№ 92
гр. София , 10.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание
на девети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20201000503393 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 4610 от 29.07.2020 год., постановено по гр.д.№ 9740/2018 год. по описа на
Софийски градски съд, ГО, 7 състав е отхвърлен предявен от П. Д. Я. против ЗК „Лев Инс“
АД иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 80 000 лева,
представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта
на неговия брат Я. Д. Я., починал при пътно-транспортно произшествие, станало на
14.03.2014 год., ведно със законната лихва от 14.03.2014 год. до окончателното изплащане.
Решението е обжалвано от ищеца П. Д. Я., чрез процесуален представител, като се правят
оплаквания досежно неправилните изводи на съда за липса на особено силна емоционална
връзка между него и починалия брат. Твърди се, че разпитания по делото свидетел
установил именно такава връзка и вследствие на загубата му, ищеца търпял болки и
страдания. Моли за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и за уважаване на иска.
Претендират се разноските по делото.
Въззиваемият ЗК „Лев Инс” АД депозират отговор с който оспорват наведените по жалбата
доводи и молят за потвърждаване на решението, като претендират и юрисконсултско
възнаграждение.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно и допустимо.
1
Предявен е иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ с оглед момента на настъпване
на деликта, за репариране на вреди пряко от застрахователя, причинени при пътно-
транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по риска
„гражданска отговорност“.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г., постановено по т.д. №1 по описа на
ОСНГТК на ВКС кръга от лица, които имат право да претендират обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на близък включва лицата, посочени в
постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление №5 от 24.11.1969 г. на Пленума на
Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания,които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. По настоящето
дело не е спорно, че ищеца е брат на починалия Я. Д. Я..
От показанията на разпитания по делегация пред първоинстанционният съд свидетел Р. А.
се установява, че познава двамата братя от 1996 година. Дава показания, че Я. живял със
семейството си в дома на съпругата си в гр. ***, а П. живве на ул. „***” в гр.***, като преди
това живял с майка си на ул. „***” отново в гр. ***. Сочи, че преди да се оженят, двамата
братя живели заедно в дома на майка им. Я. се оженил през 2000 година и имал един син, а
П. - през 2007 година и има една дъщеря. Свидетелят заявява още, че тримата се виждали
почти всеки ден, като срещите им траяли повече от час.
Както е посочено в споменатото Тълкувателно решение на ВКС, наличието на особено
близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на
фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато
от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира
обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни
(като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото
съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална
подкрепа и доверие. В настоящия случай не се установи такава силна и емоционална връзка
между ищеца и неговия брат. Единствения свидетел по делото установява само нормалните
житейски отношения между двамата братя. Не се установи конкретика в посочените факти,
като например в какво точно се е изразявала привързаността между тях. Обстоятелството, че
се виждали и общували продължително време заедно и че живеели в един град, но на
различни адреси не са в състояние да компенсират категорични доказателства, от които да
бъде преценена силната емоционална връзка между тях. Нейното отсъствие в случая
изключва проявлението на неимуществени вреди в патримониума на ищеца, подлежащи на
обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Поради съвпадане в изводите на двете инстанции решението на първоинстанционният съд
2
следва да се потвърди.
При този изход на делото пред въззивния съд, въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемия юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100 лева,
съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз основа на чл.37,
ал.1 от Закона за правната помощ.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4610 от 29.07.2020 год., постановено по гр.д.№ 9740/2018
год. по описа на Софийски градски съд, ГО, 7 състав.
ОСЪЖДА П. Д. Я. да заплати на ЗК „Лев Инс” АД юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивния съд в размер на 100 лева.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от страните, считано от 09.02.2021 год. пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3