№ 877
гр. Перник, 18.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20231720101894 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано, въз основа искова молба, с която е
предявен иск от Т. Ц. Й., с ЕГН:********** и адрес:гр.******, ул. ****** ******** № **,
вх.*, ет.*, ап.** срещу Община Перник, с правно основание чл.49, вр. чл.45, вр. чл.86 ЗЗД, с
който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 7000,00лв.,
представляваща обезщетение за неимуществените вреди- претърпените болки и страдания
от непозволено увреждане на 17.01.2023 г.-ухапване, причинено от бездомно куче, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-17.01.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата.
В законоустановения срок ответникът Община Перник е подал отговор, с който е
оспорил изцяло така предявените искове по основание и размер, поради което и иска
отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът намира исковете за завишени предвид
претърпените вреди.
Ищцата твърди, че на 17.01.2023 г. около 10,15 часа прибирайки се към дома си,
пресичайки улица „Св. Св. Кирил и Методий“ кв. Иван Пашов на светофара посока блок 80
едно голямо черно куче я било захапало за десния крак. Изпитала силна болка, започнала да
вика и тъй като това се било случило на самото пътно платно, кучето явно от колите и от
виковете й се било изплашило и избягало. Течала кръв от крака й, бил й скъсан панталона.
Била силно изплашена и притеснена от случилото се. Отишла в МБАЛ „Р. Ангелова“ гр.
Перник, където й били обработили раната, зашили я с три конеца, били й инжекция против
1
тетанус и й поставили дренче. Твърди, че 14 дни ходила всеки ден на превръзки в
болницата. Били й назначени още 2 инжекции по схема. В бърза помощ й били казали, че
преди нея на същото място бил ухапан от куче друг човек, поради което те се били обадили
веднага в Общината и подали сигнал. След като зашили раните й от Общината й се били
обадили , за да даде точно описание на кучето и мястото където я било нападнало. Посочва,
че една седмица била пила антибиотик. През целия възстановителен период изпитвала
силни болки и затруднение при придвижване, като болките продължавали и понастоящем.
Всички тези болки и страдания, които понесла и продължавала да понася от ухапването на
кучето, представлявали претърпени от нея неимуществени вреди, които счита, че следва да
й бъдат заплатени от Община гр. Перник, тъй като тя била органа, който осъществявал
контрола върху безстопанствените кучета и тя носила отговорност за причинените й вреди,
които по нейна преценка биха били справедливо репарирани с обезщетение в размер от 7000
лева /седем хиляди лева/. Освен физическите болки в резултат на случилото се заявява, че
получила и сериозно психическо разстройство като изпитвала ужас и сега, когато види куче.
Моли съдът да постанови решение, с което осъдите ОБЩИНА ПЕРНИК да й заплати
сумата от 7000 лв., съставляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди
изразяващи се в болка и страдания, уплаха, неспокойствие и психическо разстройство,
настъпили в резултат на ухапването й от бездомно куче на 17.01.2023 г., ведно със законната
лихва върху тази сума от 17.01.2023 г. до окончателното й плащане. Претендира сторените
по делото разноски.
В законоустановения срок ответникът Община Перник е подал отговор, с който е
оспорил изцяло така предявените искове по основание и размер, поради което и иска
отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът намира исковете за завишени предвид
претърпените вреди. Община Перник била възложила изпълнението на дейности по
овладяване популацията на безстопанствени кучета с Решение №960/05.10.2018г. на
Общински съвет Перник на ОП „Общинско обслужване“, в което се създавало Звено
„Дейности по контрол на популацията на безстопанствени кучета“. Община Перник била
предоставила за стопанисване и управление на ОП „Общинско обслужване“ сградата на
общински приют -кв.Кристал, гр.Перник, както и била предоставила средства за
финансиране за храна, консумативи и заплати за посочените дейности на общинското
предприятие. Извършвали се дейности по кастрация, поставяне на ушна марка и
регистрация на безстопанствените кучета на територията на Община Перник.
Искът за неимуществени вреди бил прекомерно завишен и не отговарял на
действително претърпените вреди. Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗЗД обезщетение се дължало за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка и
непосредствена последица от ухапването от куче били физическите болки и страдания,
както и евентуално получените вследствие на ухапването трайни белези, ако имало такива.
Представените от ищеца медицински документи и листове за преглед на пациент не
удостоверявали наличие на състояние обусловено от нападение на бездомни кучета,
липсвало медицински документи удостоверяващи наличието на вреди от нападение на
2
безстопанствени кучета, както се твърдяло в исковата молба.
Липсвали доказателства относно наличието на причинна връзка между увреждането
на ищеца и безстопанствени кучета. Следователно не се били установявали трайни белези,
нарушения при движението, нарушения в нерви, мускули, кости и др., които да са
предизвикали такива болки и страдания, че да бъдат репарирани в претендирания размер от
7 000 лева обезщетение за неимуществени вреди . От посочените по-горе обстоятелства
ставало ясно, че искът в размер на 7 000 лева за болки, страдания и уплаха, в следствие на
увреждането, бил прекомерно завишен и не отговарял на действително претърпените вреди.
Оплакванията за уплаха, претендирани от ищеца също следвало да бъдат оставени
без уважение, поради липсата на пряка причинно - следствена връзка между увреждането и
описаните оплаквания, както изисквала разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД. Предвид изискването
на посочената законова норма последиците да са в пряка и непосредствена връзка с
настъпилото увреждащо събитие, нямало и не се установявала от доказателствата по делото
пряка връзка между събитието от 17.01.2023 г. и състоянието на Т. Ц. Й..
Оспорва периода, в който ищеца твърди, изпитвал уплаха и в тази връзка поддържа
неоснователност и недоказаност на претенцията в размер на 7 000 лева, като я счита за
силно завишена и несъотносима към претърпените увреждания. С оглед това освен
физическите болки и страдания, други последици не били налице и не следвало да бъдат
обезщетявани, а исковете следвало да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и
недоказани.
На следващо място - не се сочили факти и обстоятелства, които да водят до
ангажиране на отговорността на Община Перник на посоченото в исковата молба
основание, т. к. не се ангажирали доказателства относно квалифицирането на кучето,
причинило уврежданията като „безстопанствено”. Съгласно ЗЗЖ, Общината била длъжна да
полага грижи за безстопанствени животни. В конкретният казус по никакъв начин в
исковата молба и в доказателствата приложени към нея не се установявало какъв точно е
статусът на кучето и на каква база се определя като „безстопанствено”. Оспорва изцяло
обстоятелствата при които са настъпили твърдените от ищцата увреждания. Счита, че
липсват каквито и да било доказателства и не се ангажират такива, относно установяване на
описаните в исковата молба обстоятелства.
Възразява срещу исковете и обстоятелствата, на които същите се основават, като
изразява следното становище: В исковата молба се сочила квалификацията
„безстопанствено” куче, без посочване на каквито и да било доказателства, които да
обезпечават това твърдение. Респективно не ставало ясно на какво основание можело да
бъде прието, на първо място, че кучето е под “грижите” на Община - Перник, както и на
второ място, че именно Община Перник дължи и на какво основание, обезщетение за
неимуществени вреди на ищеца в посоченият размер.
Нещо повече - не се били твърдяли факти, установяващи предприети каквито и да
било мерки от страна на ищцата или нейни близки /непосредствено след злополуката или
3
дори в по-късен момент/ по изолиране на кучето, сигнализиране в Община Перник или
районната ветеринарномедицинска служба и изобщо каквито и да било действия по
индивидуализирането на животното, което от друга страна да обезпечи реално и валидно
доказване на квалификацията „безстопанствено” куче. В този смисъл твърди, че е налице
бездействие от страна на ищеца, поради което според Община Перник е налице хипотезата
на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и евентуалното обезщетение следва да се намали.
Моли съдът да намали размера на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди като силно завишени и несъобразени с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Съгласно чл.52
от ЗЗД съдът определял обезщетението за неимуществените вреди по справедливост. При
определяне на размера на обезщетението съдът бил длъжен да съобрази вида и характера на
увреждането; степента на претърпените болка и страдание; периода през който са търпени;
продължителността на оздравителния процес; наличието, съответно, липсата на усложнения
при възстановяването; жизнения стандарт в страната, като относно последния критерий се
изхождало от принципната позиция, че присъждането на парично обезщетение имало за цел
да репарира (доколкото е възможно) действително понесените от увредения болки,
страдания и неудобства, а не да се превръща в средство или източник за неоснователно
обогатяване.
Субективната преценка за справедливо определени суми за подобни, причинени в
близък период вреди от деликт, следвало да има за коректив формираната обща оценка за
пропорционалност, защото справедливостта била елемент от правната реалност /решение №
204/07.11.2016 г. по т. д. № 3568/2015 г. на 1 ТО на ВКС/. Макар и обезщетението по
справедливост да се определяло за всеки конкретен случай съобразно фактите и
обстоятелствата по делото и съдебна практика относно размера на обезщетенията за
подобни случаи - решение № 69 от 18.03.2014 г. по гр. д. № 4686/2013 г. IV г. о. на ВКС,
решение № 148/19.10.2012 г., т. д. № 39/2012 г. на II т. о. на ВКС, решение № 200/13.11.2012
г., т. д. №249/2012 г. на 11 т. о. на ВКС.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Съдът с определение по чл. 140 ГПК от 26.06.2023 г. е указал на ищеца, че носи
доказателствената тежест да установи настъпването на твърдяното събитие –ухапване от
бездомно куче на процесната дата и място, настъпили неимуществени вреди в резултат на
този инцидент, причинната връзка между настъпилия инцидент и вредите, размера на
причинените неимуществени вреди, обстоятелството, че те са причинени следствие на
неизпълнение от страна на длъжностни лица, на които ответника е възложил работа-
контрол върху популацията на безстопанствените кучета, без да е необходимо да се
установява точно кой служител е виновен, т.е. вредите да са настъпили следствие
противоправно действие или бездействие при или по повод възложената работа. Със същото
определение е указано на ответника, че следва да докаже, че е изпълнил задълженията си по
контрол върху популацията на безстопанствените кучета, както и възражението си за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Следва да
докаже твърдението си, че кучето ухапало ищцата има стопанин.
4
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да бъдат
разгледани.
От фактическа страна:
На 17.01.2023 г. около 10,15 часа ищцата се прибирала към дома си, пресичала улица
„Св. Св. Кирил и Методий“ кв. Иван Пашов на светофара посока блок 80, когато едно
голямо черно куче я захапало за десния крак. Изпитала силна болка, започнала да вика и тъй
като това се било случило на самото пътно платно, кучето явно от колите и от виковете й се
било изплашило и избягало. Течала кръв от крака й, бил й скъсан панталона. Била силно
изплашена и притеснена от случилото се. Отишла в МБАЛ „Р. Ангелова“ гр. Перник, където
й били обработили раната, зашили я с три конеца, били й инжекция против тетанус и й
поставили дренче. В продължение на 14 дни ходила всеки ден на превръзки в болницата.
Били й назначени още 2 инжекции по схема. В бърза помощ й били казали, че преди нея на
същото място бил ухапан от куче друг човек, поради което те се били обадили веднага в
Общината и подали сигнал. След като зашили раните й от Общината й се били обадили , за
да даде точно описание на кучето и мястото където я било нападнало. Ищцата една седмица
била пила антибиотик. През целия възстановителен период изпитвала силни болки и
затруднение при придвижване, като болките продължавали и понастоящем.
От приетата по делото съдебно – медицинска експертиза се установява, че на 17.01.2023 г.
на ищцата при ухапване от куче са били причинени следните увреждания-две разкъсно-
контузни рани по задната повърхност на дясната подбедрица. Била е прегледана в спешното
отделение на МБАЛ в гр. Перник, като раните й са били хирургически обработени с шев.
Поставена й е била инжекция против тетанус и й е бил назначен курс за лечение с
противобясна ваксина и антибиотично лечение. Описаните увреждания били в резултат на
действието на твърд, тъпоръбест предмет и било възможно да са получени по начин и
време, както е съобщила пострадалата, а именно при ухапване от куче. Те са й причинили
временно разстройство на здравето неопасно за живота, като такива рани заздравяват за
около три седмици и след зарастването им ще останат малки трайни ръбци, които
представляват козметичен дефект.
Съдъ кредитира изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза като изготвена от
вещо лице лекар специалист в рамките на неговата компетентност.
От събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля
Цветелина Илинчева, дъщеря на пострадалата, която е била очевидец на инцидента се
установява, че на 17.01.2023 г. около 10 часа майка й идвайки от центъра и пресичайки
кръстовището едно куче се било затичало към нея, ухапало я отзад на десния крак и
започнало да я дърпа и тя се била разпищяла. Докато успяла да стигне до майка й кучето
5
било избягало, като не било успяло да я събори на земята. Кучето било черно, улична
порода и имало на едното ухо марка. Било я ухапало през дънките и било отхапало месо,
като едно парче кожа било разкъсано. Майка й се била уплашила и била в шок, потекла била
кръв и решили да отидат до болницата като свидетелката се била обадила на чичо й да ги
закара. Били отишли в болницата, където я били прегледали и й били поставили инжекция и
я били зашили. Научили, че преди тях имало мъж с ухапване от същото куче. След това били
отишли до аптеката и били купили антибиотик. Били им се обадили от болницата, които
били подали сигнал за пострадали хора от ухапване от кучето и също се били обадили и от
Еко равновесие, като майка й им била дала описание на кучето. В болницата била зашита с
три шева, били й поставени две ваксини в същия ден и била ходила допълнително за
поставяне на ваксини срещу бяс и тетанус. Една седмица била пила антибиотик, 14 дни била
ходила на превръзки и след това й били свалени конците. След инцидента я бил болял крака
като ходила, тъй като раната й била голяма и изпитвала болка, както и страх от кучета и не
могла все още да се възстанови от преживяния стрес. Кучето било изкочило ненадейно зад
майка й и след като я било ухапало изчезнало. Свидетелката била споделила с нейна
приятелка и била разбрала, че кучето било стояло пред блока, било агресивно, лаело и
скачало по преминаващите хора. Ищцата още била изпитвала болки и я било страх от
кучета. Била отказала на внучето, с което живее в едно домакинство да си вземе куче, тъй
като се била страхувала. Преди процесния инцидент не се била страхувала от кучета. Вече
не била минавала по същия път, защото се била страхувала да не срещне отново кучето.
От събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля
****** ******* ********, девер на ищцата се установява, че през месец януари тази година
около 10 часа се била обадила неговата племенница и го била помолила да ги закара заедно с
нейната майка до болницата. Бил разбрал от тях, че ищцата била ухапана от черно куче,
същата когато я видял свидетелят била много уплашена. Свидетелят ги бил откарал до
болницата и бил изчакал. Видял, че ищцата имала кръв по панталона и я било боляло много,
тъй като ухапването било лошо и той я бил успокоявал, тъй като била много уплашена.
Имала болки до Великден и към настоящия момент се била ухапвала от опъване на крака.
Преди ухапването от кучето ищцата не се била страхувала от кучета, а сега била изпитвала
ужас.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като еднопосочни и
безпротиворечиви и кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал.
От правна страна:
Основателността на предявения осъдителен иск с правна квалификация чл.49, вр.
чл.45 ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: противоправно
поведение на лице, на което процесуално легитимираният ответник е възложил работа,
което именно лице – изпълнител на възложената работа е осъществило по отношение на
ищеца граждански деликт, причинени в правната сфера на ищеца вреди, причинна връзка
между вредите и противоправното поведение. Отговорността на възложилият работата е
обективна, с гаранционно – обезпечителна функция, като субективното отношение на
6
възложителя не е елемент от фактическия й състав. Субективният елемент от състава на
деликта – вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето – изпълнител
към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презюмира,
съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
На тази основа се разпределя и доказателствената тежест по делото, като ищецът
следва да докаже ухапване от бездомно куче на процесната дата, причинените вреди и
причинна връзка между ухапването и вредите. В доказателствената тежест на ответника е да
проведе насрещно доказване за оборване на твърденията на ищеца за наличие на елементите
от правопораждащия отговорността по чл.49 ЗЗД фактически състав.
Предвид гореизложената фактическа обстановка, съдът намира за безспорно
установено, че на процесната дата ищецът е бил ухапан от бездомно куче.
Съгласно чл. 50 от ЗЗД за настъпилите вреди отговарят солидарно собственикът и
лицето, под чийто надзор се намира животното. В конкретния случай се касае за животно,
което не подлежи на специална регистрация, поради което и за установяване на
собствеността върху същото не се изискват писмени доказателства. Поради това
придобиването и притежаването на собствеността върху такива животни може да се
установява и със свидетелски показания. Видно от свидетелските показания, в процесния
инцидент кучето е било безстопанствено.
Към момента на настъпване на увреждането е действала разпоредбата на чл. 40, ал.3
от Закона за защита на животните, по силата на която общинските съвети приемат програма
и план за овладяване популацията на безстопанствените кучета. Съгласно чл. 41, ал.1 ЗЗЖ,
безстопанствените животни се настаняват от органите и организациите по чл. 40, ал. 4 и 6 в
приюти, регистрирани по чл. 137, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, като
за дейността на тези приюти, по силата на чл. 41, ал. 3 от закона, отговаря кметът на
общината.
От разпоредбите на чл. 40 и чл. 41 ЗЗЖ следва, че органите на общината са
задължени да полагат грижи за безстопанствените кучета. Това се потвърждава и от
разпоредбата на чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ, видно от която кучетата, за които не се явят лица, които
желаят да ги отглеждат като компаньони, се маркират и се настаняват във временни приюти,
определени от съответния общински съвет, или се връщат по местата, от които са взети.
Кучетата са под надзора и грижите на общините, организациите за защита на животните или
други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл. 49 и 50.
Следователно, в случаите, когато се касае за безстопанствени кучета, задължението за
осъществяване на надзора и грижите за тях е на съответната община, като това задължение
съществува не само в случаите, когато безстопанствените кучета са настанени в приют, но и
в случаите, когато след предприемане на действията по чл. 47, ал. 1 от ЗЗЖ са върнати на
местата, от които са взети. Това е така, тъй като двете хипотези не са разграничени като
последици при посочването кога общината упражнява надзор. Единственият случай, в който
общината може да се освободи от тази отговорност е, когато са налице организации за
защита на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване
7
изискванията на чл. 49 и 50, за което данни по делото няма. Общината е длъжна да
изпълнява възложеното й от закона задължение по отношение на грижите за
безстопанствените кучета, поради което е неоснователно възражението на ответната страна,
че не следва да носи отговорност, тъй като кучето не е било маркирано като
безстопанствено. Наличието на такава маркировка означава, че общината е предприела
действията по чл. 47, ал. 1 от ЗЗЖ, докато липсата й, при положение, че безспорно е
доказано по делото, че увреждането е причинено от безстопанствено куче, е основание да се
приеме, че общината не е извършила горепосочените действия. Освен тези действия,
съгласно разпоредбата на чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ общината е задължена да предприема тези
действия и с оглед предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или
животни. Поради това, при наличието на такова поведение, от което са последвали вреди,
общината ще следва да носи отговорност по реда на чл. 49 от ЗЗД.
Изложеното мотивира съда да приеме, че към момента на настъпването на
увреждането за Община Перник са съществували задълженията, установени в разпоредбите
на глава V от Закона за защита на животните. Тези свои задължения общината изпълнява
чрез съответните служители или работници, поради което, за да възникне отговорността по
чл. 49 от ЗЗД, следва да са налице посочените в разпоредбата предпоставки, а именно:
наличие на причинени вреди на физическо или юридическо лице, противоправно и виновно
поведение на физическо лице, причинна връзка между това поведение и настъпилите вреди,
възлагане на физическото лице на определена работа от страна на общината и
противоправното и виновно действие да е било извършено при или по повод изпълнението
на тази работа. В конкретния случай горните условия са налице, тъй като съответното лице,
на което е възложена работата от общината, не е изпълнило посочените по-горе законови
задължения, поради което са настъпили и уврежданията, които са предмет на настоящото
производство. Налице е противоправно поведение, изразяващо се в бездействие -
неизпълнение на задължения, което е в причинна връзка с настъпилите вреди, като
бездействието е именно по повод възложена от общината работа. По силата на чл. 45, ал. 2
от ЗЗД, вината на лицето, което не е изпълнило възложената му работа, се предполага до
доказване на противното, а отговорността на възложителя на работата е обективна,
безвиновна отговорност. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на
ответната страна, че не следва да носи отговорност. От събраните по делото гласни
доказателства може да бъде направен обоснован извод, че кучето, причинило увреждането, е
безстопанствено, т.е именно такова по чл. 40, ал. 1 от ЗЗЖ, тъй като липсват данни същото
да е било собственост на друго лице.
Предвид гореизложената фактическа обстановка, съдът намира за безспорно
установено, че от процесното ухапване от безстопанствено куче на 17.01.2023 г. ищецът е
получил следните увреждания: две разкъсно-контузни рани по задната повърхност на
дясната подбедрица. Била е прегледана в спешното отделение на МБАЛ в гр. Перник, като
раните й са били хирургически обработени с шев. Поставена й е била инжекция против
тетанус и й е бил назначен курс за лечение с противобясна ваксина и антибиотично лечение.
8
Описаните увреждания били в резултат на действието на твърд, тъпоръбест предмет и било
възможно да са получени по начин и време, както е съобщила пострадалата, а именно при
ухапване от куче. Те са й причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота,
като такива рани заздравяват за около три седмици и след зарастването им ще останат малки
трайни ръбци, които представляват козметичен дефект.
В резултат на уврежданията пострадалият е търпял физически болки и страдания в
периода на възстановяване, по-интензивни в първите дни след получаване на уврежданията
и намаляващи по интензитет по време на възстановителния период.
Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Съгласно задължителната съдебна практика, съдържаща
се в ППВС № 4/1968 г. справедливостта, като критерий за определяне на паричния
еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите права са имали за своя притежател. Предвид гореизложеното и
като взе под внимание възрастта на пострадалата -65 г., характера и степента на
причинените увреждания- две разкъсно-контузни рани по задната повърхност на дясната
подбедрица, възстановителния период-около 3 седмици, поставянето на ваксини срещу
тетанус и бяс и зашиването на раната и свалянето на конците, както и психическите вреди-
изпитания шок при самото ухапване от кучето, породил се страх от кучета и избягване на
срещата с тях, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение
в размер на 5000 лв. За разликата до пълния претендиран размер на обезщетението за
неимуществени вреди, искът следва да бъдат отхвърлен като неоснователен.
Не следва да бъде уважено възражението на Община Перник за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата, по см на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като не бяха
представени никакви доказателства относно поведение на ищцата, което да се намира в
причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.
На основание чл. 86 ЗЗД върху така дължимото се обезщетение се дължи и законната
лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на
сумата.
По разноските:
Ищецът е ползвал безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от ЗА, като съдът счита,
че на процесуалният му представител адв. В. К., следва да бъде определено адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ в размер на 1000 лв., с оглед цената
на иска от 7000 лв. от които, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на спора и в
съответствие с уважената част от иска му, ответникът Община Перник следва да заплати
сумата от 714,29 лв.
Община Перник е направила разноски в размер на 200 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, от които, в съответствие с изхода на спора и частичното отхвърляне на
иска ищецът следва да бъде осъден да заплати сумата от 57,14 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК с оглед уважения иск в размер на 5000 лв. ответникът следва
9
да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 200 лв. по сметката на ПРС и
разноски за депозит на вещо лице по приетата по делото съдебно –медицинска експертиза в
размер на 178,57 лв.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Перник да заплати на Т. Ц. Й., с ЕГН:********** и
адрес:гр.******, ул. ****** ******** № **, вх.*, ет.*, ап.** сумата от 5000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди- претърпени болки и страдания от
непозволено увреждане на 17.01.2023 г., около 10 часа-ухапване от бездомно куче, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-17.01.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска
за разликата до пълния му претендиран размер от 7000 лв.
ОСЪЖДА Община Перник да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38 ЗА на
адв. В. К. от АК-Перник сумата от 714,29 лв., съставляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ в съответствие с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Т. Ц. Й., с ЕГН:********** и
адрес:гр.Перник, ул.“ ****** ******** № **, вх.*, ет.*, ап.** да заплати на Община Перник
сумата от 57,14 лв., съставляваща сторени по делото разноски съобразно с отхвърлената част
на иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Община Перник да заплати държавна такса
в размер на 200 лв. по сметката на ПРС и разноски за депозит на вещо лице по приетата по
делото съдебно –медицинска експертиза в размер на 178,57 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на чл.258 и сл. от ГПК пред
Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10