Решение по дело №156/2015 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 125
Дата: 12 март 2015 г. (в сила от 3 юни 2015 г.)
Съдия: Цветелина Маринова Янкулова
Дело: 20154400500156
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 февруари 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

               Р Е Ш Е Н И Е

                                           

                           Гр. Плевен,…12… март...2015г.

 

                      В     ИМЕТО      НА     НАРОДА

 

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. с-в в ЗАКРИТО заседание на….. ДВАНАДЕСЕТИ …   МАРТ…….

през   две хиляди  и  ПЕТНАДЕСЕТА  година  в състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:      ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

                                     ЧЛЕНОВЕ:       РЕНИ ГЕОРГИЕВА

                                                                  ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА

 

като…разгледа докладваното  от съдията ЯНКУЛОВА…. ГР.Д.№…156поописа….за……2015г,…за да се произнесе, съобрази следното:

 

Гражданско производство по реда на чл. 463  от ГПК във вр. чл.278 от ГПК.

Производството по делото е образувано  на основание жалба, подадена от С.  В.А. – длъжник по изпълнително дело №2013***040597 по описа на ЧСИ Т.К. с район на действие ОС-Плевен, против изпълнителни действия, извършени по същото дело.

С Определение №337/12.03.2015г. постановено по настоящето дело,  съдът е  върнал като НЕДОПУСТИМА жалбата на длъжницата В ЧАСТТА срещу инкасирането на сумата от 44550.00лв. от банковата й сметка в „Банка ДСК“-ЕАД.;Приел е за разглеждане  жалбата, В ЧАСТТА срещу  разпределението  на събраната по изпълнителното дело сума, предявено с протокол от  30.01.2015г. и  е насрочил делото за разглеждане в закрито съдебно заседание.

Като разгледа жалбата по реда на чл.462,чл.463 във вр. чл.78 от ГПК, настоящият съдебен състав, констатира следното:

 В жалбата се твърди следното: Изпълнителното дело е образувано  с взискател  „Юробанк България“-ЕАД. На 30.01.2015г. ЧСИ Т.К. е предявила на жалбоподателката в качеството й на длъжник по изпълнението, Разпределение на сумата от 45000.00лв.(четиридесет и пет хиляди лв.), постъпила по изпълнителното дело по наложен запор върху банковите й сметки в „Банка ДСК“-ЕАД. Постъпилата сума е разпределена, както следва: 48.00лв.с ДДС – неплатени разноски  по изпълнителното дело; 1275.49лв. с ДДС-такса по т.26 съгласно ТТР към ЗЧСИ и 43676.51лв. – за изплащане на взискателя – „Юробанк България“-АД. Жалбоподателката счита, че така извършеното разпределение е  незаконосъобразно, както незаконосъобразно е и самото инкасиране на сумата от 45000.00лв. от банковата й сметка в „Банка ДСК“-ЕАД.  Твърди, че поради техническа грешка контрахента й -„Штрак“-ООД е превел по банков път, чрез ПИП-АД   по сметката й „Банка ДСК“-АД сумата от 45000лв., вместо дължимата сума от  450.00лв., като не е поставил разделителната точка между нулите. Постъпилата сума  неправило е разпределена  от съдебния изпълнител между кредиторите по реда на чл.460 от ГПК. Жалбоподателката твърди, че  сумата над 450.00лв. не й принадлежи, нито е постъпила в следствие на осребряване на имущество. Моли Окръжният съд да постанови решение, „с което да отмени като незаконосъобразно, както действието по инкасиране на сумата от 44550.00лв., представляваща горницата над 450лв., така и нейното последващо разпределение с произтичащите от това последици“.

Ответникът по жалбата – „Юробанк България“-АД  - взискател по изпълнението  е  изразил писмено становище, че не може да вземе отношение по облигационните отношения между длъжника и „Штрак“-ООД, но ЧСИ следва да осъществи правомощията си по чл.455 от  ГПК.

ЧСИ  Т.К. с район на действие ОС-Плевен е изложила писмени мотиви, в които е изразила становище, че е разпревделила суми, които са постъпили по сметката на длъжника и няма правомощие да преценява основанието на превода.

Плевенският  окръжен съд, като провери данните по делото, приема за установено следното:

По ДОПУСТИМОСТТА на жалбата.

Жалбата  срещу разпределението,извършено от съдебен изпълнител, подадена по реда на по чл.462,ал.2  и сл. от ГПК е ДОПУСТИМА, като подадена в срок, от надлежна страна, срещу процесуално действие подлежащо на обжалване и при наличие на правен интерес.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата:

 Разгледана по същество жалбата е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Изпълнително дело №2013***04597 по описа на ЧСИ Т.К. с район на действие ОС-Плевен е образувано въз основа на 3бр. изпълнителни листове, за събиране на парично вземане с взискател „Юробанк България“-АД( ответник по жалбата) и двама длъжници, един от които е  настоящата жалбоподателка С.В.А. ***. Извършени са процесуални действия, обективирани в протоколи, съставени от ЧСИ. Наложени са запори върху сметки на длъжницата(  понастоящем жалбоподателка) в различни банки, между които и „Банка ДСК“-ЕАД.

