РЕШЕНИЕ
№ ………
гр. Варна, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 8 с-в, в открито заседание, проведено на
девети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА РАЙКОВА
при
секретаря Величка Велчева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1472 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от П.Г.П. срещу „З. „Б.и.““ АД осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ за
заплащане на сумата от 8350 лв., частичен иск от 13 000 лв., (след допуснатото изменение на иска чрез увеличение
на неговия размер по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в о. с. з. на 09.09.2021 г.), представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди на л.а. марка „Хюнадай“, модел „Теракан“, с рег. № В2541ТА, при настъпването на
застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, а
именно при ПТП на 24.10.2020 г. на АМ „Хемус“, км. 362+590, общ. Нови пазар,
причинено по вина на водача на л.а. марка „Пежо“, модел „206 ЦЦ“, с рег. №
В9410НН, застрахован при ответника с полица № BG/02/120000734279/12.03.2020 г., ведно със законната лихва от предявяване на
исковата молба – 01.02.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Твърди се в исковата молба, че на 24.10.2020 г. около 12,50 часа на АМ
„Хемус“, км. 362+590, общ. Нови пазар, управлявайки собствения си лек автомобил
марка „Хюндай Теракан“, с ДК № В2541ТА, ищецът бил
блъснат от л.а. „Пежо 206 ЦЦ“, с ДК № В9410НН, управляван от Д.М.. Излага, че
ПТП е настъпило при следните обстоятелства: на посочената дата и час, водачът
на л.а. „Пежо 206 ЦЦ“ при движение по АМ „Хемус“, км. 362+590, общ. Нови пазар
в посока Варна - Шумен, пука задна лява гума, завърта се застига и удря
автомобила на ищеца, който се удря в мантинелата и се
преобръща в аварийна пътна лента. За настъпилото ПТП били уведомени контролните
органи, които след като посетили мястото на ПТП и след изясняване на механизма
на произшествието съставили Протокол за ПТП с пострадали лица №
307р-15082/26.10.20 г. Навежда се довод, че лекият автомобил на виновния водач
е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна
полица № BG/02/120000734279 от Застрахователна компания „Бул Инс“ АД, със срок на действие 12.03.2020 г. - 11.03.2021
г., която полица е действаща към датата на ПТП. Ищецът сочи, че на 28.10.2020
г. уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, като същият
извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис на щета
с № **********/03.11.2020 г. В описа, като увредени детайли били описани:
облицовка задна броня, лайсна задна броня дясна, панел заден десен, стъкло
заден десен панел, уплътнение стъкло заден десен панел, рамка десни врати, PVC
рамка таван дясна, таван, тапицерия таван, багажник таван (стойка), колона
задна дясна, врата задна дясна, PVC (тапет) кора задна дясна врата, PVC вежда
задна дясна, уплътнение задна дясна врата, стъкло триъгълно задна дясна врата,
стъкло задна дясна врата, външна дръжка задна дясна врата, механизъм стъклоповдигач задна дясна врата, PVC конзола задна дясна
врата, лайсна задна дясна врата, праг десен, PVC облицовка десен праг, PVC
конзола предна дясна врата, врата предна дясна, външна
дръжка предна дясна врата, лайсна предна дясна врата, стъкло предна дясна
врата, странично дясно огледало, стъкло странично дясно огледало, основа дясно
огледало, стъпало десен праг, калник преден десен, PVC вежда предна дясна,
облицовка предна броня, ролбар преден, преден капак, мигач преден десен, челно стъкло тонирано с ивица, подкалник заден
десен метален, рог заден десен, PVC вежда предна лява, тапицерия под преден
капак, кора над двигател, рамка радиатори, фар десен, гума задна лява 225/65/16
Genera/Grabber, джанта лята
предна лява R16, гума задна дясна 225/65/16 Genera/Grabber, джанта лята задна дясна, джанта лята предна дясна
R16, кардан, заден мост, PVC подкалник преден десен,
щора багажник, врата багажник, под на багажник задна дясна част, PVC кора
вътрешна задна дясна колона (долна и горна), изпускателна тръба и шаси. Поддържа, че автомобилът бил много увреден и негоден
за употреба, поради което на 27.11.2020г. ищецът прекратил регистрацията му.
Намира, че е налице „тотална щета“ и следва да му се изплати обезщетение за
действителната му цена, като бъде отчетено, че преди инцидента автомобилът е
бил в перфектно техническо и визуално състояние, обслужено и с нови гуми,
поради което определя същата в размер на 13 000 лв. Твърди, че до момента не е
получил необходимото застрахователно обезщетение, поради което е възникнал
правния му интерес от завеждането на иска. Моли за неговото уважаване и
присъждането на сторените съдебни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба
от ответника „З. „Б.и.““ АД, в който се изразява становище за неоснователност на исковата претенция.
Оспорват се твърденията на ищеца относно механизма на ПТП, като несъответстващи
на доказателствения материал. Сочи, че съставеният по
случая Протокол за ПТП с пострадали лица от 26.10.2020 г. не се ползва с
материална доказателствена сила в частта „
Обстоятелства и причини за ПТП“, доколкото няма данни длъжностното лице да е
възприело лично настъпването на инцидента. Поддържа, че твърдяното произшествие
не е настъпило по вина на водача на л.а. „Пежо 206 ЦЦ“. Излага, че не става
ясно с каква скорост са се движили автомобилите, как със спукана задна лява
гума МПС 1 застига и удря МПС 2 и в коя мантинела се
удря автомобилът на ищеца. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,
тъй като същият се е движил с несъобразена скорост в противоречие с
императивните норми на ЗДвП. Оспорва се искът и по размер, като се твърди, че
исковата претенция е силно завишена и не отговаря на действителния размер на
щетите, като следва да се приспадне и стойността на запазените части на
увреденото МПС. При тези съображения моли за отхвърляне на предявения иск и
присъждане на сторените разноски в процеса.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, както
и заключението по назначената съдебна автотехническа
експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен
съд – Варна, 8 състав, е бил сезиран с осъдителен иск правно основание чл. 432 КЗ.
От Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 24.10.2020 г., съставен от компетентен
административен орган по контрола на движението по пътищата в Република
България при ОД на МВР – гр. Шумен, РУ – Нови пазар, се установява, че на посочената
дата около 12,50 часа на АМ „Хемус“, км. 362+590, общ. Нови пазар е настъпило ПТП
между управлявания от ищеца лек автомобил марка „Хюндай Теракан“,
с ДК № В2541ТА, и л.а. „Пежо 206 ЦЦ“, с ДК № В9410НН, управляван от Д.М..
Компетентното длъжностно лице, посетило местопроизшествието, е посочило в
протокола, че водачът на л.а. „Пежо 206 ЦЦ“ при движение по АМ „Хемус“, км.
362+590, общ. Нови пазар в посока Варна - Шумен, пука задна лява гума, завърта
се застига и удря движещия се в дясно автомобил на ищеца, който се удря в мантинелата и се преобръща в аварийна пътна лента. Отразено
е, че по повод процесния пътен инцидент е образувано
досъдебно производство № 490 на РУ – Нови пазар. В Протокола за ПТП е посочено,
че автомобилът на Д.М. е застрахован при З. „Б.И.“ АД с полица № BG/02/120000734279/12.03.2020 г.
Установява
се от представените Опис заключение на щета от 03.11.2020 г. и Опис на щета № 1
от 28.10.2020 г., че ищецът е уведомил ответното дружество за настъпването на процесното застрахователно събитие, като на 03.11.2020 г. е
извършен оглед на автомобила от представител на застрахователя, при който са
констатирани следните повреди: облицовка задна броня, лайсна задна броня дясна,
панел заден десен, стъкло заден десен панел, уплътнение стъкло заден десен
панел, рамка десни врати, PVC рамка таван дясна, таван, тапицерия таван,
багажник таван (стойка), колона задна дясна, врата задна дясна, PVC (тапет)
кора задна дясна врата, PVC вежда задна дясна, уплътнение задна дясна врата,
стъкло триъгълно задна дясна врата, стъкло задна дясна врата, външна дръжка
задна дясна врата, механизъм стъклоповдигач задна
дясна врата, PVC конзола задна дясна врата, лайсна задна дясна врата, праг
десен, PVC облицовка десен праг, PVC конзола предна дясна врата, врата предна дясна, външна дръжка предна дясна врата,
лайсна предна дясна врата, стъкло предна дясна врата, странично дясно огледало,
стъкло странично дясно огледало, основа дясно огледало, стъпало десен праг,
калник преден десен, PVC вежда предна дясна, облицовка предна броня, ролбар преден, преден капак,
мигач преден десен, челно стъкло тонирано с ивица, подкалник заден десен метален, рог заден десен, PVC вежда
предна лява, тапицерия под преден капак, кора над двигател, рамка радиатори,
фар десен, гума задна лява 225/65/16 Genera/Grabber, джанта лята предна лява R16, гума задна дясна
225/65/16 Genera/Grabber,
джанта лята задна дясна, джанта лята предна дясна R16, кардан, заден мост, PVC подкалник преден десен, щора багажник, врата багажник, под
на багажник задна дясна част, PVC кора вътрешна задна дясна колона (долна и
горна), изпускателна тръба и шаси.
С
Определение № 263370/06.04.2021 г. по искане на
ищеца съдът е задължил ответника на основание чл. 190 ГПК да представи заверено за вярност
копие от застрахователна
полица на л.а. марка „Пежо“, модел „206 ЦЦ“, с рег. № В9410НН, със срок на
действие 12.03.2020 г. – 11.03.2021 г. и уведомление за настъпило
застрахователно събитие, като му е указал
неблагоприятните последици от неизпълнение на това процесуално
задължение. Както бе
посочено, от Опис заключение на щета от 03.11.2020 г. и Опис на щета № 1 от
28.10.2020 г. се установява, че ищецът е уведомил ответното дружество за
настъпване на проценосто застрахователно събитие,
поради което е и извършен оглед на автомобила и са констатирани нанесените му
щети. В протокола за ПТП също така е посочено, че за л.а. „Пежо 206 ЦЦ“ има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество с полица № BG/02/120000734279/12.03.2020 г. Тъй като
застрахователят не е изпълнил процесуалното задължение по чл. 190 ГПК, следва
да понесе уредената в чл. 161 ГПК процесуална тежест,
като съдът, с оглед на всички
събрани по делото доказателства, вкл. удостоверяването в посочените документи, приема, че между водачът на л.а. марка „Пежо“, модел „206 ЦЦ“, с рег. № В9410НН, и
ответника – „З. „Б.и.““ АД към датата
на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” с полица № BG/02/120000734279/12.03.2020
г., както и че на 28.10.2020 г. ищецът е
уведомил застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на виновния водач за настъпването на застрахователното събитие.
Изяснява
се от представеното свидетелство за регистрация Част I, че е прекратена регистрацията на процесното моторно превозно средство на 27.11.2020 г.
От
ангажираните гласни доказателствени средства чрез
разпита на свидетеля В.Н.К. се изяснява, че същият е пътувал в колата на ищеца
на процесния пътен инцидент от 24.10.2020 г., като
тръгнали от Летище Варна в посока гр. Шумен и на отбивката
за гр. Нови пазар ги застига син автомобил, който ги изпреварва, подминава ги и
се завърта, след което удря автомобила на ищеца, който започнал да се върти, на
една страна се качил върху мантинелата, завъртял се
на дясно и се захлупил на дясната страна, след това започнал да се плъзга по
асфалтовия път и спрял. Свидетелства, че преди удара са се движили със скорост
от 90-100 км/ч. Излага, че полицаите, които посетили местопроизшествието, им
казали, че е гръмнала задна лява гума на другия автомобил, поради загряване от
високата скорост на движение.
Тези правнорелевантни обстоятелства относно начина на настъпване
на процесното ПТП се потвърждават и от втората
разпитана свидетелка Д.С.М. – водача на л.а. марка „Пежо“, модел „206 ЦЦ“,
която заявява идентична фактическа обстановка. Свидетелства, че е управлявала
автомобила в лявата лента за движение със скорост около 130 км.ч. и след като е
застигнала автомобила на ищеца, който се е движил в дясната пътна лента,
спукала задна лява гума, загубила управление на автомобила и го блъснала в
предна лява гума, след което двете коли се завъртели, а в последния момент
автомобила на ищеца се обърнал на дясната си страна. Помислила си, че тя е
виновна за ПТП, но органите на МВР не информирали участниците в пътния инцидент
кой е виновен за настъпването му.
От
допусната и неоспорена от страните САТЕ, извършила изследване въз основа на
представените по делото доказателства, се установява, че при движение по
автомагистрала „Хемус“ в посока от гр. Варна за гр. Шумен на километър 362 +
590 м. автомобилът на ищеца бива блъснат в лявата част от лек автомобил марка
„Пежо“, модел „206 ЦЦ“, с рег. № 9410 НН, който се завърта около вертикалната
ос на купето. Сблъсъкът нарушава равномерното равновесно движение на лек
автомобил марка „Хюндай“, модел „Теракан“, който се
залюлява, отклонява се в дясно до удар в дясната мантинела,
след около 40 метра се преобръща на десен борд и около 10 метра плъзгане по
асфалта се установява в покой. Според вещото лице при съпоставка на механизма
на ПТП и уврежданията, отбелязани в описите на застрахователя на процесния автомобил, се установява, че описаните в исковата
молба щети съответстват да са вследствие на посочения механизъм на настъпване на ПТП. Според заключението на САТЕ стойността на разходите, необходими за
ремонт на увредения автомобил, възлиза общо в размер на сумата от 30 266,22
лв. с ДДС по средни пазарни цени към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – 24.10.2020 г., а
пазарната стойност на процесния автомобил към тази
дата е около 9000 лв. Вещото лице е достигнало до фактическия (доказателствен) извод, че съобразно характеристиките на
автомобила, състоянието му след процесното ПТП и
наситеността на пазара, остатъчната стойност на увреденото моторно превозно
средство е в размер на 650 лв., определена от вещото лице според стойността, за
която би се продал автомобилът в комплект в неремонтирано състояние на депо за
разглобяване (автоморга). В тази част заключението е
основано на подробно пазарно проучване след обобщаване на събраната информация
от различни пунткове за разглобяване въз основа на описа
с увредените детайли и снимков материал.
Съдът
възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени
(фактически) изводи, тъй като експертизата е изготвена компетентно и
добросъвестно, като в. л. е изследвало пълно и задълбочено представените по
делото доказателства и е отговорило изцяло на поставените задачи, предмет на
допуснатата САТЕ.
При така
установените правнорелевантни обстоятелства, чрез
събраните по делото доказателствени средства, съдът
по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
Правната
норма, регламентирана в чл. 432 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на
увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу
застрахователя, с когото делинквентът или отговорно
за неговото противоправно деяние лице е сключил
договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който
възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи
материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност” виновно да е увредил ищеца,
като му е причинил сочените имуществени вреди в заявения размкер, които от своя страна да
са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо
от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател. Вината съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се
предполага. Ищецът
следва да докаже, че е представил на застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния водач
документите, с които разполага и които са свързани със
застрахователното събитие и
причинените вреди, вкл. документите за дерегистрацията на автомобила.
Както
бе изяснено по-горе, съдът приема за установено, че през релевантния период е било налице застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между собственика
на лек автомобил с марка „Пежо“, модел „206 ЦЦ“, с рег. № 9410 НН и ответника –
застраховател. От събраните писмени и гласни доказателства,
както и от заключението на вещото лице по назначената и неоспорена от страните
САТЕ категорично се установява настъпването на процесното
застрахователно събитие, механизмът на увреждането и причинените вреди на
автомобила. По несъмнен начин се доказа и че процесният
вредносен резултат е необходима, закономерна,
естествена последица от настъпването на релевантното ПТП. Деянието на водача на
лек автомобил марка „Пежо“, модел „206 ЦЦ“, с рег. № 9410 НН, е противоправно, защото е извършено в противоречие с
изискванията на правилата, уредени в чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДвП – водачът на
автомобила се е движил с несъобразена скорост и е загубил управление над
моторното превозно средство. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като
тази презумпция не бе опровергана в настоящото производство чрез обратно
доказване от ответника. Настоящата
инстанция намира за неоснователен довода на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца при настъпване на ПТП. Не бе
установено твърдяното от ответника противоправно
поведение на водача на процесния лек автомобил –
същият е управлявал автомобила си в дясната пътна лента за движение с
разрешената скорост, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП, не е бил санкциониран от
органите за контрол на движение по пътищата и по никакъв начин не е допринесъл
за настъпване на пътния инцидент.
В
този смисъл настоящата съдебна инстанция счита, че всички елементи на
фактическия състав, пораждащ деликтната отговорност
на делинквентът, обезпечена от
ответника-застраховател по договора за застраховка „Гражданска отговорност”, са
осъществени в обективната действителност. Спазено е изискването на чл. 390, ал.
1 КЗ за прекратяване на регистрацията на моторното превозно
средство.
При
претенция за заплащане на имуществени вреди, релевантна за действителната
стойност на автомобила е средната пазарна стойност на увреденото имущество към
момента на настъпване на застрахователното събитие – в този смисъл Решение № 37
от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т.о., ТК; Решение № 59 от
6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т.о., ТК; Решение № 235 от
27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586 /2013 г., II т.о., ТК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 390, ал. 2 КЗ „тотална щета“ на моторно превозно средство представлява увреждане, при което стойността
на разходите за необходимия ремонт надвишава 70% от действителната
му стойност.
При
тези съображения съдът намира, че дължимото от застрахователя застрахователно
обезщетение следва да се определи при условията на „тотална щета“ по см. на чл.
390, ал. 2 КЗ, тъй като съгласно заключението на САТЕ размерът на разходите за
необходимия ремонт (30 266,22 лв.) надвишава действителната стойност на
увредения автомобил, определена като пазарната му стойност към датата на ПТП (9000
лв.). Доколкото именно действителната
стойност на повредения автомобил е възприета като горна граница и в специалната норма, уреждаща обезщетението в полза на трето
увредено лице при тази задължителна
застраховка – арг. чл. 499, ал. 2 КЗ, претенцията
на ищеца
не може да
надхвърли така установената от експерта действителна стойност на МПС по пазарна цена
към момента на застрахователното събитие, а
именно 9000 лв. От същата следва да се
приспадне остатъчната стойност на автомобила, определена като стойността, за
която би се продал в комплект в неремонтирано състояние на депо за разглобяване
(автоморга) – 650 лв., която съставлява имуществена
облага за ищеца, т. нар. „ползи от вредите“, за да не се допусне неоснователно
обогатяване на увредения – арг. чл. 51, ал. 1 ЗЗД. (В
този смисъл – Решение № 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и Решение от 09.11.2018 г., постановено по в.т.д.
№ 1369/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна). Следователно, дължимото
застрахователно обезщетение възлиза на сумата от 8350 лв. – действителната
стойност на увредения автомобил, след приспадане на остатъчната му стойност.
В
този смисъл предявеният иск с правно основание чл. 432 КЗ се явява основателен
и следва да бъде уважен изцяло.
При
този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
се присъдят сторените от него съдебни разноски, съгласно представения списък по
чл. 80 ГПК и приложените доказателства за реалното им извършване, в размер на
сумата от 1384 лв., представляваща сбор от заплатени държавна такса, депозит за
САТЕ и за адвокатско възнаграждение. Съдът преценява за неоснователно
своевременно релевираното от ответника възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от ищеца,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и доколкото
същият е към минималния размер, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3, вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Така
мотивиран, Районен съд – Варна
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З. „Б.И.““
АД, ЕИК , със седалище и адрес на управление ***, да заплати на П.Г.П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 8350 лв. (осем хиляди триста и петдесет
лева), частичен иск от 13 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди на л.а. марка „Хюнадай“, модел „Теракан“, с рег. № В2541ТА, при настъпването на
застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, а
именно при ПТП на 24.10.2020 г. на АМ „Хемус“, км. 362+590, общ. Нови пазар,
причинено по вина на водача на л.а. марка „Пежо“, модел „206 ЦЦ“, с рег. №
В9410НН, застрахован с полица № BG/02/120000734279/12.03.2020 г.,
ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 01.02.2021 г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.““ АД, ЕИК, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на П.Г.П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1384 лв. (хиляда триста осемдесет и четири
лева), представляваща сторени съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от
Решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: