О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 19.05.2020 год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24
състав, в закрито заседание на деветнадесети
май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. N 3 360 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба с вх. №33704/13.03.2015г.
от П.В.С. срещу П.В. П., с която е предявен иск с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, въз основа на
която е образувано гр. д. №3 360/2015г. по описа на СГС.
С разпореждане от 03.01.2020г. съдът е констатирал, че исковата молба е
нередовна, поради което е дал възможност на ищеца, в 1 седмичен срок от
получаване на препис от съдебния акт, в писмена молба, с препис за ответника,
да посочи:
-какво е противоправното поведение на ответника по отношение на първото
посочено действие – изготвяне на докладна записка в качеството му на магистрат,
като съобрази, че за действия, извършени в това му качество магистрата носи
функционален имунитет,
-в какво се изразява противоправното поведение на ответника, който е била
разпитан четири пъти в качеството на свидетел на посочените в исковата молба
дати /три пъти в досъдебното производство и един път в съдебното производство/,
- в случай, че същият е лъжесвидетелствал да посочи – ищецът подал ли е за
това сигнал до Прокуратурата на Република България, имали образувано наказателно
производство и на какъв етап е същото /като се посочи и номера на прокурорската
преписка/, както и да се посочи за кои факти кое е невярно посочено от ответника и какво е
действителното положение,
-да посочи какъв е размера на целия иск, тъй като в исковата молба е
посочено, че е предявен частичен иск и
- предвид обстоятелството, че ищецът е предявил и иск по чл. 2 от ЗОДОВ за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от проведеното срещу
него наказателно производство, за разграничи кои вреди са претърпени в резултат
на наказателното производство и кои вреди са претърпени в резултат на
поведението на ответника, съответно те са предмет на настоящото производство. В
разпореждането изрично е указано, че при неизпълнение в срок на указанията на
съда, производството по делото ще бъде прекратено.
Препис от описания съдебен акт е връчен на ищеца на 28.01.2020г.
На 29.01.2020г. е подадена от ищеца молба – уточнение, в която е направено
искане за изменение на размера на предявения иск като същият се счита за сумата
от 26 000 лв. и това е пълният размер на иска. В т. 1 от същата е
посочено, че противоправното поведение на ответника се състои в „използвал
институционалната си позиция и вътрешни връзки в системата на Прокуратурата,
като магистрат, директно подчинен на тогавашния зам. – главен прокурор Бойко
Найденов, да депозира директно пред него
и осигури бързото разглеждане на неговата докладна записка/сигнал против мен“.
В същата молба е посочено, че претърпените неимуществени вреди са за период от
момента на подаване на докладната записка до момента на образуване на
наказателното производство.
Съдът като е взел предвид дадените указания на ищеца и направените
уточнение в описаната по-горе молба е приел, че не са отстранени нередовностите
на исковата молба и с разпореждане от 05.02.2020г. е дал последна възможност на
ищеца в 1 - седмичен срок от получаване на съобщението в писмена молба с препис
за ответника да посочи:
- предмет на настоящото производство е единствено описаното в т. 1 от молбата
му от 29.01.2020г., тъй като в първоначално подадената искова молба са описани
и други действия на ответника – даване на свидетелски показания,
-
какъв е според ищеца реда за разглеждане на изготвената от ответника докладна
записка/сигнал – до кого е следвало да бъде депозирана, как, от кого и в какъв
срок да се разгледа,
-
в конкретния случай в какъв срок е разгледана изготвената от ответника докладна
записка/сигнал,
-
защо се поддържа, че в резултат на
бързото разглеждане на докладната записка/сигнал, изготвена от ответника,
ищецът е претърпял вреди,
-
да се посочи с начална и крайна дата периода, за който се претендират вреди от
ищеца, като се има предвид противоречието в т. 3.2 /където като период е
посочено от датата на изготвяне на докладната записка – без същата да е
посочена до датата на образуване на наказателното производство/ и т. 3.3/ в
която се твърди, че и сега ищецът търпи вреди/ от молбата,
-
да се посочи на коя дата е образувано наказателно производство срещу него,
-
да се посочи по какъв начин изготвената докладна записка/сигнал е станала
известна на професионалните среди, предвид описаните търпени вреди – ответникът
има ли извършени действия свързани с това, ако да – същите да се опишат.
В разпореждането на съда изрично е посочена последицата от неизпълнение в
срок на дадените указания – прекратяване на производството.
Препис от описаното разпореждане е връчено на пълномощник на ищеца на
04.03.2020г.
На 10.03.2020г. е подадена нова молба - уточнение от ищеца. В нея се
посочва, че се поддържат всички изложени вече твърдения от ищеца – подаването
на докладна записка от ответника, чрез която е извършено доносителство и за
поддържането на този факт при извършените разпити като свидетел, в хода на
наказателното производство. Посочва, че с оглед на личността на ответника, депозираната от него докладна записка е
възприета без обичайната при тези случаи предпазливост и критичност и още същия
ден няколко часа по-късно е издадено постановление от прокурор при СГП за
образуване срещу ищеца на досъдебно производство от СГП по чл. 304а от НК.
