№ 701
гр. Варна , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на десети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
при участието на секретаря Анна Б. Харбова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20203100502899 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба, депозирана от Я. И. Я.,
ЕГН **********, чрез пълномощник адв. И.З., срещу Решение
№3122/14.07.2020г. по гр.д. № 14638/19г. по описа на ВРС, 10-ти с-в, с което е
осъден Я. И. Я. да предаде на Н. И. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна,
ж.к. „Възраждане“, бл. 30, вх. 4, ап. 70, отнетото по насилствен начин от
ищцата Н. И. Г., владение върху 230 кв.м., реална част от имот, находящ се в
гр. Варна, район „Аспарухово“, местност „Боровец Юг“, с номер на имота
10135.5418.4295, изобразени върху представената по делото на лист 70
Комбинирана скица 2, заключени между точки 1, 2, 3 и 4 на скицата, оградени
с червен цвят. В жалбата се излага, че решението е недопустимо, тъй като
съдът се е произнесъл по предмет, различен от заявения от ищеца в исковата
молба. Твърди се в евентуалност, че решението е незаконосъобразно, тъй като
не са ангажирани доказателства владелческият иск да е предявен в
шестмесечния срок, нито пък ищцата да е упражнявала владение шест месеца
преди завеждане на иска. Твърди се, че съдът не се е произнесъл по
направените в отговора възражения и неправилно е интерпретирал
доказателствата. Сочи се, че са съобразени свидетелски показания, които не
са обективни, доколкото самите свидетели имат дела с въззивника. Моли
1
исковете да бъдат отхвърлени.
С депозирания в срока по чл. 263 ГПК отговор въззиваемата страна Н.
И. Г. оспорва жалбата, като излага, че решението е допустимо и
законосъобразно. Моли да бъде потвърдено.
По предмета на така предявените в условията на евентуалност
обективно съединени искове с правно съединени чл.76 ЗС, в евентуалност
чл.75 ЗС, се излагат следните твърдения от страните:
Ищцата Н. И. Г. излага в исковата молба, че е наследник на съпруга си
В.Г., починал през 1994г. С удостоверение 121 от 07.05.1982г. ОНС
предоставил на починалия право на безвъзмездно ползване на земя в размер
на 800 кв.м., в местността „Боровец Юг“, кв. „Галата“, общ. Варна. На
31.10.1989г. съпрузите получили разрешение за строеж и в имота била
построена еднофамилна жилищна сграда с площ от 35 кв.м. Към момента на
придобиване правото на ползване имотът имал характер на земеделска земя, а
впоследствие, след влизане в сила на ЗСПЗЗ, бил включен в селищно
образувание и попаднал в строителните граници със статут на урбанизирана
територия. От придобиване на имота до момента на подаване на исковата
молба ищцата сочи, че са вложени много средства и труд. Поставени били
телени ограждения, посадени били овощни дръвчета и лозя, монтирана била и
метална лозова конструкция. Излага се, че на 28.03.2019г. владението върху
част от имота било отнето. Съседът Я.Я. премахнал част от оградата и
навлязъл в имота на ищцата. Със събарянето на оградата и издигането на
нова, ответникът завзел около 200 кв.м. от имота на ищцата. След оставяне на
исковата молба без движение пред въззивната инстанция за
индивидуализация на претендираната реална част ищцата е посочила, че
правото на ползване й е било предоставено върху имот №2893 по ПНИ, а
претендира предаване на реална част от имот №2892 по ПНИ, който имот се
индивидуализира като ид. №. 10135.5418.4295 по КК на гр. Варна. Посочила
е, че претендирата реална част е с площ от 230 кв.м. и е заключена между
точки 1, 2, 3 и 4 от представената скица, която реална част е повдигната в
червен цвят. Сочи, че през м. май и м. юни 2019г. действията на Я.
продължили, като отсякъл ореховите дървета, вишните и сливовите дръвчета.
На 20.06.2019г. изцяло разрушил оградата на ищцата, с багер премахнал
2
тръбната лозова конструкция и изкоренил над 70 броя лозови насаждания.
Сочи се, че владението било отнето по насилствен и по скрит начин. Твърди,
че някой от тези действия- на 28.03.2019г., са били осъществени в нейно
отсъствие, но благодарение на съседи е била уведомена. Освен че е отнето по
скрит начин, владението е било отнето и по насилствен начин, тъй като
ответникът със сила е премахнал и разбил оградата на имота й. Предявила е
искове ответникът да бъде осъден да възстанови отнетото й по насилствен и
скрит начин владение върху имота. В условията на евентуалност, моли да
бъде осъден да й възстанови отнетото владение върху процесната реална част
на осн. чл.75 ЗС.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответника Я. И. Я.. Същият излага, че оспорва наведените в исковата молба
твърдения, че ищцата е била владелец или държател на процесния имот, който
е ид.ч. от ПИ с номер 10135.5418.4295. Сочи се, че липсва отнемане или
нарушаване на владение по скрит или насилствен начин. Твърди се, че
ищцата не е владяла имота повече от шест месеца преди завеждане на иска.
Излага се, че ответникът закупил имот 10135.5418.4295 на търг от община
Варна. До 01.06.2018г. владението на имота се упражнявало от предишния му
собственик – Община Варна. След 01.06.2018г. владението на имота се
упражнявало от ответника. На 18.06.2018г. имотът бил трасиран. Ответникът
излага, че самият той е собственик на имот имот №2892, в който той живее от
20 години. Сочи,че ищцата е 3е ползвател на съседния имот №2893, но го
посещава изключително рядко. След закупуване на имоти вследствие
трансформацията правото на ползване в такова на собственост, имотите са
били урегулирани от по 600 кв.м. и съпругът на ищцата е трасирал границата
на имота си, ограничавайки го до 600 кв.м., като разликата е престанала да
обработва. Твърди, че ищцата никога не е имала качеството владелец на
процесната реална част, тъй като е била само ползвател. Сочи, че старият
собственик Община Варна го е въвело във владение още през юни 2018г.,
поради което и владее имота повече от девет месеца преди твърдения от
ищцата акт на отнемане на владението пред март 2019г. Твърди, че още през
юни 2018г. е демонстрирал, че е собственик на процесната реална част,
поради което и отнемането на владението не е по скрит начин, а освен това не
е налице и насилствено действие от негова страна, тъй като в имота е въведен
от Община Варна. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
3
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Установява се от представеното по делото удостоверение с номер 121 от
07.05.1982г., че ОНС – гр. Варна, в изпълнение на Постановление 11 от
02.03.1982г. на МС, е предоставил правото на ползване на В.В.Г. върху хавра
с площ от 0,8 дка, находяща се в землището на гр. Варна, местност
„Мемишона“. Видно от представеното разрешение за строеж с номер 160 от
31.10.1989г., издадено от ОНС – гр. Варна, на В.Г. е разрешено да построи
сезонна постройка в парцел с номер 2968 по плана на м-ст „Ракитника“ в гр.
Варна.
Видно от удостоверение за наследници ищцата Н.Г. се явява наследник
на В.В.Г., преживяла съпруга.
Установява се от представения по делото договор за продажба на имот –
частна общинска собственост по реда на чл. 35 ЗОС, че на 30.05.2018г.
Община Варна продала на Я. И. Я. следния недвижим имот, находящ се в гр.
Варна, с.о. „Боровец – юг“, ПИ с номер 10135.5418.4295, с площ от 2774
кв.м., граничещ с имоти с номер 10135.5103.16, 10135.5418.2900,
10135.5418.4299, 10135.5418.2894, 10135.5418.2893, 10135.5418.2889,
10135.5050.91, 10135.5418.2903, 10135.5418.2902 и 10135.5418.2901 по КККР
на гр. Варна, одобрени със Заповед с номер КД – 14-03-1166/09.05.2011г. на
началника на СГКК – Варна. Установява се още, че за имота бил съставен
АОС от 24.09.2014г.
