№ 580
гр. София, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ в публично заседание
на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря Стефани М. Матoва
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110207796 по описа за 2021 година
производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 19-4332-008746/17.05.2019г., издадено от ВПД началник сектор към отдел
„ПП” на СДВР,
на ЕД. ИЛ. ИЛ., с ЕГН **********,
за това, че на 06.04.2019г., около 03.20 часа, в гр. София, на площад Независимост, с
посока от бул.Цар Освободител към бул.Княгиня Мария Луиза, управлява лек автомобил „Ф
Г” с рег.№ -----------, собственост на к с и, и като участник в ПТП от направена справка с
ОДЧ се установява, че водачът не представя задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” валидна за 2019 г., с което нарушил чл.638, ал.3 от КЗ, поради което на
основание чл.638, ал.3 от КЗ, му е наложена глоба в размер на 400 (четиристотин) лева.
Постановлението е обжалвано в срок от ЕД. ИЛ. ИЛ., който в подадената жалба моли
същото да бъде отменено като незаконосъобразно. В жалбата се изтъква, че жалбоподателят
бил представил застрахователна полица за л.а. с рег.№ -----------, което налагало отмяна на
НП. Съдът даде ход на делото в отсъствие на жалбоподателя по аргумент от чл.61, ал.2 от
ЗАНН, след като, въпреки положените усилия, жалбоподателят не бе намерен на известния
му адрес по адресна регистрация и при положение, че същият не е посочил адрес за
призоваване в жалбата си.
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1
1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването им по ЗАНН. Аргументите на съда са следните:
На първо място, в нарушение на чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН,
актосъставителят и АНО са предложили текстово описание на нарушението в АУАН и НП,
което не кореспондира с дадената в НП правна квалификация по чл.638 ал.3 от КЗ («Лице,
което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв“).
Съставомерното изпълнително деяние по посочената разпоредба се изразява в управление
на МПС от водач, който не е собственик на същото и без действащ към момента на
управлението договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. В текстовата част на АУАН и НП обаче като нарушение се вменява това,
че „водачът не представя задължителна застраховка „Гражданска отговорност” валидна за
2019 г.“. Непредставянето на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за
управлявания автомобил не е равнозначно на липсата на сключена подобна застраховка.
Това е така, доколкото непредставянето от водача на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” за управлявания от него автомобил е въздигнато в самостоятелно
административно нарушение по чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП („Водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи:…3. документ за сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за моторното превозно средство, което
управлява“). Съответно, непредставянето на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ към момента на полицейска проверка влече със себе си различна
административно-наказателна отговорност – по чл.183, ал.1, т.2 от ЗДвП, а не по чл.683, ал.3
от КЗ. Иначе казано, както актосъставителят, така и АНО са допуснали вътрешно
противоречие между текстовото описание на нарушението и неговата правна квалификация,
поради което не става ясно дали на жалбоподателя се вменява, че не носи със себе си
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ или няма валидно сключена
такава. Последното безспорно рефлектира негативно върху правото на защита.
На следващо място, налице е допълнително противоречие между АУАН и НП
относно правната квалификация на твърдяното нарушение, което самостоятелно накърнява
правото на защита. В АУАН е посочена съвсем различна правна квалификация по чл.483,
ал.1 от КЗ, която разпоредба задължава лицата да сключват застраховка „Гражданска
отговорност“ за автомобилите, които управляват. Задължението за сключване на застраховка
„Гражданско отговорност“ по чл.483, ал.1 т.1 от КЗ и забраната за управление на МПС от
водач, който не е собственик на същото и без сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ са съвсем различни нормативни предписания и противоречивото им посочване
не дава възможност да се разбере действителната правна квалификация на вмененото
нарушение.
3. Относно приложението на материалния закон.
Горепосочените процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП самостоятелно
и в съвкупност са достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП, поради драстично
опорочаване на правото на защита.
Независимо от това, въззивната инстанция следва да добави по същество, че на
съдебното следствие бяха приети и приобщени писмено становище от --- АД с вх.№
20399/29.06.2021 г., ведно със заверено копие на застрахователна полица № BG/22/******,
видно от които, посочената застрахователна полица визира задължителна застраховка
2
„Гражданска отговорност“ и е била сключена на 25.05.2018г. от собственика к с и по
отношение на лек автомобил „Ф Г” с рег.№ -----------. Срокът на валидност на застраховката
е от 25.05.2018г. в 16.30 часа до 25.05.2019г. в 23.59 часа. Застрахователната полица е била
платена еднократно и не е била прекратявана в срока й на валидност. В този смисъл,
съобразно тези неоспорени факти, към посочената в атакуваното НП дата 06.04.2019г. за лек
автомобил „Ф Г” с рег.№ ----------- е имало действаща и валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № BG/22/****** към --- АД. Следва
да се има предвид, че Гаранционният фонд е регистриран като администратор на данни,
които се предоставят от самите застрахователи и непълнотата в тези данни не може да се
приравни в липса на застраховка „Гражданска отговорност“ в случаите на валидно сключен
подобен договор, но неподаден като данни в Гаранционен фонд. В АУАН и НП като
източник на информация за липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по
отношение на горепосочения автомобил се сочи твърде неясна „справка ОДЧ“. В
действителност, от приобщените на съдебното следствие писмени доказателства не се
установиха данни за визираното в НП нарушение на чл.683, ал.3 от КЗ, което е
самостоятелно основание за отмяна на НП.
В рамките на съдебното производство страните не са претендирали разноски по
чл.63, ал.3 от ЗАНН.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 19-4332-008746/17.05.2019г., издадено от ВПД началник сектор към
отдел „ПП” на СДВР, на ЕД. ИЛ. ИЛ..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3