32
гр. Бургас , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ в публично заседание на пети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. АНДОНОВА
и прокурора Димо Янчев Маджаров (РП-Бургас)
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Наказателно дело от общ
характер № 20212120202625 по описа за 2021 година
въз основа на закона и данните по делото,
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия И. В. П., ЕГН **********, на ..., за ВИНОВЕН в това, че
на 27.05.2021 г., в гр. Бургас, ул. ***************, без надлежно разрешително съгласно чл.
30 и чл. 73, ал. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
(ЗКНВП) и чл. 1 и сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 30
от ЗКНВП, вр. чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, държал в себе си, високорисково наркотично
вещество по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2, вр. Приложение № 1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, а именно –
МЕТАМФЕТАМИН с общо нетно тегло 4,868 гр., разпределено в обекти, както следва:
ОБЕКТ № 1 „метамфетамин” с нетно тегло от 4,030 гр., със съдържание на активното
вещество 31,40 %; и ОБЕКТ № 2 „метамфетамин” с нетно тегло от 0,838 гр., със съдържание
на активното вещество 52,20 %, всичко на обща стойност 121.70 лева, цена определена,
съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводство, като случаят е маловажен -
престъпление по чл. 354а, ал. 5 НК, вр. ал. 3, т. 1, предложение първо от НК, като го
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК му
НАЛАГА административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА подсъдимия И. В. П., ЕГН **********, да заплати разноски в хода на
досъдебното производство по сметка на ОД МВР - Бургас в размер на 104.25 лв., както
и 5 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на
Районен съд - Бургас.
ОТНЕМА в полза на държавата наркотичното вещество, а именно – ОБЕКТ №
1 „метамфетамин” с нетно тегло от 4,030 гр., със съдържание на активното вещество
1
31,40 %, и ОБЕКТ № 2 „метамфетамин” с нетно тегло от 0,838 гр., със съдържание на
активното вещество 52,20 %, находящо се на съхранение в ЦМУ гр. София /л. 29 от
ДП/, както и опаковки, запечатани в хартиен плик, които след влизане на присъдата в
сила да бъдат УНИЩОЖЕНИ.
ПРИСЪДАТА може да бъде обжалвана и протестиране в 15-дневен срок пред
Окръжен съд - Бургас.
Вярно с оригинала: /п/
КС
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
2

Съдържание на мотивите


Мотиви към Присъда от 05.07.2021 г. по НОХД № 2625/2021 г. на Районен съд –
Бургас, LI наказателен състав



Производството по делото е образувано по обвинителен акт на прокурор при БРП, с
което подсъдимият И. В. П., ЕГН **********, е обвинен в това, че на 27.05.2021 г., в гр.
Бургас, ******************, без надлежно разрешително съгласно чл. 30 и чл. 73, ал. 1 от
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и чл. 1 и сл. от
Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 30 от ЗКНВП, вр. чл. 73,
ал. 1 от ЗКНВП, държал в себе си, високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 3,
ал. 1, т. 1 и ал. 2, вр. Приложение № 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, а именно – метамфетамин с общо нетно тегло 4,868 гр.,
разпределено в обекти, както следва: обект № 1 „метамфетамин” с нетно тегло от 4,030 гр.,
със съдържание на активното вещество 31,40 %; и обект № 2 „метамфетамин” с нетно тегло
от 0,838 гр., със съдържание на активното вещество 52,20 %, всичко на обща стойност
121.70 лева, цена определена, съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за
определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводство, като
случаят е маловажен - престъпление по чл. 354а, ал. 5 НК вр. ал. 3, т. 1, предложение първо
от НК.
Пред съда, производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като
при условията на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства
за тези факти.
В съдебно заседание представител на БРП поддържа обвинението. Предлага се на
подсъдимия да бъде наложено наказание глоба в размер на 200 лв.
Защитникът на подсъдимия прави искане за налагане на наказание глоба в
минимален размер.
Подсъдимият се явява в съдебно заседание. Разбира обвинението. Признава се за
виновен, признава изцяло изложената фактическа обстановка в обвинителния акт. В
последната си дума изразява съжаление за стореното и моли за налагане на минимално
наказание.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното.
От фактическа страна:
Подсъдимият И. В. П. е ..., с ЕГН **********.
И. В. П. е бил освобождаван от наказателна отговорност по НЧХД № 94/20... г. по
описа на РС - Средец, в сила от 16.10.20... г., като му е било наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 лв. На 29.10.20... г. е бил издаден ИЛ и изпратен за
принудително събиране от ТД на НАП-Бургас. Листът е бил получен на 27.11.20... г. и въз
основа на него вземането е било присъединено за принудително събиране по изпълнително
дело № 11602/2006 г. След присъединяване на въпросното вземане по изпълнителното дело,
повече от две години по него не са били извършвани никакви изпълнителни действия по
отношение на изпратената за събиране сума от 1055 лв. По изпълнителното дело има
извършени и други действия по изпълнението, но те са или извън двугодишния срок или
касаят други вземания срещу длъжника.
1
На 27.05.2021 г., в 01 РУ МВР - Бургас постъпила информация, че подс. И.П. държи
забранени от закона вещества. Свидетелите А П, А Т и Д Г, и тримата служители в 01 РУ
МВР – Бургас, установили незабавно подсъдимия в гр. Бургас, в района на ул. В., и го
отвели в сградата на 01 РУ МВР - Бургас за изясняване на случая. При извършения обиск, в
чантичка на подсъдимия И. В. П., която носел на врата си, било открито жълто
прахообразно вещество, което при полеви тест реагирало на метамфетамин.
В хода на ДП била назначена и изготвена химична експертиза. От заключението се
установява, че веществото е с общо нето тегло 4,868 гр., разпределено в обекти, както
следва: обект № 1 „метамфетамин” с нетно тегло от 4,030 гр. със съдържание на активното
вещество 31,40 %; и обект № 2 „метамфетамин” с нетно тегло от 0,838 гр. със съдържание
на активното вещество 52,20 %.
Паричната стойност на наркотичното вещество е в размер на 121.70 лева, определена
съгласно Постановление № 23 от 29 януари 1998 г. за определяне на цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството.
По доказателствата:
Самопризнанието на подсъдимия И. В. П. относно авторството на деянието напълно
кореспондира със събраните на досъдебното производство доказателства относно тези
факти.
С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК във вр. чл. 372, ал. 4 НПК, във вр. чл. 371,
т. 2 НПК, настоящият състав счита, че гореизложената фактическа обстановка, изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт, се установява от направеното от подсъдимия
самопризнание, подкрепящо се от събраните на досъдебно производство доказателства, а
именно показанията на свидетелите – А П, А Т, Д Г, А Г и Т Г. Същите са обективни,
последователни, безпротиворечиви, логични и допринасят за изясняване на фактите по
делото. Фактическата обстановка се подкрепя и от събраните писмени доказателства и
доказателствени средства, както следва: протокол за обиск и изземване ведно с албум със
снимки, химична експертиза, справка за съдимост. Посочените писмени доказателства и
доказателствени средства, в съвкупност с гласните такива, допринасят за категоричното
установяване на гореописаната фактическа обстановка. По делото не се събраха
доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.
Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не
осъществи подробен анализ на доказателствата. В случая, доколкото всички кредитирани
доказателствени материали са еднопосочни и непротиворечиви, такъв доказателствен
анализ е и безпредметен.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да признае подсъдимия за виновен,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.
С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че
подсъдмият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на
престъплението по чл. 354а, ал. 5 НК, вр. ал. 3, т. 1, предложение първо от НК - като на
27.05.2021 г., в гр. Бургас, ******************, без надлежно разрешително съгласно чл. 30
и чл. 73, ал. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и
чл. 1 и сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 30 от ЗКНВП,
вр. чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, държал в себе си, високорисково наркотично вещество по
смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2, вр. Приложение № 1 от Наредба за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични, а именно – метамфетамин с общо нетно тегло
4,868 гр., разпределено в обекти, както следва: обект № 1 „метамфетамин” с нетно тегло от
4,030 гр., със съдържание на активното вещество 31,40 %; и обект № 2 „метамфетамин” с
2
нетно тегло от 0,838 гр., със съдържание на активното вещество 52,20 %, всичко на обща
стойност 121.70 лева, цена определена, съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998
г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводство, като
случаят е маловажен.
От обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението, вменено във вина
на подсъдимия, се изразява в "държане" на наркотично вещество. Държането представлява
фактическо действие и за съставомерността на същото от обективна и субективна страна е
достатъчно деецът просто да упражнява фактическа власт върху наркотичното вещество,
като е достатъчно единствено деецът да съзнава, че държи именно наркотично вещество, а в
настоящия случай безспорно се установи, че подсъдимият е съзнавал последното
обстоятелство. От показанията на разпитаните по делото свидетели безпротиворечиво се
установява, че към момента на извършване на проверката в подсъдимия е намерено
наркотичното вещество. Това води до закономерния извод, че наркотикът се е намирал във
владение на подсъдимия и той е упражнявал фактическата власт над него, което е напълно
достатъчно да обоснове извод, че с поведението си подсъдимият е "държал" наркотичното
вещество, поради което и е осъществил горепосочената форма на изпълнителното деяние.
Видно от приобщената химична експертиза, веществото което е било държано от
подсъдимия е с общо нето тегло 4,868 гр., разпределено в обекти, както следва: обект № 1
„метамфетамин” с нетно тегло от 4,030 гр. със съдържание на активното вещество 31,40 %;
и обект № 2 „метамфетамин” с нетно тегло от 0,838 гр. със съдържание на активното
вещество 52,20 %. Общата стойност е 121.70 лева. Посоченото наркотично вещество
подлежи на контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите. Включен е в Списък № I към Приложение № 1 на Наредбата за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, поради което и се явяват
високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗКНВП.
Подсъдимият не е имал разрешително за държането на въпросното вещество, изискуемо
съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 2, чл. 30 и чл. 31 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на
дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП.
На последно място, съдът счита, че деянието на подсъдимия носи всички признаци
на "маловажен случай". В съдебната практика трайно и последователно се приема, че
въпросът кога случаят е маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 НК, в която
е указано, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на престъпления от съответния вид. От това съдържание на закона следва, че маловажността
на случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на
други смекчаващи обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда
преди всичко от размера на вредните последици, но от значение остават и другите
смекчаващи обстоятелства (в този смисъл - Тълкувателно Решение № 23/81 г. на ОСНК).
Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на
фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на
деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на
дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена
опасност и моралната укоримост на извършеното (Решение № 19/2008 г. на II НО, Решение
№ 69/2010 г. на II НО, Решение № 306/2009 г. на III НО). В настоящия случай,
квалификацията на деянието на подсъдимия по чл. 354а, ал. 5 вр. чл. 93, т. 9 НК е
обусловена от вида на самото държано от подсъдимия наркотично вещество - от ниските
общо нетно тегло и обща стойност на това наркотично вещество. Установените по делото
обстоятелства, свързани с личността на дееца, несъмнено следва да повлияят върху
преценката за това, че случаят показва по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
3
с обикновените случаи на престъпления от този вид. Подсъдимият не е осъждан и е трудово
ангажиран. Следователно, съвкупната преценка на обстоятелствата, свързани с деянието и с
личността на дееца, както и на моралната му укоримост, сочи на по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи на престъпления от съответния вид.
Същевременно съдът счита, че в случая не може да намери приложение разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 НК. Малозначителността на деянието представлява конкретно негово
обществено качество, което изисква внимателен анализ на обстоятелствата дали то
обективно не може да окаже отрицателно въздействие върху обществените отношения или
неговото въздействие е толкова минимално, че не застрашава реално тези отношения. В
настоящия случай не може да става въпрос нито за пренебрежимо малък паричен еквивалент
на предмета на престъплението, нито за несъществена степен на засягане на обекта на
посегателство. Количеството и стойността на наркотика, държан от подсъдимия, сочат на
извод за достатъчна степен на обществената опасност на деянието, за да бъде то третирано
като престъпление, макар тази степен на обществена опасност да обосновава приложението
на "маловажния случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 НК.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК - както бе посочено по-горе, същият е съзнавал,
че държи в себе си високорисково наркотично вещество, без да има надлежно разрешително
за това съгласно чл. 30 и чл. 73 ЗКНВП и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за
разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 ЗКНВП, като от волева страна подсъдимият е
искал именно това упражняване на фактическа власт.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимият И. В. П. бе признат за виновен, законът
предвижда наказание глоба до 1000 лв. В същото време, към момента на извършване на
деянието, по отношение на подсъдимия са налице законово предвидените материалноправни
предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно:
1. за престъплението се предвижда наказание глоба;
2. с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди;
3. подсъдмият не е осъждан за престъпление от общ характер;
4. подсъдмият веднъж е бил освобождаван от наказателна отговорност, но са налице
предпоставките за повторно освобождаване от наказателна отговорност на основание чл. 78а
от НК, поради последователното изтичане на давността за изпълнение на глобата и
едногодишния срок по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК.
Видно от справката за съдимост, по НЧХД № 94/20... г. по описа на РС-Средец, И. В.
П. е бил освобождаван от наказателна отговорност и му е било наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 лв., като решението на съда е влязло в сила на 16.10.20... г.
Съгласно Постановление № 7 от 04.11.1985 г. по н. д. № 4/1985 г. на Пленума на ВС, лицето,
което е освободено от наказателна отговорност по чл. 78а, може да бъде повторно
освободено по реда на чл. 78а от НК, ако е изтекла една година от изпълнение на
наложената мярка за обществено въздействие или глобата. По делото обаче няма данни
подсъдимият да е заплатил наложената глоба от 1000 лв. Съгласно т. 7 от ТР № 2/28.02.2018
г. по т.д. 2/2017 г. на ОСНК на ВКС, институтът на чл. 78а от НК е приложим повторно по
отношение на лице, което вече е било освобождавано от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание, ако не е заплатило наложената глоба и за събирането й е
образувано изпълнително производство, но вземането е погасено по давност. В този случай,
освен давностния срок, следва да е изтекъл и срок, равен на този по чл. 86, ал. 1, т. 3 НК. От
представените от ТД на НАП - Бургас доказателства се установява, че за събирането на
глобата от 1000 лв. по НЧХД № 94/20... г. по описа на РС-Средец, с разпореждане от
09.12.20... г. е допуснато присъединяване по вече образувано изпълнително дело срещу
4
длъжника. В случая първото и последно действие по изпълнението на вземането от 1000 лв.
е било на дата – 09.12.20... г., когато е разпореждането за присъединяване, и по своята
същност това е последното действие, което е прекъснало давността, т.е. след тази дата е
започнал да тече нов 2 – годишен срок /чл. 82, ал. 3 НК, вр. с ал. 1, т. 5 НК/. Доколкото след
09.12.20... г. не са били предприети никакви изпълнителни действия по отношение на сумата
от 1000 лв. по НЧХД № 94/20... г. по описа на РС-Средец, наказанието глоба е станало
неизпълнимо по принудителен ред на дата – 09.12.2017 г., на основание чл. 82, ал. 1, т. 5 НК.
От тази дата е започнал да тече едногодишния срок по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК, който за
подсъдимия е изтекъл на 09.12.2018 г., поради което няма пречка да бъде отново освободен
от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК за процесното деяние.
5. с престъплението не е причинена тежка телесна повреда или смърт; подсъдимият
не е бил в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества; нито са налице
множество престъпления; престъплението не е извършено спрямо орган на власт при или по
повод изпълнение на службата му.
Съгласно константната практика на ВКС, когато са налице предпоставките за
приложение на чл. 78а НК, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да
освободи дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК е предвидено наказание глоба в размер от
хиляда до пет хиляди лева.
С оглед разпоредбата на чл. 78а, ал. 5 от НК, на подсъдимия следва да бъде
наложено административно наказание глоба в минималния размер, предвиден в чл. 78а, ал.
1 НК, а именно - глоба в размер на 1000 лева, тъй като предвиденото наказание в чл. 354а,
ал. 5 НК е глоба до хиляда лева, а административното наказание по чл. 78а НК не може да
надвишава наказанието глоба, предвидено за съответното престъпление. Наказанието глоба
в размер на 1000 лева в най-голяма степен би постигнало целите, заложени в закона и би
допринесло за поправяне и превъзпитание на подсъдимия към спазване на законите и
добрите нрави, като същевременно ще въздейства предупредително върху него и
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, когато съдът намери подсъдимия за
виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай по
делото, във връзка с обвинението са сторени разноски в размер на 104.25 лева, поради което
и подсъдимият следва да бъде осъден да ги заплати по сметка на ОДМВР-гр. Бургас. На
основание чл. 190, ал. 2 НПК – за присъдената глоба се издава изпълнителен лист от
първоинстанционния съд, поради което и подсъдимият следва да се осъди да заплати и
сумата от 5 лева по сметка на РС-Бургас за служебно издаване на изпълнителен лист.
По веществените доказателства:
По делото има приобщени веществени доказателства - обект № 1 „метамфетамин” с
нетно тегло от 4,030 гр., със съдържание на активното вещество 31,40 %; и обект № 2
„метамфетамин” с нетно тегло от 0,838 гр., със съдържание на активното вещество 52,20 %,
както и опаковки, запечатани в хартиен плик, които на основание чл. 354а, ал. 6 НК вр. с чл.
112, ал. 2 от НПК, следва да бъдат отнети в полза на държавата и унищожени след влизане в
сила на присъдата.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.
За изготвянето на мотивите да се уведомят страните.
Вярно с оригинала: /п/
КС

5

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
6
Съобщи за изтекли лични данни