РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 05.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в
публично съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИНА РАЙЧЕВА |
|
|
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ВАЛЕНТИНА ЛИЧЕВА като разгледа докладваното от съдия РАЙЧЕВА КАН
дело № 291 по описа за 2019
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от „ИРИМ“
ЕООД със седалище гр. Русе, представлявано от управителя И.И. чрез пълномощника
адв. С.П., против Решение № 576/29.07.2019 г. по АНД № 910/2019 г. по описа на РРС,
с което е потвърдено НП № 38-0000339/03.04.2019 г. на Началника на Областен
отдел „Автомобилна администрация“ – Русе (ОО „АА“ – Русе) за наложено на касатора
административно наказание «имуществена санкция» в размер на 3 000 лв. на
основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП)
за извършено административно нарушение на чл. 7а, ал. 2, предл. 3 от същия
закон.
Навеждат се касационни основания за
неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено
нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че при издаване на наказателното
постановление са допуснати нарушения на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, които въззивният съд неправилно не е възприел. Липсвали посочени
конкретни дата и място на нарушението, което ограничавало правото на защита на
наказаното лице. Изложените от касатора възражения са идентични с тези, развити
пред въззивната инстанция.
Претендира се отмяна на решението на РРС
и вместо него да се постанови друго, с което наказателното постановление да
бъде отменено.
Касационният ответник не взема
становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което решението на
РРС следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от
надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен
в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Административно-наказателната отговорност
на дружеството – касатор е ангажирана за това, че в качеството си на превозвач,
за периода на извършената проверка от 20.03.2018 г. до 20.03.2019 г., е допуснало
извършването на обществен превоз на товар за собствена сметка от водача Ц.Т.,
който не отговаря на изискванията за психологическа годност, като са посочени
конкретно извършени от този водач превози на датите 28.03.2018 г. и 13.03.2019
г. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 7а, ал. 2, предл. 3 от ЗАвтП.
Постановен е извод, че същото е съставомерно по чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от
ЗАвтП. Извършване на нарушението е установено от приложени по делото копия на
пътни листи и заповеди, съставен при проверката констативен протокол, разпечатка
от регистър на психологическите изследвания на водачите, както и копие на
удостоверението за психологическа годност на водача Т., от което е видно, че
последното е със срок на действие до 10.02.2016 г. По съществото си факта, че
този водач след 10.02.2016 г. не притежава документ, удостоверяващ
психологическата му годност, не е бил оспорен от наказаното дружество, въпреки
че във възражението си по АУАН дружеството изказва несъгласие с констатираните
при проверката обстоятелства, но без да посочва в какво се състои тяхната
невярност.
В производството пред въззивния съд са
поддържани възражения за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административно-наказателното производство, каквито възражения се поддържат и
пред настоящата инстанция. За да постанови оспореното в настоящото производство
решение Русенският районен съд е приел, че в конкретния случай са налице всички
предпоставки за ангажиране на административно-наказателната отговорност на
наказаното лице. Съдът, според съдържанието на събраните доказателства,
правилно е установил релевантните факти и въз основа на тях е достигнал до извод,
че не е налице противоречие между установените факти, нормата под която същите
са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана
отговорността на санкционираното лице.
Изрично са изложени мотиви и относно
определяне на датата и мястото на извършване на нарушенията с оглед на тяхната
специфика, като по този начин са отхвърлени възраженията на наказаното
дружество. Решението съдържа и мотиви относно неприложимостта на разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН за конкретните административни нарушения.
Настоящата инстанция намира, че решението
на Русенския районен съд е правилно като напълно споделя изложените в него
мотиви и счита възраженията на касационния жалбоподател за неоснователни.
Правилно въззивният съд е преценил, че
административното нарушение, за което е санкциониран касатора, е осъществено
чрез действие (допускане) от негова страна, което в конкретния случай има
характер на продължено нарушение, а не следва да се обвързва с извършените
конкретни превози от водача. Този извод се подкрепя и от данните, отразени в
съставения констативен протокол за извършена комплексна проверка, при
проверката по водачи, където за водача Ц.Т. е посочено, че са проверени
тахографски листи/работно време за периода 21.03.2018 г. – 31.09.2018 г., т.е.
в този период водачът е допуснат до работа, въпреки, че не е отговарял на
изискванията за психологическа годност. С оглед представения пътен лист от
13.03.2019 г. се установява, че това допускане е налице (продължило е) и до
тази дата. При това положение от значение за санкционирането на нарушението е
не началният момент, от който е започнало действието, а момента, в който
нарушението е преустановено (довършено). Доколкото по преписката няма данни за
промяна на установените обстоятелства, то процесното нарушение е траяло до
момента на извършване на проверката, когато нарушението се счита за довършено. С
оглед на изложеното не може да се приеме, че в АУАН и в НП липсва посочване на
дата на нарушението, въпреки, че в съдържанието са описани няколко такива. Всички
посочени дати са в логическа и смислова връзка и безпротиворечиво установяват,
че за целия период на проверката дружеството-касатор е допуснало осъществяване
на обществен превоз от водач, който не отговаря на изискванията за
психологическа годност. Извършването на превоз от такъв водач безспорно
противоречи на нормата на чл. 7а, ал. 2, предл. 3 от ЗАвтП. В същото време
именно нормата на чл. 96г, ал. 1 от ЗАвтП предвижда като състав на
административно нарушение случаите, в които превозвач допуска извършването на
обществен превоз да става от водач, който не отговаря на изискванията за това,
предвидени в закона и подзаконовите актове по прилагането му.
По отношение на възраженията на дружеството
за непосочване мястото на нарушението следва да се изтъкне, че доколкото в
случая се касае за нарушител юридическо лице и за нарушение, свързано с
управленската дейност на дружеството – допускане до управление на МПС на водач,
неотговарящ на изискванията, то мястото на което тази дейност се извършва е
седалището на дружеството и не следва да се свързва с конкретния извършен
превоз/и. В този смисъл в АУАН и в НП е индивидуализирано мястото на извършване
на нарушението с посочване на седалището на наказаното дружество. Определянето
на мястото на извършване на нарушението е от значение за определяне на
териториалната компетентност на проверяващия орган, както и на съда при
извършване на съдебна проверка. За разлика от нарушенията, извършени при
движение по пътищата, при които е от съществено значение конкретното местоположение
при извършване на нарушенията, в конкретния случай е достатъчно посочването на
населеното място, в което е седалището на наказаното юридическо лице, за да е
изпълнено условието на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
В обобщение, настоящата инстанция намира,
че решението въззивния съд е напълно съобразено с приложимите за случая
материалноправни норми, не страда от твърдяните от касационния жалбоподател
пороци и като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 576/29.07.2019
г. по АНД № 910/2019 г. по описа на РРС, с което е потвърдено НП № 38-0000339/03.04.2019
г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.