Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 12.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 10256 по описа за
2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени от Ш.А.И. против ЗАД „А.“ гр.София осъдителни искове за
сумата в общ размер на 270 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща
обезщетение за претърпени от ПТП неимуществени вреди, от които 200 000лв.
поради смъртта на лице, с което била във фактическо съжителство, и 70 000лв.
като лично увредена от произшествието, ведно със законната лихва от
15.02.2017г. до изплащането.
Твърденията са за настъпило на 15.02.2017г. в Република
Унгария, извън населената част на гр.Ч.а, на автомагистрала М43, пътно-транспортно
произшествие между микробус „Фолксваген Каравел с ДК № *******управляван от Е.Е.,
и седлови влекач с № *****L с прикачено полуремарке с № *******, управляван от
румънския гражданин Б.К.. Виновен за настъпването му бил водачът на микробуса,
който поради несъобразена с метеорологичната обстановка и дистанция скорост се
ударил в задната част на спрелия последен в опашка седлови влекач с
полуремарке. Ищцата и А.К.били пътници в микробуса. Като последица от произшествието
А.К.починал на място, а ищцата получила травматични увреждания. С починалия
ищцата била във фактическо съжителство без сключен граждански брак. Твърди да е
претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, поради смъртта на А.К., както и
неимуществени вреди като пряко увредено от произшествието лице, обезщетяването
на които претендира от ответника, в качеството на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на виновния водач.
Ответникът оспорва исковете по
основание и размер. Твърди вина за настъпване на произшествието да имат и други
лица, водачи на МПС, като навежда то да е последица от поведението на няколко
извършители. Релевира възражение за съпричиняване с твърдението ищцата и А.К.да
са били без поставени обезопасителни колани, както и в микробуса да са пътували
9 лица при допустими 7 лица. Оспорва ищцата да е претърпяла неимуществени вреди
като пострадала в произшествието, както и да е легитимирано лице да получи
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А.К..
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
В случая следва да намери
приложение чл.4, §2 от Регламент (ЕО) № 864/2007г. на ЕП и на Съвета от
11.07.2007г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения /Рим ІІ/,
тъй като ищцата и лицето, чиято отговорност се търси, към момента на настъпване
на вредата имат обичайно местопребиваване в Република България, поради което е
приложимо националното материално право.
Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ регламентира
прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска
обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност"
за причинените вреди. Процесуална предпоставка за надлежното упражняване
правото на иск е увреденият да е сезирал с искане за плащане на застрахователно
обезщетение застрахователя по реда на чл.380 КЗ, която в случая е налице.
Не е спорно ответникът да е
обвързан от договор за задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска
отговорност” за микробус Фолксваген Каравел с ДК № *******с който за срока на
застрахователно покритие се задължил да покрие в границите на уговорената
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените на трети лица
вреди. Микробусът е бил управляван от Е.Е., чиято отговорност се покрива от
застраховката.
Не се спори относно настъпилото
на 15.02.2017г. в Република Унгария на автомагистрала М43 в района на гр.Чанадпалота
пътно-транспортно произшествие с участието на микробуса, в който ищцата и А.К.били
пътници. При произшествието последният получил несъвместими с живота травми и
починал.
С влязла в сила присъда,
постановена на 17.06.2019г. по дело 1.В.11/2019/30 на Районен съд-Мако, Република
Унгария, Е.С.Е. е признат за виновен в това, че на посочените дата и място при
управление на микробус Фолксваген Каравел нарушил пътните правила, формулирани
в §26, ал.4 на Съвместна наредба на МТП-МВР 1/1975 /5.II/ за движение по пътищата /KRESZ/, според които скоростта на превозното средство трябва да бъде избрана в рамките на
ограниченията на скоростта, посочена в ал.1-3 така, че водачът да може да спре
превозното средство в рамките на разстоянието, което сметне за необходимо и пред
всички препятствия, които могат да се очакват при дадените обстоятелства, както
и на правилото формулирано в §14, ал.1, т.d, според което знакът „Ограничаване на скоростта“ показва, че е забранено
движението по пътя със скорост по-висока от указаната, в случая не избрал
скоростта си /110-111 км./ч./ в дадения участък на пътя според съответните
условия за видимост и намалената далечина видимост поради силна мъгла, и по
непредпазливост причинил смъртта на А.К.и Г.С., съответно телесни увреждания на
няколко други лица, измежду които ищцата Ш.И..
На основание чл.300 ГПК влязлата
в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Предвид това съдът
приема за установено осъществяването от застрахования при ответника водач
фактически състав на чл.45 ЗЗД, предпоставящо пораждане отговорността на
застрахователя по договора за застраховка „Гражданска отговорност“.
Съгласно чл.478, ал.1 КЗ пострадало
е лице, на което е причинена смърт или което е претърпяло телесно увреждане от
моторно превозно средство.
Ищцата е получила телесни
увреждания при произшествието, бидейки пътник в управлявания от застрахования
микробус. В същото произшествие починал А.К., с когото от доказателствата по
делото /св.Х. и препис на договор за съвместно съжителство-стр.276/ се установява
да е била във фактическо съжителство на съпружески начала от няколко години. Според
ППВС № 5/1969г. с право на обезщетение за неимуществени вреди, освен лицата от
най-близкия кръг по ППВС № 4/1961г., се ползва и лицето, което е съжителствало
на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил
сключен граждански брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не
противоречи на морала.
Следователно ищцата е материално
легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди, както за лично претърпените
от произшествието болки и страдания, в качеството си на пострадало лице, така и
за неимуществените вреди, които е понесла поради смъртта на починалия /също
пострадал по смисъла на чл.478, ал.1 КЗ/, с когото установила връзка на
съвместно съжителство без граждански брак.
Неимуществените вреди съставляват
накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост
на основание чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази
разпоредба е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на
обезщетението. При телесните увреждания такива могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. При причиняването на смърт
от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между по-страдалия и близкия, претендиращ обезщетение за неимуществени вреди /ППВС
№ 4/1968г./.
Според заключението на вещото
лице по СМЕ като последица от произшествието ищцата получила следните
травматични увреждания: контузия на главата; разкъсно-контузна рана на челото в
областта на скалпа-5см.; многофрагментно счупване на дясна лъчева кост в
областта на китковата става с разместване на костните фрагменти; счупване на
2-ро, 3-то и 4-то ребра в дясно с разместване на фрагментите; контузия на
белите дробове с последвал малък пневмоторакс /свободен въздух/ в гръдната
кухина и счупване на носните кости. По своя медико-биологичен характер травмите
в областта на главата са причинили разстройство на здравето неопасно за живота;
счупването на дясната лъчева кост до трайно затруднение движенията на десния
горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни /в случая 3 месеца/, а фрактурите на ребрата
в съчетание с последвал малък пневмоторакс до трайно затруднение движението на
снагата за срок по-голям от 30 дни /в случая 3 месеца/. Фрактурата на носните
кости е причинила временно затруднение на дишането през носа. Непосредствено
след катастрофата постъпила в болница в гр.Сегед, Унгария, където били
извършени хирургична обработка на раната на главата и наместване на счупената
дясна лъчева кост с обездвижване на ръката с гипсова лонгета, а след изписването
на 22.02.2017г. продължила лечението си амбулаторно в България. Ищцата е
търпяла болки и страдания с подчертана интензивност през първите 2-3 седмици
след катастрофата и около 2 седмици в началото на проведената рехабилитация.
Извън тях търпяла спорадични болки при обща преумора и преумора на дясната
киткова става, включително и при рязка промяна на времето. Наред с това в
продължение на първите 2 месеца не е можела да си служи пълноценно с дясната
ръка, което е затруднявало обслужването в ежедневието. Раната в челната област
на главата е зараснала за срок от 2 седмици с остатъчен белег от 5см., представляващ
козметичен дефект във видимата част на лицето. Счупванията на ребрата са зараснали
окончателно с остатъчна деформация за срок от 40 дни, а с проведената дихателна
гимнастика оздравителния процес на гръдната травма е приключил за срок до 3
месеца. Към деня на изготвяне на заключението дишането е възстановило нормалния
си обем и витален капацитет. Фрактурата на дясната лъчева кост в областта на
китковата става е зараснала за срок до 45 дни, а с проведената рехабилитация
оздравителния период е приключил за срок от 3 месеца. Поради това, че тази
фрактура е била лекувана консервативно е
останала остатъчна деформация и дорзална девиация /изкривяване/, водещо до
намаление на флексията с около 10 градуса, но захватът на ръката не е нарушен.
Счупените носни кости са били без разместване и зараснали за срок до 30 дни без
негативни последици за дишането. Общият лечебен и възстановителен период на
всички увреждания е приключил за срок до 3 месеца, при липса на данни за
усложнения или настъпили други освен посочените негативни последици.
В показанията си св.Н. Х. сочи,
че при посещението си след връщането в България ищцата била в шок, плачела,
била с рани и изпитвала затруднения при дишането. Поради травмата на ръката не
била в състояние да се обслужва и да полага грижи за детето си, поради което свидетелката
й помагала около два месеца. Сочи, че с А.К.били заедно от около 6 години, с
когото живеели преобладаващо в Холандия, но често се прибирали в България.
Много се обичали и искали да създадат свое дете. Той бил изключително грижовен
както към нея, така и към детето й от предходен брак. Ищцата изключително тежко
приела смъртта му, отказвала да живее без него и говорела за самоубийство. Около
4-5 месеца след катастрофата заминала да живее в Холандия, където работела като
чистачка, но й било трудно, защото не можела да си служи пълноценно с дясната
ръка.
Според заключението на вещото
лице по изслушаната СПсих.Е ищцата е преживяла психотравмено събитие, в което
се съчетават физически и психически травми в зряла възраст, когато е утвърдена
силата на личността чрез изградено отношение към себе си и възможностите за
общуване и партниране с другите. Физическите наранявания, възстановителния
период, загубата на партньора в живота, дистанцирането от приятелските контакти
са достатъчен повод да се подсилва безпокойството и дисбаланса на
преживяванията. Преживеният шок, заедно със загубата на мъжа и осъзнаване след инцидента на
невъзвратимостта да намери себе си, поставило ищцата в перманентно стресово
състояние, като понастоящем интензитетът е с по-малка сила, но съществува в
ежедневието й и това затруднява възможностите й за адаптиране към новия начин
на живот. Според вещото лице при ищцата е налице непълно преживяна мъка от
траура, което свързва с вина към себе си за взетото решение в последния момент
да пътуват с А.К.заедно за България. Дори и към момента /повече от две години/
не е преживяла загубата му, което би могло да подсили депресивната симптоматика
и тревожността й за в бъдеще. Продължава да е в нарушено психологическо и
емоционално състояние, за възстановяването на което е необходимо полагане на
усилия и време.
Въз основа тези доказателства
съдът приема за установено ищцата да е претърпяла неимуществени вреди, като
последица от уврежданията получени от пътно-транспортното произшествие.
Травмите не се характеризират с голяма тежест, но са в различни части на тялото
и част от тях са наложили оперативна намеса, които поотделно и в своята
съвкупност са причинили болки и страдания с различен интензитет за период около
3 месеца. В периода на лечение и възстановяване ищцата е изпитвала затруднения
в дишането поради травмата на носните кости и счупването на три ребра, както и
затруднения в самообслужването и ежедневните дейности поради фрактурата в
дясната ръка, наложило ползването за период около 2 месеца чужда помощ. Към
момента общото й здравословно състояние е възстановено, но следва да се отчетат
остатъчни негативни последици-загрозяващ белег във видимата част на лицето от получената
рана на главата, и остатъчна деформация и изкривяване на дясната ръка с
намаление на флексията с около 10 градуса, които за в бъдеще ще оказват влияние
върху начина й на живот в личен и битов план, както и във възможностите за
професионална реализация. Към деня на произшествието е била на 41г., в активна
и работоспособна възраст. Предвид това съдът намира за справедливо обезщетение
за претърпените от ищцата, като пряко пострадало от ПТП лице, неимуществени
вреди от 40 000лв., до който размер предявения иск следва да се уважи.
По делото се установи, че ищцата
е била във фактическо съжителство с починалия в същата катастрофа А.К., с
когото имали трайна и дълбока емоционална връзка, основана на взаимна обич,
разбирателство и подкрепа. Внезапната му смърт се отразила изключително
негативно на ищцата в психично отношение-емоционално била срината, изпитвала
силна мъка и непрежалимост от загубата на спътника си в живота, от чиято
морална и материална подкрепа е лишена безвъзвратно, изгубила надеждите си за
създаване с него на семейство с деца. Интензивността на тези душевни болки и
страдания е намаляла с времето, но и понастоящем не е превъзмогнала загубата на
мъжа до себе си и продължава да е с нарушено психологическо и емоционално
състояние.
Като съобрази тези обстоятелства,
при отчитате икономическите условия в страната и лимитите на отговорност на
застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ към деня на
произшествието, съдът приема за справедлив по чл.52 ЗЗД размер на обезщетението
за претърпените неимуществени вреди от смъртта на пострадалия А.К.от
120 000лв., до който този иск следва да се уважи.
По възражението за съпричиняване:
Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД ако
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се
намали. Съпричиняването има обективен характер и принос по смисъла на
законовата норма е налице, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за настъпване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди, без
необходимостта да е действал виновно. В трайно установената съдебна практика на
ВКС се приема, че не във всички случаи на противоправно поведение от
пострадалия е налице основание за намаляване на обезщетението, а само тогава,
когато действията или бездействията му в нарушение на правна норма се намират в
причинно-следствена връзка с вредоносния резултат. Във връзка със задължението по
чл.137а ЗДв.П само обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник е пътувал без да ползва предпазен колан, не е достатъчно
за прилагане разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Намаляването на обезщетението
за вреди ще е допустимо само при наличието на категорични доказателства,
събрани в процеса, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем,
ако по време на произшествието пострадалият е бил обезопасен с предпазен колан.
Представения препис на влязлата в
сила присъда и заключението на вещо лице по САТЕ в настоящото производство
установяват, че в случая се касае за верижна катастрофа с участието на няколко
превозни средства и множество пострадали лица. Началото й поставил т.а.Скания с
прикачено полуремарке, управляван от румънски гражданин, който поради гъстата
мъгла с намалена видимост не забелязъл пред себе си струпалата се опашка от
превозни средства. За да избегне удар пренасочил товарния автомобил от
аварийната в дясната лента за движение и спрял, но в същото време в него се
ударил движещият се отзад микробус Мерцедес. След това пристигнал друг микробус
Мерцедес, който без сблъсък успял да спре прибирайки се до вътрешната мантинела.
Не след дълго в дясната му страна се ударил микробус Фолксваген с ДК № *******,
който след това съприкосновение се ударил в задната част на намиращия се пред
него влекач Скания с прикаченото полуремарке. Едновременно с последния до
мястото достигнал микробус Фолксваген Каравел с ДК № *******движещ се със
скорост от 111 км./ч. Водачът завил на дясно и се блъснал в задната част на
спрялата последна в опашката композиция от седлови влекач също с прикачено
полуремарке. Последен в произшествието е автобус Скания, който реализирал удари
последователно във вече увредения микробус Фолксваген с ДК № ******* и в
спрелия в аварийната лента влекач с полуремарке. Причина за настъпване на множеството
произшествия е движението на превозните средства с висока и над допустимата за
мястото /до 80км./ч./ скорост без да се съобразят с метеорологичните условия.
По делото е установено, че
микробус Фолксваген Каравел бил оборудван с триточкови предпазни колани на
всички места. Ищцата и А.К.били пътници на задните седалки.
При постановяване на присъдата
наказателния съд е приел да са пътували без поставени обезопасителни колани, но
в съответствие със съдебната практика, когато поведението на пострадалия не
съставлява квалифициращ признак на деянието, обсъждането му от наказателния съд
при определяне вида и размера на наказанието, не създава сила на пресъдено нещо
по отношение на този факт. Настоящата хипотеза е такава. Поради обективните
предели на присъдата съобразно чл.300 ГПК и доколкото поведението на ищцата и починалия в
произшествието не са били съставомерен признак на престъплението, за което
застрахованият при ответника е признат за виновен, изводът на наказателния съд
за съпричиняване няма задължителна сила.
Вещото лице по изслушаната по
делото СМЕ дава заключение, че както ищцата, така и починалият не са били с
поставени предпазни колани. Сочи, че съобразно механизма на произшествието и
обстоятелствата, при които е настъпило ако Коча е бил обезопасен с колан
смъртта му би била избегната, съответно ако ищцата е била с правилно поставен
такъв вероятно е щяла да получи гръдна травма с поредни косо разположени
фрактури на ребра от лентата на колана, както и травматични увреди в областта
на корема. То е основано изцяло на медицинското заключение изготвено в рамките
на проведеното в Република Унгария разследване на катастрофата, според което починалият
е получил множество тежки наранявания от силно и рязко изместване на
незащитеното му с предпазен колан тяло напред, последица от почти челния удар
на превозното средство, а по отношение ищцата вероятност да е получила
нараняванията по гръдния кош след удар в облегалката на предната седалка, от
което е изведено, че не е използвала предпазния колан.
Тези доказателства обаче не са
достатъчни да обосноват извод за приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД в конкретния
случай. За непоставянето на предпазен колан от ищцата е налице само
предположение, но дори и това да е така отново би получила увреждания в други
части на тялото, за които не е установено дали биха били в по-малък обем, ако е
била обезопасена с колан. Спътникът й е починал на място от получените
тежки и несъвместими с живота травми в
различни части на тялото, без да е доказано по несъмнен начин, че при
ползването от негова страна на предпазен колан леталният изход би бил избегнат.
Аргумент в тази посока е обстоятелството, че микробусът се е движил с висока
скорост /111 км./ч./ и ударът в задната част на влечака с прикачено полуремарке
е бил челен и силен с настъпили сериозни деформации в предната му част, в която
се е намирал и пострадалия.
Липсата на категорични
доказателства за причинно-следствена връзка между поведението на ищцата и
починалия във връзка със задължението по чл.137а ЗДв.П и настъпилите вредоносни
последици, обуславят неоснователност на възражението на ответника за
съпричиняване.
При непозволено увреждане в
съответствие чл.84, ал.3 ЗЗД делинквентът е в забава спрямо увредения от деня
на увреждането и от този момент дължи обезщетение по чл.86 ЗЗД равно на
законната лихва. Отговорността на застрахователя за плащане на обезщетение за
вреди произтича от сключения застрахователен договор „Гражданска отговорност”,
но е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие. Той отговаря за всички причинени от него вреди,
включително и за вредите от забавата. Това изрично е предвидено в чл.429, ал.2,
т.2 КЗ, според която разпоредба застрахователното обезщетение обхваща и лихви
за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице при условията на ал.3. Според ал.3 лихвите за забава на застрахования по
ал.2, т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на
отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпване на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. Нормата на ал.3 ограничава
отговорността на застрахователя за законна лихва, като определя различен от
чл.84, ал.3 ЗЗД момент, от който я дължи-по ранната дата от деня на
уведомяването му от застрахования или уведомяването, съответно претенцията на
увредения за обезщетение. По делото не са събрани доказателства дали и кога
застрахованият е уведомил застрахователя за настъпване на събитието, поради
което следва да се приеме, че последният дължи законна лихва за забава считано
от 04.05.2018г., когато е получил претенцията на ищцата за заплащане на
обезщетения за неимуществени вреди. Поради това искането за законна лихва за
периода от деня на деликта-15.02.2017г. до 04.05.2018г. се явява неоснователно
и следва да се отхвърли.
По разноските:
Ищцата е освободена от заплащане
на държавна такса и разноски по производството на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК.
Представлявана е безплатно от
адвокат при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание чл.38,
ал.2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника адв.Н.Д. адвокатско
възнаграждение от 5785.03лв. с ДДС /1803.43лв. за единия иск и 3981.60лв. за
другия иск/, съобразно уважената част.
Ответникът е направил разноски от
901.20лв. по производството и е представляван от юрисконсулт, чието
възнаграждение съдът определя на 200лв. съгласно Наредбата за заплащането на
правната помощ или общо разноски от 1101.20лв. С оглед отхвърлената част от
исковете на основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника
разноски от 407.85лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на СРС държавна такса за уважените
искове общо от 6400лв., както и 355.56лв. платени от бюджетните средства на
съда разноски за вещи лица пропорционално на уважената част от исковете или
общо сумата 6755.56лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „А.“,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Ш.А.И., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 40 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания претърпени от ПТП настъпило на 15.02.2017г., ведно със законната
лихва от 04.05.2018г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер 70 000лв., както и искането за
законна лихва за периода 15.02.2017г.-04.05.2018г.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Ш.А.И., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 40 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от смъртта А.К.следствие на ПТП настъпило на 15.02.2017г.,
ведно със законната лихва от 04.05.2018г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер 70 000лв., както и искането за
законна лихва за периода 15.02.2017г.-04.05.2018г.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“,
ЕИК *******, гр.София да заплати на адв.Н.Д. с адрес ***, 4-ти полуетаж, офис
2, адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА от 5785.03лв.
ОСЪЖДА Ш.А.И.,
ЕГН **********,***, да заплати на ЗАД „А.“, ЕИК *******, гр.София, разноски по
делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 407.85лв.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“,
ЕИК *******, гр.София, да заплати по сметка на Софийски градски съд на
основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 6755.56лв.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: