№ 14342
гр. София, 24.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110108651 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411 от КЗ и чл.86 от
ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ...,
ЕИК ..., срещу ..., ЕИК ..., с която моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от
1028,55 лв., представляваща регресна претенция за застрахователно обезщетение, изплатено
по застрахователна полица „Каско“ № ..., валидна към датата на ПТП, с включени
ликвидационни разноски от 25 лв., ведно със законната лихва върху претендираната сума,
считано от 18.02.2022 г. - датата на подаване на исковата молба, до окончателното й
изплащане на сумите и сумата от 38,86 лв., представляваща лихва за забава за периода от
04.10.2021 г. до 16.02.2022 г.Претендира разноски.
Ищецът ..., ЕИК ... твърди, че на 16.07.2021 г. водачът на камион марка „Скания“, с
рег. № ..., предприема маневра „движение назад“, вследствие на което удря влекач с марка
„МАН“, рег. № ... който от своя страна, изчаквал в колоната от товарни моторни превозни
средства за влизане в КРЗ порт .... В резултат на удара възникнали материални вреди за
влекач с марка „МАН“, рег. № ... за който имало сключена имуществена застраховка
„Каско“, обективирана в застрахователна полица № ..., валидна за периода от 20.03.2021 г.
до 19.03.2022 г. За процесното ПТП бил изготвен Двустранен констативен протокол за ПТП.
Към датата на ПТП отговорността на водача на товарен автомобил марка „Скания“, с рег. №
..., била покрита по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
1
автомобилистите при ответното дружество. Сочи, че за обезщетяване на причинените вреди
на влекач с марка „МАН“, рег. № ..., при ищеца е била заведена Щета № ..., като срещу
издадена фактура № ... от 23.08.2021 г. било изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 1003,55 лв. на сервиза, извършил ремонтно-възстановителните дейности по
отстраняване на вредите от процесния автомобил. Поддържа, че във връзка извършените
огледи и определяне размера на обезщетението по застрахователната преписка са били
направени обичайни ликвидационни разноски в размер на 25 лв. С изплащане на
застрахователното обезщетение ищецът встъпил в правата на собственика на увреденото
МПС срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
на причинителя на вредата и виновен за процесното ПТП, водач. Ищецът е предявил
регресната си претенция под № 25 в размер на 1003,55 лв. с писмо, получено на 04.10.2021
г. от ответника, като ответникът е отказал да уважи предявената претенция, поради липса на
виновно поведение на застрахования при него водач на МПС марка „Скания“, с рег. № ....
Ищецът е представил писмени доказателства и посочил други относими и допустими
доказателствени средства, в т.ч. изслушване на съдебна автотехническа експертиза и
събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпита на един свидетел, в лицето на
водача на увредения товарен автомобил (И. М. А.), застрахован при ищеца, чрез които да се
установи механизма на ПТП, вида и степента на процесните вреди, причинно-следствена
връзка на последните с твърдяното в исковата молба ПТП, както и стойността по пазарни
цени на имуществените вреди. Ответникът ..., ЕИК ..., е подал отговор в срока по чл. 131
ГПК, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Посочва, че в ИМ липсва
пълно и точно описание на механизма на настъпване на процесното ПТП и по какъв начин
водачът на МПС марка „Скания“, с рег. № ..., е нарушило ЗДвП. Не оспорва наличието на
валидна към датата на ПТП задължителна застраховка по застрахователна полица
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за МПС марка „Скания“, с рег. № .... Не
оспорва твърденията за извършено плащане от страна на ищцовото дружество на
застрахователно обезщетение в размер на 1003,55 лв. Оспорва иска по размер като
прекомерно завишен. Оспорва водачът на МПС марка „Скания“, с рег. № ..., да е нарушил
правилата на ЗДвП и да е виновен за причиненото ПТП. Твърди, че процесното ПТП е
случайно деяние. Възразява срещу твърденията на ищеца като несъответстващи на
действителното положение при реализиране на процесното ПТП. Посочва, че приложеният
двустранен протокол не се ползва с материална доказателствена сила относно механизма на
настъпване на ПТП. Поддържа, че не са налице всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане. Оспорва иска по размер като прекомерно завишен и
несъответстващ на средните пазарни цени на материали, труд нормовремена и стойност.
Оспорва твърдените вреди да са настъпили от процесното ПТП. Релевира възражение за
изключителна вина на водача на влекач с марка „МАН“, рег. № ... поради неспазване на
скоростта си на движение и необходимата дистанция спрямо намиращото се пред него
МПС. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски. Ответникът
също е посочил относими доказателствени средства и е направил допустими
доказателствени искания, които са допуснати от съда, вкл. за разпит като свидетел на водача
2
на товарния автомобил, застрахован по ЗЗ „ГО“ при него към датата на ПТП - П. П. и е
поставил допълнителни въпроси към САТЕ.
Съдът като взе предвид становищата на страните и след съвкупен анализ на
приетите по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 411, ал. 1 КЗ:
С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения от страните, съдът е
разпределил доказателствената тежест за релевантните по делото факти, като е указал на
ищеца, че следва да установи, валидно застрахователно правоотношение със застрахования,
в чиито права твърди, че е встъпил; плащането на застрахователното обезщетение към
застрахования или трето лице /автосервиз/; механизмът и причината за настъпване на
ПТП, размерът и видът на щетите; както и елементите на деликтната отговорност като
основание за ангажиране на регресната такава /противоправно деяние, вреди,
причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, като вината се
предполага до доказване на противното/.
На ответника, съответно е възложил да докаже че е погасил дълга, както и
въведените с отговора на исковата молба правоизключващи възражения, вкл. като обори
презумпцията за вина на водача на товарен автомобил, марка „Скания“, с рег. № ....
С доклада, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е обявил за
безспорно между страните и ненуждаещо се от допълнително доказване, че на 16.07.2021 г.
в гр. ... е настъпило ПТП между т.а. „Скания“, с рег. № ... с водач П. П. и т.а. „МАН“, рег. №
..., с водач И. А.. Към същата дата за товарен автомобил (влекач) с марка „МАН“, рег. № ..., е
имало валидна сключена при ищеца, имуществена застраховка „Каско“, с покритие по
клауза „А“ – Пълно каско, обективирана в застрахователна полица № ..., както и че по
образуваната пред него Щета № ... ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер
на 1033,55 лв. (по фактурна цена) на сервиза, извършил ремонтно-възстановителните
дейности по отстраняване на вредите от влекача „МАН“, с рег. № .... Към датата на ПТП
няма спор, че за товарен автомобил марка „Скания“, с рег. № ..., при ответното дружество е
имало сключена валидна задължителна застраховка по застрахователна полица „Гражданска
отговорност на автомобилистите“.
С оглед изявленията на страните и ограничаване на спора до част от възложените в
тежест на ищеца обстоятелства, посочени по-горе относно механизмът и причината за
настъпване на ПТП, размерът на щетите, както и оспорената вина на водача на т.а.
„Скания“, с рег. № ..., съдът приема, че всички останали въведени с ИМ твърдения от ищеца
и възложени в негова тежест, посочени и в доклада по делото, са установени от приетите по
делото писмени доказателства, поради което не се налага отново тяхното обсъждане и
анализ.
От двустранния констативен протокол за ПТП от 16.07.2021г. (на л.9), писменото
обяснение от водача на т.а. „МАН“ с рег. № ... – И. М. А. (на л.18), заявление за изплащане
3
на застрахователно обезщетение (на л.7), както и от показанията на И. А., разпитан в
настоящото производство като свидетел, съдът счита, че по делото безспорно се установява,
че причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача П. П., който при
маневра „на заден ход“ в колона от товарни автомобили, чакащи за вход на пристанище ...,
като не осъществил достатъчен и непрекъснат контрол върху управляваното от него МПС –
т.а. „Скания“ с рег. № ..., допуснал съприкосновение със стоящия зад него в колоната
товарен автомобил „МАН“ с рег. № ..., като му причинил щети по панорамното огледало и
предния капак (маската). Видно от показанията на св. А., които потвърждават вече заявеното
от него в уведомлението за щета и допълнителните писмени обяснения пред застрахователя
по застраховка „Каско“, при навлизане в пристанището имало голяма опашка от камиони,
един до друг плътно, при което т.а. „Скания“, който е пред него тръгва да влиза, след него
започват да потеглят и останалите товарни автомобили в колоната, когато „Сканията“ спира
и започва да дава назад. Свидетелят А. твърди, че е подал няколко пъти звуков сигнал, зад
него също имало камион и той не можел да даде назад, при което ремаркето на „Скания“ му
закача панорамното огледало. Твърди инцидента да е станал късно вечерта, като с другия
водач са нямали спор за вината, описали максимално точно и конкретно в ДКП какво се е
случило. В предявения му ДКП посочва за свой подпис този за превозно средство „В“ и
потвърждава, че схемата, отразена в протокола, отговаря на механизма на настъпване на
събитието. Почти идентичен механизъм описва и другия водач П. П., в показанията си като
свидетел, но твърди, че след като е тръгнал да влиза в пристанището, защото е дошъл
неговия ред, се наложило да спре камиона, за да пропусне изнасящите се от пристанището,
от дясно на него други камиони, когато бил ударен отзад от т.а. „МАН“. Също заявява, че е
нямало спор за вината и че подписал ДКП на мястото на водач на превозно средство „А“,
но отрича да е давал на заден ход. Същевременно не отрича да е подписал доброволно
съставения протокол, както и че схемата правилно отразява разположението на
автомобилите. Съдът не кредитира показанията на св. П., в частта, в която се твърди, че той
е ударен отзад, тъй като в твърденията му се съдържат противоречиви данни относно
състоянието на автомобилите по време на инцидента, като веднъж твърди, че е предприел
потегляне за влизане в пристанището („Аз тръгнах, защото дойде моя ред...), а след това, че
е спрял, за да пропусне излизащите от пристанището товарни автомобили, когато бил
ударен от движещия се зад него камион „МАН“ (... „и спрях камиона, защото отдясно се
изнасяха други коли“ и още „бях спрял, когато ме удари отзад“.... „бях в изчакване да се
включа“..). От заявеното от св. П., съпоставяйки го с отразеното на схемата в ДКП, съдът
достига до извод, че последния действително е предприел потегляне за влизане в
пристанището, но когато е установил, че не може да се размине с излизащите от там
камиони, се е наложило да даде леко назад и поради малката дистанция с останалите
камиони в колоната и не добра преценка за разстоянието между неговия автомобил и
стоящия зад него „МАН“ е допуснал съприкосновение между последния и своя т.а.
„Скания“. За този механизъм свидетелства и отразеното в ДКП, в графа обстоятелства, че
ПТП е настъпило „при излизане от паркинг“, което обстоятелство е отразено за т.а. „Скания“
с рег. № ..., т.е. потвърждава се, че въпреки че са изчаквали за вход, първия в колоната
4
товарен автомобил „Скания“ е предприел маневра за движение на заден ход на територията
на КРЗ порт ..., вследствие на което реализирал ПТП с намиращия се зад него и в
невъзможност за придвиждане назад, т.а. „МАН“ с рег. № .... В ДКП, независимо, че водачът
на т.а.“МАН“ е попълнил своите данни в графата за превозно средство „В“ и недвусмислено
е отразено, че той няма вина за ПТП. Обратно, виновния за проишествието водач, е вписан
на мястото на превозно средство „А“, където обичайно се вписват данните на виновния за
ПТП, водач и превозно средство. Следва да се отбележи също, че в случай, че ПТП бе
настъпило по описания от св. П. механизъм, то уврежданията по т.а. „МАН“ не биха били
по дясното панорамно огледало, тъй като видно от схемата в ДКП, камионите се
придвижват в колона и се подготвят за завой надясно, което означава, че задностоящия
„МАН“, ако не е могъл своевременно да спре при внезапното спиране на предходния т.а.
„Скания“, съприкосновението между двата камиона, би било с предната лява част на
„МАН“, която е по-издадена напред при завой надясно, а не с предната дясна част,
увреждайки „рампово огледало, дясно над челното стъкло“ както е описано в Опис на
претенция /на л.19/.
От обясненията на вещото лице по САТЕ, дадени в о.с.з. на 21.04.2023 г., става ясно
също, че от показанията на св. А., както и от другите материали по делото, ударът между
двете МПС е бил предотвратим единствено от страна на водача на т.а. „Скания“, ако се е
убедил, че зоната зад неговото превозно средство е свободна за безопасно извършване на
маневрата на заден ход. Съгласно показанията на св. А., мястото на което са изчаквали за
вход към пристанището е нещо като локално платно, където обикновено могат да спрат до
два камиона, а в деня на инцидента там имало колона от три ТИР-а, а зад тях имало още
автомобили, което допълнително е затруднявало маневрите на тежкотоварните автомобил.
Следователно, при липса на данни за движение на камионите и тяхната скорост в момента
на инцидента, по-скоро изолирано и несъстоятелно, звучат показанията на св. П., че „другия
автомобил се хакнал отзад зад него“, защото не могъл да спре навреме.
От показанията на свидетелите става ясно също, че, при съставянето на протокола
същите са нямали спор по отношение на обстоятелствата, при които е настъпило ПТП.
Следователно приетия по делото ДПК за ПТП от 16.07.2021 г. е съставен съгласно
изискванията на Наредба № Iз-41 от 12 януари 2009 г. за документите и реда за съставянето
им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд (загл. изм. - дв, бр.
19 от 2017 г.), в частност чл.5 от същата, предвиждащ „когато при произшествието са
причинени само материални щети и между участниците в произшествието има съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен
констативен протокол за ПТП - приложение № 3. Двустранен протокол не се попълва при
условие, че има съмнение, че участник в произшествието е под въздействието на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози или не притежава необходимите права за
управление на моторно превозно средство“. В конкретния случай, няма данни, нито
твърдения, някой от участниците да е бил под въздействието на алкохол и/или наркотични
5
вещества и/или техни аналози, а видно от вписаните данни водачите са били и
правоспособни. Безспорно се установи, че участниците са имали съгласие по
обстоятелствата на ПТП и доброволно са попълнили и подписали ДКП за ПТП, което бе
потвърдено и в настоящото съдебно производство, при разпита им като свидетели.
Протоколът за ПТП от 16.07.2021г., макар да не е регистриран в КАТ, на основание нормата
на чл. 180 ГПК, в частта на изявленията на водачите е частен документ, подписан от тези
лица и обвързва съда да приеме, че изявленията, вписани в същия документ на първо място
са направени от лицата – водачи на МПС, участвали в ПТП, а на следващо място, че ПТП е
настъпило по описания в протокола начин, вкл. описаното в графичната му част /като схема
на ПТП/. Съгласно описаните в протокола обстоятелства и отразената схема на ПТП, е
видно, че водача на автомобил „А – „Скания“, с рег. № ... при маневра заден ход удря
намиращия се зад него в колона т.а. „МАН“ с рег. № ..., с които си действия виновно е
нарушил правилата за движение /посочените по-горе разпоредби на чл.20, ал.1 и чл.40,
ал.1 от ЗДпВ/ при което е бил увреден автомобила, застрахован при ищеца.
Независимо от възприятията на двамата свидетели и субективното им отношение към
събитието, от заключението на САТЕ безспорно се установява, че описаните щети по т.а.
„МАН“ с рег. № ..., както в ДКП, така и след заявяването на щетата при огледа и описите на
ищеца, са в пряка причинно-следствена връзка с описания пътен инцидент от 16.07.2021 г. в
гр. ....
От приложените по делото доклад по щета, опис на претенция, опис-заключение,
калкулация към щета, фактура за извършените ремонтни дейности и заключението на САТЕ,
се установяват вида на щетите по т.а. „МАН“ и извършените ремонтни дейности и свързани
с тях, авто-услуги. Видно от приложената по делото фактура от автосервиза, извършил
възстановителните дейности, последните възлизат на сума от общо 1003,55 лв. и включват
разходи за ремонт, възстановяване и боядисване на т.а. „МАН“, в т.ч. подмяна на
увредените детайли въздуховод на кабина и амортисьор на преден капак. Заплатената на
автосервиза стойност на ремонтните работи, видно и от заключението на автотехническата
експертиза, представлява пазарната стойност на ремонтните дейности за възстановяване на
т.а. „МАН“ с рег. № ..., тъй като автомобила е отремонтиран в доверен сервиз ..., за който
няма данни да е официален сервиз на „МАН“, но поради факта, че автомобила е бил в
период на експлоатация от първа регистрация от едва 3 месеца и 20 дни, установено от
експертизата по делото, фактурната цена от ремонта, се приема за пазарна такава. В
доверения сервиз, съгласно сключения между застрахователя –ищец и ..., договор за
предоставяне на авторемонтни услуги, е калкулирана цена на труд по-ниска от установената
с експертизата средна такава за този период /от 16,67 лв./час в ... и 25,00 лв./час при другите
сервизи, различни от официалния за марката/, което прави и пазарната стойност за
възстановяване на влекача „МАН“ /1003, 55 лв./ по-ниска от средната пазарна стойност за
такова възстановяване, установена от експертизата /от 1049,14 лв./. Следователно не се
установява прекомерно завишен размер на щетите, претендирани за възстановяване от
ищеца, което бе едно от възраженията на ответника.
6
Именно стойността на труда и броя на часовете, необходими за отстраняване на
вредите по процесния автомобил, правят разликата между средните пазарни цени и
пазарните цени за възстановяване на автомобила, а не както неоснователно твърди
ответника от надписани видове ремонтни работи, които нямат пряка причинно-следствена
връзка с ПТП от 16.07.2021 г.
Изложените в протокола като обстоятелства и механизъм на настъпване на ПТП се
потвърждава и от показанията на св. А., които съдът кредитира напълно, който свидетел, в
отношенията между двете застрахователни дружества по отношение на регресната
отговорност, се явява незаинтересовано лице, още повече, че вече не работи и за същия
работодател, собственик на увредения товарен автомобил, към датата на ПТП. С оглед
изложеното, съдът намира показанията и на този свидетел преценени по реда на чл.172 от
ГПК, за обективни, пълни, ясни, последователни и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото, поради което ги кредитира. Не се потвърждават от доказателствата
по делото, твърдението на другия св. П., че той е бил ударен отзад, докато управляваното от
него превозно средство е било в покой“, поради което на показания му в тази част, съдът не
дава вяра. Напротив, от съвкупния анализ на приетите по делото доказателства, се
установява безспорно, че именно св. П., като водач на т.а. „Скания“ с рег. № ..., е нарушил
общата забрана по чл.20, ал.1 от ЗДвП, а именно „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и на чл.40 от ЗДвП,
предвиждаща Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението“, което като не е сторил П., е
допуснал виновно да причини на другия участник в ПТП, имуществени вреди по т.а. „МАН“
с рег. № ....
Преценени в съвкупност приетите по делото писмени и гласни доказателства, както и
заключението по САТЕ, според настоящият съдебен състав установяват безспорно, че
причинените по товарен автомобил „МАН“ с рег. № ... имуществени вреди са в пряка
причинна връзка с описаното по-горе противоправно поведение на водача на т.а. „Скания“,с
рег. № ..., същите са настъпили по описания в протокола за ПТП от 16.07.2021 г. начин,
като не се установява виновно поведение на другия водач, т.е липсва съпричиняване.
Страните по делото не спорят че към датата на ПТП застраховател по застраховка
“Гражданска отговорност” на делинквента е ответното дружество.
От приетото заключение по изслушаната автотехническа експертиза се установява, че
посочените от застрахователя по имуществената застраховка повреди на т.а. „МАН“ с рег.
№ ..., отговарят на описания в протокола за ПТП механизъм на ПТП, а сумата на щетите по
застрахованото МПС, изчислена по пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 1003,55 лв,
което предстъвлява фактурната стойност на ремонтите работи. Претърпените от
реализираното ПТП вреди по застрахования автомобил се установяват и от описите-
заключение по образуваната при ищеца щета и доклада по нея. Същите са били отстранени в
избран от застрахования собственик доверен сервиз ..., който извършва възложени му
7
автосервизни услуги по Договор за автосервизни услуги сключен със ... АД, откъдето е
издадена Фактура № .../23.08.2021 г. на стойност 1003,55 лв., с приложена към нея
Калкулация относно видовете ремонтни дейности и техните ед. цени, в т.ч. на вложения
труд. Между страните няма спор, че застрахователят-ищец е заплатил на извършилия
ремонта доверен сервиз сумата от 1003,55лв., чрез извършения превод съгласно преводно
нареждане от 25.08.2021 г. и съгласно Щета ... (на л.25).
Съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 1, изр. 2 и 3 КЗ в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Обхватът на
регресното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил на застрахования и от размера на обезщетението, което третото
лице дължи на застрахования. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на
действителните вреди, т.е. необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване
на увреденото имущество в състоянието му отпреди деликта.
Съдът, съобразявайки както заключението на вещото лице, така и периода на
експлоатация на процесния товарен автомобил „МАН“ към датата на ПТП /3 м. и 20 дни/
намира, че е право на застрахования по имуществената застраховка собственик да избере
като начин на обезщетяване „ремонт в доверен и/или официален сервиз“ като в случая такъв
сервиз се явява именно ..., а издадената от този сервиз фактура на стойност 1003,55 лв. се
явява пазарна цена към този момент за извършения ремонт. Съгласно чл.17, ал.1 и чл.19,
ал.1 от Наредба № 24/2006 г. за Методиката за уреждане на претенции за обезщетяване на
вреди, причинени на МПС, за автомобили до 3 години от първоначалната им регистрация,
фактурите за отремонтиране се приемат изцяло по отношение на стойността на
детайлите, нормовремената, сервизния час и материалите за боядисване, след
сравнителен анализ с описа на констатираните вреди. Следователно, в случая не се
установява и възражението на ответника, че претендирания размер е прекомерно завишен,
доколкото средните пазарни цени установени от експертизата са дори по-високи от
претендираните от ищеца. Същите, не се дължат на несъответствие между описаните
констатирани щети и отремонтираните такива и влагане на ненужни материали и детайли, а
разликата която се явява е единствено от цената на труда и вложеното време за отстраняване
на щетите. Платената от ищеца пазарна стойност за възстановяване на щетите по увредения
т.а. „МАН“ отговаря на изискването на закона за поправка на действителните вреди и
именно за тази цена, в полза на ищеца е възникнала регресната претенция към ответника.
Поради изложеното, съдът намира, че иска на ищцовото дружество следва да се уважи
в предявения му размер от 1028,55 лв., в която сума се включват и обичайните
ликвидационни разноски, които ищеца извършва при ликвидиране на образуваните пред
8
него щети и покриващи разходите му във връзка с изготвените описи на щети, калкулациите
и докладите по тях, изготвяне на снимков материал. Същите се претендират в минимален
размер от 25 лв., който не се оспорва от ответника и поради което съдът намира същите за
дължими.
Като краен извод, съдът намира иска по чл. 411, ал. 1 КЗ за изцяло основателен за
претендирания размер от 1028,55лв., поради което следва да бъде уважен, така както е
предявен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е възложено да
докаже наличието на главен дълг и изпадането в забава на ответника за него, както и
размера на законната лихва за забава за процесния период. Възраженията в отговора по
чл.131 от ГПК по отношение на този иск са бланкетни, поради неоснователност на главния
иск и акцесорността на иска за мораторна лихва, същия да се отхвърли.
Съгласно чл. 412, ал. 3 вр. ал. 1 КЗ застрахователят по „Гражданска отговорност“
изпада в забава в 30 дни от представянето на всички доказателства по регресната претенция
на застрахователя по имуществена застраховка.
В процесния случай ищецът е поканил ответника с писмо /прието по делото на
л.36,38/, като ответника не оспорва да е получил същото /на 07.10.2021 г., видно от известие
за доставяне на л.37), както и че към него са приложени всички изискуеми за претенцията
документи, като няма данни, а и не се твърди обратното, че ответника е изискал представяне
на допълнителни документи, нито че е изплатил обезщетението в 30 дневния срок след
получаването на поканата. По делото има доказателства, че на 02.11.2021 г. ответника е
постановил мотивиран отказ да изплати търсеното обезщетение, като не се спори по делото,
че отказа е постановен в предвидения в чл.412, ал.3 от КЗ, 30-дневен срок. Предвид това и с
оглед основателността на главната искова претенция, съдът приема, че ответникът е
изпаднал в забава считано от 03.11.2021 г., когато е постановил отказ от плащане на
обезщетение, което в настоящото производство, безспорно се установи да е дължимо.
Следователно, на ищеца следва да се присъди обезщетение за забава в размер на законната
лихва, за периода от 03.11.2021 г. до 17.02.2022 г. (датата, предхождаща предявяването на
исковата молба), което съдът определи на осн. чл. 162 ГПК, че възлиза на сума в размер на
29,83лв., посредством онлайн лихвен калкулатор, базиран в интернет на страница
(https://nraapp02.nra.bg.).
С оглед на изложеното искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД също следва да се уважи, макар и не
за пълния претендиран от ищеца размер от 38,86лв., като за разликата от 9,03 лв. и периода
от 04.10.2021 г. до 02.11.2021 г., искът подлежи на отхвърляне, като неоснователен и
недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни, като представят
Списъци по чл.80 от ГПК. Ищецът претендира и доказва такива в размер на 620,00 лв., от
които 50 лева – държавна такса, 150 лева – за експертиза; 60 лв.- депозит за свидетел и
9
360,00 лева адвокатско възнаграждение с ДДС. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно с
уважената част от иска, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски до
размер от 614,75 лв.
Ответникът на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, съразмерно с отхвърлената част от исковете
също има право на разноски. Претендира такива в размер на 210 лв. – депозити за
експертиза и свидетел, като и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в определен
от съда размер, който в случая съдът счита, че следва да е минимален по ЗПрП от 100 лв.
Така от общо сторените от ответника разноски от 310 лв., съразмерно на отхвърлената част
от исковете, му се следват такива до размер от 2,62 лв.
Така мотивиран, и на осн. чл.235, ал.1 от ГПК, Софийски районен съд, 164 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., да заплати на ..., с ЕИК ..., на основание чл. 411, ал. 1 КЗ/нов/,
сумата от 1028,55 лева, представляваща регресно обезщетение за нанесени щети на товарен
автомобил марка „МАН“, с рег. № ..., в резултат на реализирано на 16.07.2021г. в гр. ..., на
входа на Порт ..., по вина на водач на т.а. „Скания, с рег. № ..., чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от
18.02.2022г. до окончателното погасяване, с вкл. 25 лв. ликвидационни разноски, а на
основание чл.86 от ЗЗД и сумата от 29,83 лв., представляваща мораторна лихва върху
присъденото регресно обезщетение, за периода на забавата от 03.11.2021 г. до 17.02.2022 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86 от ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 38,86 лв.
или за сумата от 9,03 лв. и периода от 04.10.2021 г. до 02.11.2021 г., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., да заплати на ..., с ЕИК ... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 614,75 лв., представляваща сторените от ищеца съдебни разноски в настоящото
производството пред СРС, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ..., с ЕИК ... да заплати на ..., ЕИК ..., на осн. чл.78, ал.3 от ГПК сумата от
2,62 лв., представляваща сторените от ответника съдебни разноски в настоящото
производството пред СРС, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10