Не се спори, че по сметка на длъжницата С.В.А. в „Банка ДСК“-ЕАД, върху която е наложен запор,  на 09.12.2014г. е постъпила сумата от 45000.00лв.( четиридесет и пет хиляди лв.), преведена чрез „Първа инвестиционна банка“-АД ,от неучастващо в делото лице – „Шрак“-ООД, с когото длъжницата е в договорни отношения. Сумата е преведена от банката по сметка на ЧСИ Т.К..  На 30.01.2015г. в присъствието на длъжницата, ЧСИ Т.К.  на основание чл.460 от ГПК е извършила разпределение на сумата от 45000( четиридесет и пет хиляди лв.), както следва: - 48.00лв.с ДДС – неплатени разноски  по изпълнителното дело;

 -1275.49лв. с ДДС-такса по т.26 съгласно ТТР към ЗЧСИ;

- 43676.51лв. – за изплащане на взискателя – „Юробанк България“-АД.

Протоколът е връчен на присъстващата длъжница С.А.  в деня на съставянето му – на 30.01.2015г..

Въз основа на горните фактически положения, съдът приема следното от правна страна:

 По аргумент от чл.442 от ГПК цялото имущество на длъжника служи за удовлетворяване на кредитора.  Банковата сметка на длъжника в „Банка ДСК“-ЕАД, по която е постъпила сумата от 45000лв. не представлява несеквистируемо имущество по смисъла на чл.444 от ГПК. Съгласно чл.455, ал.1 от ГПК всички суми, постъпили по изпълнителното дело от длъжника, от третото задължено лице, от наддавачи и купувачи по проданта, както и от магазините и борсите, извършили проданта на движими вещи, се внасят по сметка на съдебния изпълнител. Съгласно следващите текстове на ГПК , именно от тези суми се удовлетворява взискателя и  евентуално присъединилите се други взискатели. Следователно, сумата от 45000лв. трябва да се третира като постъпила по изпълнението от трето задължено лице, каквото процесуално качество има „Банка ДСК“-ЕАД след получаване на запорното съобщение от ЧСИ, и като такава    подлежи на превеждане по сметка на съдебния изпълнител. Очевидно е, че  сумата от 45000лв. е недостатъчна да удовлетвори  взискателите ( които в случая са двама – взискателя „Юробанк България“-АД и ЧСИ за разноските по изпълнението), поради което съдебният изпълнител е  извършил разпределение, при което е съобразил реда за удовлетворяване по чл.136 от ЗЗД. Съдът не констатира нарушения във връзка с извършеното разпределение, което е предмет на обжалване.

Единственото оплакване на жалбоподателката, изложено в жалбата е, че сумата от 45000лв.( четиридесет и пет хиляди лв.)  й е изплатена неправилно за разликата над 450.00лв.( четиристотин и петдесет лв.), поради което не й принадлежи и върху нея не може да се насочи  принудително изпълнение и в частност не може да бъде предмет на разпределение по чл.460 от ГПК. Настоящият съдебен състав приема, че това оплакване  не касае извършеното разпределение с оглед нормативните критерии, регламентирани в разпоредбата на чл.460 и сл. от ГПК. Напълно е възможно твърденията на жалбоподателката да са верни, но съдът няма правомощие в производството по обжалване действия на съдебен изпълнител да  преценява основателността на паричен превод, извършен  в полза на длъжника.  Заинтересованото  лице обаче  може да защити правата си  по друг ред, евентуално в състезателно гражданско производство.  С оглед формалните  предпоставки на чл.455 от ГПК, сумата  от 45000лв., постъпила по запорирана банкова сметка ***етка на съдебния изпълнител, както е процедирано в случая. Тъй като паричното постъпление   е недостатъчно за удовлетворяване на всички вземания, предявени в изпълнението,   съгласно чл.460 от ГПК следва да се извърши разпределение, както е  постъпила ЧСИ Т.К..

Мотивиран от изложеното, настоящият съдебен състав приема, че жалбата на длъжницата С.  В.А. срещу Разпределение по чл.460 от ГПК на сумата от 45000лв.( четиридесет и пет хиляди лв.), извършено на 30.01.2015г. по изп.д.№2013***040597 по описа на ЧСИ Т.К. с район на действие ОС-Плевен, следва да бъде оставена без уважение като неоснователна..

     По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти граждански  въззивен  състав, на основание чл.463 във вр. чл.278  от ГПК

 

                   Р  Е Ш И :

 

ОСТАВЯ  БЕЗ  УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата на С.В.А. *** – длъжник по изпълнително дело №2013***040597 по описа на ЧСИ Т.К. с район на действие ОС-Плевен, СРЕЩУ  Разпределение по чл.460 от ГПК на сумата от 45000лв., извършено с Протокол от 30.01.2015г. по същото дело.

РЕШЕНИЕТО   подлежи на обжалване пред АС-Велико Търново в 1-седмичен срок от връчването на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ:.