Р Е
Ш Е Н
И Е №260053/ 29.3.2021г.
гр.Ямбол........29.03........2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание
На..............................двадесет и трети...март.……................................
През две хиляди
двадесет и първа година,..........в състав:
Председател: Красимира Тагарева
Членове: Николай Иванов
Галина Вълчанова
като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова...възз.гр.д.№ 51
по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.435 ал.5 от ГПК.
Образувано е по жалба
на „ЕВРОКАМ” ЕООД гр.Ямбол, представлявано
от Д.М.Д. против действията на ДСИ при ЯРС по изп.д.№ 20192330400242 - въвод във владение на недвижим имот
- разпределение на полване на
недвижим имот, находящ
се в гр. Ямбол, бул. „Европа“ № 22, извършени с протокол от 8.09.2020 г. Иска
се отмяна на действията като неправилни и присъждане на разноските, както и на
основание чл.438 ГПК съдът да ги спре, предвид възможността дружеството да
претърпи вреди от тях и предвид това, че в деня и часа на разпределението
единия от взискателите започнал да разрушава бетонната настилка и да поставя
ограда. Жалбоподателят
твърди, че е трето лице спрямо изпълнителното производство, образувано
въз основа на изпълнителен лист по
в.гр.д.№ 368/2017 г. по описа на ЯОС за разпределяне на ползването на незастроената част от дворно
място, находящо се в гр. Ямбол - поземлен имот с площ 5889 кв.м. с
идентификатор 87374.510.135. В изпълнителния лист не е посочен като
длъжник, тъй като не е участвал в производството по делото, в което страна е
бил ЕТ "Д. - Д.М.", който не притежава право на собственост върху имота, доколкото с договор от 30.12.2008 г. /девет години преди завеждане на исковата молба/ е продал предприятието си
на "Еврокам" ЕООД и дружеството владее имота от закупуването му.
Счита, че принудителното
изпълнение на разпределението
на полването на имота
е аналогично на въвода във владение. Възразява, че съобразно ТР № 3/2015 г. по тълк.д.№ 3/2015 г. на ВКС,
ОСГТК, това принудително изпълнение не може да бъде осъществено срещу ЕООД, тъй
като владее имота преди завеждане на делото и не е обвързано от постановеното по него
решение съгласно чл.226, ал. 3 от ГПК. Сочи, че съдебният изпълнител не може да
въведе взискателя във владение, а ако направи това, извършеното действие е
незаконосъобразно и подлежи на отмяна. В случая в съдебното решение не са взети
предвид собствени на дружеството сгради, които не позволяват преминаване през
площите, в които са построени. Съдебният изпълнител няма право да премахва
сгради, нито да предписва преустройства, до какъвто резултат би се стигнало,
ако решението на съда следва да се изпълни, без да се вземат предвид
собствените на “Еврокам“ ЕООД сгради.
Поради това действията на съдебния изпълнител са незаконосъобразни.
В срока за възражение взискателят "Аргос 2006" ООД е депозирал становище за това, че жалбата е неоснователна и цели забавяне на процеса на изпълнение на съдебното решение. Действително търговсоко дружество търговското “Еврокам“ ЕООД е станало собственик на недвижимия имот като е закупило търговското предприятие на ЕТ "Д. - Д.М.", но прехвърлянето на имота не е вписано в имотния регистър. Поради това съсобствениците не са узнали за него, не е завършен фактическият състав на прехвърлянето или пък не може да се противопостави на решението по вписана искова молба за резпределяне ползването на имота. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Взискателят
“СТОМИД" ООД и длъжникът Д.М.Д., в качеството на ЕТ "Д.-Д.М.", не са
взели становище по жалбата при депозирането й.
При насрочване на делото за
разглеждане в о.с.з. страните, редовно призовани се явяват и изпрещата представители.
Третото на изпълнението лице
жалбоподател “Еврокам“
ЕООД чрез пълномощника си в съдебно заседание заявява, че поддържа жалбата и
желае уважаването й.
Пълномощникът на "Аргос
2006" ООД желае отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски, тъй като
по делото не е установено, че жалбоподателят се е намирал във владение на имота
към момента, в който е било образувано производството по реда на чл.32 ал.2 от
ЗС. Независимо от факта на прехвърляве на предприятието на ЕТ, част от
имуществото на което е и идеална част от процесния ПИ предмет на решението на
ЯРС, това прехвърляне не е вписано в Имотния регистър и в Търговския регистър.
ЕТ "Д.-Д.М.",
редовно призован, явява се лично Д.М. и счита жалбата за основателна, тъй като
ЕТ няма никаква собственост в този имот, което личи от договора за прехвърляне
на търговско предприятие към дружеството и последното е във владение на имота
много преди завеждане на иска.
След преценка на събраните доказателствата по делото, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Изпълнително
дело № 242/2019 г. на ДСИ при ЯРС е образувано по молба на "СТОМИД" ООД
и "Аргос 2006" ЕООД срещу ЕТ "Д.-Д.М." въз основа на изпълнителен лист, издаден по в.гр.д.№ 368/2017
г. на ЯОС, с решението по което е извършено разпределяне на ползването на
незастроената част от дворно място, находящо се в гр.Ямбол, поземлен имот с
площ 5889 кв.м с идентификатор № 87374.510.135 по кадастралната карта на
гр.Ямбол между "Стомид" ООД,
"Агрос 2006" ООД, Община Ямбол,
"Ванина експорт" АД, "Спарум" ЕООД, "Дениз 89" ЕООД, "Дикс 2001" ЕООД, "Хит" ЕООД, ЕТ "Д.-Д.М." и „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД по начина, посочен съобразно вариант от
заключението на вещите лица М.С., М.З. и Д.П., онагледен с Приложение
№1 - скица от първоинстанционното дело, която представлява неразделна част от
решението.
Поканата за доброволно изпълнение до Д.М.Д. като
длъжник е получена на 09.04.2019 г. Тъй като не е последвало доброволно
изпълнение, е насрочен въвод във владение /разпределение на ползване/ на
19.08.2019 г., отменен с постановление на ДСИ поради нередовно връчване на
съобщенията за него. Със същия акт въводът е пренасрочен на 03.09.2019 г.
Изпратени са призовки за принудително изпълнение, включително на жалбоподателя.
Призовката до него е връчена на 26.08.2019 г. на лице, чието име връчителят не
е удостоверил, посочвайки само, че е управител.
С постановление без дата ДСИ е отложил въвода на
осн. чл. 523 ал.2 от ГПК поради факта, че по представения договор за продажба
на търговско предприятие собственик и владелец на имота в частта за
разпределение на ползването е "Еврокам" ЕООД преди завеждането на
гр.д.№ 368/2017 г. на ЯОС. Предоставил е тридневен срок за дружеството да
поиска от ЯРС спиране на изпълнението.
По изпълнителното дело "Еврокам" ЕООД не е представило доказателства,
удостоверяващи, че е отправил искане до съда за спиране на изпълнението по
предоставената му с чл.523 ал.2 от ГПК възможност. Дружеството е подавало две
въззивни жалби против действията на ДСИ по процесното дело, които са били
образувани във в.гр.д.№ 143/2019 г. и в.гр.д.№ 336/2019 г., двете по описа на
ЯОС, но жалбите са били оставени без разглеждане, тъй като атакувания на два
пъти въвод във владение не е бил извършен от съдебния изпълнител към момента на
обжалването.
Понастоящем насроченото на 8.09.2020 г.
разпределение на ползване на недвижим имот е било осъществено, видно от
протокол от същата дата като са присъствали и са се подписали В. Д. – “Аргос 2006” ЕООД
и Д.М.Д., който е бил призован лично и като управител на “Еврокам” ЕООД.
Към жалбата “Еврокам” ЕООД е приложил договор от 30.12.2008 г. за продажба на търговско
предприятие с нотариална заверка на подписа на Д.М.Д. като ЕТ и управител на ЕООД. Предмет на този договор е търговско предприятие като
съвкупност от права задължения и фактически отношения, както и изрично за
посочени продаваните активи – две МПС – товарен и лек автомобил и недвижим имот
– 775/4650 ид.ч. от имота, подлежащ на разпределение. Представено е удостоверение за търпимост № ТС-0014 от 03.07.2019 г. на Община
Ямбол, в което е посочено, че е постъпило заявление от ЕТ "Д.-Д.М." за издаване на
удостоверение за търпим строеж на тоалетна в имот с идентификатор №
87374.510.135, като заявителят
е удостоверил правото си на собственост с нотариален акт № 15/2000 г.
/представен и по делото/, по който ЕТ е придобил собствеността и е приет от
административния орган за собственик.
В ТРРЮЛНЦ е вписана продажбата, извършена с договор
от 30.12.2008 г. от Д.М.Д. в качеството на ЕТ "Д.-Д.М." на
"Еврокам" ЕООД на търговското предприятие на ЕТ като съвкупност от
права, задължения и фактически отношения. Също така в Търговския регистър по
партидата на "Еврокам" ЕООД е вписан като едноличен собственик на
капитала и управител Д.М.Д.. ЕТ "Д.-*** не е заличен от регистъра.
Видно от съдържащата се в изпълнителното дело
/стр.101 и 102/ справка за вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 27.09.1919
г. до 27.09.2019 г. по партидата на "Еврокам" ЕООД, както и представената към момента на приключване
на настоящото производство справка за вписвания, отбелязвания и заличавания за
периода от 1.01.1995 г. до 23.03.2021 г. по партидата на ЕТ "Д.-Д.М." на Служба по
вписванията –Ямбол, по партидата на дружеството и едноличния търговец в имотния регистър не е вписано прехвърляне на
имота, чието ползване е разпределено от ЯОС.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Според чл.435 ал.5 от ГПК, въвод във владение на
недвижим имот може да се обжалва само от трето лице, което е било във владение
на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява. Съдът счита жалбата за допустима, тъй като
жалбоподателят твърди, че е именно такова трето лице и че е насрочен въвод във
владение на недвижим имот, който атакува като незаконосъобразен. В съдебната практика е
прието, че разпределението на ползването на
съсобствената вещ с влезли в сила решения по чл. 32, ал.2 от ЗС е несъмнено скрепено с
извършването на въвод във владение по отношение на част от имот, доколкото единствено
чрез него страната може да реализира по принудителен начин признатото й от съда право на ползване на тази част.
От изпълнителното дело се
установява, че ДСИ е извършил разпределение на ползване на недвижим имот /въвод
във владение/, за което е съставен протокол от 8.09.2020 г. В Тълкувателно
решение №3/2015
г. от 10.07.2017
г. по тълк.д.№3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, на което се позовава
жалбоподателят, действително се сочи,
че в случаите, когато имотът, предмет на въвода, се
владее от трето лице и то е установило владението си преди завеждането на
делото, по което е постановено обжалваното решение, съдебният изпълнител не
може да въведе лицето във владение, а ако направи това, извършеното действие е
незаконосъобразно и подлежи на отмяна по силата на чл. 435, ал. 5 ГПК, както и че след като
поради съществуващата законова забрана въводът не може да бъде извършен, той не
може да бъде отлаган по реда на чл. 523, ал. 2 ГПК, тъй като отлагане е
възможно само по отношение на действия, които могат да бъдат извършени. ВКС е приел, че за да
бъде уважена жалбата, е достатъчно да се установи само факта на владението и на
придобиването му преди предявяването на иска, без да бъдат изследвани
евентуалните права на третото лице върху имота.
Въззивният съд намира жалбата за
неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 68 ал.1
от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи лично или чрез другиго, като своя. Както сочи въззиваемата страна, едно и
също физическо лице Д.Д. осъществява фактическата власт. За субективния елемент
на владението следва да се изхожда от действията му, обективиращи субективните
преживявания на лицето-волята му да държи имота за себе си (като ЕТ) или за
ЕООД, на чийто капитал е едноличен собственик. Към момента на подаване на заявлението от ЕТ"Д.-Д.М." за издаване на
удостоверение за търпим строеж своене на имота е заявило физическото лице. От
това следва извода, че самият Д. въпреки твърдяното от него прехвърляне на
собственост на този имот продължава да се легитимира като негов собственик. Осъществяване
на владението от Д. като ЕТ или ЕООД не може да бъде установено категорично
предвид разнопосочните факти, които се установявавт от представентие
доказателства. Въпреки осъщественото прехвърляне на търговско предприятие през
2008 г. от ЕТ на ЕООД преди завеждане на делото за разпределение на ползване на
имота, Д. като ЕТ не е възразил по участието си като ответник по делото в две
инстанции и като ответник е обвързан от постановеното решение. Както се
установи и от служебна справка в ТРРЮЛНЦ, ЕТ "Д.-*** не е заличен от
регистъра след направеното прехвърляне на предприятие.
От друга страна съдът счита, че доводите
на “Аргос 2006” ЕООД относно непротивопоставимост на продажбата на
имота по отношение на съсобствениците поради липсата на вписване в имотния
регистър действително имат основание съобразно Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС. С него е прието, че вписването
в книгите по ПВ няма конститутивен ефект - такъв ефект има вписването на
дружество (или увеличение на капитала на съществуващо дружество) в търговския
регистър. Отказът за извършване на вписване от съдията по вписванията не може да засегне правата на дружеството, ако
вносителят действително е бил собственик - в този случай вещното право е
преминало от момента на вписване в търговския регистър, а вписването в книгите
по ПВ е условие единствено за противопоставимост. Т.е. по
отношение на третите лица оповестителното действие на прехвърлянето не е
произвело такова след като вписване няма.
Предвид изложеното съдът приема, че жалбоподателя
в настоящото производство "Еврокам"
ЕООД не установи, че е придобил собствеността върху
част от имота, разпределен по реда на чл.32 ал.2 от ЗС преди завеждането на
това производство. Жалбата е неоснователна, тъй като не са незаконосъобразни
атакуваните действия на ДСИ по извършване на разпределение на ползване на
недвижим имот/въвод във владение, отразени по протокол от 8.09.2020 г.
При този изход на делото и предвид
обстоятелството, че въводът е проведен за жалбоподателя не е налице правен
интерес от спиране на същия като искането следва да бъде оставено без
разглеждане.
При този изход на делото
жалбоподателя "Еврокам"
ЕООД следва да бъде осъден да заплати на “Аргос 2006” ЕООД направените в
настоящото производство разноски в размер на 300 лв.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№
10249/8.09.2020 г. от "Еврокам"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол,
ул.”Бъкстон” № 2, представлявано от Д.М.Д. – трето лице по и.д.№ 20192330400242 г. по описа на ДСИ при ЯРС
против действията на ДСИ при
ЯРС по изп.д.№ 20192330400242 - въвод във владение на недвижим имот - разпределение на полване на недвижим имот, находящ
се в гр. Ямбол, бул. „Европа“ № 22, извършени с протокол от 8.09.2020 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
искането на жалбоподателя "Еврокам"
ЕООД по чл.438 от ГПК за спиране на действията по
изпълнението.
ОСЪЖДА "Еврокам"
ЕООД да заплати на “Аргос 2006” ЕООД направените в настоящото производство
разноски в размер на 300 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.