№ 114
гр. Бургас, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно
наказателно дело № 20212120205273 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния
кодекс, във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи и е
образувано по жалба на Н. ИВ. К., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв. С. К.
– БАК, против Заповед за задържане на лице с рег. № 434зз-322/02.11.2021 г., издадена от Г.
В. Ив. на ***, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. С жалбата се претендира отмяна на
атакуваната заповед, като незаконосъобразна, с довод, че не е издадена в предвидената от
закона форма. Твърди се, че в заповедта не са посочени фактическите основания за
издаването й, поради което е било нарушено правото на информираност на жалбоподателя
да научи в какво точно е обвинен и защо е задържан. Изтъква се, че дори и към момента на
задържането на жалбоподателя да са били налице някакви данни, от които да може да се
направи основателно предположение, че е извършил престъпление, то било въпрос на
доказване.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.
С. К. – БАК, който поддържа жалбата. Посочва, че обжалваната заповед е немотивирана.
Позовава се на международни актове, като достига до извод, че в конкретния случай
правата на жалбоподателя са били нарушени, поради което и издадената заповед е
незаконосъобразна и като такава следва да се отмени. Претендира разноски в размер на 200
лева.
Ответникът по жалбата – Г. В. Ив. – полицейски орган във 02-ро Районно управление –
Бургас, оспорва жалбата изцяло. Акцентира върху това, че по време на предизборната
кампания лице се е явило във Второ районно управление – Бургас с твърдение в свои
1
показания, че жалбоподателят няколко дни преди това му е предлагал пари в замяна на това
да гласува за определена партия. Сочи, че на основание постъпилите данни за купуване на
гласове е образувано досъдебно производство, по което е извършено претърсване и
изземване в дома и в автомобила на жалбоподателя. Поддържа, че тъй като процесуално-
следствени действия са се случили в тъмната вече част на денонощието, а иззетите тефтери
съдържали голям обем страници със списъци с имена, адреси и парични суми, нямало как в
рамките на един-два часа да бъдат установени записите им, поради което се е наложило
задържането на К., за да може непосредствено на следващия работен ден чрез устни беседи с
него да бъдат установени посочени в списъците лица и дали тези имена са с цел купуване на
гласове или някаква търговска дейност.
Съдът, като взе предвид изложените доводи, съобрази събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, което е адресат на
административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл. 147, ал. 1 от
АПК, атакува индивидуален административен акт, съдържа необходимите форма и
реквизити, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
На 02.11.2021 г. в 17.00 ч. ответникът, в качеството му на полицейски орган, е издал
Заповед за задържане на лице с рег. № 434зз-322/02.11.2021 г., с която на 02.11.2021 г. в
17.00 ч. жалбоподателят е задържан за срок до 24 часа /до 14.00 ч. на 03.11.2021 г./ на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – като заподозрян в извършване на престъпление по
чл. 167, ал. 2 от НК, а именно поради налични данни, че в *** е предлагал имотна облага на
другиго с цел да го склони да упражни правото си на глас в полза на определен кандидат,
политическа сила или партия, във връзка с образувано БП № 534/2021 г. по описа на 02 РУ –
Бургас.
По делото са представени заверени копия от съдържимите в преписката декларация от
02.11.2021 г., протокол за личен обиск, талон за медицински преглед за установяване на
здравния статус на задържаното лице, разписка за върнати вещи. Представена е и Заповед
УРИ 251з-1287/27.03.2020 г., издадена от Директора на ОДМВР – Бургас, от която е видно,
че ответникът е назначен на длъжност разузнавач VI степен в Участък „Долно Езерово“ към
02-ро Районно управление – Бургас.
От приложената по делото докладна записка от 02.11.2021 г. и от обясненията на
ответника И., дадени по реда на чл. 144 от АПК, вр. чл. 176 от ГПК, се установява, че на
02.11.2021 г., съгласно план за СПО № 434р-23315/02.11.2021 г. за предотвратяване,
пресичане и разкриване на престъпления против политическите права на гражданите, около
17.00 часа служители на 02-ро РУ – Бургас са задържали криминално проявеното лице Н.
ИВ. К., живущ в ***, след като в условията на неотложност е извършено претърсване и
изземване в обитавана от лицето къща и лекия му автомобил, където са установени и иззети
2 броя тетрадки, съдържащи имена и суми, както и два броя мобилни телефони. По случая е
2
образувано БП № 534/2021 г. за престъпление по чл. 167, ал. 2 от НК.
Въз основа на данни в свидетелски показания, че жалбоподателят е предлагал имотна
облага на другиго с цел да го склони да упражни правото си на глас в полза на определена
политическа партия, същият е задържан за срок до 24 часа /освободен на 03.11.2021 г. в
14.00 часа, т. е. преди изтичане на ПАМ/, за да бъде обследвана евентуална релевантност на
съдържанието на иззетите тефтери към предмета на разследването и установени евентуални
лица от списъците.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от
АПК.
Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР в
границите на предоставената му съгласно чл. 72 от ЗМВР компетентност. Спазена е
предвидената от закона форма така, както предвижда нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР –
издадена е писмена заповед за задържане, връчена на адресата й. Заповедта съдържа
задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а
именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта,
както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна
регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по
чл. 63, ал. 3 и 4 и чл. 64 от ЗМВР и му е предоставено копие от заповедта срещу подпис.
Заповедта е мотивирана, като в нея са изложени фактическите и правни основания за
издаването й. Изпълнено е законовото изискване по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР за посочване в
заповедта по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР на основанието за прилагането на принудителната
административна мярка "задържане за срок до 24 часа". В заповедта е указано в
извършването на какво престъпление е заподозряно лицето /чл. 167, ал. 2 от НК/, като е
посочено, че има данни, че лицето е извършило престъпление, а именно в *** е предлагало
имотна облага на другиго с цел да го склони да упражни правото си на глас в полза на
определен кандидат, политическа сила или партия и в този смисъл, са налице мотиви,
според които задържаното лице може да организира защитата си.
На следващо място, заповедта е съобразена с приложимия материален закон и неговата
цел и съображенията за това са следните:
Съгласно нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да
задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Предпоставка за
прилагането на задържането като принудителна административна мярка, е наличието на
достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че
задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като
превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо
него да не може да бъде проведено предварително разследване. Поради това, възможността
на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за
3
срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на
вече доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е
съпричастен към него, да са установени преди извършване на задържането. Задържането,
като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при
условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази принудителна
административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани
доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило
престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава
право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи
мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко
е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът дали
задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него
виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на
наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието
на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не
са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с
оглед тяхното изясняване. В този смисъл следва да се има в предвид и решение от
24.06.2014 г. на ЕСПЧ по жалби № 50027/08 и № 50781/096 – П. и П. срещу България, в
което е прието, че: „За да е налице обосновано подозрение следва да има факти и
информация, които биха убедили един обективен наблюдател, че въпросното лице може да е
извършило престъплението. Освен това подозрението трябва да се отнася до конкретно
престъпление”. По мнение на съда – тези обстоятелства в случая са налице. От
представената по делото докладна записка е видно, че към 17.00 ч. на 02.11.2021 г. с оглед
иззетите 2 бр. тетрадки/тефтери със списъци с имена и парични суми е имало данни, че
жалбоподателят е съпричастен към извършване на конкретно престъпление по смисъла на
чл. 167, ал. 2 от НК – купуване на гласове, за което е образувано БП № 534/2021 г. по описа
на 02 РУ – Бургас. Следователно към момента на издаване на оспорваната заповед са били
налице достатъчно данни за извършено престъпление от страна на жалбоподателя, което е
основание за прилагането на ПАМ по смисъла на чл. 72 от ЗМВР, като не е необходимо тези
данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършването на престъпление.
Поради това съдът не споделя изложените в жалбата съображения на процесуалния
представител на жалбоподателя относно липсата на основания за задържане и липсата на
съпричастност относно соченото престъпление.
Изискването за излагане на фактическите основания на заповедта в случая е изпълнено,
като е посочено във връзка с кое конкретно неправомерно деяние е формирано
предположението за евентуална съпричастност на лицето. В случая не е необходимо
подробно и изчерпателно описание на всички данни относно деянието, съдържащи се в
доказателствата по преписката. Достатъчно е засегнатото лице да е разбрало на какво
основание е задържано и в какво се изразява престъпното деяние, което полицейският орган
4
счита, че е извършено, т. е. да е разбрало по повод на какво е формирано подозрението
срещу него. В конкретния случай са налице посочените предпоставки, поради което следва
да се приеме, че оспорената заповед е в съответствие с практиката на Европейския съд за
защита на правата на човека по приложение на чл. 5, т. 2 от КЗПЧОС и възраженията в тази
насока са неоснователни. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция,
постановена по аналогични казуси.
Прилагането на принудителната административна мярка е съобразено и с целта на
закона – да се даде възможност на органите на МВР и прокуратурата да разкрият евентуално
извършеното престъпление. Налагането на принудителната административна мярка
"задържане за срок до 24 часа" в случая е оправдано, с оглед наличните данни за възможност
лицето да е извършило престъпление, доколкото в жилището и лекия му автомобил са
намерени вещи, които потенциално може да имат връзка с предмета на образуваното
досъдебно производство.
Настоящият състав намира, че в случая не е налице и нарушаване на принципа за
съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно
разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат
да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ
по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на
налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на
принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е оправдано, тъй
като в случая са налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на
обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност,
надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Изведените от практиката на
Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл. 5, § 1, б. с) от
КЗПЧОС, съотнесени към настоящия случай, водят до извод, че за задържането на
жалбоподателя са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на
обществения интерес /политическите права на гражданите/, който е предпочетен над
правото на зачитане на личната му свобода.
С оглед горното настоящият състав намира, че в конкретния случай издадената заповед
за задържане е законносъобразна, поради което и подадената срещу нея жалба следва да се
остави без уважение.
С оглед изхода на правния спор, искането за присъждане на разноски на жалбоподателя
е неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. ИВ. К., с ЕГН **********, против Заповед за задържане на
лице с рег. № 434зз-322/02.11.2021 г., издадена от Г. В. Ив. – полицейски орган във 02 РУ –
Бургас, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14-дневен срок от днес.
РЕШЕНИЕТО е изготвено и обявено на процесуалния представител на жалбоподателя
в съдебно заседание, проведено на 15.02.2021 г.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6