№ 180
гр. Б., 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Н.Ц.П.
при участието на секретаря И.С.Т.
като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело №
20251810200220 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от
ЗМВР.
Предметът на обжалване:
Заповед за задържане на Н. И. Н., ЕГН **********, с рег. № **** от
****г., издадена от Ц.Х.П. - разузнавач в група „Криминална полиция“ в РУ-
Б., с която жалбоподателят е задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от
ЗМВР.
Становищата на страните:
В подадената жалба е описано искане за отмяна на така издадената
заповед. Изразява се становище, че обжалваната заповед е неправилна,
издадена без да е спазeна установената форма, при съществено нарушение на
административно-процесуалните правила, незаконосъобразна и
несъответстваща на целта на закона. Жалбоподателят сочи, че към момента на
издаване на заповедта не е имало правни основания за задържането му.
В съдебно заседание жалбоподателят, лично и чрез процесуалния си
представител адв. В. от САК, поддържа жалбата и моли атакуваната заповед
да бъде отменена на изложените в нея основания. В пледоарията си адв. В.
обръща внимание, че в обжалваната заповед липсва основание за издаването й
1
- не ставало ясно, нито кой е отправял някакви предупреждения, нито кога,
нито къде, нито спрямо кого, нито с какви действия е пречил жалбоподателя
на полицаите. Според адвоката това е метод, порочно използван от полицията
за принуда и за санкциониране на лице, което по някаква причина не им е
угодно. Анкцентира, че от разпита на свидетелите /полицаите/ в съдебно
заседание, по никакъв начин не се потвърждавало изложеното в обжалваната
заповед, и по никакъв начин не може да се приеме за изпълнено задължението
на административния орган, което е в негов тежест, да докаже всички правни
и фактически обстоятелства, станали причина за издаване на заповедта. Нещо
повече, в случая заповедта налагала мярка, която е абсолютно
непропорционална. Твърди се, че обжалваната заповед е издадена от
категорично некомпетентен служител на МВР доколкото издателят й към
момента на издаването и бил назначен на длъжност „разузнавач VІ-V степен“
в сектор/група „Криминална полиция“ в РУ-Б., а в текста на разпоредбата на
чл.57 от Закона за МВР от 2020 година „Криминална полиция“ вече
отсъствала, което означавало, че са абсолютно некомпетентни да издават
заповеди по чл. 72 от ЗМВР. Ето защо се твърди, че обжалваната заповед се
явявала нищожна. Претендират се разноски, за което е представен списък по
чл. 80 с договор за правна помощ за направените разноски
Ответникът - Ц.Х.П. - разузнавач в група „Криминална полиция“ в РУ-
Б., редовно уведомен, се явява лично. В пледоарията си излага, че издадената
заповед за задържане от него, е правомерна. Посочва, че не е изписал в
обжалваната заповед текста за нанасяне на лека телесна повреда, поради
факта, че имало образувано досъдебно производство срещу жалбоподателя Н.
И. Н., което досъдебно производство към монета протича и ще се изчака какви
доказателства ще се съберат. За това не е изписан и чл. 128 и чл.129 от НК за
телесната повреда. Това е било причината да бъде записано от него в
заповедта, като основание за издаването й, че лицето пречи на орган на власт
да изпълни задълженията си по служба.
Районна прокуратура гр.Б., редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
По фактите:
Началникът на РУ-Б. е изпратил административна преписка по случая -
заверено копие на книгата за задържане, копия на обжалваната заповед,
2
декларация Приложение № 1 към чл. 14, ал. 2, разписка за върнати вещи на
задържано лице, фиш за спешна медицинска помощ, протокол за обиск на
лице, докладни записки, протоколи за разпит на свидетели, копия на
медицински документи, доказателства за компетентност на издателя на
обжалваната заповед и др.
Изпратените от РУ - Б. материали по досъдебно производство № **** г.
на РУ – Б., в т.ч. постановлението на прокурор от РП-Б. (на лист 32 от делото)
се явяват непредубедени и информативни доказателства, които съдът
кредитира и приема, че на **** г. е било образувано досъдебно производство
№ **** г. по описа на РУ – Б., пр.пр. № ****г. на РП-Б., по реда на чл. 212, ал.
2 от НПК, за престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 от НК. Дали
е повдигнато обвинение за това престъпление не е предмет на доказване по
настоящото дело. От коментираните тук доказателства, както и от заповед рег.
№ **** от ****г., издадена от Ц.Х.П. - разузнавач в група „Криминална
полиция“ в РУ-Б. и копия от книга за задържане се установява, че
жалбоподателят е задържан в РУ-Б., където била издадена процесната заповед,
спрямо жалбоподателя и същия задържан за 24 часа на **** г. от 09.30 часа до
19,40 часа на ****г., когато бил освободен. В заповедта е посочено като
цифрово и текстово правното основание за задържане на лицето - "чл. 72, ал.
1, т. 2 ЗМВР и "лице, което след надлежно отправено му предупреждение,
съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задълженията си по
служба". Същата е подписана от полицейския орган - Ц.Х.П. - разузнавач в
група „Криминална полиция“ в РУ-Б., както и от задържаното лице. На гърба
на заповедта е отразено, кога жалбоподателят е освободен.
Непосредствено след задържането на лицето е извършен личен обиск,
обективиран в протокол, предоставена му е за попълване и декларация, с която
са били разяснени правата по чл. 72, чл. 73 и чл. 74 ЗМВР.
Данните съдържащи се в докладните записки (на лист 12, 13, 17, 33 от
делото), медицинските документи (на лист 45, 46 и 47 от делото),
протоколите за разпит на свидетели по досъдебно производство № ****г. на
РУ-Б. ( от лист 37 до лист 44 от делото) и в показанията на свидетелите М. М.
и М.М. са еднопосочни, взаимно подкрепящи се и обективни. Свидетелските
показания звучат достоверно и не се опровергават от останалия
доказателствен материал. Данните съдържат информация за това, че на **** г.
3
около 09.00 часа, съгласно план за СПО, утвърден от Директора на ОДМВР-
София по линия противодействие с престъпление с наркотични вещества и
след получена оперативна информация, полицаите М. и П. отишли на адрес в
гр.Б., ул. „****“ ****. На място установили криминално проявеното лице
П.Д.П. който осуетил проверката като прескочил оградата на неговия двор и
избягал. Полицаите го последвали, но без успех. Връщайки се към служебния
си автомобил забелязали, че жалбоподателят ги снимал с телефон.
Няколкократно му разпоредили устно да не ги снима, тъй като нарушавал
тяхната неприкосновеност, но въпреки отправените му разпореждания той не
преустановил снимането. В един момент към тях се приближили близки на
жалбоподателя и много други лица, започнал спор между тях и полицаите.
Доколкото настоящото производство решава въпроса само какви данни за
поведението на жалбоподателя са били налични към момента на неговото
задържане на **** г., то съдът не намира за необходимо да анализира по-
детайлно цитираните по-горе и налични по делото материали. Обобщеният
извод който се извежда от тези материали е, че на **** г. полицаите са
отправили многократни устни разпореждания към жалбоподателя да
преустанови да ги снима с телефон, които разпореждания той не изпълнил.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното:
От правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице-адресат на заповедта, в
преклузивния 14- дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на
съдебен контрол индивидуален административен акт и пред надлежния съд,
поради което е процесуално допустима.
По правната си същност задържането под стража на основание чл. 72,
ал. 1, т. 2, вр. чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна административна
мярка по смисъла на чл. 23, вр. чл. 22 от ЗАНН – административно
разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на
адресата.
Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът в настоящото производство не е
обвързан само от основанията, посочени в жалбата, с която е сезиран, но
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност
4
всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е
издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на
материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата
на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на
административния акт и е основание за неговата отмяна.
Неоснователно се явява възражението на адв. В. от САК, че обжалваната
заповед е издадена от некомпетентен служител на МВР. Неин автор е
полицейски орган, действал в кръга на своите правомощия, съгласно чл. 72,
ал. 1 от ЗМВР. Според чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, сред полицейските органи,
осъществяващи дейности по чл. 6, т. 1-3, т. 7 - 8 от ЗМВР, са и органите на
областните дирекции на МВР, каквато е ОДМВР-София със своите
подразделения, в това число и РУ-Б.. Приети и неоспорени по делото като
доказателства са протокол за встъпване в длъжност на полицейски орган и
длъжностна характеристика от отдел "Човешки ресурси" – ОДМВР-София
относно заеманата от Ц.Х.П. към **** г. длъжност - разузнавач в група
„Криминална полиция“ в РУ-Б. при ОДМВР-София. С тези аргументи следва
да се приеме, че той е имал и правомощие да реализира задържане по реда на
чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. Въз основа на това следва, че заповедта е издадена от
компетентен орган и не са налице основания за отмяната й в условията на чл.
146, т. 1 от АПК.
Оспорваната заповед съдържа всички изискуеми от закона
задължителни реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 1 и т.
3-6 от ЗМВР, като съдържа името, длъжността и местоработата на служителя,
издал заповедта, основанието за задържането, данни, индивидуализиращи
задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата
на лицето по чл. 72 от ЗМВР, както и данни, че задържания е уведомен за
правото му на адвокатска защита от момента на задържането и за правото му
да обжалва пред съда законността на задържането.
В случая обаче оспорената заповед е издадена при допуснато нарушение
на предписаната от закона форма, която изисква изрично и ясно посочване на
фактическите и правните основания за задържането, според чл. 74, ал. 2, т. 2
от ЗМВР. Нарушението е съществено, тъй като е засегнато правото на защита
на задържаното лице. Материалното основание да бъде издадена оспорената
5
заповед представлява разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, който
посочва, че полицейските органи могат да задържат лице, което след
надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни
задължението си по служба. В случая като мотиви за издаване на заповедта е
посочено единствено: "…лице, което след надлежно отправено му
предупреждение, съзнателно пречи на полицейски орган да изпълнява
задълженията си по служба…". Заповедта е издадена без да са посочени
каквито и да е фактически мотиви за издаването на акта. Тъй като със
заповедта се ограничават основни права и свободи на задържаното лице, е
необходимо да е ясно за какво поведение на лицето е предприето задържането.
Посочена е само т. 2 на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. Видно от съдържанието на
административния акт, не са посочени никакви фактически обстоятелства,
наложили издаването на заповедта, а словесно е преповторена законовата
разпоредба на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, което в никой случай не изпълнява
изискванията на закона. Не са описани факти и не са конкретизирани действия
на задържаното лице, които са попречили на полицейските органи да изпълнят
задълженията си по служба, съответно какво е било това задължение в този
момент. Този порок е съществен. В този смисъл ВАС е постановил редица
решения, а именно: Решение № 3928 от 13.03.2020 г. на ВАС по адм. д. №
7937/2019 г., VIII о., Решение № 14191 от 23.10.2019 г. на ВАС по адм. д. №
196/2019 г., I о., Решение № 11639 от 1.08.2019 г. на ВАС по адм. д. №
13982/2018 г., I о.
Цитираният в обжалваната заповед текст изисква надлежно
предупреждение, което да е с адресат лицето и самото предупреждение следва
да касае извършвани от лицето действия, които пречат на полицейския орган
да изпълни задължението си по служба, съответно посочване най-общо в
какво се изразява това задължение. Фактически твърдения и съответно мотиви
в заповедта липсват. В тази хипотеза предупреждението се явява
недвусмислено неформално волеизявление на полицейски орган с адресат
конкретно лице, което предупреждение следва да съдържа разбираема точна и
конкретна информация за това какви действия извършва лицето и съответно
полицейският орган да посочи, че тези действия на лицето му пречат да
изпълни конкретни задължения по служба. Това е така, защото самият
законодател е посочил, че предупреждението следва да е "надлежно" – да
съдържа цялата необходима информация за действията на лицето, дейността
6
на органа, която се възпрепятства, а дори и възможността същото да бъде
задържано при непреустановяване на поведението си. Тази изчерпателност,
макар и в неподробен вид, е необходима, доколкото основанието за задържане
на лице, в посочената в заповедта хипотеза, е единствено "съзнателното"
пречене на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Няма
как у лицето да се формират точно тези изискуеми от законодателя представи
и причинна връзка ако не му бъде съобщен минимален набор от информация –
с какво поведение пречи и на изпълнението на какво задължение на
полицейския орган пречи. Липсват данни в заповедта на какво изпълнение на
задължение по служба пречи лицето и с какви действия. От материалите по
делото липсват данни изобщо да е отправено предупреждение, че с действията
си лицето пречи на полицейски орган да изпълни задълженията си по служба.
Касае се според данните в приложените по делото писмени
доказателства – докладни записки и протоколи от разпит на свидетели, а и от
показанията на свидетеля М., за задържане поради неизпълнение на
полицейско разпореждане /жалбоподателят да спре да снима полицаите с
телефон/ и данни за поведение, с което е нанесена телесна повреда.
Последното обаче е друго основание за задържане на лицето, а именно такова
по чл. 72, ал. 1, т. 1 от НПК - за което има данни, че е извършило
престъпление, като показанията на М. и материалите по делото навеждат на
данни за евентуална съпричастност на жалбоподателя към причинено телесно
увреждане. Такива обстоятелства и основания в заповедта обаче липсват.
Отделно има данни и за неизпълнение на устно полицейско разпореждане по
смисъла на чл. 64, ал. 2 от ЗМВР. Следва обаче да бъде изрично уточнено, че
устното разпореждане жалбоподателят да не ги снима с телефон всъщност не
е предупреждение по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. За неизпълнение
на разпореждане има предвиден ред за санкциониране, който ангажира
административнонаказателната отговорност на лицето по реда на ЗАНН чрез
издаване на АУАН и НП. Предупрежденията на полицейски органи са
различна друга категория техни волеизявления и са регламентирани в чл. 65 от
ЗМВР. Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР законодателят не случайно е
използвал термина "предупреждение", очевидно с различен от вложения в чл.
7
65 от ЗМВР смисъл. Съдът следва да посочи, че в тази хипотеза
предупреждението се явява недвусмислено неформално волеизявление на
полицейски орган с адресат конкретно лице, което предупреждение следва да
съдържа разбираема точна и конкретна информация за това какви действия
извършва лицето и съответно полицейският орган да посочи, че тези действия
на лицето му пречат да изпълни конкретни задължения по служба. Това е така,
защото самият законодател е посочил, че предупреждението следва да е
"надлежно" – да съдържа цялата необходима информация за действията на
лицето, дейността на органа, която се възпрепятства, а дори и възможността
същото да бъде задържано при непреустановяване на поведението си.
Даденото устно разпореждане по чл. 64 от ЗМВР жалбоподателят да не
ги снима с телефон, не е от категорията на предупрежденията, още повече на
такова, неизпълнението на което обуславя задържане на лице. Няма хипотеза в
чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, която да предвижда задържане при неизпълнение на
разпореждане по чл. 64 от ЗМВР, освен ако то не води до наличие на хипотеза,
посочена в чл. 72, ал. 1, т. 1-7. В случая лицето е задържано, видно от данните
по делото, включително и от разясненията в пледоарията на полицейския
орган издал обжалваната заповед, от показанията на свидетеля М. и
изготвената докладна от него, за неизпълнение на устно разпореждане по чл.
64 от ЗМВР, което не е самостоятелно основание за задържане. Дори да се
подходи неформално, което според настоящия състав е недопустимо, с оглед
категорията на засегнатите права и необходимостта от стриктно тълкуване,
самото разпореждане не съдържа достатъчна информация за това на
изпълнението на какво задължение по служба се пречи. Няма и данни самото
неизпълнение на разпореждането да спре да ги снима как пречи на
изпълнението на задължения по служба на полицейските органи, а и такова не
се твърди. Обратното свид. М. сочи в показанията си, че по този начин
жалбоподателят нарушавал тяхната неприкосновеност. Ето защо няма и
доказателства по делото да е отправяно годно предупреждение по смисъла на
чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Самото устно разпореждане, видно от данните по
делото, не съдържа предупреждение, а само разпореждане по смисъла на чл.
64 от ЗМВР. Лексикалният смисъл на съществителното "предупреждение"
включва в себе си и едно известие, уведомление, а не само задължение за
изпълнение на конкретно действие, както разпореждането. Немислимо е да се
приеме, че дадени указания с разпореждане е от категорията на
8
предупрежденията, неизпълнението на които обуславя задържане на лицето на
основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, при положение, че с него се вменяват
задължения по въздържане от конкретни действия без обаче да се посочва, че
тези действия са в корелация с невъзможността полицейски орган да
изпълнява задълженията си. С други думи лицето изобщо не е
предупреждавано, че с действията си пречи на полицейски орган да изпълнява
задълженията си по служба и то какви точно. Надлежното предупреждение
категорично изисква такава информация да е съобщена на лицето, а също така
следва да се уведоми лицето, че при неизпълнение ще бъде задържано.
Именно този екзистенц минимум от информация е вложенията от
законодателя в понятието "надлежно предупреждение" по смисъла на чл. 72 от
ЗМВР. Няма пречка ако е счел органът, че поведението на лицето съставлява
престъпление или друго от посоченото в чл. 72, ал. 1 ЗМВР да го задържи на
това основание, както бе посочено по-горе, но категорично предпоставки за
приложение на т. 2 при неналично "надлежно предупреждение" не са били
налице. Този пропуск на издалия заповедта орган е съществен. В настоящият
случай освен, че няма надлежно предупреждение, в заповедта за задържане
липсва описание на факти, които да налагат извод за изпълнение на хипотезата
на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Оспорената заповед е издадена при допуснато
нарушение на предписаната от закона форма, която изисква изрично и ясно
посочване на фактическите и правните основания за задържането, според чл.
74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Нарушението е съществено, тъй като е засегнато
правото на защита на задържаното лице - Решение № 3928 от 13.03.2020 г. на
ВАС по адм. д. № 7937/2019 г., VIII о.
Установява се единствено да е посочено текстово и цифрово правното
основание – чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, без никаква конкретика. Не е посочено
как и на изпълнението на какво задължение лицето пречи.
Посочването на фактическите и правни основания за издаването на
заповедта представлява излагане на мотиви и обосновава разпоредителната
част на акта. При липса на мотиви, съдът не може да упражни контрол за
законосъобразност върху обжалвания административен акт и същия подлежи
на отмяна, като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, като
издаден в нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Съгласно константната съдебна практика мотивите следва да съдържат
конкретните фактически констатации на административния орган,
9
мотивирайки го да приеме наличието на предпоставките на приложената от
него права норма. Това е гаранция за законосъобразност на акта и за защита на
правата на страните в административното производство, а от друга страна
всъщност и прави възможен контрола от съда върху законосъобразността и
правилността на акта, който се обжалва. По изложените съображения следва
да се приеме, че е нарушено на изискването за мотивираност /чл. 74, ал. 2, т. 2
и чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК/, тъй като в оспорената заповед не са посочени
каквито и да било, вкл. и "лаконични", фактически основания за издаването й,
а само е словесно описан текстът на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. При
осъществяване на съдебния контрол за законосъобразността му преценката на
решаващия съд е свързана именно с изследване на въпроса доколко са налице
посочените в него фактически основания за издаване и доколко могат да се
свържат с посочените от издателя правни норми, и не може съдът за първи
път да посочва тези фактически основания.Съдебната проверка не е средство
за саниране на административнопроизводствените нарушения, защото в
противен случай задълженията на административния орган по чл. 59, ал. 2, т. 4
АПК, а в случая конкретно тези по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, биха се
възложили върху съда, което е недопустимо и извън пределите на служебното
начало в съдебния административен процес - Решение № 14191 от 23.10.2019
г. на ВАС по адм. д. № 196/2019 г., I о. Мотивите на органа дори минимално не
покриват изискването за мотивираност на акта, заложени в националното ни
законодателство, а и изискванията на чл. 5 § 1 от ЕКПЧ, като се държи сметка
и че нормата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР сама по себе си изисква "надлежно
предупреждение", въпреки което лицето съзнателно е попречило на
полицейските органи да изпълнят задължението си по служба. Без да се
конкретизира дори и на кратко в какво точно се изразяват въпросните
полицейски действия, без да се конкретизира вкл. и накратко в какво точно се
изразява поведението на лицето не е достатъчно, за да се приеме, че са
спазени изискванията на закона – в този смисъл цитираната по-горе практика
на ВАС.
В случая не може да намери приложение и разрешението дадено с
Тълкувателно решение № 16/75 г. на ОСКГ на ВС, с което се приема, че "не
съществува пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след
издаването на административния акт, стига да се постигат целите, които
законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните
10
административни актове и отказите за издаване на такива. Допълнителното
излагане на мотивите позволява на страните своевременно да се запознаят със
съображенията, по които е издаден актът, и да организират защитата си срещу
него. ", но случаят не попада в тази хипотеза. ВАС в Решение № 14191 от
23.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 196/2019 г., I о. приема, че е недопустимо
със свидетелски показания в хода на съдебното производство да се отстранява
този пропуск в дейността на ответника при оспорване на заповед за
задържане.
От друга страна ЕКПЧ в чл. 5, гарантиращ правото на свобода и
сигурност предвижда, че 1. Всеки има право на свобода и сигурност. Никой не
може да бъде лишен от свобода освен в следните случаи и само в съответствие
с процедури, предвидени от закона: а) законно лишаване от свобода на лице по
силата на постановена от компетентен съд присъда; b) законен арест или
лишаване от свобода на лице за неизпълнение на законно съдебно решение
или с цел осигуряване на изпълнението на задължение, предписано от закона;
с) законен арест или лишаване от свобода на лице с цел да се осигури
явяването му пред предвидената в закона институция при обосновано
подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната
необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване
след извършване на престъпление; d) лишаване от свобода на непълнолетно
лице на основата на законно решение, за да се осигури надзор с възпитателна
цел, или законно лишаване от свобода на такова лице с цел да се осигури
неговото явяване пред предвидената в закона институция; е) законно
лишаване от свобода на лице с цел да се предотврати разпространението на
инфекциозни болести, както и на душевноболни лица, алкохолици, наркомани
или скитници; f) законен арест или лишаване от свобода на лице с цел да се
предотврати незаконното му влизане в страната или на лице, против което се
предприемат действия за неговото депортиране или екстрадиция. 2. На всяко
арестувано лице трябва незабавно да бъдат съобщени на разбираем за него
език основанията за арестуването му и всички обвинения, които му се
предявяват.
В случая може да се приеме, че атакуваната заповед за задържане не
попада в нито една от хипотезите, посочени в ЕКПЧ. Това е така, доколкото не
се сочи да има обосновано подозрение за извършено престъпление или
11
предотвратяване извършването на престъпление или укриване след
извършване на престъпление – буква "с", което съответства на чл. 72, ал. 1, т. 1
ЗМВР. Най-близка би била хипотезата на буква "в" - осигуряване на
изпълнението на задължение, предписано от закона - в случая на
задължението да не се пречи на полицейски орган да изпълнява задълженията
си. ЕСПЧ е имал повод да посочи, че в този случай обаче става въпрос за
задържане на лице, за да бъде принудено то да изпълни специфично и
конкретно задължение, което то до този момент не е изпълнило (Engel v
Netherlands A 22 1976, Schwabe and MG v Germany). В посочената заповед
обаче настоящият състав приема, че не е налице специфично и конкретно
задължение, надлежно посочено, което лицето да не е изпълнило. В този
смисъл законът следва да се тълкува стриктно, съответно да не се допуска
задържане при неизпълнение на разпореждане по чл. 64 от ЗМВР, а само на
изрично "надлежно" предупреждение, че се пречи на полицейски орган. В
този смисъл съдът следва да приеме, че лицето не е задържано законно,
доколкото освен, че липсват мотиви към заповедта, липсва и уточняване на
това специфично и конкретно задължение, което лицето не е изпълнило и
задържането му е именно с цел неговото осъществяване. Както произтича от
цитираната съдебна практика, полицейското задържане не може да е
произволно, то задължително трябва е обосновано с конкретни факти, които
да сочат някаква връзка между задържания и конкретно извършено
правонарушение. Отделно от това следва да се посочи и че при всички
положения установяването на посочените предпоставки, с които правната
норма свързва своето проявление, е изцяло в доказателствена тежест на
ответника.
Ето защо съдът не би могъл да приеме, че оспореният акт е мотивиран,
че от страна на административния орган са доказани кумулативните
предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. В оспорената заповед липсват
конкретни мотиви за задържане. ЕСПЧ е имал възможност да се произнесе с
тълкуване на това вменено на държавата задължение, като е приел, че това
изискване се прилага независимо от основанието, на което е задържано
лицето, дори когато не се използва думата "арест" – Van der leer v Netherlands
A 170-A (1990). Това е елементарна гаранция, че всяко задържано лице трябва
да знае защо е задържано. При липса на мотиви в заповедта, както бе
посочено по-горе, лицето е било лишено от това право. ЕСПЧ изисква
12
съобщаване не само на правните, но и на фактическите основания –
кумулативно– Fox, Campell and Hartley v UK A 182 (1990). В случая
фактически мотиви в заповедта липсват, а правните словесно посочени
мотиви са погрешни и неясни.
По изложените аргументи съдът намира, че атакуваната заповед не
съдържа надлежно посочени мотиви, поради което следва да бъде отменена.
По разноските:
Право на разноски в случая има жалбоподателят, който е доказал
плащане на държавна такса. Същата е в размер на 10 лева, съобразно Тарифа
№ 1 към закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата,
прокуратурата, следствените служби и министерството на правосъдието - т.
2б, буква "а". Следва ОДМВР-София, да бъде осъдена да ги заплати на
жалбоподателя. Отделно се претендира и адвокатско възнаграждение в размер
на 700 лева, за което има доказателства за уговарянето и заплащането. Същото
следва да бъде присъдено в тежест на ОДМВР-София.
Така мотивиран и на основание чл. 172 и чл. 172а от АПК, Районен съд-
Б.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на Н. И. Н., ЕГН **********, с рег. №
**** от ****г., издадена от Ц.Х.П. - разузнавач в група „Криминална полиция“
в РУ-Б., с която жалбоподателят е задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от
ЗМВР.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните
работи-София, да заплати на Н. И. Н., ЕГН **********, разноски в размер на
710 (седемстотин и десет) лева.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 138 от
АПК.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред
Административен съд - София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
13
14