05.04.2021г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на пети март две хиляди и двадесет и първа година в следния състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№17 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.40 от ЗДОИ.
Образувано е по жалба от П.Т.З. срещу Решение №ОбС-07-316/05.01.2021г. на
Председател на Общински съвет Димитровград в частта, с която е определен разход
за предоставяне на исканата информация. Твърди се, че жалбоподателят подал
искане от 23.12.2020г. до Председателя на ОбС Димитровград по реда на чл.41е от
ЗДОИ относно предоставяне за повторно ползване на имейл и хартиен носител копие
от Решение №185/31.03.2016г. на ОбС Димитровград, каквото разрешение получил по
смисъла на чл.41з от ЗДОИ с процесното решение. Това решение му било връчено на
05.01.2021г. и съгласно т.5 от същото заплатил с Квитанция №10164/05.01.21г.
сумата от 1,10 лева с ДДС, определена съгласно нормативните разходи, които били
уредени със Заповед №ЗМФ-1472/2011г. от МФ по делегация на чл.20, ал.2 от ЗДОИ.
Счита, че правилно искането било разрешено в условията на чл.41з от ЗДОИ във
вр. с чл.11, ал.1, т.1 от Наредба за стандартните условия за повторно
използване на информация от обществения сектор и за нейното публикуване в
отворен формат – ПМС №147/2016г., ДВ бр.48/2016г.. Но неправилно била
определена таксата. Искането следвало да се администрира по хипотезите на
чл.41ж от ЗДОИ, тъй като било за предоставяне на информация за повторно
използване – безплатно или срещу такса. В случая нито МС, нито ОбС Димитровград
не били приели размер на таксите по чл.41ж, ал.5, т.1 и т.3 от ЗДОИ, като
поради това ответната страна следвало да предостави информацията безплатно, а
не да изисква сумата от 1,10 лева. Освен това дори при предоставяне на достъп
по чл.28, ал.2 от ЗДОИ, то не следвало нормативните разходи по чл.20, ал.2 от
ЗДОИ, а още по-малко таксите по чл.41ж от ЗДОИ, да се облагат с ДДС. Това било
така защото услугата по предоставяне на достъп до обществена информация или
повторно ползване на обществена информация не била облагаема сделка с ДДС
съгласно чл.3 от ЗДДС и чл.3 от ППЗДДС. Съгласно чл.16, ал.3 от Вътрешни
правила на Общински съвет Димитровград за условията и реда за предоставяне на
достъп до обществена информация и за предоставяне на достъп до обществена
информация за повторно използване, то за предоставянето на информация за
повторно използване било уредено да се заплаща такса по Тарифа, приета от МС,
но такава не била издадена, поради което следвало да бъде предоставена
безплатно. Иска от съда да отмени решението в частта, с която е определена
такса – т.5 от оспореното решение, като от ответната страна бъдат заплатени
направените съдебни разноски.
Ответникът – Председател на ОбС
Димитровград, оспорва жалбата и счита същата за недопустима и неоснователна,
като прави искане за присъждане на юрк. възнаграждение, както и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
жалбоподателя. Сочи, че спорен бил въпросът за подаденото заявление дали
действително е такова за предоставяне на обществена информация за повторно
използване или само за обществена информация, като жалбоподателят следвало да
докаже специфичната цел на исканата информация. Доколкото заявлението било
удовлетворено и исканата информация била предоставена след доброволно заплащане
на сумата, то липсвало правен интерес да се обжалва решението. Сумата от 1,10
лева била събрана на основание действащ подзаконов акт, тъй като ОбС
Димитровград с Решение №185/31.03.2016г. уредил дали да се събират такси за
предоставяне на информация за повторно използване, като ги приравнил на таксите
за достъп до обществена информация.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Искане за достъп до информация от
23.12.2020г., подадено до Председател на ОбС Димитровград, П.Т.З. е поискал представяне
на информация за повторно използване, подробно описана в заявлението, на
хартиен носител и в електронна форма.
С Решение за предоставяне на достъп до
обществена информация с рег.№ОбС-07-316/05.01.2021г. на Председател на Общински
съвет Димитровград на заявителя е предоставен достъп до исканата обществена информация, като
в т.5 е определен разход за предоставяне на исканата информация в размер на 1,10
лева с ДДС. Посочено е също така, че
размерът на разхода е определен съгласно заповед №ЗМФ-1472/29.11.2011г. на Министъра
на финансите – за хартиен носител 0,11 лева за страница с ДДС. Изрично е
посочено, че решението се издава на основание чл.41з във вр. с чл.41е, ал.1 и 2
от ЗДОИ.
Съгласно представеното по делото писмо
№03.07.-124 от 11.12.2020г. след запитване по ЗДОИ с искане за предоставяне на
информация дали МС е издавал Тарифа за таксите по чл.41ж, ал.5, т.1 от ЗДОИ,
Началник ОАДС в Д АПОУС е предоставил исканата информация – МС не е приемал
Тарифа за таксите по чл.41ж, ал.5, т.1 от ЗДОИ.
По делото е представен Правилник за
организацията и дейността на ОС Димитровград, неговите комисии и
взаимодействието му с общинската администрация, Протокол №6 от заседание на ОС
на Община Димитровград – т.1 относно приемане на Вътрешни правила на ОбС
Димитровград за условията и реда за предоставяне на достъп до обществена
информация и за предоставяне на достъп до обществена информация за повторно
използване, Решение №185/31.03.2016г. за приемане на посочените вътрешни
правила, ведно и с Докладна записка от 12.03.2016г. относно приемането им. Съгласно
р.Пети от ВП – Предоставяне на достъп до обществена информация и предоставяне
на достъп до обществена информация за повторно ползване, чл.15, ал.1 от ВП –
„Достъп до обществена информация се предоставя на заявителя…. след заплащане на
определените с решението разходи по реда на чл.5, ал.4 съгласно Заповед
№ЗМФ-1472 от 20.11.2011г. на МФ относно :чл.115 от Конституцията на РБ и чл.20,
ал.2 от ЗДОИ“. Съгласно р.Шести от ВП, чл.16, ал.3 „Информацията от
общестевения сектор се предоставя за повторно използване след заплащане на
материалните разходи от предоставянето ѝ, определени с тарифа, приета от
МС“.
Представена е и Заповед № ЗМФ-1472/29.11.2011г.
на Министъра на финансите, както и доказателства за получаване на решението
ЗДОИ на 05.01.2021г.
Видно от приходна квитанция
№10164/05.01.2021г. от П.Т.З. е внесена такса
за услуга – „препис извлечение от документи“ в размер на 1,10 лева.
При така установените факти, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като
е подадена от надлежна страна в срока по чл.149, ал. 1 от АПК. Оспореното решение е
постановено на 05.01.2021г., като жалбата срещу него до съда е подадена чрез
куриер на следващия ден – 06.01.2021г., като е безспорно, че е в
законоустановения 14-дневен срок. За жалбоподателя е налице и правен интерес от
оспорване на акта, тъй като в атакуваната му част той засяга неблагоприятно
правната му сфера. Решението подлежи на съдебен контрол в оспорената му част,
тъй като, съгласно чл.34, ал.1, т.5 от ЗДОИ определянето на
разходите по предоставянето на достъп до исканата обществена информация е
елемент от решението за предоставяне на достъп, а съгласно разпоредбата на чл.35, ал.1 от ЗДОИ предоставянето на
достъп до обществена информация се осъществява след заплащане на определените
разходи и представяне на платежен документ.
Разгледана по същество, след проверка на
административния акт, съгласно чл.168, ал.1 от АПК във вр. с чл. 146 от АПК, жалбата е основателна
по следните съображения:
Оспореният в настоящото производство
административен акт е издаден от компетентен административен орган –
Председател на ОбС Димитровград, който е задължен субект по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДОИ.
При постановяване на акта не са допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат определени
като съществени по смисъла на чл.146, т.3 от АПК. Възражението на
ответната страна, че решението е постановено не по искане за представяне на
информация за повторно използване съдът намира за неоснователно, тъй като видно
от представяните по делото искане за достъп, а и в самото постановено решение,
са посочени като основание разпоредбите на р.Втори, гл.Четвърта - Процедура за повторно използване на информация
от обществения сектор. Нещо повече решението извън оспорената част, касаеща
разходите по предоставяне на информация е влязло в законна сила.
При преценка за съответствието на
оспорения акт с материалния закон съдът намира следното:
В оспореното решение изрично се посочва, че
се предоставя достъп на заявителя до обществена информация за повторно използване. Съгласно чл.41ж, ал.1 от ЗДОИ
информация от обществения сектор се предоставя за повторно
използване безплатно или след заплащане на такса, която не може да надхвърля
материалните разходи по възпроизвеждането и предоставянето на информацията. Размерът
на таксите се определя, както е посочено в разпоредбата на ал.5, чл.41ж от ЗДОИ
- 1./ за таксите, събирани от държавен орган – с тарифа, приета от Министерския
съвет; 2./ за таксите, събирани от друга организация от обществения сектор – от
ръководителя на организацията; 3./ за таксите, събирани от общините – от
общинския съвет, като определените такси не могат да надвишават таксите по т.1.
В закона изрично се посочва, че ако организация от обществения сектор не
определи размер на таксите по ал.5, т.2 и 3, то организацията предоставя тази
информация за повторно ползване безплатно или след
заплащане на такса, определена с тарифата по ал.5, т.1. В случая страните не
спорят, че Министерският съвет не е определил с тарифа таксите, който се
събират от държавен орган, а и това се установява от представеното по делото
доказателства решение на основание чл.28, ал.2 от ЗДОИ на Началник Отдел
Административни дейности и собственост в Дирекция АПОУС /писмо
№03.07-124/11.12.2020г. – л.8/. Спорно е дали ОбС Димитровград е определил
размер на таксите, които се събират в процедурата за предоставяне на информация
от обществения сектор за повторно използване. В случая с представените Вътрешни
правила, приети с Решение №185/31.03.2016г., има определен размер на разходите
за предоставяне на достъп до обществена информация, а именно: съгласно чл.15,
ал.1 от ВП, като обстоятелството, че посочената разпоредба е в раздел Пети,
който е озаглавен „Предоставяне на достъп до обществена информация и
предоставяне на достъп до обществена информация за повторно ползване“, не
променя извода, че разпоредбата на чл.15, ал.1 касае единствено предоставяне на
достъп до обществена информация, но не и предоставяне на достъп до обществена
информация за повторно използване. Това е така, тъй като със следващата
разпоредба - разпоредбата на чл.16, ал.3 от ВП се урежда заплащането на
материалните разходи за повторно използване, а именно: съобразно определените
такива с тарифа, приета от МС. В този смисъл
съдът приема, че таксите за повторно използване действително са
определени от общинския съвет, който е и компетентния за това орган, но същите
са определени като съответстващи на таксите, за който МС е издал тарифа по т.1,
ал.5, чл.41ж от ЗДОИ. Но доколкото е безспорно, че МС не е издал тарифа, то
следва да се счита, че в оспореното решение жалбоподателят е задължен да
заплати разходи по нормативи, които са несъответни на предоставянето на
информация по този ред. Плащанията, които следва да бъдат извършени по искания
за достъп до обществена информация и искания за достъп до обществена информация
за повторно използване са различни по своето естество и това не е отчетено от
ответната страна, както е не е взето предвид, че МС не издал съответната
тарифа. С оглед характера на уредените обществени отношения и целта на
приложимия материален закон и предвид чл.41ж, ал.9 от ЗДОИ, който задължава
субектите по чл.3 да предоставят информация за повторно ползване безплатно или
след заплащане на такса, определена с тарифа, приета от МС, съдът приема, че Председателят
на ОбС Димитровград е имал задължението да се произнесе с оспореното решение,
като посочи в оспорената част – т.5, че информацията за повторно ползване се
предоставя безплатно. В случая в оспорената част от решението за даден достъп
до посочената като търсена информация, са определени разходи, но не са
изпълнени нормативно установените задължения на ответника да съобрази, че при
липса на тарифа приета от МС /различна от посочената Заповед
№ЗМФ-1472/29.11.2011г., която е издадена от МФ/, то исканата информация следва
да се предостави безплатно. При неправомерно определените разходи в оспорената
част на решението, Председателят на ОбС Димитровград е постановил
незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.
При крайния извод на съда за
основателност на жалбата, то ответната страна следва да бъде осъдена да заплати
на жалбоподателя направените разноски по делото, в размер общо на 510,00 лева,
от които - 10,00 лева за държавна такса и 500,00 лева за адв.възнаграждение,
като следва да се има предвид направеното възражение за прекомерност, което е
неоснователно. Адвокатското възнаграждение е определено съобразно предвидения
минимален размер на чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения
Мотивиран
така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №ОбС-07-316/05.01.2021г. на
Председател на Общински съвет Димитровград в частта, с която е определен разход
за предоставяне на исканата информация, а именно: т.5 от Решение
№ОбС-07-316/05.01.2021г.
ОСЪЖДА Община Димитровград да заплати на
П.Т.З.,***, направените по делото разноски от 510,00 лева.
Решението е окончателно и съгласно чл.40,
ал.3 от ЗДОИ не подлежи на касационно обжалване.
Съдия: