О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
гр.Русе, 03.11.2022 г.
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито заседание на втори ноември през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
Членове: РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА
ДИАНА КАЛОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Йосифов ч.к.а.н.д. № 358 по описа на съда за 2022 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК
вр.чл.63г от ЗАНН.
Образувано е по частна жалба на О.К., гражданин на
Руската федерация, с постоянен адрес *** и Д.А.Д., с постоянен адрес ***, чрез
процесуалния им представител адв.М.М. ***, против определение № 625/08.08.2022
г., постановено по АНД № 1208/2022 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е
оставена без разглеждане, като недопустима, жалбата на Д.А.Д., като пълномощник
на О.К., чрез адв.М.М. ***, против наказателно постановление (НП) №
22-1085-001288/17.06.2022 г., а производството по делото е прекратено. С
наказателното постановление, за нарушение по чл.25, ал.2 от ЗДвП и на основание
чл.179, ал.2 вр.ал.1, т.5, пр.4 от същия закон, на О.К. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.
В частната жалба се
развиват доводи за неправилност на определението. Частните жалбоподатели поддържат,
че районният съд неправилно приел, че Д.Д., като пълномощник на О.К., не е
разполагал с представителна власт да преупълномощи адвокат, който да я
представлява и защитава в производството по съдебно обжалване на издаденото НП.
Навеждат доводи, според които упълномощаването на адвокат не представлява
процесуално действие, за което законът изисква изрично пълномощно, поради което
не е било нужно в пълномощното, дадено на Д.Д., да бъде изрично вписвано, че
същият има право да преупълномощава адвокат. Сочат, че пълномощното, съгласно предвиденото
в него, следва да се тълкува разширително и в полза правата на упълномощения,
от което следва извод, че в полза на пълномощника, в лицето на Д., била
учредена представителна власт, включваща както представителство пред съд, така и
право за преупълномощаване на трети лица, каквото лице се явява и преупълномощеният
адвокат, депозирал жалбата срещу издаденото НП. Иска се отмяната на обжалваното
определение и връщане на делото на Районен съд – Русе за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.
Ответникът по
частната жалба – началникът на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Русе, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмено възражение с вх. №
21845/08.09.2022 г. по описа на Районен съд – Русе, в което изразява становище
за нейната неоснователност. Счита обжалваното определение правилно и моли то да
бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният
съд намира, че възражението е подадено след изтичане както на законоустановения
тридневен, но така и на погрешно указания от районния съд седемдневен срок. Тук
следва изрично да се отбележи, че приложение намира не седемдневният срок за
възражение по чл.342, ал.2 от НПК, а тридневният такъв, регламентиран в чл.232
от АПК, която в случая намира приложение по силата на препращането в чл.63г от ЗАНН. Подаването на редовна частна жалба поражда деволутивно действие и пренася
делото пред горната инстанция – пред административния съд, който разглежда
касационните и частните дела по реда на АПК. Следователно, при администрирането
на частната жалба, районният съд е бил длъжен да укаже на ответника по нея, че
следва да депозира възражението си именно в приложимия тридневен срок. Както
беше отбелязано, в нарушение на чл.232 от АПК, районният съд е определил на
ответника по частната жалба 7-дневен срок. По силата обаче на чл.62, ал.3 от ГПК, която норма намира приложение и за производствата по частните жалби по АПК
по силата на препращащата разпоредба на чл.144 от същия кодекс, когато съдът
определи по-дълъг от установения в закон срок, извършеното действие след
законния, но преди изтичане на определения от съда срок, не се смята за
просрочено. В случая препис от частната жалба е връчена на ответника по нея на
31.08.2022 г., поради което срокът за възражение е изтекъл на 07.09.2022 г.
(сряда), а възражението е депозирано след изтичането му – на 08.09.2022 г., с
вх.№ 21845 от същата дата, на която дата отговорът е изведен и в деловодството
на ответника – с рег. № 336р-25899/08.09.2022 г.
Съдът, като взе предвид доводите в
частната жалба и събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Частната жалба на О.К. е подадена от
процесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес и в предвидения
за това преклузивен срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя
се явява основателна.
За да остави жалбата й без
разглеждане и да прекрати производството по образуваното по нея административнонаказателно
дело районният съд приел, че в представеното по делото нотариално заверено
пълномощно с рег.№ 3845/12.05.2022 г. на Елвира Николова, помощник – нотариус
по заместване при Иглика Кирилова, с рег.№ 618 на Нотариалната камара, с район
на действие РС – Русе, не било изрично посочено правото на пълномощника Д.Д. да
преупълномощава адвокат, който да обжалва издаденото срещу упълномощителката наказателно
постановление. Приел е, че поради това в полза на Д. не била надлежно учредена
представителна власт да обжалва НП, респ. да преупълномощава адвокат за тази
цел, а процесуалните действия от преупълномощения адвокат - М.М. ***, по
нейното подаване се явяват извършени без представителна власт и следователно
недопустими. Определението е неправилно.
Следва да бъде споделено разбирането
на районния съд, според което с представеното нотариално заверено пълномощно с
рег.№ 3845/12.05.2022 г. в полза на пълномощника Д.Д. не е била надлежно
учредена представителна власт във връзка с обжалването на НП пред съда.
На първо място, липсват
доказателства Д. да е лице измежду посочените в чл.91, ал.1 и ал.2 от НПК
вр.чл.84 от ЗАНН, за да се приеме, че той има процесуалното качество на
защитник на наказаното лице. Освен това, макар и с нотариална заверка на
подписа на упълномощителката, в пълномощното от 12.05.2022 г. не са спазени
изискванията по чл.93, ал.2 от НПК то да е подписано както от наказаното лице, но така и
от упълномощения (от защитника). Горното демонстрира, че Д. няма качеството на
защитник на О.К., в административнонаказателното производство като същият е
само неин извънпроцесуален пълномощник. При определяне на обема на
представителната му власт, К. посочила в пълномощното следното: „Да ме представлява пред органите на съдебната власт (съд, прокуратура,
съдебно-изпълнителни служби, служби по вписвания и други), като се снабдява от
мое име с издаваните от съдебните органи документи – преписи от документи,
свидетелства за съдимост, удостоверения и други“. Предвид изразената в
пълномощното воля на упълномощителката, чрез която се дефинира и обема на
представителната власт на нейния пълномощник (арг. от чл.39, ал.1 от ЗЗД),
следва да се приеме, че тя е ограничена до извършване на действия по снабдяване
с документи. Макар и примерно посочени, общото между тези документи е, че
предполагат подаване на заявления, по които не се инициира образуването на
съдебно производство срещу конкретен акт, както е при обжалването на издадено
НП, а служителите от съответните служби на съдилищата, след разпореждане от
съдия, само издават преписи от документи или удостоверения по вече висящи или
приключени дела или свидетелства за съдимост (арг. от чл.78, ал.3 от ПАС и от
чл.35, ал.3 от Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на
дейността на бюрата за съдимост). Следва да се отбележи също, че за разлика от
чл.34, ал.2 и ал.3 от ГПК, НПК не съдържа уредба на т.нар. „изрично
пълномощно“. Независимо от това обаче, за разлика от гражданските дела, при
които общото пълномощно дава право на пълномощника да преупълномощава – чл.34,
ал.1 от ГПК, разпоредбата на чл.93, ал.3 от НПК, приложима по силата на
препращането в чл.84 от ЗАНН, изисква за тази цел изричното съгласие на
наказаното лице. Тъй като преупълномощаването е винаги конкретно, т.е.
преупълномощава се винаги точно определено лице, то необходимо е и конкретното
съгласие на наказания. Поради това и съгласието не може да бъде абстрактно и
предварително дадено чрез включване в самото пълномощно на клауза за
преупълномощаване, без да е посочено кое е конкретното лице, което ще бъде
преупълномощено. Освен това и от особена важност в настоящия случай е
обстоятелството, че по въззивното дело (на л.40) е приложена нотариално
заверена декларация с рег.№ 5264/24.06.2022 г., подписана от Огла К., за
оттегляне на завереното от същия помощник – нотариус пълномощно с рег.№
3845/12.05.2022 г. Пълномощното, дадено на Д., е било оттеглено и оттеглянето е
било вписано в регистъра на същия нотариус (вж. чл.41, ал.2 от ЗЗД) на 24.06.2022
г., т.е. на дата, предшестваща датата, на която Д. е преупълномощил адв.М.М. -
14.07.2022 г. (пълномощно на л.7 от въззивното дело). С оттегляне на даденото
пълномощно представителната власт на пълномощника се прекратява – чл.41, ал.1
от ЗЗД. Така, щом Д. сам не е притежавал представителна власт да представлява
наказаното лице в административнонаказателното производство по обжалване на НП пред
съда, то той не е могъл надлежно да учреди представителна власт в същия обем и
в полза на адв.М., както правилно е посочил и районният съд.
Не се споделят обаче изводите на
контролираната инстанция, според които извършените без представителна власт процесуални
действия по подаване на въззивната жалба нямат правна стойност, а самата жалба
е недопустима. Районният съд не е съобразил, че извършените процесуални
действия без представителна власт могат да бъдат писмено потвърдени от наказаното
лице като по този начин допуснатата тяхна нередовност ще бъде санирана. Възможността
за потвърждаване на извършените без представителна власт действия съставлява
общ принцип при упълномощаването, независимо дали то е за извършване на
материалноправни или на процесуални действия – арг. от чл.42, ал.2 от ЗЗД. Макар
това да не е изрично предвидено в ЗАНН и НПК, касационната инстанция намира, че
тази възможност е приложима и в административнонаказателните производства,
доколкото чрез нея се обезпечава възможността на наказаното лице да участва в
производството и да реализира своята защита срещу санкционния акт. Поради това
въззивната жалба може да бъде оставена без разглеждане, само ако процесуалните
действия по нейното подаване не бъдат изрично писмено потвърдени от наказаното
лице в определен от съда разумен (напр. седемдневен) срок.
След връщането на делото районният
съд следва да укаже на жалбоподателката К. да отстрани допуснатите по жалбата
нередовности като в седемдневен срок потвърди писмено извършените от нейно име
процесуални действия без представителна власт – подаването на жалба срещу НП №
22-1085-001288/17.06.2022 г. Едва в случай, че в така определения срок тези
процесуални действия не бъдат потвърдени от жалбоподателката, районният съд ще
разполага с възможността да остави жалбата без разглеждане.
Частната жалба на Д.Д. обаче е
недопустима, като подадена от лице, което не е страна по делото и не притежава
процесуална легитимация, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. В
административнонаказателното производство пълномощникът на нарушителя е само
негов процесуален представител – арг. от чл.61, ал.2 от ЗАНН, поради това и
законът – чл.61, ал.1 от ЗАНН, не изисква той да бъде призоваван като страна по
делото, отделно от нарушителя, за откритото съдебно заседание. За разлика от
това защитникът на подсъдимия в наказателното производство е самостоятелна
страна – чл.253, т.2 от НПК. Следователно, щом не е самостоятелна страна в административнонаказателното
производство, пълномощникът на нарушителя няма свое собствено право на жалба,
отделно от това на самия нарушител. Освен това с оттегляне на пълномощията от Д.
същият занапред не притежава каквато и да било представителна власт, която да
обоснова правото му да извършва процесуални действия и от чуждо име, от името
на наказаното лице – О.К., която е депозирала частната жалба от свое име, чрез
адв.М.М., легимиращ се с пълномощно от 22.08.2022 г.
Така мотивиран и на основание 221, ал.2, пр.второ и чл.222, ал.2, т.1 вр. чл.236
от АПК и чл.213а, ал.6, т.2 вр.чл.215, т.1 вр. чл.231 от АПК вр. чл.63г от ЗАНН,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ по частна жалба на О.К., ЕГН **********, гражданин на Руската федерация,
определение № 625/08.08.2022 г., постановено по АНД № 1208/2022 г. по описа на
Районен съд – Русе, с което е оставена без разглеждане, като недопустима, подадената
от нейно име жалба против наказателно постановление № 22-1085-001288/17.06.2022
г., а производството по делото е прекратено.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Русе за продължаване на съдопроизводствените
действия като на жалбоподателката О.К. следва да бъде предоставена възможност в
седемдневен срок писмено да потвърди извършените от нейно име процесуални
действия без представителна власт по обжалване на наказателно постановление №
22-1085-001288/17.06.2022 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Д.А.Д., с ЕГН **********,
против определение № 625/08.08.2022 г., постановено по АНД № 1208/2022 г. по
описа на Районен съд – Русе.
Определението, в частта, с която частната жалба на Д.А.Д. е оставена без
разглеждане, подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен
съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните. В останалата част
определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: