Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 22.11.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и десета година в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Н. Д.
при секретаря Д.З. като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1237 по описа за 2010 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по иск, предявен от П.Ц.М. срещу Д.Т.Г. и М.Б.Г. за унищожаване на
договор,
сключен на 15.12.2004 г. с НА
№ 124, т. V, рег. № 7695, дело
№ 833/04 г. ВН № 363 за продажба на недвижим имот в гр. Аксаково, Варненска обл., представляващ дворно място с площ от 820 кв. м, съставляващо УПИ № ХV-598 в кв. 26 по
плана, ведно с
построените в него жилищна сграда и стопанска постройка, основан на твърдение, че
е била умишлено въведена в заблуждение от другата страна и трето лице, че
сключва договор за прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гледане
по чл. 27 вр. чл. 29 ЗЗД с присъждане на разноски.
Ответниците оспорват иска. Претендират разноски.
По същество страните поддържат становищата.
Представят писмени бележки.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
По допустимостта:
Съдът приема, че твърдението, че нотариусът е прочел друг
текст не може да бъде приравнено на твърдение, че нотариалният акт не е бил
прочетен. Действието е елемент от общата картина на твърдяното въвеждане в заблуждение.
Искът и отговорът са допустими и надлежно предявени.
По същество:
От представения
заверен препис (л. 6 от делото на РС) се установява, че твърдяният договор е
бил сключен, като ищцата е запазила пожизнено и безвъзмездно право на ползване
върху имота. Договорът не страда от пороци, които обуславят извод за нищожност.
По твърдението за
измама:
От преписката по
нотариалното дело (л. 77 и сл. от делото на РС) се установява, че ищцата е
подписала не само нотариалния акт, с който е сключена процесната продажба, но и
молбата до нотариуса, в която заедно с ответницата са изложили, че представят
проект за нотариален акт за продажба.
Следователно не
може да се приеме твърдението на ищцата, че при сключването е била лишена от
възможността да установи предмета на договора.
Платената цена не
може да бъде убедително сравнявана с пазарната, защото продажби, при които
продавачът запазва право на ползване върху имота са редки. За цената в тези
случаи може да се приеме, че се определя според възрастта на продавача. Това
реално изключва съществуването на пазарни аналози. Поради това от уговорената
цена не може да се прави довод за предмета на договора.
Съдът приема, че
обясненията на ищцата имат значение за спора. Ищцата излага, че е искала "да се прехвърли имота срещу задължение
за издръжка и гледане, а пък като почине (ответниците) да го наследят".
Представата на
ищцата за правните последици на акта не е съответна на нормативната уредба. При
прехвърлянето на правото на собственост прехвърлителят го изгубва, а приобретателят
го придобива със сключването на договора.
В правосъзнанието
обаче понякога съществува представата за двойственост на субекта на правото на
собственост – правото на собственост се прехвърля чрез дарение или чрез договор
за издръжка и гледане в полза на близък, но прехвърлителят има представата, че имотът
все още си е негов.
Тази представа се
подкрепя от обстоятелството, че прехвърлителят може сравнително лесно, макар и
по съдебен ред, да се освободи и от двата договора – чрез отмяна на дарение и
чрез разваляне на договора за издръжка и гледане.
От гледна точка
на правните последици, изтъквани от ищцата като значими в обясненията й в с.
з., сключеният договор за продажба и договорът за прехвърляне на имот срещу
задължение за издръжка и гледане, какъвто ищцата твърди, че е искала да сключи,
не се различават – и чрез двата договора прехвърлителят изгубва правото на
собственост със сключването.
От друга страна
на представата на ищцата за двойственост на субекта на собствеността при
прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гледане, дори и без нея
ищцата да не би сключила договора, не може да се даде правна защита.
Затова значим
порок на волята всъщност няма.
В показанията си
свид. Р. С. С. и С.
К. И., водени от ищцата показват същата невярна
представа за правните последици на договора.
Въз основа на
показанията им съдът приема, че ответниците са заявявали, че ще се грижат за
ищцата. Твърдението на свид. С., че ответниците са заявили точно какво ще пише в
нотариалния акт е изолирано и неубедително.
Съдът приема, че
от показанията на тези свидетели въобще не се установява твърдяното умишлено
въвеждане на ищцата в заблуждение. Обратно от показанията на свид. Б. Д. се
установява, че ищцата е имала воля именно за продажба.
лист втори от
решение от 22.11.2010 г. по гр. д. № 1237/10 ВОС
Искът за
унищожаване на продажбата е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответниците
сумата 500.00 лв., представляваща сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Водим
от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
иска,
предявен от П.Ц.М. ЕГН ********** *** срещу Д.Т.Г. ЕГН ********** и М.Б.Г. ЕГН **********,*** за
унищожаване на договор, сключен на 15.12.2004 г. с НА № 124, т. V, рег. № 7695, дело № 833/04 г. ВН № 363 за продажба на недвижим имот в гр. А., В. обл., представляващ дворно място с площ от 820 кв. м, съставляващо УПИ № ХV-598 в кв. 26 по плана, ведно с построените в него жилищна сграда и стопанска постройка, основан на твърдение, че
е била умишлено въведена в заблуждение от другата страна – Д.Т.Г. и от трето лице, че сключва договор за
прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гледане, на основание чл. 27 вр. чл. 29 ЗЗД.
ОСЪЖДА П.Ц.М.
да заплати на Д.Т.Г. и М.Б. ***00.00 (петстотин) лв.,
представляващи сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи от решението на
страните пред ВАпС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: