Р Е Ш
Е Н И Е №
Гр.Враца
07.05.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Врачански районен съд, IV - наказателен състав в публично заседание на 22.04.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИСКРА КАСАБОВА
При секретаря Ц.Цекова като разгледа докладваното от
съдията НАХД №249 по описа за 2019г. на ВРС, въз основа на закона и доказателствата
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ №НПВР -32/31.12.2018 год. на Началник РАЙОННА СЛУЖБА „ПОЖАРНА
БЕЗОПАСТНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО”
/РСПБЗН/ - гр.Враца, с което на Р.П.Н. ***, с ЕГН **********, в
качеството и на управител на етажната собственост, за извършено нарушение по чл.140
ал.2 от ЗМВР, е наложено
административно наказание - „ГЛОБА” в размер на 200 лв. /двеста
лева/ на основание чл.260 от ЗМВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
съгласно чл.63 ал.1 ЗАНН/Закон за административните нарушения и наказания/.
РешенИЕТО подлежи на
обжалване в 14/четиринадесет/дневен срок от уведомяването пред Врачански
административен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
М
О Т И
В И :
Р.П.Н. ***, с ЕГН **********, в качеството му
на управител на етажната собственост на блок находящ се в гр.Враца **********е
обжалвала НП № НПВР -32/31.12.2018 год.на Началник РСПБЗН - гр.Враца, с което, за извършено нарушение по чл.140 ал.2 от ЗМВР, е наложено административно наказание - „ГЛОБА”
в размер на 200 лв./двеста лева/ на основание чл.260 от ЗМВР, жалбоподателя в жалбата си моли за отмяната на НП.
Ответникът по
делото Н-к РСПБЗН-Враца, гл.инспектор Т.Гоцев, ангажира
становище в подкрепа на издаденото НП.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН, във вр.
ЗМВР.
Анализирайки
събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:
С писмо рег. № 1983р-9353/16.06.2017г. на ГДПБЗН-МВР, изпратено до Н-ка
на РСПБЗН-Враца било наредено да се извършат проверки на всички високи жилищни
сгради /с височина над
Така на 10.08.2017 год. св.Д.В.Д. на длъжност инспектор „ДПК и ПД”
/”Държавен противопожарен контрол и Превантивна дейност”/ към РСПБЗН-Враца,
посетила и извършила проверка, заедно с колегата си св.Г.Б.И., в жилищен блок
находящ се гр.Враца на **********като двамата обходили противопожарните
съоръжения в блока от горе надолу. В резултат на проверката били констатирани
нарушения по Наредба № 8121з-647/01.10.2014 год. за правилата и нормите за
пожарна безопасност при експлоатация на обектите. За констатациите от
проверката било съставено Разпореждане
№30 от 10.08.2017 год., в което дали
две предписания
т.1 да се отделят стълбищните клетки от етажните коридори с димоуплътнени и самозатварящи се врати
т.2 вътрешни пожарни кранове да се оборудват със шланг и струйник. Срока на изпълнение на
разпореждането бил до 30.09.18г.
На 16.11.18г. била извършена
проверката във връзка с изпълнението на дадените предписания, която била
извършена в присъствието на домоуправителя, и при която било констатирано, че
не е изпълнена първата точка от предписанието, а именно; да се отделят стълбищните клетки от етажните коридори с димоуплътнени и самозатварящи се врати.Преди извършване на проверката св.Д.В.Д.
направила справка в Регистъра на етажна собственост при Община-Враца, въз
основа на която установила, че домоуправител на жилищния блок ул.”Васил Кънчов”
№94 в режим на етажна собственост е Р.П.Н.,
която била извикана в сградата на РСПБЗН-Враца.
При идването на
настоящият жалбоподател - Р.П.Н.,***,
на 27.11.2018 год. от св.Д.В.Д. и
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №АВР -34 от 27.
За свидетел
очевидец присъствал при установяване на нарушението и при съставяне и връчване
на Акта бил вписан св.Г.Б.И., а жалбоподателя
подписала акта и посочила в графата за
възражения че блока е одобрен за саниране.
Въз
основа на съставения АУАН №АВР -34
от 27.
Горната
фактическа обстановка се изяснява от показанията на свидетелите Г.Б.И. и Д.В.Д., както и от писмените доказателства приети по
делото.
Съдът намира жалбата подадена в срока по чл.59, ал.2
от ЗАНН, разгледана по същество, същата е процесуално допустима и основателна
по следните съображения:
В процесния
случай съдът приема, че и АУАН и НП са издадени от компетентни органи, за което
по делото има приложени писмени доказателства /л.6 - л.8/, както и с оглед
изискванията на ЗАНН и ЗМВР, като по отношение компетентността на органите няма
възражения от страна на жалбоподателя.
Същевременно
съдебен състав намира, че в производството по установяване на административното
нарушение и налагане на административното наказание, са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, който са от категорията на самостоятелните
основания за отмяна на НП и с които е накърнено правото на защита на дееца и
опорочават ангажирането на административнонаказателната му отговорност.
На
първо място
настоящият съдебен състав намира, че атакуваното НП е издадено въз основа на АУАН, който не
отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН и по конкретно на чл.42 т.5 от ЗАНН. Това е така, тъй
като съдът констатира нарушение от категорията на съществените изразяващо в
непълнота досежно посочената за нарушена правна норма в конкретиката на казуса
на Жалбоподателя е вменено нарушение на чл.140 ал.2 от ЗМВР, какъвто законов текст във визирания закон няма.
Разпоредбата на чл.140
от ЗМВР има само една алинея,
която съдържа пет точки, както следва:
Чл.140 ал.1 „За осигуряване на пожарната безопасност и защитата
при бедствия държавните органи, юридическите лица и гражданите са длъжни да:
1. спазват установените правила и норми за пожарна
безопасност и защита при бедствия, както и специфичните правила за съответните
обекти и населени места, и да оказват съдействие на органите за пожарна
безопасност и защита на населението;
2. изпълняват издадените писмени разпореждания на
органите за пожарна безопасност и защита на населението;
3. провеждат дейности, осигуряващи пожарната безопасност
и защитата при бедствия;
4. информират органите за пожарна безопасност и защита
на населението в едномесечен срок от получаването на разпореждането или
уведомлението по чл.125, ал.1, т.4 за предприетите мерки за
отстраняване на нарушенията;
5. предоставят при поискване на органите за пожарна
безопасност и защита на населението информация, свързана с пожарната безопасност
и защита при бедствия”,
всяка от които съдържа отделни хипотези,
очевидно актосъставителя е имал предвид точка втора от същата, съгласно която: Чл.140 ал.1 от ЗМВР „За осигуряване на пожарната безопасност и
защитата при бедствия държавните органи, юридическите лица и гражданите са
длъжни да: т.2 изпълняват издадените
писмени разпореждания на органите за пожарна безопасност и защита на
населението;
В конкретният
случай в АУАН липсва изписване на тази точка, при това положение констатираното
води до извода, че в случая деянието, за което е санкциониран жалбоподателя по чл.140 ал.2 от ЗМВР, не е описано в пълнота и предпоставя неяснота в
основанията за ангажиране на отговорността и, което по същността си е довело до
ограничаване на правото и на защита, като същото нарушение е допуснато в
последствие и в НП, като там е допуснато и друго нарушение.
На
следващо място съдът констатира, че жалбоподателя за извършено нарушение на чл.140 ал.2 от ЗМВР, /какъвто законов текст във визирания закон
няма/ е санкциониран с административно наказание - „ГЛОБА” в размер
на 200 лв./двеста лева/ на основание чл.260 от ЗМВР.
Съгласно чл.260 от ЗМВР:“Който
не изпълни писменните разпореждания по
чл.125 ал.1 т.4 и заповеди по чл.255 се наказва с глоба от 200 до 2000лв.“
Тоест очевидно,
е че предвиденото в нормата на чл.260 от ЗМВР наказание,
се отнася само да лицата нарушили само - разпореждания по чл.125 ал.1 т.4 от ЗМВР или заповеди по чл.255 от ЗМВР.
При така приетата правна
квалификация на административното нарушение / чл.140 ал.2 от ЗМВР
във вр. чл.15 т.3 от Наредба № 8121з - 882/ 25.11.2018 год., за
реда за осъществяване на държавен противопожарен
контрол административно-наказващият орган/АНО/ не е имал правното
основание да приложи санкцията на чл.260
от ЗМВР тъй като хипотезата на тази санкционна норма е лимитирана и обхваща
само нарушения по чл.125
ал.1 т.4 от ЗМВР и по чл.255
от ЗМВР, но не и извършените административни
нарушения по чл.140 от ЗМВР, какъвто е и настоящият случай и при
положение, че административно-наказващият орган беше определил правилната
правна квалификация, както на нарушението, така и на санкционната норма.
Следователно наложеното административно
наказание е без основание, което води до противоречие между обстоятелствена
част на наказателното постановление, правна квалификация на деянието и правно
основание за налагане на административното наказание.
В случая
санкционирания жалбоподателя не е
нарушил нито една от двете посочени норми, следователно допуснатото от административно-наказващият орган при съставянето
на НП, нарушение изразило се в липсата на правилно и коректно посочени правна квалификация
на деянието
и санкционна разпоредба, която да е съответна на претендираното за извършено
административно нарушение.Изводимо от изложеното е че са допуснати съществени
нарушение на процесуалните правила първо
от актосъставителя при съставяне на АУАН по чл.42 т.5 от ЗАНН, а
след това и от административно-наказващият орган при съставянето на НП по чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН – непосочване в пълнота
на законовите разпоредби, които са нарушени което от своя страна води и до
нарушения на материалния
закон – ЗМВР .
Посочването, на
всички останали реквизити в АУАН и в НП не освобождава АНО от задължението, да
изготви актове отговарящи на всички изисквания на закона тоест съдържащи
коректно посочване на датата на
извършване на нарушението, описание на всички релевантни към съставомерността
на деянието факти и обстоятелства, а така също доказателствата, които го
потвърждават, както и законните разпоредби,
които са били нарушени виновно. Касае е се за нарушения от страна на
наказващият орган на императивните разпоредби на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН допуснати и в АУАН
и В НП. В обсъжданата насока следва да се посочи, че нарушените законните
разпоредби са абсолютно необходими и задължителни реквизити, както за
АУАН, така и за НП.
Това е така
защото за да предизвика целените с издаването му правни последици,
наказателното постановление, като писмено обективирано волеизявление следва да
съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите
и обстоятелствата, които безусловно следва да се съдържат в НП са посочени в чл.57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, а именно
- описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено,
доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са
били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни
основания, от които следва постановения от административнонаказващия орган
резултат. Същото се отнася и за акта за установяване на административно
нарушение, с оглед разпоредбите на чл.42,
т.3, т.4 и т.5 от ЗАНН. При това те не могат да бъдат извличани по пътя на
формалната или правна логика, нито от други документи по
административнонаказателната преписка,
тъй като това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в
регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните такива и
в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице.
Неспазването на
така установените нормативни изисквания, има за последица постановен в
съществено нарушение на закона акт. Изискването за обосноваване на НП е една от
гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за
защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите -
страни в административнонаказателното производство. Тази гаранция се проявява в
две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на адресата
съображенията, въз основа на които административнонаказващият орган е пристъпил
към налагане на конкретно административно наказание. Това подпомага лицето,
чиято юридическа отговорност е ангажирана в избора на защитните средства и
въобще при изграждането на защитата срещу такива актове. От друга страна пък,
наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху
законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред
съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения.
Значението на изискването за мотиви според ЗАНН е такова, че тяхното неизлагане
към НП съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на
акта. Същото разбира се е относимо и досежно АУАН, който е актът, поставящ
началото на административнонаказателното производство.
При това
положение, следва извода, че НП и АУАН, въз основа на който е издадено, не дават задоволително обяснение на
въпросите: какво точно нарушение се твърди да е извършено и от кого, при какви
обстоятелства и кога е извършено твърдяното нарушение.
Допуснатите нарушения, са до
такава степен значими защото поставят под въпрос волята на наказващият орган,
от една страна, а от друга съществено накърняват правата на жалбоподателя –
нарушител, тъй като той е лишен от възможността да разбере от самото начало на
административнонаказателното производство, какво именно нарушение му се
вменява, /като пряко рефлектира върху правото му на Възражение по чл.44 ал.1
от ЗАНН/, а от там и срещу какво имено да се защити, като също така пряко
влияе на възможността му да организира защитата си в пълен обем, и това е така
защото описаната обстановка и в АУАН и в НП, внася неяснота относно правно
релевантните факти и състава на извършеното адм. нарушение, които подлежат на
доказване в административно
наказателния процес, а от там и до порочност на обжалваното НП, тъй като същите
не могат да бъдат санирани от съда и в този смисъл НП се явява
незаконосъобразно.
Административния
процес е строго формален и свързан с прилагането на конкретни процесуални
форми. Нарушаването им, когато е довело до ограничаване на процесуалните права
винаги е съществено и е основание за отмяна на съответния акт, с който е
допуснато това нарушение. Разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН са
свързани с издаването на АУАН и НП, и тяхното нарушаване винаги води до
ограничаване на процесуалните права и по конкретно на правото на защита. С тези
две разпоредби е уредено императивно какви реквизити трябва да съдържат АУАН и
издаденото въз основа на него НП. Липсата на някой от тези реквизити или
непълнотата им, неяснотата или противоречието в тях, винаги води до
ограничаване на процесуални права. В този смисъл е и актуалната съдебна
практика по административно-наказателни дела. Допуснатите нередовности в акта,
и в НП /описани по горе/ са съществени такива, поради което и не биха могли да
бъдат преодолени по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН, съгласно която
разпоредба, НП се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина, защото извършеното процесуално нарушение е
съществено, тъй като е накърнило правото на защита на наказаното лице и това е
така, защото НП и АУАН са строго формални актове.
При така констатираните съществени процесуални нарушения неотстраними
в съдебната фаза и опорочаващи цялото НП, до степен абсолютната му формална
незаконосъобразност, съдът счита за безпредметно да излага доводи по съществото
на нарушението и спора и обсъжда правилното приложение на закона, като изследва
извършването на деянието, съставомерността му на административно нарушение и
неговото авторство.
Затова и съдът ОТМЕНИ обжалваното НП №НПВР
- 32/31.12.2018 год. на Началник РАЙОННА СЛУЖБА „ПОЖАРНА БЕЗОПАСТНОСТ И
ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” /РСПБЗН/ -
гр.Враца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО – съгласно чл.63 ал.1
от ЗАНН.
По гореизложените съображения съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: