№ 648
гр. София, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Капка Павлова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20221001000400 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 129/18.02.2022 г. по т.д. № 1197/2021 г. СГС, ТО, VI-21 състав е
осъдил Столична община да заплати на „МТК Гроуп“ ООД на основание чл.79, ал.1 и чл.86,
ал.1 ЗЗД остатък от възнаграждение за извършен обществен превоз на пътници по основни
градски автобусни линии с № 12,18,20,21/22,23,24/24А,25,26,28,29,31,81,86,117,118 и 119,
дължимо на основание договор № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г. за месеците август и
септември 2018 г. в общ размер на 84 913.62 лв. с ДДС, от които за август 2018 г. - 42 291.12
лв. и за септември 2018 г. – 42 622.50 лв., ведно със законната лихва върху дължимите
възнаграждения считано от 29.06.2021 г. до окончателното им заплащане, обезщетение за
забавеното плащане на неплатените възнаграждения в общ размер на 23681,97 лв. за
периода на забава 15.09.2018 г. – 28.08.2021 г., от които 11 971.69 лв. за забавеното плащане
на възнаграждението за м.август 2018 г. за период на забава 15.09.2018 г. – 28.06.2021 г. и 11
710.28 лв. за забавеното плащане на възнаграждението за м. септември 2018 г. за период на
забава 15.10.2018 г. – 28.06.2021 г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски по делото
за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 7246.54 лв. като е отхвърлил
исковете за възнаграждение за м. август и септември 2018 г. за разликите над 42 291.12 лв. и
42 622.50 лв. до претендираните размери от 84 682.24 лв. и 85 244.98 лв., а исковете за
обезщетения за забавено плащане за разликите над 11 971.69 лв. и 11 710.29 лв. до
претендираните размери от 23 941.48 лв. и 23 418.69 лв. С решението „МТК Гроуп“ ООД е
осъдено да заплати на Столична община на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 49.98 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Срещу това решение в частта, с която Столична община е осъдена да заплати
1
на „МТК Гроуп” ООД, на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, остатък от
възнаграждение за извършен превоз по договор № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г. за
месеците август и септември 2018 г. в общ размер на 84 913.62 лв. с ДДС ведно със
законната лихва, считано от 29.06.2021 г., обезщетение за забавено плащане на неплатените
възнаграждение в общ размер 23 681.97 лв., както и разноски в размер на 7 246.54 лв., е
подадена въззивна жалба от Столична община. Жалбоподателят моли отмяната му като
неправилно и необосновано, постановено при допуснати процесуални нарушения. Твърди,
че отношенията по договор № СОА16-ДГ56-1196 от 02.12.2016 г. между Столична община и
„МТК Гроуп“ ООД е обвързано с императивните правни норми, регламентиращи
обществените отношения, свързани с възлагането и извършването на обществен превоз на
пътници съгласно Закона за автомобилните превози и Глава втора „Разпределение и
възлагане на превозите по транспортни Схеми“ от Наредба № 2/15.03.2002 г. Сключването
на договора било вследствие проведен конкурс, който не бил свързан със свободно
договаряне между страните. Сключването на договора било след дадено съгласие на
колективен орган на местното самоуправление и при водещ изцяло обществен интерес, а не
търговският интерес на изпълнителя.
Жалбоподателят счита, че тълкуването на договора при съобразяване на чл.8,
изр.2 от ЗЗД, съгласно който упражняването на правата не може да се извършва в
противоречие с интересите на обществото, следвало да се извърши в съответствие и в
защита на обществения интерес, който е водещ при сключването на този вид договори. В
договора били предвидени способи за промяна на предварително определената в чл.5, ал.1
цена, като обаче са определени ясни условия и обстоятелства, при настъпването и
доказването на които е възможно това да се случи. В чл. 5, ал. 4, т. 2 била предвидена
хипотеза при непостигане на съгласие относно изменението на цената на километър пробег,
същата да бъде изменена с 2,5%. Необходимо условие за влизане в действие на тази
хипотеза е наличието на проведени преговори относно това с колко да се промени
определената по договора цена и непостигнато съгласие при преговорите. Съдът
неоснователно приел, че при липса на провеждане на преговори може да бъде изменена
цената. В чл. 5, ал. 4, т. 3 от договора било предвидено като задължително условие за
промяна на цената, същото да бъде инициирано от някоя от страните в писмена форма и
мотивирано, но липсвали доказателства по делото за наличие на такова предложение.
Претенцията на ищеца се отнасяла за период, в който той не е отправил искане за
провеждане на преговори и само на това основание искът бил неоснователен. В отправеното
предложение № СОА17-КЦ01-23361/28.09.2017 г. не било ясно за какъв период от време се
отнася претенцията и не е посочен конкретен месец, за който се претендира увеличение. То
предшествало с почти една година процесните месеци август и септември 2018 г., поради не
било валидно. Към момента на подаване на това предложение за преговори липсвали
доказателства за наличието на изискуемите предпоставки за индексация на цената на
природния газ за исковите м. август и септември 2018 г., в съответствие с чл. 5, ал. 4, т. 2 от
договора. Необосновано било становището на съда, че още през втората половина на 2017 г.
е било налице повишение на цените на горивата с повече от 20%, като от 28.09.2017 г.,
когато е отправено предложението, до 05.11.2017 г. бил изтекъл посоченият в чл. 5, ал. 4, т.
3 от договора срок за преговори и считано от 05.11.2017 г. цената следвало да се счита
увеличена на основание чл. 5, ал. 4, т. 2 вр. с т. 3 от договора до 3,69 лв. с ДДС.
Жалбоподателят твърди, че увеличението на цената за м.11.2017 г., не означава, че е
увеличена и за процесните месеци на 2018 г., тъй като за тях нито е отправено предложение,
нито има данни за промяна цената на природния газ и смазочните материали, нито са
проведени преговори, нито е сключено споразумение.
Жалбоподателят твърди, че изпълнителят по договора не може да се позовава
едновременно на двете хипотези по чл. 5, ал. 4, т. 1 и т. 2 от договора и че позоваването на
едната хипотеза, автоматично изчерпва възможностите за позоваване на другата хипотеза.
Отделно, съдът разгледал единствено въпроса, свързан с увеличението на природния газ, но
липсвала обосновка относно увеличението или намалението на цената на смазочните
материални. При евентуално намаление на цените на тези материали за процесния период
2
било възможно предпоставките за увеличение на цената за извършването на превоза да не са
налице, което би довело до отмяна на решението и постановяване на ново такова в полза на
СО.
Съдът необосновано отказал да допусне направеното доказателствено искане
на СО за снабдяване с информация от НСИ за цените на смазочните материали, като
компонент от уговорката в процесната клауза и необосновано приел, че от представеното по
делото писмо изх. № УЛ-1210/02.04.2021 г. на НСИ се установява, че НСИ не изследва
такива статистически данни, но това по никакъв начин не лишава от съдържание клаузата
на чл. 5, ал. 1, т. 4 от договора. Без значение бил фактът, посочен в исковата молба, че
ищецът не е употребявал смазочни материали. Уговорката не предвиждала такова условие и
това дали при осъществяване на превоза са влагани или не смазочни материали е без правно
значение при прилагане клаузата на процесния договор. Липсвали мотиви за преценката на
съда относно смисъла на уговорената с договора клауза на чл. 5, ал. 4, т. 2 и възможността
същата да бъде практически приложена. Статистическите данни, предоставени от НСИ, не
можело да послужат като релевантни данни, за да се извърши промяна на цената на превоза.
В справката на НСИ в изрична забележка било посочено, че до второто шестмесечие на
2016 г., включително, са наблюдавани цени, фактурирани само на крайни потребители в
индустрията, но това потвърждавало аргумента на Столична община, че извършените
наблюдения не могат да послужат като критерий, който да обоснове промяната в цената на
договора, тъй като НСИ не изготвял наблюденията си спрямо една и съща категория
потребители. В писмо № УЛ-1210/02.04.2021 г. се посочвало, че НСИ не провежда
специфични изследвания за цената на природния газ за транспорт и не разполага с такава
информация. В този случай, съдът следвало да приеме процесната клауза за нищожна, тъй
като същата не можело да бъде приложена. Приетите по делото справки от НСИ за цените
на природния газ за крайни небитови клиенти обхващали 6-месечни периоди, а ищецът
претендира увеличение на цената за конкретен месец, а не за конкретен период.
Жалбоподателят твърди, че към началото на месец август, респ. м. септември
2018 г. не са осъществени всички предвидени в договора предпоставки, при които страните
са уговорили, че размерът на дължимото на ищеца възнаграждение за извършения
обществен превоз се променя спрямо първоначално договорения такъв в чл. 5, ал. 1 от
договора. Периодът юли - декември 2016 г., към който се съпоставяла цената, обхващал
период, в който процесният договор № СОА16-ДГ56- 1196 от 02.12.2016 г. не е бил
сключен, а още по-малко е извършван превоз в изпълнение на същия. Най-ранната
възможна дата, служеща за базов период за промяна на цената, би била именно 26.07.2017 г.
- датата, на която е въведена в експлоатация първата линия.
Жалбоподателят поддържа, че е неправилно решението и в частта по исковете
за обезщетение за забавено плащане. В договора не бил посочен падеж за плащане на
увеличената цена в хипотеза на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора. Съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД,
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпадал в забава след покана, а в
конкретния случай покана не била отправяна.
Ответникът по жалбата „МТК Гроуп“ ООД я оспорва и моли въззивният съд
да я остави без уважение. Поддържа, че решението в обжалваната от Столична община част
е законосъобразно и правилно.
Срещу решението, в частта, с която исковете са частично отхвърлени е
постъпила въззивна жалба от „МТК Гроуп“ ООД, което моли то да бъде отменено и
исковете му – уважени в цялост. Жалбоподателят поддържа, че в противоречие с
константната съдебна практика на ВКС, която приемала, че една клауза на договора
подлежи на тълкуване винаги, когато между страните по делото имало спор относно
клаузата, първоинстанционния съд отказал да тълкува клаузата на чл.5, ал.4, т.2 от договора.
„МТК Гроуп“ ООД твърди, че винаги когато цените на ГСМ се изменят с пълни 20% /или
при достигане съответно на 20%, на 40%, на 60% и т.н./ възнаграждението на превозвача
следва да се измени с 2.5% за всеки пълни 20% изменение на цените на ГСМ. При изменение
3
на цените на ГСМ с 40% възнаграждението следвало да се промени с 5%, при изменение на
цените на ГСМ е 60% - с 7.5% и т.н. Всяко изменение на цените на ГСМ спрямо датата на
подписване на договора с 20% водело до изменение на превозваческото възнаграждение с
2.5%. Изводът следвал от използвания в договора израз „изменение на възнаграждението“ и
от това, че клаузата целяла да запази еквивалентността на престациите. За жалбоподателя
целта за сключване на договора била стриктно търговска - да получи печалба от
осъществяването на превоза, която да бъде справедлива и нормална за условията и обичаите
в България и никога не е съществувало намерение да извършва превоза с дарствени
намерения.
Ответникът по жалбата Столична община я оспорва и моли да бъде оставена
без уважение.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „МТК
Гроуп“ ООД обективно съединени искове по чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу Столична
община, за неплатен остатък от възнаграждение за извършен обществен превоз на пътници
по основни градски автобусни линии с № 12,18,20,21/22,23,24/24А,
25,26,28,29,31,81,86,117,118 и 119, дължимо на основание договор № СОА16-ДГ56-
1196/02.12.2016 г. за август и септември 2018 г. в общ размер на 169 827.22 лв. с ДДС, от
които 84 582.24 лв. за месец август 2018 г. и 85 244.98 лв. за месец септември 2018 г., както
и искове за обезщетение за забавеното плащане на тези възнаграждения в общ размер на
47 360.17 лв. за периода 15.09.2018 г. - 29.06.2021 г. Претендират се законната лихва от
датата на исковата молба 29.06.2021 г. и разноски по чл. 78 ГПК, включително за
възнаграждение за един адвокат. Твърденията са, че на 02.12.2016 г. е сключен договор за
обществен превоз на пътници между страните, за срок от 8 години, при уговорено
възнаграждение 3 лв. на километър без ДДС, платимо на две вноски – 30 % авансово, в срок
до 15-то число на текущия месец, а остатъка в срок до 14-то число на следващия месец, въз
основа на действително извършения пробег. С чл.5, ал.4 от договора била договорена
промяна на цената при промяна на цената на ГСМ с повече от 20 % съгласно данните на
Националния статистически институт към датата на подписване на договора. В този случай
страните се задължават да проведат преговори за уточняване на промяна във
възнаграждението на километър маршрутен пробег със стойност до 5 % спрямо
първоначално уговорената цена, а при непостигане на съгласие при преговорите се
съгласяват, че възнаграждението на километър пробег се променя с 2,5 %. Превозът бил
осъществяван с нови автобуси, използващи за гориво природен газ /метан/, а данните на
НСИ относно цените на природния газ за крайни небитови потребители, които се събират за
шестмесечие, сочели при съпоставката за последното шестмесечие на 2016 г., когато е
сключен договора и за последното шестмесечие на 2018 г., в което попадали процесните
месеци, че към август 2018 г. цените на природния газ са се повишили с повече от 40 %.
Ищецът предложил на ответника да проведат преговори за промяна на цената по договора,
но ответникът не реагирал. Това според ищеца обуславя приложение на клаузата относно
увеличение на възнаграждението по чл.5, ал.4, т.2, изр.последно, която следвало да се
тълкува в смисъл, че всяко увеличение с 20 % на разходите за гориво води до увеличение на
възнаграждението с 2,5 %, съответно увеличението с повече от 40 % на тези разходи
обуславя увеличение на възнаграждението с 5 % до 3,15 лв. без ДДС, съответно 3,78 лв. с
ДДС. Ищецът не бил издавал фактури с увеличения размер на възнаграждението, но го
счита дължимо. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава на плащането на 15.09.2018 г. за
остатъка от възнаграждението за август и на 15.10.2018 г. по отношение възнаграждението
за септември.
Ответникът Столична община оспорва исковете.Не спори относно
сключването на договора за обществен превоз на пътници с твърдяното от ищеца
съдържание, включително относно клаузата на чл.5. Счита, че тази клауза следва да се
тълкува в смисъл, че относим към сравнението за увеличение на цените на ГСМ е на първо
4
място не моментът на сключване на договора, а моментът на влизането му в сила. С нея не
било предвидено автоматично увеличение на цените, а то било обусловено от наличието на
две кумулативни предпоставки: 1./ провеждане на преговори и 2./ непостигане на съгласие
за промяна. Преговори не били провеждани и в периода, за който се претендира
възнаграждението по делото, дори не е отправяно и предложение за такива. Тълкуване на
клаузата на чл.5 в смисъла, предложен от ищеца, обуславяло нейната нищожност, тъй като
съдържало несъществуващ критерий относно промяна на цената - статистически данни на
НСИ относно цените на ГСМ. НСИ не поддържал статистика за цени на смазочни
материали, а само относно цената на природния газ и то за шестмесечен период, който не
бил приложим към договора между страните. Оспорва да е налице посоченото от ищеца
увеличение на цените, тъй като ищецът правел съпоставка между цени за вторите
тримесечия на двете години, в които попадали и датата на сключване на договора и
месеците, за които се претендира възнаграждение преди тези периоди да са изтекли.
Ответникът спорва да е налице основание за увеличение на възнаграждението с 2,5 % при
всяка 20 % промяна на цените на горивото. Въпросът относно наличието на основание за
повишаване на цените бил уреден с подписани между страните споразумения. Оспорва
исковете за забава, тъй като ищецът не бил издал фактури за увеличеното възнаграждение.
По делото е представен договор № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г., сключен
между Столична община, в качеството на възложител и „МТК Гроуп“ ООД, в качеството на
изпълнител за извършване на обществен превоз на пътниците по основни градски автобусни
линии с № 12,18,20,21/22,23,24/24А, 25,26,28,29,31,81,86,117,118 и 119 за срок от 8 години
/чл.3, ал.1 от договора/, считано от датата на въвеждане в експлоатация на първата линия.
Съгласно чл.3, ал.2 договорът влиза в сила от датата на представяне на оригинал на
определението за прекратяване на адм.д.№ 11168/2021г. на АССГ. Съгласно чл.5, ал.1 от
Договора Столична община заплаща на „МТК Гроуп“ ООД за извършения обществен
превод цена в размер на 3 лв. на километър без ДДС на база действително изминат пробег,
като възнаграждението е платимо на две вноски – 30 % авансово в срок до 15-то число на
текущия месец, а остатъка в срок до 14-то число на следващия месец въз основа на
действително извършения пробег. Съгласно чл.5, ал.4 цената на километър маршрутен
пробег, която е определена при сключването на договора се променя, когато: 1./ от датата на
сключване на договора се е натрупала инфлация, респективно дефлация в размер на повече
от 5 %, съгласно данните на НСИ, спрямо месеца на подписване на договора; 2./ когато
настъпи промяна в „цената на ГСМ“ с повече от 20 % съгласно данните на НСИ спрямо
цената към датата на подписване на настоящия договор. При настъпване на това условие
страните се задължават да проведат добросъвестно преговори за уточняване на промяна на
възнаграждението на километър маршрутен пробег със стойност до 5 % спрямо уговорената
в цена по договора. При непостигане на съгласие при преговорите, страните по договора се
споразумяват, че възнаграждението се променя с 2,5 %.; 3./ при настъпване на което и да е
от условията, описани в предходните две точки всяка от страните има право да направи на
другата страна мотивирано предложение за преговори, които следва да започнат в срок до 7
дни от датата на получаване на мотивираното писмено предложение и да завършат в срок от
30 дни от датата, на която са започнали, като при непостигане на съгласие в преговорите се
прилагат последиците в т.1 и т.2.
Представено е определение открито съдебно заседание на 05.10.2016 г., с което
е прекратено адм.д.№ 11168/2021г. на АССГ, което е влязло в сила на 25.10.2016 г. - преди
сключване на договор № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г.
Представено е писмо изх.№ УП-1210/02.04.2021 г., с което Национален
статистически институтинформира, че не провежда специфични изследвания на цената на
природния газ за транспорт и не разполага с такава информация. Посочено е, че НСИ
извършва наблюдения на цените на природния газ като два пъти годишно отчита цените на
природния газ до крайни небитови и битови клиенти – за периодите януари-юни и юли-
декември на отчетената година.
Представено е предложение, входирано на 28.09.2017 г. в Столична община, с
5
което „МТК Гроуп“ ООД е отправило мотивирано предложение за промяна на цената по
договор № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г., както и второ такова предложение.
Представени са справки за цената на природния газ за 2016 г. и 2018 г., от
които се установява, че цената е увеличена с повече от 5%.
Представени са издадени от „МТК Гроуп“ ООД към Столична община 4 броя
фактури за заплащане на цената /аванс и окончателно плащане/ за месеците август и
септември 2018 г.
Ответникът Столична община е представил доказателства за осъществяването
на процедурата за избор на изпълнител за осъществяване на обществен превоз за основни
градски автобусни линии с № 12,18,20,21/22,23,24/24А, 25,26,28,29,31,81,86,117,118 и 119,
при който е избрано „МТК Гроуп“ ООД.
Ответникът Столична община е представила две споразумения от 2021 г.,
сключени между страните, с които възнаграждението по договор № СОА16-ДГ56-
1196/02.12.2016 г. е индексирано с размера на инфлацията и три платежни нареждания за
заплащане на индексацията.
Във въззивната инстанция е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която
не е оспорена от страните. Вещото лице е представило цената, по която ищецът е закупувал
природен газ и смазочни материали за периода м. декември 2016 г. - м. септември 2018 г.,
включително, с разбивка по месеци. Съгласно заключението на вещото лице З. Д. през 2017
г. общото закупено количество гориво от „МТК Гроуп” ООД при експлоатацията на
автобусите по процесния договор със Столична община, за което са били издадени данъчни
фактури от „Столичен Автотранспорт“ ЕАД, поделение „Малашевци“ е в размер на
40 875,63995 GJ. През 2018 г, общото закупено количество гориво от „МТК Гроуп” ООД
при експлоатацията на автобусите по процесния договор със Столична община, за което са
били издадени данъчни фактури от „Столичен Автотранспорт“ ЕАД, поделение
„Малашевци“ е в размер на 99 117,09360 GJ. „МТК Гроуп” ООД и за двата искови периода
попада в група И3 на крайни небитови потребители, с годишно потребление минимум
10 000 GJ и максимум 100 000 GJ. Заключението е представило и темпа на нарастване на
цените на природния газ и моторното масло.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от
правна страна:
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Съдът намира същото и
правилно и законосъобразно и напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд.
І. По иска с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. чл.372, ал.1 от ТЗ вр.
чл.17 и сл. от ЗАТ и чл.35 и сл. от ЗАТ.
По делото не се спори и видно от представените доказателства, между
страните е сключен договор за обществен транспорт на пътници, по силата на който ищецът
се е задължил да извършва автобусен превоз по възлагане на ответника по основни градски
автобусни линии с № 12,18,20,21/22,23,24/24А, 25,26,28,29,31,81,86,117,118 и 119.
Договорът е сключен в резултат от провеждане на конкурс, в рамките на който ищецът е
класиран със заповед от 06.10.2008 г. на първо място като договорената цена е 3 лв. на
километър маршрутен пробег по разписание.
Няма спор между страните, че за месеците август и септември 2018 г. ищецът
е изпълнил задълженията си по договора и ответникът му е заплатил чрез третото лице
Център за градска мобилност ЕАД възнаграждение за извършения обществен превоз на
пътници по първоначално уговорената цена от 3.60 лв. с ДДС съответно за м.август 2018 г.
за отчетени и неоспорени от ответника изминати от ищеца 469 901.325 км. и за м.септември
2018 г. за отчетени и неоспорени изминати 473 583.227 км..
Предмет на исковата претенция е уговорено в договора увеличение на цената
6
на транспорта за тези процесни месеци.
Установено е, че с предложение до ответника с вх. № 8504/СОА17-КЦО1-
23361 /28.09.2017г., ищецът е поискал на основание чл.5, ал.4, т.2 и т.З от процесния
договор, дружеството провеждане на преговори и актуализиране на цената на превоза в
съответствие с клаузите на договора.
Спорът между страните е относно действителността, тълкуването, както и
настъпването на условията по клаузите по чл.5, ал.4 от процесния договор.
По отношение на тълкуването на тази клауза съдът изхожда от нормата на
чл.20 ЗЗД, при тълкуване на договорите трябва да се търси действителната обща воля на
страните и отделните уговорки да се тълкуват във връзка едни с други, и всяка една да се
схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта му, обичаите в
практиката и добросъвестността.
Въззивният съд намира, че разпоредбата на чл.5, ал.4 е формулирана по начин,
който е пределно ясен. Нейните т.1 и т.2 предвиждат две отделни и самостоятелни хипотези,
при реализацията на което и да е от тях, цената по договора се променя. В подкрепа на това
е т.3 на разпоредбата, с която страните са се съгласили, че при настъпване на което и да е от
условията, описани в предходните две точки се поражда правото на всяка от страните да
предложи мотивирано преговори за новата цена. По тази причина съдът намира
неоснователни възраженията на ответника, че двете отделни основания се изключват
взаимно и че постигнатите между страните споразумения през 2021 г., с които изменят по
реда на чл.5, ал.4, т.1 от договора цената на превоза изключват преуреждане на отношенията
им по реда на чл.5, ал.4, т.2 от договора, по повод твърдяното от ищеца увеличение на
цената на горивата са неоснователни. Фактическите състав на двете основания за промяна
на уговорената по договора цена са уредени отделно и независимо един от друг. Този по т.1
предвижда увеличение на цената при инфлация, както и намаление при дефлация, които
процеси са свързани с общо изменение на цените на всички стоки и услуги. Фактическият
състав на т.2, предвижда увеличение на цената по договора при съществена промяна -
повишаване на стойността на характерните за изпълнението на превоза ресурси като отчита
интереса на изпълнителя по договора.
Действително със споразуменията от 20.01.2021 г. и 05.10.2021 г. страните, по
реда на чл.5, ал.4, т.1 от договора са променили цената на извършваната услуга. Предявеният
иск се основава обаче на реализиране на фактическия състав, предвиден от чл.5, ал.4, т.2 от
договора, който както е посочено по-горе е отделно и самостоятелно основание за промяна
на цената. Твърденията са, че е налице повишение на цената на ГМС с повече от 20 %, което
обуславя увеличение на цената на извършваната транспортна услуга и това са
обстоятелствата, които съдът счита за релевантни за да приеме дали искът е основателен.
Въззивната инстанция намира неоснователно възражението на ответника за
нищожност на разпоредбата на чл.5, ал.4, т.2 от договора, основано на липсата на
статистически данни от НСИ. По делото са представени справки от електронната страница
на Националния статистически институт, от които е видно, че институтът поддържа
статистически данни за цените на природния газ за небитови потребители, какъвто е
ищецът, който използва като гориво за превозните средства, с които извършва възложения
му обществен превоз природен газ. НСИ обобщава данните и изготвя шестмесечна
статистика. В тези статистически данни липсват цените на смазочни материали като от
писмо изх.№ УЛ1210/02.04.2021 г. става ясно, че НСИ не ги изследва. Въззивният съд обаче
напълно споделя извода на първоинстанционния съд, че това не лишава от съдържание
клаузата на чл.5, ал.1, т.4 от договора. Събраните, обобщени и публикувани данни относно
повишаването на цените на горивото самостоятелно могат и обуславят поовишаване на
цените на предвидения в договора компонент от който зависи увеличението на цената по
него. Без значение е това, че статистическите данни не са по отделни месеци, тъй като
предвиденото в договора условие не е свързано с определен отчетен период, а с промяна на
цената на ГСМ с повече от 20% спрямо цената към датата на подписване на договора -
02.12.2016 г. Формулировката е ясна и еднозначно сочи релевантните за увеличението
7
факти, с оглед на които доводите на ответника относно влизане в действие на договора,
въвеждане в експлоатация на първата линия са неотносими.
Въззивният съд споделя изводите на решението относно неоснователност на
довода на ищеца, че клаузата предвижда възможност за промяна на цената след всяко
увеличение с 20 % процента на цените на ГСМ. Разпоредбата на чл.5, ал.4, т.2 не съдържа
постигнато съгласие при всяко ново увеличение на цените на ГСМ, цената на договора да се
увеличава с 2,5 %. Клаузата обуславя еднократно увеличение на цената по договора
независимо от това с колко повече от 20% са увеличени стойностите на ГСМ в съпоставка с
първоначалната цена. Липсва каквото и да било основание да се приеме, че съгласието е за
промяна на цената на услугата при всяко или поредно повишение с повече от 20 % на цената
на горивата.
Неоснователен е доводът на ответника, че тълкуването на договора следва да
се извършва в защита на обществения интерес, който бил водещ при сключването на този
вид договори. Законът с разпоредбата на чл. 9 ЗЗД предоставя възможност на страните да
свободно да уговарят свободно съдържанието на договора като единственото ограничение е
клаузите да не противоречат на императивни правни норми и на добрите нрави.
Прилагането на специална процедура по Закона за автомобилните превози и Наредба №
2/15.03.2002 г. при сключването на договора, който е насочен към обслужване на
обществени нужди гарантира в достатъчна степен охраната на обществения интерес и
разходването на публичните средства. Волята и интереса само на една от страните не може
и не бива да бъде критерий при тълкуването на договора. В същото време съдът не счита, че
съобразяването на обществния интерес обуславя невъзможност за промяна на първоначално
определената цена при промяна на цената на ГСМ с повече от 20% съобразно данните на
НСИ. Общественият интерес изисква и осигуряването на сигурен и безопасен за гражданите
и обществото транспорт, което от своя страна предполага и наличие на съответен ресурс за
изпълнението на транспорт от този вид. Процесният договор е сключен през 2016 г. и
определеният от страните срок на неговото действие е 8 години - чл.З, ал.1. Тази
продължителност на действие на договора предполага предвиждане на механизъм чрез
който договорената първоначална цена да бъде променяна при промяна на икономическите
условия, в които ще се извършва изпълнението на договора, което страните по делото са
сторили с разпоредбата на чл.5, ал.4.
Неоснователен е доводът на ответника относно неспазване на условията,
предвидени в чл.5, ал.4, т.2 от договора за увеличение на цената след провеждане на
преговори. Условието за увеличение на цената по реда на тази норма е промяна на цената на
ГСМ и същото не е поставено в зависимост от допълнително изразяване на воля от
страните. Нормата наистина предвижда преговори между страните, но при нейното
тълкуване се установява, че те са необходими в случай, че се поддържа увеличение на
цената с повече от 2.5 %. Страните са се съгласили, че дори при непостигане на съгласие при
преговори увеличението на цената на ГСМ с повече от 20% съгласно данните на НСИ
спрямо цената към датата на подписване на договора води до увеличение на цената по
договора с 2.5%. По този начин е постигнато автоматично увеличение на цената на услугата
с 2,5%. Допълнително, по делото е установено, че ищецът е предложил на ответника
преговори, поради което съдът намира, че поведението на ответника е причина за
неизпълнение на процедурата по съгласуване на по-голямо увеличение на цената от
предвиденото от страните при сключването на договора, като ответникът неоснователно се
позовава на незаконосъобразното си поведение за да обоснове ненастъпване на договорните
условия за промяна на цената на услугата.
С оглед изложеното дотук съдът счита, че по делото е установено
настъпването на условията на чл.5, ал.4, т.2 от договора, предвиждащ самостоятелно
основание за увеличаване на цената по договора в размер от 2,5 %. Съответно се установява,
че ищецът, още на 28.09.2017 г. е депозирал при ответника с вх.№ 8504/СОА-КЦ01-
23361/28.09.2017 г. предложение за актуализиране на цената за превоз, като от датата на
получаване на предложението от ответника до 05.11.2017 г. е изтекъл и посочения в чл.5,
8
ал.4, т.3 срок за започване и приключване на преговорите, но такива не са осъществени.
Считано от 05.11.2017 г. цената следва да се счита увеличена на основание чл.5, ал.4, т.2,
вр.т.3 от Договора от 3.60 на 3.69 лв. с ДДС. Няма спор между страните, че за процесните
месеци август и септември 2018 г. ответникът е заплатил на ищеца чрез третото лице
Център за градска мобилност ЕАД възнаграждението, което е първоначално дължимо по
договора за извършения обществен превоз на пътници по първоначално уговорената цена от
3,60 лв. с ДДС без да е съобразено увеличението от 0.09 лв. с ДДС на километър пробег.
Това означава при съобразяване на изминатите за процесния период километри, че за
м.август 2018 г. при отчетени изминати 469 901.325 км. е дължимо възнаграждение в размер
на 42 291.12 лв. /469 901.325 км х 0.09 лв./, а за м. септември 2018 г. при изминати
473 583.227 км. неплатената част от възнаграждението е 42 622.50 лв. / 473 583.227 км х 0.09
лв./, до които размери основателни се явяват предявените искове за възнаграждение.
Решението в тази част е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
ІІ. По иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Страните са постигнали съгласие в договора относно падежите на
задължението за заплащане на цената на осъществения превоз и тъй като задължението не е
изпълнено на падежа, ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забавено
плащане, считано от 15-о число на месеца, следващ този, през който е извършен превоза.
Първоинстанционният съд правилно е изчислил, че обезщетението за
забавеното плащане на остатъка от възнаграждението за м.август 2018 г. е в размер на
11 971.69 лв., а за забавеното плащане на възнаграждението за м.септември 2018 г.
обезщетението е в размер на 11 710.28 лв. или общо 23 681.97 лв. По отношение на
останалата част от исковете въззивният съдът намира исковете неоснователни.
По отношение на разноските съдът намира, че право на разноски при този
изход от спора имат и двете страни, които са ги претендирали, като на ищеца, съобразно
уважената част от иска, следва да се присъдят разноски в размер на 1085.94 лв. от общо
разноски в размер на 2171.84 лв. за държавна такса. На ответника, съобразно отхвърлената
част от исковете, следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение от
1751.52 лв.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 129/18.02.2022 г. по т.д. № 1197/2021 г. СГС,
ТО, VI-21 състав.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ *********, гр.София,
ул.Московска, №33 да заплати на МТК ГРОУП ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.Витоша, № 150, ет.1 на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата
1085.94 лв.
ОСЪЖДА МТК ГРОУП ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.Витоша, № 150, ет.1 да заплати на СТОЛИЧНА ОБЩИНА,
БУЛСТАТ *********, гр.София, ул.Московска, №33 на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от
1751.52 лв.
9
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10