Относно неимуществени вреди се посочва, че същите се ограничават само до
сферата на професионалната му репутация и реализация като магистрат и се изразяват
в съмненията, които това поведение на ответника е създало по отношение на него,
които продължават и сега. Периода, за който се претендира обезщетението за тези
неимуществени вреди е от датата на доносителството на ответника 16.03.2010г. до
датата на подаване на исковата молба. Относно начина, по който съдържанието на
докладната записка е станала достояние на професионалните среди ищецът посочва
– отразяването й в медиите.
При така установеното от фактическа
страна съдът прави следните изводи:
Съгласно чл. 132, ал. 1 от Конституцията на
Република България „При осъществяване на съдебната
власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска
отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове,
освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер”.
Ищецът сам посочва, че ответникът
е бил следовател към датата на изготвяне на докладната записка и нейното
депозиране при директора на Национална следствена служба, и съответно тези
действия същият е извършил в кръга на възложените му служебни задължения. В исковата
молба не се твърди, че с описаното поведение ответникът е извършил умишлено
престъпление от общ характер. Следва да се отбележи, че дори и да има такива
твърдения от страна на ищеца, то те не са достатъчни, а е необходимо да има
влязла в сила присъда срещу ответника, с която същият да е осъден за умишлено
престъпление от общ характер.
Съдът като взе предвид посочената
правна норма, длъжността заемана от ответника към датата на описаното от ищеца
нарушение, обстоятелството, че това деяние е извършено при и по повод на
възложената му работа в качеството на магистрат счита, че предявеният иск срещу
това лице е недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено.
По отношение на втората група действия
извършени от ответника, които са описани в подадената искова молба – депозирани
свидетелски показания /три пъти в досъдебното производство и един път в
съдебното производство/ в образуваното срещу ищеца наказателно производство,
въпреки дадените от съда указания не е посочено в какво се изразява
противоправното поведение на ищеца. В последната молба уточнение се посочва, с
това си поведение ответникът е извършил доносителство, без да е конкретизирано
какви са били неговите твърдения и какви са били обективните факти. Всъщност с
това уточнение ищецът прави квалификация на поведението на ответника, а не го
описва. Изрично е посочено, че няма образувано наказателно производство срещу
ответника за лъжесвидетелстване. Оценката на ищеца, че с това си поведение
ответникът е извършил доносителство, е основание същият да сигнализира
прокуратурата за извършено престъпление по чл. 286 от НК за набедяване в
извършване на престъпление. Няма твърдение за такова действие от страна на
ищеца. При така описаното съдът приема, че въпреки дадената на ищеца
възможност, липсва конкретизация по отношение на противоправното поведение на
ответника при даване от него на свидетелски показания в наказателното
производство срещу ищеца, поради което следва в тази част производство да бъде
прекратено на основание чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК.
За пълнота съдът посочва, че
относно претърпените неимуществени вреди ищецът е посочил, че същите са „в сферата
на професионалната му репутация и реализация като магистрат“ и се изразяват във
възприемане сред колегите му и в професионалната среда на достоверно твърдяното
от ответника, от което са се породили и съмнения относно неговите професионални
качества. Относно периода, в който се търпят от ищеца тези вреди е посочено, че
това е от датата на депозиране на докладната записка до сега, като времевия
период на претенцията е с краен срок – датата на подаване на исковата молба. В
последната молба уточнение е изрично посочено /двукратно/ от ищеца, че в един и
същи ден, в рамките на няколко часа, е подадена докладната записка от ищеца и
съответно образувано наказателното производство срещу него. В този времеви
период няма посочено деяние /действие или бездействие/ от страна на ответника,
от което да се претендират вреди, както и такова след приключване на
наказателното производство срещу ищеца. Последното е завършило с оправдателна
присъда и същият е предявил иск по ЗОДОВ, по който има постановено влязло в
сила съдебно решение, с което е определен размерът на обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Доколкото освен докладната
записка и свидетелските показания на ответника дадени в наказателното производство, няма посочено друго
противоправно поведение на това лице, настоящият съдебен състав приема, че
претендираните в настоящото производство неимуществени вреди, са част от всички
неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на проведеното срещу него
наказателно производство. Да се приеме противното означава, че за всяко
процесуално действие, което се извършва в един процес, могат да се водят
самостоятелни искове за обезщетение за неимуществени вреди. С оглед на това
съдът приема, че относно претендираните в настоящото производство вреди вече
има постановен и влязъл в сила съдебен акт, което е допълнително основание да
се приеме, че производството е недопустимо на основание чл. 299, ал. 1 от ГПК.
С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.д. №3 360/2015г. по описа на СГС, I отделение - 24 състав.
Определението може да бъде
обжалвано пред Софийски апелативен съд, с частна жалба, в 1 – седмичен срок от
получаване на препис от съдебния акт от ищеца.
ПРЕПИС от
настоящото определение да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: