Решение по дело №500/2021 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 58
Дата: 6 юли 2021 г.
Съдия: Даниела Колева Николова
Дело: 20215640200500
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 април 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. гр. Хасково , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела К. Николова
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от Даниела К. Николова Административно
наказателно дело № 20215640200500 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от СТ. Г. Г. от гр.Твърдица,обл.Сливен срещу
Наказателно постановление № 20-1253-001736 от 25.06.2020 г. на Началник група в сектор
"Пътна полиция" при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1-во от
ЗДвП са наложени административни наказания "Глоба" в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца и глоба от 10 лв. на основание чл.183 ал.1 т.1
от ЗДвП.В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на
атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при допуснати
съществени процесуални нарушения при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно
призован не се явява,като чрез упълномощен представител адв.Ч. заявява , че поддържа
подадената жалба и моли за отмяна на НП.Претендира и направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган – Началник Сектор ПП при ОД на МВР -
Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото, за да заяви
становище по жалбата.
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт,
от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след
като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на
обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 10.02.2019 г. свидетелят К. Д. К. -полицай при РУ-Хасково “ изпълнявал
служебните си задължения на трети клас път №507 . Около 10.00 часа до ресторант Ловна
среща в посока от с.К. към с.М. спрял за проверка лек автомобил марка "***" с рег. №
***,който се управлявал от жалбоподателя СТ. Г. Г. .Поискал съдействие от колегите си от
сектор ПП към ОД на МВР-Хасково чрез дежурния на РУ-Хасково ,като на място бил
изпратен св.Д. Д. Б. на длъжност „мл.автоконтрольор „ Последният извършил проверка в
информационните масиви на МВР , при която установил , че процесния автомобил е със
служебно прекратена регистрация,както и че водачът му не носи свидетелство за
регистрация на МПС част втора. По тази причина на същата дата, срещу жалбоподателя, в
негово присъствие, бил съставен от св. Д.Б. Акт за установяване на административно
нарушение серия Д№0666898 за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.2 от
ЗДвП. Жалбоподателят подписал съставения и предявен акт за установяване на
административно нарушение и на същата дата – 10.02.2019 г. и получил екземпляр от него,
според отразеното в приложената разписка.
Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили допълнително в рамките на
законово установения срок от съставянето му.
По случая била образувана прокурорска преписка № 301/2020 г. по описа на РП –
Хасково, водена за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. С постановление от
18.06.2020 г. прокурор при Районна прокуратура – Хасково е отказал да образува
наказателно производство за престъпление от общ характер , приемайки че деянието не
съставлява престъпление . С прокурорското постановление било постановено препис от
него да бъде изпратен на сектор ПП към ОД на МВР – Хасково с оглед преценка за
реализиране на административно-наказателната отговорност на С.Г. . От своя страна след
получаване на пр.преписка ,позовавайки се на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и
постановлението за отказ да се образува досъдебно производство, на 25.06.2020 г.
Началника на група в сектор ПП към ОД на МВР-Хасково е издал атакуваното НП.
Изложената фактическа обстановка се установява от представените по делото
писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели
по акта.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
2
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По републиканските
пътища, отворени за обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и
по такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни
средства с валиден винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му
ползване.
Разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1-во от ЗДвП предвижда, че се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с
глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен
номер.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът
констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат
отмяна на санкционния акт на процесуално основание. Съставеният акт за установяване на
административно нарушение не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН.По отношение
на деянието по т.1 от НП актосъставителят и наказващият орган са се задоволили
единствено с това да посочат, при описанието му, че управлявания от жалбоподателя
автомобил не е регистриран по надлежния ред и е с прекратена регистрация . По отношение
на така вмененото нарушение обаче актосъставителят и наказващият орган, не ангажират
каквито и да било твърдения относно установяване на основанието за прекратяване
регистрацията на автомобила, както и на коя дата е станало това , още по – малко
доказателства,които да го подкрепят . Предвид пропуска в първата визирана част, освен
накърняване правото на защита на жалбоподателя, е препятствана възможността за съдебен
контрол и дори с оглед принципа на служебното начало съдът е поставен в невъзможност да
изиска доказателства за тези обстоятелства. Ето защо и административното обвинение
остава в тази му част неконкретно и неясно откъм проявлението на отделните съставомерни
признаци. При това положение, наложената санкция за това нарушение е незаконосъобразна
и следва да бъде отменена с настоящия съдебен акт, доколкото АНО е приел изцяло
описаната в акта фактическа обстановка. Този процесуален пропуск е съществен, тъй като е
задължителен елемент от състава на нарушението и съответно задължителен реквизит при
описанието на нарушението в НП съгласно чл. 57 от ЗАНН – основание за неговата отмяна
на процесуално основание.
Според разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДП служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано
пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство. По делото не е спорно, че
управлявания от жалбоподателя автомобил не е негова собственост,но доказателства ,че
регистрацията му е била служебно прекратена (че МПС-то е с прекратена регистрация) е
3
бил известна на въззивника към момента на проверката, по делото не са налице. И след като
доказателства, че служебната дерегистрация на МПС е била известна на въззивника към
момента, в който е бил спрян за проверка, то няма и как да се приеме, че от субективна
страна същият е осъществил състава и на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. За
съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците както от
обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци винаги
обуславя извод за несъставомерност на извършеното. Следва да бъде посочено и това, че
нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДП (идентично по състав с престъплението по чл. 345, ал.
2 от НК) е формално, на просто извършване и като такова според теорията и константната
съдебна практика (в това число и такава със задължителен характер) може да бъде
извършено само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл. Прекият умисъл
предполага дееца да съзнава всички елементи от обективната страна на състава на
престъплението (нарушението) – в случая, че МПС-то е с прекратена регистрация от
определена дата. Липсата на знание за който и да е от обективни признаци на състава на
престъплението (нарушението) изключва умисъла за извършването му.
По т.2 от НП :В конкретния случай е налице хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН и
процесното НП е издадено, въз основа на изпратена по компетентност прокурорска
преписка № 301/2020 г. по описа на РП– Хасково, по която с постановление от 18.06.2020 г.
на прокурор при РП – Хасково е отказано образуване на наказателно производство за
престъпление по чл.345 ал.2,вр.ал.1 от НК . За нарушението по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП при
съставен АУАН на 10.02.2019г. наказващият орган е следвало да издаде НП в
шестмесечния срок по чл. 34, ал.3 от ЗАНН,а именно до 10.08.2019г. ,а то е издадено на
25.06.2020г. По този начин е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила,което е основание за отмяна на НП в тази му част.
По изложените по – горе аргументи и съображения, съдът намира, че в хода на
съдебното производство безспорно не се установи, че описаното в НП нарушение е
консумирано от лицето, посочено като нарушител, както и че в хода на административно
наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
и материалния закон, които са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
С оглед тези съображения, настоящият съдебен състав намира подадената жалба за
основателна, а атакуваното с нея наказателно постановление, като незаконосъобразно –
отменено.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в тежест на
административнонаказващия орган, следва да бъдат възложени направените от
жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото
адвокат. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е 400 лева, което следва АНО
да бъде осъден да заплати на жалбоподателя.
4
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20-1253-001736 от 25.06.2020 г. на
Началник група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Хасково.
ОСЪЖДА ОД на МВР- гр.Хасково да заплати на СТ. Г. Г. , ЕГН-*** от ****
сумата в размер на 400 лв. - разноски по делото – адвокатско възнаграждение за защита пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.
5