№ 1275
гр. В. , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ в публично заседание на единадесети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Г.ева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Ивелина Д. Чавдарова
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
като разгледа докладваното от Деспина Г. Г.ева Въззивно гражданско дело №
20213100500318 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивната жалба вх.№ 291279/ 22.11.2020г на
„СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ПО ПНЕВМО – ФТИЗИАТРИЧНИ
ЗАБОЛЯВАНИЯ– В.“ЕАД срещу решението на ВРС-ХIVс-в № 261564/07.12.2020 по гр.д.
№ 1571/2020г в частта му, с която е присъдено обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в полза на Г. Д. АНГ. за разликата над 15 000лв до 36000лв.
Счита същото за неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част и затова моли
за неговата отмяна, вместо което да бъде постановено друго за намляването на дължимото
обезщетение по размер от 36 000лв на 15000лв.
Претендира присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 266450/ 27.01.2021г от
Г. Д. АНГ., в който оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана.
Претендира присъждане на сторените разноски за въззивното производство, вкл. и
заплатеното адв.възнаграждение.
В исковата си молба Г. Д. АНГ. излага, че по силата на ТД № РД-12-ТД-
1
40/14.11.2017г, сключен на осн.чл.67 ал.1 т.1 КТ за неопределено време след срока на
изпитване /който е бил 3м/, с ответната страна като работодател, ищцата е заемала
длъжността „медицинска сестра" код НКПД 2221-5001, считано от 1.12.2017г с място на
работа Пневмо-фтизиатрично отделение, с основно месечно възнаграждение в размер на
600лв, допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит-41%.
Посоченото в трудовия договор „Пневмо-фтизиатрично отделение“, където работела
ищцата, се намирало в гр.В. м-ст****, стационарно отделение на Диспансера, находящо се
на спирка „Амонал".
На 31.07.2018г ищцата била на работното си място от 8ч. Задълженията й включвали
сл.дейности: да мине на визитация с лекуващия лекар, после изпълнява същата, раздава
лекарствата на болните, като трябва да стои при тях докато ги изпият. На въпросната дата с
нея дежурили и две санитарки - А.Д.Д. и Ю.К.П. Към 15ч, когато ищцата тръгвала на
обиколка, за да разбере някой от болните има ли нужда от нещо, разбрала, че двете
санитарки са си отишли, без да й се обадят и без разрешение от нейна страна. Това
наложило ищцата да отиде до приземния етаж и да заключи задната външна врата - нещо,
което правела, когато санитарките приключели смяната си, защото ако вратата останела
отключена имало опасност да влезе някой бездомник или животно, тъй като в кухнята имало
храна.
В 15,15ч, когато ищцата слизала по стълбите от първия към приземния етаж се
подхлъзнала на мокрия под и паднала в коридора пред кухнята. Тогава започнала да вика за
помощ, тъй като била сама на този етаж и не можела да стане. Нямала представа колко
време викала за помощ, защото от силни болки за момент била колабирала. Като се
свестила, цялата била мокра от мръсна вода, включително и главата й. На виковете й за
помощ се отзовал един болен на име Д.. Той повикал на помощ още 4-5 човека, с които да
изнесат ищцата на ръце до дивана на първия етаж. В болницата нямало друг медицински
персонал в този момент, освен ищцата и затова се наложило болните да я обгрижват.
Ищцата непрекъснато викала от болки. Една болна на име С. непрекъснато придържала
левия й крак, сгънат във въздуха, защото много я болял и не можела да го движи. Две от
болните С. и Т. й обули сухи чорапи, избърсали ръцете и краката с мокри кърпи от
мръсотията, дали й да пие вода и й напръскали лицето.
Ищцата първо се обадила на д-р П. - лекуващ лекар в стационарното отделение, за да
съобщи за злополуката, и той й наредил да се обади на старшата сестра Т.Д., която да дойде
да я смени.
След това се обадила на своя приятел Г. П. Б., с когото съжителствала да дойде да й
помогне. По негов съвет се обадила на тел.112 за да повика „Спешна помощ“.
Уведомила и В.Г., която била секретар на управителя доц.Г..
2
Приятелят на ищцата Г. пристигнал първи и след като видял в какво състояние е,
изчакал да пристигне екипът на „Спешна помощ“, качили ищцата на носилка и я откарали в
Център за спешна медицинска помощ- В., като видно от Фиш за спешна медицинска помощ,
линейката тръгнала на 31.07.2018г в 16,15ч и била на адрес в 16,25ч.
Ищцата била откарана в болница в 17,15ч с анамнеза - болки в лява тазова става,
работна диагноза: фрактура /счупване/ на шийката на лява тазобедрена става.
След направените изследвания и снимка й била поставена диагноза „S72.00 счупване
на бедрената шийка, закрито“. Наложило се да й бъдат извършени оперативни процедури с
алопластика на тазобедрена става, за което постъпила в „Отделение по ортопедия и
травматология" на 31.07.2018г и била изписана на 7.08.2018г, като на 1.08.2018г била
проведена операция № 968 - оперативна процедура - тотално смяна на тазобедрена става;
оперативна диагноза: счупване на бедрената шийка, закрито.
Дадена й била препоръка за последващо лечение в болнична среда- физиотерапия и
рехабилитация.
От дата на злополуката 31.07.2018г до 15.08.2019г ищцата е в болничен поради
временна неработоспособност. След 15.08.2019г не се била възстановила, но нямала право
на болничен.
Твърди се, че от описаната злополука ищцата търпяла болки и страдания, както и
ограничаване на физическата активност и всички неудобства, които произлизали от това -
била принудена да си стои у дома, не можела да си купи дори храна сама, поставена била в
зависимост от други хора.
След трудовата злополука и операцията ищцата 3 месеца била на легло и не можела
да става, като през цялото време разчитала на грижите на свои близки.
След третия месец започнала да става от леглото и да се придвижва с патерици, които
след няколко месеца заменила с бастун.
Към днешна дата все още не можела да изкачва стълби без помощта на бастун.
Тъй като възстановяването й било пряко свързано с провеждането на рехабилитация
в „Естрея"ООД, единствената сметка, която запазила била една за 7 дни в размер на
283,50лв.
Тъй като рехабилитацията била доста скъпа, за да бъде провеждана в домашни
условия, на ищцата й се наложило да закупи апарат за лимфен масаж и апарат за дълбока
осцилация.
Твърди още, че била алергична към обезболяващи и затова й било изключително
3
трудно да се справи с придружаващата лечението болка, което налага същата да закупи
„лимфопреса за цялото тяло" от „Еврос груп" ООД, с който апарат за лимфен масаж се влияе
върху оток, който се получава между коляното и оперираната тазобедрена става и се прави
през ден. Ищцата закупила персоналния апарат за дълбока осцилация, с който било
необходимо да се правят процедури по два пъти на ден, с цел премахване болката,.
В края на 2019г ицщата продължила да изпитва силни болки при движение в дясната
поясна област и на 7.01.2020г посетила „Ачибадем сити клиник МЦ В."ЕООД, за да й бъде
направена 64-детекторна компютърна томография и в заключение било установено
спондилоартроза; дискова херния L4/5, сакрализация на L5.
На 13.01.2020г й били направени изследвания и в „АМЦСМП ТМЦ“ЕООД, от които
е видно, че при ЕМГ на долни крайници била установена хр.проксимална преднокоренчева
увреда на ЛЗ-4, Л4-5 и Л5-ЕС1 двустранно, не се отвеждали ф-вълни от ЛЗ-4 и Л4-5-
двустранно, А-вълни от Л5-ЕС1, вдясно-радикулопатия; установява се периферно-стволова
увреда на Н.Фибулалис/син.-демиелинизиращ тип. Това наложило ищцата да бъде
провеждана терапия с лазерна акупунктура в Център по Източна медицина към Медицински
университет, като същата била на обща стойност 450лв - по 50лв. на процедура, за периода
13.01.2020-27.01.2020г.
На 27.01.2020г ищцата постъпила в Неврологично отделение при „Многопрофилна
болница за активно лечение В."ООД и след направени изследвания й била поставена
диагноза „увреждане на междупрешленните дискове в поясния отдел Л4-Л5, левостранен
лумбосакрален радикулит“. След проведено лечение ищцата била изписана на 31.01.2020г.
От издадената епикриза било видно, че констатираните увреждания били в пряка връзка с
трудовата злополука.
Поради изложеното ищцата счита, че на осн.чл.200 КТ за работодателя било
възникнало задължението за възстановяване на вредите, породени от настъпването на
професионалния риск - трудова злополука.
Фактът на настъпилата трудовата злополука бил израз на неизпълнение на
задълженията на работодателя по чл.275 ал.1 КТ да осигури здравословни и безопасни
условия на труд, така че всяка опасност за живота и здравето на работника или служителя да
бъде предотвратена. Именно затова в негова тежест се поражда задължение за обезвреда на
настъпилите вреди, независимо от вината му. Отговорността на работодателя по чл.200 КТ е
отговорност за причинените на работника вреди и намира основанието си в основния
принцип на правото - "никой да не вреди другиму" и ако вреди - да обезщети всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Тези неимуществени вреди не подлежали на обезщетение от общественото
осигуряване и тяхното възмездяване се дължало изцяло от работодателя в рамките на
имуществената му отговорност при увреждане на здравето на работника по чл.200 от КТ.
4
Съгласно общото правило на чл.52 ЗЗД моралните вреди се определяли от съда по
справедливост, като се вземат предвид характерът и степента на преживените болки и
страдания. Ищцата имала негативни физически и психически изживявания, които следвало
да бъдат обезщетени от ответника по делото. Травмата се е отразила и върху й външния вид,
тъй като придвижването й било сериозно затруднено.
Освен това, увреждането на здравето, което получила в резултат на трудовата
злополука било свързано със значителни физически и психически страдания и болки, които
търпяла и продължава да търпи ежедневно, особено при студено време, имала понижено
самочувствие и увереност в собствените си сили и към настоящия момент все още била
временно нетрудоспособна със 76% увреждания
Затова счита, че същите съставлявали неимуществени вреди в размер на 50 000лв.
С молбата е предявен и иск за обезщетение за имуществени вреди 9213,50лв.
Поради изложеното моли за присъждане на претендираните суми за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000лв и за имуществени вреди общо в
размер на 9213,50лв, претърпени в резултат на трудова злополука на 31.07.2018г при и по
повод изпълнение на задълженията й по трудово правоотношение по силата на трудов
договор от 14.11.2017г, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
увреждането 31.07.2018г до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендира и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответната страна е представила писмен отговор със
становище, че не оспорва исковете по основание.Не оспорва факта на настъпила
твърдението, че на 31.07.2018 г. ищцата Г.А., която е негов служител е претърпяла трудова
злополука на работното си място по време на изпълнение на служебните си задължения.
Оспорва претенциите по размер, като счита същите за прекомерно завишени.
Сочи, че закупените от ищцата три уреда за рехабилитация можели да се ползват от
нея в установените центрове за рехабилитация в т.ч. и в хотел „Естрея“ООД по сключен
договор с УМБАЛ„Св.Марина“ ЕАД.
Навежда твърдения за съпричиняване от страна на ищцата за настъпилата злополука
и в тази връзка моли при определяне на обезщетението, съдът да съобрази това
обстоятелство.
Така предявените в условията на активно субективно кумулативно
съединяване искове са с правно основание чл.200 ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД.
5
СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани
с въззивната жалба и възраженията на страните, и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна:
Между страните няма спор по отношение на фактите, че са били в трудови
правоотношения по силата на трудов договор за неопределено време от 14.11.2017г за
заеманата от ищцата длъжност „медицинска сестра“ с място на работа – „Пневмо-
фтизиатрично отделение“.
След справка в НОИ ищцата установила, че злополуката не била обявена от
ответника за трудова. На 18.04.2019г е подала декларация за трудова злополука с вх.№ 5101-
03-68/18.04.2019г по описа на ТП на НОИ- гр.В..
С Протокол № 5101-03-68#10/27.06.2019г на ТП на НОИ-В. Комисията по чл.58
ал.1 КСО е приела, че злополуката на 31.07.2018г е трудова. Констатирано било допуснато
нарушение на нормативните актове на трудовото законодателство. Лицата, които са
допуснали нарушенията са: управителят на „Специализирана болница за активно лечение по
пневмо-фтизиатрични заболявания- В." ЕООД доц.д-р Х. Г..
С Разпореждане № 5104-03-158/2.08.2019 на Ст.инспектор при ТП на НОИ-гр.В., на
осн.чл.60 ал.1 КСО, декларираната злополука е приета за трудова, на осн.чл.55 ал.1 КСО,
като е прието, че внезапното увреждане на здравето на Г. Д. АНГ. на 31.07.2018г, причинило
временната й нетрудоспособност, е станала през работно време и е във връзка и по повод на
извършваната от нея работа в интерес на осигурителя. Същото е влязло в сила на 21.08.2019
г.
Към момента на инцидента ищцата, родена на 19.09.1953г, е била почнти на 65г.
Няма спор, че в резултат на настъпилата злополука - счупване на бедрената шийка,
закрито, което е наложило оперативна интервенция чрез алопластика, т.е. подмяна с
изкуствена става, проведена на 1.08.2018г с препоръка за последващо лечение в болнична
среда- физиотерапия и рехабилитация. Това се установява и от приложените по делото
писмени доказателства.
Видно от представените 11 бр болничи листи е, че ищцата е ползвала отпуск по
болест за периода от датата на злополуката-31.07.2018г до 15.08.2019г
С Експертно решение № 0669/031 от 26.02.2019г /л.39-I/ й е определена временно
неработоспособност с увреждане 76%, а с ЕР № 0629/17.02.2020 /л.82-I/ е определена
неработоспособност 74%.
Отв.страна е представила писмени доказателства – месечен график за м.юли 2018 г.
6
и заповед за установяване на сумирано работно време. От същите се установява, че ищцата е
била на работа на 29 и 30 юли. Твърденията в отговора са, че ако на 31 юли ищцата е
замествала свой колега, то тя не е уведомила ръководството. Работейки трети ден поред, в
късния следобяд на 31.07., тя е била достатъчно уморена, за да оцени обстановката на
стълбите и да падне на тях. В този смисъл твърди, че е налице съпричиняване от страна на
ищцата.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С. и Б..
Свид.С. установява, че при злополуката ищцата претърпяла много тежка травма.
От изследванията се установило, че била счупена тазобедрената става и затова се наложило
оперативно лечение. Поставен й бил имплант и до ден днешен имала тежки последствия от
това.
Свидетелката посещавал дома на А., за да й помага. Първите дни и месеци била на
памперси. Обаждала се плачейки, че понякога имала много остра нужда от смяна.
Свидетелката й носила храна и лекарства. Оказвала й психическа подкрепа, защото била
много зле с нервите. Имала остри болки. Алергична била и имала астма. Ползвала
инхалатори и затова не можела да взема по-силни болкоуспокояващи. След злополуката
постоянно за нея се грижел мъжът, с когото живеели в едно жилище.
Свидетелката посещавала ищцата по време на обедната почивка от 12.30ч до 14ч. В
началото ходела по два-три пъти седмично или когато й се обадела ищцата, че имала нужда.
Едва след два - три месеца Г. започнала да се изправя и да върви с помощта на
патерици, а след това с бастун. Сега вървяла с бастун, но много трудно можела да изкачва
стълби, а за клякане изобщо не можело да става дума. Където трябвало да ходи, ползвала
такси. На автобус не можела да се качи без чужда помощ. В момента тя не ходела на работа,
защото няма възможност. Сега тя е с ТЕЛК. Пенсионер е, но работи, а след злополуката
има решение на ТЕЛК. Преди това е имала онкологично заболяване.
Свид.Б. излага, че живеел в общо домакинство с ищцата, но двамата не били във
фактическо съжителство и нямали връзка. Познавали се от години, когато тя му помагала да
се грижи за неговия баща, който бил болен преди да почине. Двамата го гледали десетина
години. Ищцата помогнала много, за да може бащата на свидетеля да живее до 90-
год.възраст. След смъртта му продължили да живеят в жилището на свидетеля и да си
помагат.
Разказва, че на 31.07.2018г бил на работа, когато Г. му се обадила към 15,30ч с
много разтревожен глас. Помолила го да отиде в болницата. Към 16ч бил на местоработата
на ищцата. Намерил я заобиколена от болни, поставена на диван във фоайето. Една жена й
държала крака във въздуха, а другата я бършела и плискала с вода. Ищцата била окаляна и
мокра. Обадили се на „Бърза помощ“.Свидетелят посрещнал екипа и с помощта на болните
я сложили на носилка и я внесли в линейката, която я закарала в „Терапията“. На следващия
7
ден й направили операция за смяна на тазобедрена става, за която лично свидетелят платил в
касата на болницата.
След злополуката Г. останала в неговото жилище, за да се грижи той за нея, защото
тя нямала деца, има сестра, която живеела извън В..
Още в деня след операцията свидетелят си взел отпуск и един месец непрекъснато
бил нея. След това вече нямал право на болнични, т.к. не били съпрузи. Оставял я сама
сутрин и през обедната почивка тичал да я обгрижва и се връщал на работа. След 16ч се
прибирал и отново поемал грижите. Когато не можел да излиза на обяд, идвала приятелката
на ищцата В. и тя поемала грижите.
Г. била на легло месеците август, септември и октомври. Движела се с патерици.
Свидетелят направил приспособление с въжета, чрез които тя се надигала от леглото, както
и за да се надига и да се обръща.
В момента Г. вървяла, но не можела да стои клекнала. Стълбите ги изкачвала много
трудно, като се придърпвала и ползвала бастун. Тя не можела да клекне, а трябвало да седне
на земята и след това да се хване за някой, за да я вдигне, защото сама не можела да се
изправи или някъде да има някакво помощно място с ръце, за да се надигне и да се изправи.
Г. си закупила уреди за рехабилитация, защото болките й били много силни, а тя не
може да пие силни обезболяващи лекарства понеже имала алергия. Единия уред бил за
кръвообращението. Другия уред е за осцилация - чрез ултразвук, който й действал добре.
Купена била инвалидна количка и стол за тоалета, подлоги и др.
В момента ищцата не можела да ходи на работа, защото първо не можела да стои
дълго време права; не можела да изкачва стълби и нямало как да издържи на работно време
от 24 часа по никакъв начин.
Свидетелят излага, че е обгрижвал ищцата като й сменял подлогата, памперсите и
всичко необходимо за лежащо болен. Помагал й да седне на тоалетния стол, след това й
помагал да легне. Тя се държала с въжето, но не можела да се обслужва сама. Свидетелят
оправял тоалета й и я е къпал. Г. разчитала само на него и на приятелката си В.. Болките й
минавали от процедурите. Свидетелят й правел масажи на крака, тъй като знаел, че това
помагало на кръвообращението.
Ищцата е представила медицински документи за състоянието й към 23.09.2020г
/л.98-102-I/, взети предвид от вещото лице при изготвяне заключението по допуснатата
СМЕ, което не е оспорено от страните и е възприето от съда като обективно и компетентно
дадено. Според същото установеното травматично увреждане - счупването на шийката на
лявата бедрена кост е обусловило трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник за период от около 10 -12 месеца. Проведената оперативна интервенция -
8
отстраняване на лявата тазобедрена става и алопластика - поставяне на изкуствена става е
метод от добрата оперативна практика и допринася за доброто възстановяване,
рехабилитация и раздвижване на пациента.
Посочено е още, че описаните на по-късен етап заболявания на А. не следва да се
приемат в причинна връзка с травматичното увреждане. Установените през 2020г
спондилартроза; дискова херния L4/5; сакрализация на L5; хронична проксимална
преднокоренчева увреда на L3-4; L4-5; L5-S1 двустранно, радикулопатия; периферно-
стволова увреда на н. фибуларис -демиелинизиращ тип са заболявания на гръбначния стълб
и на периферните нерви, които биха могли да се повлияват и утежнят след травмата на
лявата бедрена кост и последващата алопластика от затруднената походка, принудителното
положение на тялото в изправено състояние и при движение, но не са резултат или в
причинно-следствена връзка с травмата. В резултат на травматичното увреждане
преживяната болка е била значителна непосредствено след травмата и оперативната
интервенция, впоследствие е затихвала и последвалите физиотерапевтични и
рехабилитационни процедури са допринесли за възстановяването на движенията на
увредения ляв долен крайник. В многобройните медицински документи, издадени относно
лечението и рехабилитацията на пострадалата А., не са регистрирани усложнения. Болките в
областта на лумбалните и кръстните прешлени и увредата на периферните нерви на долните
крайници, са болестни състояния и са диагностицирани значително време след получената
травма. Към момента на изготвяне на експертизата, пострадалата се оплаква от болки в
областта на лявото бедро, лявата ингвинална област засилващи се при движение. Придвижва
се с помощно средство-бастун поради слабост и нестабилност на левия долен крайник.
Пасивните движения в лявата тазобедрена става са в границите на нормата, сравними с тези
на дясната.
По поставената допълнителна задача заключението е, че в представените по делото
медицински документи за състоянието на ищцата след преживения инцидент на 31.07.2018г
не се установяват данни за измерени стойности на повишено артериално налягане или
аритмична сърдечна дейност. Изключение прави Епикриза към ИЗ 32676 от Отделение по
ортопедия и травматология към МБАЛ „Св.Марина" ЕООД-В., където е вписана измерена
стойност на артериалното кръвно налягане 150/90 mmHg при норма до 140/90 mmHg. Във
всички представени медицински документи към делото сърдечната дейност на пострадалата
е регистрирана като ритмична, с нормална честота, със синусов ритъм, което не
кореспондира с поставената диагноза „Аритмия". Реално е възможно липсата на симптоми и
обективни изследвания, които да потвърдят наличието на артериална хипертония и аритмия
да се дължи на медикаментозното лечение назначено на ищцата преди преживяната травма
на 31.07.2018г, т.е. наличието на тези заболявания да датира преди инцидента. Оплакванията
от световъртеж от страна на ищцата се дължат на атеросклеротичните промени на
мозъчните съдове установени при ехографско изследване на 23.09.2020г, представено по
делото. Атеросклеротичните промени на мозъчните съдове не са във връзка с преживените
болки след счупването на лявата бедрена шийка. В теоретичен план, при налична
9
хипертонична болест, продължителните болки биха могли да провокират зачестяване на
хипертоничните кризи.
В с.з. в.лице уточнява, че трудно може да се даде отговор на въпроса при
травматичните увреждания, получени от ищцата, има ли вероятност тя да се възстанови
напълно или винаги ще се налага за ползва помощно средство при придвижването си.
Тазобедрената става е заменена с алопластика, т.е. изкуствена става, която съкращава по
принцип периода на възстановяване и би трябвало да доведе до пълно възстановяване, но
при ищцата има и други фактори, като възраст, атрофия на мускулатурата на крака заради
продължителното залежаване и след това бавно раздвижване. Затова не можело да се даде
категоричен отговор, че напълно ще се възстановят движенията. Към момента може да се
каже че пасивните движения, т.е. неактивните от нейна страна са възстановени. Активните
движения, някои от тях дори не могат да измерят поради възрастта й, но активните
движения са дотолкова възстановени, че тя може да върви макар и с помощно средство. По
време на прегледа съобщила, че използва бастуна заради слабостта, която чувствала в
крайника. Възстановени са активните движения до такава степен, че ищцата може да върви
макар и с помощта на помощно средство, в случая – бастун.
Горната фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Предмет на въззивното обжалване е само претенцията за обезщетение за
неимуществени вреди.
Основателността на иска по чл.200 КТ е обусловена от отговорността на
работодателя за вреди в резултат на трудова злополука или професионална болест, които са
причинили временна неработоспособност, трайна намалена работоспособност под 50 и над
50 на сто или смърт на работника или служителя. Работодателят отговаря имуществено,
независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им, т.е. отговорността е безвиновна. Затова е достатъчно установяването само
наличието на трудовоправни отношения между страните, както и фактът на трудова
злополука. Работодателят носи имуществена отговорност, както за имуществените, така и за
неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от трудовата
злополука.
По делото се установи, че страните са били в трудовоправни отношения, по силата
на които ищцата е заемала длъжността „медицинска сестра“ при дружеството-ответник.
Установи се и че трудовата злополука е настъпила на посочената дата – 31.07.2018 при
сочените фактически обстоятелства - падане по стълби. Процесният инцидент е признат за
трудова злополука по реда, предвиден в Кодекса за социално осигуряване, с влязло в сила
разпореждане по чл.60 ал.1 КСО. Установи се и че в резултат на същия ищцата е получила
травматични увреждания на здравето.
Изложеното мотивира съда да приеме, че е налице причинно-следствена връзка
10
между настъпилото травматично увреждане и влошеното й здравословно състояние,
изразяващо се в преживени болки и страдания, както физически, така и психо-емоционални.
За същите следва да бъде възмездена и затова искът е доказан по основание.
По размера на претенцията за неимуществени вреди
Неимуществената отговорност на работодателя се определя в зависимост от
степента на претърпените болки и страдания на пострадалия от трудовата злополука
работник и времето, през което същият ги е търпял и те са отшумели или продължава да ги
търпи, респ. от неговите наследници при смърт на работника.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да бъде определен от
съда по справедливост с оглед нормата на чл.212 КТ, препращаща към правилата на
деликтната отговорност по чл.52 ЗЗД. Съобразно задължителните указания, дадени с ППВС
№ 4/1968г т.11, това не е абстрактен критерий, а следва да се преценят конкретните
обстоятелства.
В деня на злополуката ищцата е бил допусната от работодателя на работното й
място, за да изпълнява трудовите си задължения.
Действително, в резултат на настъпилата на 31.07.2018г трудова злополука, ищ.Г.А.
е претърпяла болки, страдания и неудобства поради невъзможността й да извършва
обичайните си ежедневни дейности като тоалет и баня, което е довело до негативни
преживявания и влошаване на психо-емоционалното й състояние, че се е чувствала
безпомощна и неспособна да се обслужва сама, дори да става става, сяда и ляга, за което е
разчитала на странична помощ от приятели. Така по-тежкият период с преживени по-
интензивни болки е бил непосредствено след травмата и оперативната интервенция, който е
продължил близо 3 месеца. В последващия период на възстановяване, отнел ок.10 месеца,
болките са затихвали и последвалите физиотерапевтични и рехабилитационни процедури са
допринесли за възстановяването на движенията на увредения ляв долен крайник.
По мнението на вещото лице д-р С. подмяната на тазобедрената става с
алопластика, т.е. изкуствена става, съкращава по принцип периода на възстановяване и би
трябвало да доведе до пълно възстановяване, но при ищцата има и други фактори, като
възраст, атрофия на мускулатурата на крака заради продължителното залежаване и след това
бавно раздвижване.
При ищцата не били регистрирани последващи усложнения. Описаните на по-късен
етап заболявания на гръбначния стълб и на периферните нерви, провокиращи болките в
областта на лумбалните и кръстните прешлени и увредата на периферните нерви на долните
крайници, са болестни състояния, които са били диагностицирани значително време след
получената травма. Те биха могли да се повлияват и утежнят след травмата на лявата
бедрена кост и последващата алопластика поради затруднената походка, принудителното
11
положение на тялото в изправено състояние и при движение, но не са резултат или в
причинно-следствена връзка с травмата.
Към момента пасивните движения, т.е. неактивните от страна на ищцата, били
възстановени и били в границите на нормата, сравними с тези на дясната. По отношение на
активните движения, някои от тях дори не можели да бъдат измерени поради възрастта й, но
били дотолкова възстановени, че да може да върви, макар и с помощно средство /бастун/. За
последното, по думите на самата ищца използвала бастуна поради изпитвана слабост и
нестабилност на левия долен крайник.
Като цяло, очевидно не може да се очаква напълно възстановяване на движенията
на долните крайници на ищцата, като се имат настъпилите и дегенеративни процеси при нея
поради възрастта й.
Предвид изложеното въззивният съд намира, че размерът на справедливият размер
на обезвредата следва да бъде 22 000лв /двадесет и две хиляди/, който е адекватен за
обезщетяване на претърпените от нея болки и страдания.
По делото се спори дали е налице съпричиняване от страна на ищцата за
настъпилия вредоносен резултат.
По отношение на съпричиняването.
В тежест на ответника е да установи твърдението за наличие на съпричиняване, т.е.
че ищцата умишлено е предизвикала трудовата злополука поради неспазване правилата за
безопасност на труда
Ответникът е заявил в отговора, че съгласно месечен график за м.юли 2018г ищцата
била на работа на 29-ти и 30-ти юли 2018г. Ако е била на работа и на 31-ви юли /който факт
не се оспорва/ по заместване, то тя не била уведомила ръководството и работейки трети
пореден ден е била достатъчно уморена, за да оцени обстановката на стълбите и да падне на
тях. В този смисъл твърди, че е налице съпричиняване от страна на ищцата.
Със заповед на Управителя на ответната страна от 26.02.2015г е възложено на
конкретни дл.лица да изготвят графиците за работа и почивка.
В хода на производството ответникът не е ангажирал такива за установяване на
твърдените от него факти, че ищцата е нарушила трудовата дисциплина. Такива не са
констатирани и от служителите на ТП на НОИ - В. при разследването на трудовата
злополука.
Горното води до извод, че с действията си ищцата не е предизвикала или
съпричинила по някакъв начин злополуката и последиците от нея.
Ето защо определеният размер на обезщетението не следва да бъде редуциран.
12
Що се отнася до втория критерий, предпоставящ намаляване размера на
обезщетението поради получени други обезщетения по реда на КСО или сключени
застрахователни договори за работниците/служителите, съобразно предвиденото в КТ.
Установяването на тези факти е в тежест на ответното дружество, а и липсват твърдения за
такива.Ето защо съдът намира наведеното възражение за неоснователно.
На осн.чл.86 ЗЗД върху присъдената главница се дължи законната лихва считано от
датата на увредата – 31.07.2018г, на осн.чл.214 ГПК.
Достигането до правни изводи, различни от тези на ВРС налагат частичната отмяна
на постановеното решение.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК в полза на ищцовата страна не следва да бъдат присъждани
разноски за настоящото производство поради липсата на искане и представяне на
доказателства за сторени такива.
Що се отнася до тези, определени в първата инстанция, размерът им следва да бъде
изменен съобразно настоящия резултат, както следва
Дължимата от ответното дружество държавна такса върху присъдената сума следва
да бъде намалена от 1590,54лв на 880лв.
По отношение разноските, дължими от ответната страна върху уважената част от
претенцията за неимуществени вреди.Същите са определени от ВРС в размер на 1710лв, на
осн.чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г за мин.размери на адв.възнаграждения - при интерес
от 10000лв до 100 000лв възнаграждението е 830лв + 3 % за горницата над 10000лв. За
уважения иск за неимуществени вреди с цена 22 000лв минималното възнаграждение е
1190лв. Така дължимото възнаграждение на процесуалния представител на ищцата в
минимален размер по този иск следва да бъде 1190лв, до който размер следва да бъде
намален.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на ВРС-ХIVс-в № 261564/07.12.2020 по гр.д.№ 1571/2020г
в частта му, с която Е ОСЪДЕНА „Специализирана болница за активно лечение по пневмо-
фтизиатрични заболявания- В.“ЕООД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.В.
ул.**** № 11А, представлявано от управителя Х. Г. Г.ев, да заплати на Г. Д. АНГ. с ЕГН
********** сумата над 22000лв до 36000лв, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, получени вследствие трудова злополука на 31.07.2018г, изразяващи
13
се в болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането
31.07.2018г до окончателното изплащане, на осн.чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ иска на Г**** Д. А. ЕГН **********, предявен срещу
„СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО ПНЕВМО-
ФТИЗИАТРИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ - В.“ЕООД ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр.В. ул.**** № 11А, представлявано от управителя Х. Г. Г.ев, з а заплащане на
сумата над 22000лв до 36000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
получени вследствие трудова злополука на 31.07.2018г, изразяващи се в болки и страдания,
ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането 31.07.2018г до окончателното
изплащане, на осн.чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД.
ИЗМЕНЯ решението в частта за разноските, имащо характера на определение,
като НАМАЛЯВА размера на дължимата от „Специализирана болница за активно лечение
по пневмо-фтизиатрични заболявания- В.“ ЕООД ЕИК ****, представлявано от управителя
Хр.Г.ев, държавна такса от 1590,54лв на 880лв, вносима по сметката на ВРС ; както и
размера на разноските в полза на ищовата страна за ползвана адв.защита само по иска за
неимуществени вреди от 1710лв на 1190лв, на осн.чл.78 ал.1 вр.ал.5 ГПК.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила в
отхвърлителната част за сумата над 36 000лв до 50 000лв, като и за присъдената сума
от 15 000лв.
Решението може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД с
касационна жалба в едномесечен срок от уведомяването на страните=
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14