О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1739 / 7.12.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, Х-ти състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА
ЗЛАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МАРИЯ ХУБЧЕВА
2. МАРИЯ КОЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1129
по описа за 2023 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 229 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по две частни жалби на И.П.С., понастоящем в Затвора-гр. Пазарджик, срещу Определение
№ 1072/08.08.2023 г. и срещу Определение № 1361/05.10.2023 г. по адм. дело № 323/2023
г. на Административен съд-Пазарджик. Релевирани са доводи за неправилност на
обжалваните определения, по които се претендира отмяната им.
Ответникът – началникът на Затвора-гр. Пазарджик в
представени писмени отговори чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р. Р.,
излага становище за неоснователност на частните жалби.
Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав, приема
частните жалби за допустими, като подадени от легитимирано лице, в срока по чл.
230 АПК, а разгледани по същество - неоснователни, по следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е
образувано по жалбата на И.П.С. срещу Заповед № Л-324/10.03.2023 г. на
началника на Затвора-гр. Пазарджик, с която на основание чл. 101, т. 1 ЗИНЗС му
е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“. С Разпореждане №
1428/11.07.2023 г. по адм. дело № 323/2023 г. съдът е оставил жалбата без
движение и е указал на жалбоподателя да внесе държавна такса в размер на 10
лева по сметка на съда.
С обжалваното пред настоящия състав Определение №
1072/08.08.2023 г. съдът е оставил без разглеждане жалбата на С., прекратил е
производството по делото и е изпратил преписката по компетентност на главния
директор на ГДИН. За да постанови този резултат съдът е посочил, че в указания
срок С. не е внесъл държавна такса за образуваното производство, както и че
делото не му е подведомствено, доколкото заповедта за наложеното наказание
подлежи на обжалване пред главния директор на ГДИН на основание чл. 110, ал. 1 ЗИНЗС.
Срещу определението е подадена частна жалба, с
която е направено искане за освобождаване от държавна такса и назначаване на
служебен защитник. С Определение № 1361/05.10.2023 г. съдът е освободил И.С. от
внасяне на държавна такса и е оставил без уважение искането му за предоставяне
на правна помощ, като срещу последното е подадена частна жалба вх.№
8642/19.10.2023 г., и по която е образувано настоящото производство.
Така постановените определения са правилни.
Обосновано първоинстанционният съд е приел, че
жалбата на И.С. срещу Заповед № Л-324/10.03.2023 г. на началника на Затвора-гр.
Пазарджик, с която му е наложено дисциплинарно наказание не му е
подведомствена. Съгласно чл. 110, ал. 1 ЗИНЗС заповедите за дисциплинарно
наказание, издадени от началника на затвора, подлежат на обжалване пред главния
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Доколкото в закона има
изрично установен ред за обжалване пред по-горестоящия орган, то съдът правилно
е приел жалбата за недопустима. Според чл. 111 ЗИНЗС, съдебният контрол по
отношение на наложените дисциплинарни наказания по чл. 101 ЗИНЗС е допустим
единствено за наказанието „изолиране в наказателна килия“. Заповедта за
налагане на това най-тежко наказание подлежи на обжалване пред административния
съд по местонахождението на затвора или поправителния дом. За останалите видове
наказания, в това число и наложеното с оспорената заповед дисциплинарно наказание,
регламентирано в чл. 101, т. 1 ЗИНЗС, се предвижда единствено оспорване по
административен ред. С тази изрична разпоредба на ЗИНЗС законодателят е
изключил изрично общия ред за съдебен контрол за законосъобразност на
административните актове по чл. 145 и следващите от АПК. Видно от
доказателствата по делото, в случая процедурата по обжалване по административен
ред не е изпълнена, поради което и на основание чл. 130, ал. 4 АПК съдът е
изпратил преписката по компетентност на главния директор на ГДИН. Обжалваното
определение като правилно следва да бъде оставено в сила.
Подадена е и частна жалба от И.С. срещу
Определение № 1361/05.10.2023 г. по адм. дело № 323/2023 г., с което съдът е
оставил без уважение искането му за предоставяне на правна помощ.
Съгласно чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ
(ЗПП), системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият,
подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не
разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите
на правосъдието изискват това. Разпоредбата на чл. 24, т. 1 ЗПП предвижда, че
правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и т. 3 не се предоставя, когато предоставянето
й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето,
кандидатстващо за нея. От своя страна чл. 24, т. 2 ЗПП предвижда, че правна
помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 ЗПП не се предоставя, когато претенцията е
очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Правилно съдът е приел,
че в случая характерът на производството пред административния съд е такова, че
по закон не се предвижда задължителна адвокатска защита. Преценката на ползата
от помощта в хипотезата на процесуално представителство е свързана със
заявеното или упражнено процесуално право на кандидатстващия за правна помощ. Също
така кумулативно изискване за предоставяне на правна помощ по преценка на съда
е наличието на интереси за правосъдието, които да налагат необходимост от
процесуално представителство на страната, каквото в случая не е обосновано.
Доколкото безплатна правна помощ за процесуално представителство по ЗПП се
предоставя и в случаите, в които по закон е предвидена задължителна адвокатска
защита, следва да се отбележи, че жалбата не осъществява и посочената хипотеза.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че
предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която
тя би донесла да лицето с оглед естеството на производството. В случая съдът е
сезиран с жалба, която е достатъчно ясно формулирана, делото не представлява
фактическа или правна сложност и предвид засиленото служебно начало,
предоставената безплатна правна помощ не би била съизмерима с ползата, която тя
би донесла на кандидатстващия и интересите на правосъдието не изискват
предоставянето на правна помощ.
По изложените съображения съдът приема, че определението
е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи
касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в
сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК
във вр. чл. 236 АПК, Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ В СИЛА
Определение № 1072/08.08.2023 г. по адм. дело № 323/2023 г. на Административен
съд-Пазарджик.
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 1361/05.10.2023 г. по адм. дело № 323/2023 г. на
Административен съд-Пазарджик
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/