Видно от представения приемо-предавателен протокол на 01.06.2018г. в
изпълнение на чл. 96 от Наредбата за реда за придобиване, управление и
разпореждане с общинско имущество, представители на Община Варна
предали на Я. И. Я., следния недвижим имот, находящ се в гр. Варна, с.о.
„Боровец – юг“, ПИ с номер 10135.5418.4295, с площ от 2774 кв.м.
По делото е представено копие от протокол за извършено трасиране на
08.06.2018г. по молба на Я.Я., от който се установява, че инж. В.А. трасирал и
координирал граничните точки на ПИ с номер 10135.5418.4295 по КК на гр.
4
Варна, район „Аспарухово“.
От заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ се установява, че
предоставения с удостоверение №121 от 07.05.1982г., на В.Г., имот – хавра от
0,8 дка, в землището на гр. Варна, местност „Мемишона“, се
индивидуализира в КП „Южно от Галата“, изготвен през 1983г., като имот с
планомерен номер 2968. Същият съответства на имота с номер 2893 по ПКП
на ПНИ с.о. „Боровец юг“, с площ от 830 кв.м., записан на В.Г.. Представена е
комбинирана скица 1, от която се установява, че външната част на имот 2893
по КП от 1996г. навлиза в сегашния имот с номер 4295. Към настоящия
момент имотът на ищцата е с размер от 600,00 кв.м., като разликата от 230
кв.м. е придадена към имот с номер 4295. Сегашните граници на недвижимия
имот, собственост на ответника с номер 4295, отговарят на трасировъчния
чертеж, изготвен от инж. В.А.. На границата между имоти с номер 4295 и
имот с номер 2893 липсват положени колчета, но има оградна мрежа,
поставена с бетонови колове.
По делото е разпитан св. П.А.П., от чиито показания се установява, че
свидетелят живее в местността от 1982г., а на 28.03.2019г. ответникът
навлязъл в имот на ищцата и премахнал поставените заграждения. Ищцата
живяла в имота дълги години, като упражнявала фактическата власт върху
него. Сочи, че съпругът на Н. не е поставял ограда, за да коригира имота си на
600 кв.м., а площта на имота на ищцата винаги е била такава и имотът е бил
заграден в този си вид още от 809ге години. Сочи, че колчета са били набити
в западната граница на имота на ищцата. Вътре в имота е нямало други
набити колчета и е нямало как да бъдат, тъй като оградите между имотите на
ищцата и ответника до 28.03.2019г са съществували. Свидетелят сочи, че на
посочената дата лично е видял, че трима души, измежду които и ответникът,
са влезли в имота на ищцата, за да разбият оградата. В този ден багер е
нямало, но след това вече е имало и фадрома и трактор.
Разпитан е и св. Г.В., който сочи, че през лятото на 2018г. е започнало
поставянето на колчета между имота на свидетеля и съседа му. /_неясно кой/.
Само е било отбелязано по съществуващата ограда къде трябва да минава
границата и е било поставено едно колче. Не става ясно от показанията на
свидетеля в кой имот. Свидетелят сочи, че това е било лятото на 2017г. или
5
2018г..
От разпита на св. С.Н.Н. се установява, че в началото на лятото на
2018г. ответникът го извикал, за да почисти имота с номер 4295 с багер.
Отрича да е събарял огради или мрежи. Стигнал до някакъв бордюр и ограда,
но нищо не е събарял. Твърди, че основно е почиствал гората над процесния
имот, там било хавра и имало само разни саморасляци- лозини. През лятото
на 2019г. отново бил в имота, за да извърши заглаждането му, когато дошли
органи на реда за да извършат проверка. Твърди, че тогава не е събарял
никакви огради или метални конструкции, а само е заравнявал терена. Сочи,
че е изкоренявал лозини, трънкосливка, храсталаци, къпини. Изкореняването
е било 2018г., а 2019г. само е заравнявал.
По наведените във въззивната жалба възражения и предвид така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По твърденията за недопустимост на съдебното решение, наведени във
въззивната жалба, както и изложени в допълнителното становище след
отстраняване на нередовностите по иска, съдът намира същите за
неоснователни. В исковата молба ищцата е посочила, че желае предаването
на реална част от имот 2892, като впоследствие в първо съдебно заседание е
уточнила, че имотът е именно ид. № 4295 по действащия план. Кой е бил
действащият план не е уточнено, както и къде точно се намира процесната
реална част. Досежно обаче факта, че същата е попадала именно в процесния
имот ид.№ 10135.5418.4295, спор няма. Видно от отговора на исковата молба,
ответникът сам е посочил, че притежавания от него имот с ид. №
10135.5418.4295 попада претендираната реална част. Предвид това и
възраженията, че е извършена промяна на предмета на иска, са
неоснователни. В изпълнение на задълженията си съобразно Тълкувателно
решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК,
въззивната инстанция е оставила производството без движение за
индивидуализация на процесната реална част чрез обозначаването й на скица.
Горното е изпълнено, като претендираната реална част е очертана и
6
повдигната в цвят върху скица, представляваща част от КК на гр. Варна,
одобрена със Заповед №РД-18-30/19.06.2007г. Възраженията, че скицата не е
изготвена от началника на СГКК Варна, а от вещото лице инж. Р. П., съдът
намира за неоснователно. Дали скицата е издадена от началника на СГКК
Варна е ирелевантно, тъй като скицата не е оспорена досежно верността на
съдържанието й, нито пък автентичността й. А и е видно, че същата е извадка
от системата на КР. Освен това, прилагането на скица за спорния имот има за
цел да индивидуализира имота- под кой номер е същия по действащия план,
както и къде се ситуира. Затова и е допустимо индивидуализацията да бъде
конкретизира в някои случаи дори след изготвяне на скица от вещо лице, като
няма пречка именно по тази скица реалната част от имота да бъде очертана.
Затова и съставът приема, че пред настоящата инстанция ищцата е изрично
обозначила къде попада процесната реална част, както и каква е нейната
площ. Нередовностите по исковата молба са отстранени. Не е налице
произнасяне на ВРС досежно имот, който не е бил предмет на
производството, поради което и решението не е недопустимо.
По възражението, че ищцата не е установила, че е владяла имота шест
месеца преди твърдяното отнемане на владението, както и че е предявила
иска в шестмесечния срок от отнемането му.
Предявеният главен иск е по чл.76 ЗС. Цитираната разпоредба
предвижда, че владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие
или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок
да иска връщането й от лицето, което я е отнело. В тежест на ищеца е да
установи, че има качеството на владелец или държател на имота, като
посочени на какво основание е придобило фактическата власт, както и
отнемането й от ответника. Установяването, че преклузивният шестмесечен
срок от отнемането на вещта до предявяването на иска е спазен, също е в
тежест на ищцата. Същата още в исковата молба твърди, че е изгубила
фактическата власт върху процесната реална част поради насилническите и
скрити действия на ответника, започнали на 28.03.2019г., когато същият е
откачил оградата на имота й и е влязъл вътре. Другите твърдени действия са
последващи. Исковата молба е предявена на 13.09.2019г. пред ВРС, поради
което и шестмесечният срок по чл.76 ЗС е спазен. Искът е допустим.
Твърденията на ответника, че още пред лятото на 2018г. е предприел действия
7
по трасиране на имота, не са твърдения от ищцата акт на отнемане на
владението- който се сочи, че е премахване на оградата, изкореняване на
насаждения и поставяне на нова ограда. Предвид това и само твърденията на
ответника, че същият е предприел действия за отнемане на владението по-
рано, не са основание да се направи извод, че искът е недопустим.
Възражението е неоснователно.
Във връзка с възраженията, че ищцата не е установила упражняваното
от нея владение в продължение на шест месеца преди отнемането му, съдът
намира същите за недоказани. Безспорно от приложените по делото писмени
доказателства- удостоверение от ОбНС Варна и разрешение за строеж се
установява, че на съпруга на ищцата е било предоставено право на ползване
върху имот, включващ и процесната реална част. И от свидетелските
показания по делото- св. П., както и от ангажираните по приетото към делото
ДП №220/2019г. по описа на 4-то РПУ Варна се установява, че след смъртта
на съпруга си ищцата Н.Г. и другите му наследници са продължили да
стопанисват имота. Няма данни да са губили фактическата власт върху
същия. Свидетелят П. излага, че се е обадил на ищцата, като е видял
посегателството срещу имота й, което се установява и от приложените
предупредителни протоколи, съставени именно във връзка с подадена от
ищцата жалба. Освен това св. П. изрично сочи, че оградата на имота е
поставяна още при раздаването на местата за ползване и никога не е местена
от съпруга на ищцата приживе или от Н.Г. впоследствие. Т.е. процесната
реална част винаги е представлявала част от владения от ищцата имот. Дали
същата е продължила да имала качеството владелец на тази реална част или
само го е държала предвид влизане в силата на ЗСПЗЗ и трансформиране на
правото на ползване в държане с оглед съществуващата възможност за
закупуване на имота, е ирелевантно в случая. Това е така, тъй като по иска с
правно основание чл.76 ЗС легитимация имат както владелците, така и
държателите на недвижимите имоти. Н.Г. е установила, че не е губила
фактическата власт върху имота в този му вид, в който е бил предоставен за
ползване на съпруга й през 1982г., поради което и същата като държател е
материално правно легитимирана да предяви посесорната защита. Следва да
бъдат кредитирани и представените пред настоящата инстанция писмени
доказателства- нововъзникнали такива, представляващи предявена искова
молба от ответника Я. срещу ищцата Г. за заплащане на обезщетение за
8
ползване на процесната реална част за периода от 30.05.2018г. до 28.03.2019г.
Предявената искова молба се основава на твърдения на ответника, че ищцата
без основание е владяла собствения му имот пред процесния период. Налице е
признание пред държавен орган досежно факта на упражняваната от Н.Г.
фактическа власт за периода, обхващащ девет месеца преди 28.03.2019г.-
отнемането на владението, както и че последното е отнето именно на сочената
дата. Така направеното признание на фактите няма характера на съдебно
признаване на факт по смисъла на чл.175 ГПК, доколкото не е направено в
настоящото производство, но следва да се кредитира като изявление,
направено пред съда, на което ответникът основава претенциите си. Затова и
съставът намира, че от всички събрани доказателства по безспорен начина се
установява, че Н.Г. е упражнявала владение върху процесната реална част до
28.03.2019г. и шест месеца преди това. Възраженията в обратния смисъл,
наведени във въззивната жалба, са неоснователни.
Настоящият състав изцяло кредитира и показанията на св. П. / за който
няма данни да е заинтересован от изхода на спора/. Възраженията, че същият
е в съдебни спорове с ответника, не са установени от последния, чиято е
доказателствената тежест да установи положителния факт. Следва да бъдат
кредитирани и показанията на св. В., който както и св. П. сочат, че
трасирането на имота на ответника, ако ида е станало в по-ранен етап, то не е
довело до отнемане на владението. Това отнемане е осъществено
впоследствие, в какъвто смисъл са и обясненията, дадени от ответника Я. при
разпита му пред органите на МВР, проведен на 20.08.2019г. Там Я. е заявил,
че през 2018г. е закупил имота от Община врана и е извикал фирма да го
трасира. Тъй като имотът е бил обрасъл, отново се наложило да извика
фирма, която да постави бетонни колове и телена мрежа. Дадените обяснения,
кредитирани с установеното от свидетелските показания на П. и В.,
установяват, че поставянето на оградата в държания от ищцата имот и
събарянето на нейната собствена ограда, ограждаща владения от нея имот, е
осъществено по-късно, а не през лятото на 2018г. В този смисъл опровергава
се установеното, че реален въвод е извършен от Община Варна на
01.06.2018г. Този факт не се и твърди от ответника, тъй като самият той
излага, че сам е възложил трасиране на продадения му имот посредством
частен експерт и то на 08.06.2018г. Затова и съставът приема, че от събраните
9
доказателства в тяхната съвкупност се установява, че отнемането на
владението върху процесната реална част е осъществено именно на
посочената дата от ответника и трети лица, на които той е възложил това.
Отнемането е започнало по скрит начин, доколкото при разкачането на
оградата и навлизането в имота от ответника, ищцата не е присъствала
първоначално. Действията по разваляне на оградата на имота, владян от
ищцата и поставянето на нова ограда от ответника представляват такива,
които могат да бъдат квалифицирани като насилствени предвид употребата
на физическа сила за премахване на съществуваща ограда, изкореняване на
насаждения, разрушения в имота. Предвид това и възраженията, че не е
констатирано насилствено отнемане на владението, са несъстоятелни.
Безспорно се установява от изготвеното заключение на вещото лице, че
процесната реална част е с площ от 230 кв.м. и тя попада в заключената част
от предходната граница на имот №2893 по ПКП към ПНИ на с.о. „Боровец-
юг“ и новата граница на имот №10135.5418.2893. Вещото лице е обозначило
отнетата реална част по т.1, 2, 3 и 4 от изготвената скица.
По всички изложени по-горе съображения, съставът намира,
направените от жалбоподателя възражения във въззивната жалба са
неоснователни. Ищцата е установила всички предпоставки за уважаване на
предявения от нея главен иск по чл.76 ЗС- а именно- че владеният от нея в
период шест месеца преди отнемане на владението имот й е бил отнет по
насилствен начин от ответника. Предвид това и предявеният иск следва да
бъде уважен. Поради уважаването му съдът не се произнася по предявената в
евентуалност претенция с правно основание чл.75 ЗС.
Решението на ВРС в горния смисъл следва да бъде потвърдено. Като
част от решението следва да бъде присъединена и подписана от настоящия
състав Комбинирана скица №2, находяща се на л.70, към която
първоинстанционното решение препраща. Скицата изцяло възпроизвежда
представената от ищцата пред настоящата инстанция скица.
На осн. чл.78 ал.1 ГПК и предвид направеното искане въззивникът Я.
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените пред
10
настоящата инстанция разноски в размер на 600 лв.- заплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно представения списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3122/14.07.2020г. по гр.д. № 14638/19г. по
описа на ВРС, 10-ти с-в, с което е осъден Я. И. Я., ЕГН **********, да
предаде на Н. И. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ж.к. „Възраждане“,
бл. 30, вх. 4, ап. 70, отнетото по насилствен начин от ищцата Н. И. Г.,
владение върху 230 кв.м., реална част от имот, находящ се в гр. Варна, район
„Аспарухово“, местност „Боровец Юг“, с номер на имота 10135.5418.4295,
изобразени върху представената по делото на лист 70 Комбинирана скица 2,
заключени между точки 1, 2, 3 и 4 на скицата, оградени с червен цвят, която
приподписана от съда, представлява неразделна част от решението.
ОСЪЖДА Я. И. Я., ЕГН **********, да заплати на Н. И. Г., ЕГН
**********, с адрес в гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл. 30, вх. 4, ап. 70,
сумата от 600 /шестстотин лева/, представляваща направени пред
настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11