Р Е Ш Е Н И Е № 150
гр.
Сливен, 06.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети
януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при
секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 4611 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, с която са предявени положителни установителни
искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, за установяване
съществуването на вземането на взискателя по подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищецът „А1 България”
ЕАД, с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД и ответното дружество сключили на 20.06.2008
г. Договор за мобилни услуги, който бил многократно подновяван за нови срокове
или били активирани нови планове и услуги чрез приложения, неразделна част от
договора. Твърди се, че по силата на Приложение № 1 от 02.04.2013 г. към
договора бил активиран план Мтел мобилен интернет Промо за номер **********,
чиито срок на действие изтекъл на 02.04.2015 г. и се превърнал в безсрочен. По
силата на Приложение № 1 от 19.08.2014 г. към договора били активирани планове
Мтел бизнес мобилен интернет мини за други 5 броя мобилни номера, чиито срок на
действие изтекъл на 21.08.2015 г. и се превърнал в безсрочен. На 19.08.2014 г.
с Приложения № 1 и № 2 към договора били активирани тарифни планове Мтел Бизнес
модул със съответните МАТ за още 11 броя мобилни номера, чиито срок на действие
изтекъл на 21.08.2016 г. и също се превърнал в безсрочен. Твърди се, че
ответникът заплащал дължимите по договора и приложенията към него суми до м.
юни
Иска се да бъде признато за установено по отношение на
ищцовото дружество, че ответникът „МЕГА ИМОТИ М“ ЕООД дължи сумата от 503,12 лева - главница, представляваща
стойността на незаплатени месечни такси и потребление за използване на услуги
по Договор за мобилни услуги партида М1263509 от 20.06.2008 г. за периода от
21.06.2016 г. до 20.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по
което е образувано ч. гр. д. № 4030/2019 г. по описа на СлРС, до окончателното
изплащане на задължението.
Претендират се и разноските, направени в заповедното и
в исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран
отговор на исковата молба от ответника, с който се излага становище за допустимост,
но неоснователност на предявения иск. Не се оспорват обстоятелствата, че между
страните са били сключени Договор за мобилни услуги партида М1263509 от
20.06.2008 г. и приложенията към него, но се твърди, че поради некачествено
доставена услуга и некоректно отношение на служители на ищеца, договорът бил
прекратен от ответника на 26.08.2016 г. Твърди се, че задължението по фактура №
*********/26.07.2016 г. е заплатено от ответника, а предвид прекратяването на
договора на 26.08.2016 г. ищецът не е предоставял, съответно ответникът не е
ползвал мобилни услуги след тази дата, поради което задълженията по останалите
фактури не са дължими. Твърди се също, че след прекратяване на договора с
ищеца, част от мобилните номера, ползвани от ответното дружество, били запазени
и прехвърлени към „Виваком“, а останалите били закрити.
В
съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат писмено становище, с което поддържа
предявения иск, моли да бъде уважен изцяло и претендира направените по делото
разноски.
Ответното
дружество се представлява от своя пълномощник - адвокат, чрез който пледира за неоснователност
на исковете и моли да бъдат отхвърлени.
Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намери от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че между „А1
България” ЕАД, с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД и ответното дружество
„МЕГА ИМОТИ М“ ЕООД бил сключен на 20.06.2008 г. Договор за мобилни услуги партида
М1263509.
Видно от приетите по делото писмени
доказателства на 02.04.2013 г. между страните било подписано Приложение № 1 към
договора с уговорен 24 месечен срок на действие, считано от 02.04.2013 г. до
02.04.2015 г., на 19.08.2014 г. били подписани Приложение № 1 към договора с
уговорен 12 месечен срок на действие, считано от 21.08.2014 г. до 21.08.2015
г., както и Приложения № 1 и № 2 с уговорен срок на действие от 24 месеца,
считано от 21.08.2014 г. до 21.08.2016 г.
В клаузите на договора и приложенията
към него (т. 5.4 от договора на л. 21 от делото, т. 5.2.3 от приложението на л.
29 от делото и т. 7.2.4 от приложението на л. 32 от делото) било уговорено, че
в случай, че в рамките на последния месечен таксуващ период от срока на
договора, Абонатът не уведоми писмено Оператора, че желае договорът да бъде
прекратен с изтичане на този срок или че желае да го продължи за нов срок при
определени условия, действието на договора продължава за неопределен срок при
същите условия и може да бъде прекратено по всяко време с едномесечно писмено
предизвестие от всяка страна без неустойки.
В т. 54в от приетите по делото Общи
условия на ищцовото дружество (л. 117 - 128 от делото) е описано, че в случай,
че абонатът желае преносимост на част от всички номера, предоставени му от А1
по договора за услуги, същият не се прекратява по отношение на номерата,
оставащи в мрежата на А1.
Страните не спорят, че по силата на
сключените между тях Договор за мобилни услуги партида М1263509/20.06.2008 г. и
Приложенията към него са ползвали мобилни услуги за следните телефонни номера:
**********, **********, **********, **********, **********, **********, **********,
**********, **********, **********, **********, **********, **********,
**********, **********, **********, **********, *********, *********,
********** и **********.
Изложеното се установява и от
представеното от ответника копие на Фактура № **********/24.06.2016 г. (л. 100
от делото), в което са изброени ползваните от ответника номера.
За потребените от ответника услуги и
начислените месечни такси през исковия период са издадени следните фактури:
1. Фактура № *********/26.07.2016 г. с
отчетен период 21.06 - 20.07.2016 г. за сумата от 229,16 лв., от които 139,77
лв. разговори, данни, съобщения и други такси и услуги и 139,93 лв. месечни
такси, които сумирани, след извадена стойност на отстъпка и добавен ДДС, дават
общата стойност на сумата от 229,16 лв.;
2. Фактура № *********/26.09.2016 г. с
отчетен период 21.08 - 20.09.2016 г. за сумата от 4,66 лв., от които 32,02 лв.
разговори, данни, съобщения и други такси и услуги и 0,00 лв. месечни такси,
които сумирани, след извадена стойност на отстъпка и добавен ДДС, дават общата
стойност на сумата от 4,66 лв.;
3. Фактура № *********/25.10.2016 г. с
отчетен период 21.09 - 20.10.2016 г. за сумата от 136,87 лв., от които 0,00 лв.
разговори, данни, съобщения и други такси и услуги и 114,06 лв. месечни такси,
които след добавен ДДС, дават общата стойност на сумата от 136,87 лв.;
4. Фактура № *********/24.11.2016 г. с
отчетен период 21.10 - 20.11.2016 г. за сумата от 68,44 лв., от които 0,00 лв.
разговори, данни, съобщения и други такси и услуги и 57,03 лв. месечни такси,
които след добавен ДДС, дават общата стойност на сумата от 68,44 лв. и
5. Фактура № *********/26.12.2016 г. с
отчетен период 21.11 - 20.12.2016 г. за сумата от 68,44 лв., от които 0,00 лв.
разговори, данни, съобщения и други такси и услуги и 57,03 лв. месечни такси,
които след добавен ДДС, дават общата стойност на сумата от 68,44 лв. От
задължението, посочено в тази фактура, ищецът претендира сумата от 63,99 лв.
Видно от представените от ответника
писмени доказателства ответното дружество е заплатило сумата от 204,25 лв.,
дължими по Фактура № **********/24.06.2016 г. с отчетен период от 21.05.2016 г.
до 20.06.2016 г., както и сумата от 205,24 лв., дължими по Фактура № **********/25.08.2016
г. с отчетен период от 21.07.2016 г. до 20.08.2016 г.
С Определение № 3299 от 01.10.2019 г.,
постановено в закрито съдебно заседание по делото, съдът на основание чл. 190,
ал. 1 ГПК е задължил ищцовото дружество да представи заверени за вярност
преписи на молба на ответното дружество за прекратяване на Договора за мобилни
услуги партида М1263509 от 20.06.2008 г. и всички жалби от ответника срещу
ищцовото дружество, като го е предупредил, че съгласно чл. 190, ал. 2 ГПК
непредставянето им може да бъде преценено от съда съгласно чл. 161 ГПК. В
изпълнение на указанията на съда, ищецът е депозирал с молба искане и жалби от
ответното дружество и отговори на жалбите от ищеца (л. 108 - 116 от делото),
като в молбата си е посочил, че в архива на мобилния оператор липсва заявление
за прекратяване на договора.
В жалба от 20.12.2015 г. (л. 114 и 115
от делото) управителят на ответното дружество описва, че поради немарливост и
недобро обслужване желае да прекрати взаимните фирмени отношения с ищеца преди
изтичане на договорения срок през м. август
По делото е изслушана
съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира изцяло като пълно,
обективно и компетентно изготвено. От него се установява, че мобилните услуги,
предоставени от ищеца на ответното дружество, са били активни до 26.08.2016 г.
по отношение на 3 бр. номера, до 27.08.2016 г. по отношение на 3 бр. номера, до
31.08.2016 г. по отношение на 2 бр. номера и до 19.01.2017 г. по отношение на
останалите 13 бр. номера.
В отговор на втория поставен въпрос,
вещото лице дава категорично заключение, че отчитането на разговорите и
обажданията се извършва автоматично, а при изготвяне на фактурите се ползва
специализиран софтуер на водещ световен доставчик. По този начин се гарантира
сигурността на трафичната информация, тъй като всякакви манипулации биха
изисквали целенасочено кооперативно усилие от много на брой вътрешни и външни
служители.
Вещото лице е представило и екранна
снимка от системата на ищцовото дружество за заплатени и незаплатени фактури,
отбелязани със статус съответно „затворени“ и „отворени“.
Видно от разпечатката Фактура №
**********/24.06.2016 г. на стойност 204,25 лв., както и Фактура №
**********/25.08.2016 г. на стойност 205,24 лв. са отбелязани със статус
„затворени“, тоест заплатени, докато Фактура № *********/26.07.2016 г. на
стойност 229,16 лв., Фактура № *********/26.09.2016 г. на стойност 4,66 лв.,
Фактура № *********/25.10.2016 г. на стойност 136,87 лв., Фактура №
*********/24.11.2016 г. на стойност 68,44 лв. и Фактура № *********/26.12.2016
г. на обща стойност 68,44 лв., от които 4,45 лв. са заплатени, поради което е
вписана оставаща сума по фактурата от 63,99 лв., са отбелязани със статус
„отворени“, тоест незаплатени.
По делото е разпитана и свидетелката
Петя Иванова, служител на ответното дружество. От показанията й се установява,
че през м. август
По заявление на ищеца било образувано
ч. гр. д. № 4030/2019 г. по описа на РС - Сливен, по което е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2444/23.07.2019 г. срещу ответника
за сумата в общ размер на 503,12 лв. - главница, представляваща месечни такси и
потребление за използване на услуги по Договор партида М1263509/20.06.2008 г.
за периода от 21.06.2016 г. до 20.12.2016 г., както и сумата от 325,00 лв.
разноски. Заповедта била връчена на длъжника, който подал възражение в срок, довело
до образуването на настоящото дело за установяване на вземането на ищеца.
Установеното
от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният
установителен иск е процесуално допустим.
Неговият предмет е установяване на
съществуването и дължимостта на сумите, за които е била издадена Заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК като ищецът носи доказателствената тежест да установи
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане и изискуемостта
му.
С оглед разпределената доказателствена тежест и
събраните по делото доказателства съдът намира предявения иск с правна квалификация
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за частично основателен и доказан.
Страните не спорят по обстоятелствата,
че са били обвързани от действието на Договора за мобилни услуги партида
М1263509 от 20.06.2008 г. и Приложенията към него за посочените в исковата
молба общо 21 броя номера.
Спорен обаче е въпросът кога е
прекратен договорът.
Ищцовото дружество твърди, че това е
станало през м. януари
Ищецът твърди, че в архива му липсва
заявление за прекратяване на договора, поради което и не го е представил по
реда на чл. 190 ГПК.
От своя страна ответното дружество
твърди, че договорът е прекратен на 26.08.2016 г., когато дружеството е подало
заявление за прехвърляне на част от номерата към друг оператор и прекратяване
на договора по отношение на останалите в мрежата на А1 номера.
Съдът намира, че действително такова
заявление е било подадено от ответното дружество на 26.08.2016 г. За
изготвянето и подаването му в офис на ищеца свидетелства свид. Иванова, а и
косвено намерението на ответното дружество да прекрати договора предвид
изтичащия му срок на 21.08.2016 г. се установява от представените по делото
искане и жалби. Наличието на заявление за прехвърляне на 8 броя номера в
мрежата на „Виваком“ и прекратяване на договора за мобилни услуги с А1 по отношение
на останалите ползвани 13 бр. номера се потвърждава и от представения от
ответника нов договор с Виваком от 26.08.2016 г., както и от заключението на
техническата експертиза по делото. Самият ищец не оспорва прехвърлянето на
номерата към друг оператор на посочената дата, поради което е нелогично да
липсва заявлението, в което е описано както желанието на ищеца за прехвърлянето
им, така и това за прекратяване на договора по отношение на останалите номера.
Нещо повече, видно от представените фактури, суми за разговори, данни,
съобщения и други такси и услуги са начислени единствено във Фактура №
*********/26.07.2016 г. с отчетен период от 21.06 - 20.07.2016 г. и във Фактура
№ *********/26.09.2016 г. с отчетен период 21.08 - 20.09.2016 г., а в
останалите процесни фактури начислените суми са единствено такси. Изложеното
потвърждава извода, че след 26.08.2016 г. ответното дружество не е ползвало
мобилни услуги, тоест е считало договора за прекратен.
Ето защо и предвид непредставянето по
реда на чл. 190 ГПК от ищцовото дружество на заявлението за прехвърляне на част
от номерата към друг оператор и прекратяване на договора по отношение на
останалите, съдът намира фактът на наличието и подаването на такъв документ от
ответното дружество до ищеца на 26.08.2016 г. за доказано по делото.
Както се установи от писмените
доказателства по делото обаче, последният уговорен срок на действие на Приложение
№ 1 към договора е бил 21.08.2016 г. Тъй като самият ответник твърди, че е
подал заявлението за прехвърляне на част от номерата към друг оператор и
прекратяване на договора по отношение на останалите на 26.08.2016 г., то
съобразно условията на договора, същият се е трансформирал в безсрочен на
21.08.2016 г., поради което е можел да бъде прекратен по всяко време с едномесечно писмено предизвестие от
всяка страна без неустойки.
Това означава, че подаденото от
ответника заявление на 26.08.2016 г. не е довело, както той твърди, до
прекратяване на договора на тази дата, а е изиграло роля на едномесечно
предизвестие, след изтичането на което договорът е бил прекратен.
Ето защо съдът намира, че ответното
дружество дължи сумите, начислени по договора, единствено до 26.09.2016 г.,
макар и след 26.08.2016 г. реално да не е ползвало мобилни услуги, както се
установи от представените по делото фактури.
Видно от представените от ответника
писмени доказателства ответното дружество е заплатило сумата от 204,25 лв.,
дължими по Фактура № **********/24.06.2016 г. с отчетен период от 21.05.2016 г.
до 20.06.2016 г., както и сумата от 205,24 лв., дължими по Фактура №
**********/25.08.2016 г. с отчетен период от 21.07.2016 г. до 20.08.2016 г.
Липсват обаче доказателства в подкрепа
на твърдението на ответника, че е заплатил Фактура № *********/26.07.2016 г. с
отчетен период 21.06 - 20.07.2016 г.
Изложеното се подкрепя и от
представената в експертизата екранна снимка от системата на ищцовото дружество
за заплатени и незаплатени фактури, където Фактура № **********/24.06.2016 г. и
Фактура № **********/25.08.2016 г. са отбелязани със статус „затворени“, тоест
заплатени, а Фактура № *********/26.07.2016 г. е отбелязана със статус
„отворена“ или неплатена.
Предвид изложеното съдът намира, че с
оглед прекратяването на договора за мобилни услуги на 26.09.2016 г. и липсата
на доказателства за плащане от ответника на начислените до тази дата суми за
такси и мобилни услуги по Фактура №
*********/26.07.2016 г. с отчетен период 21.06 - 20.07.2016 г. за сумата от
229,16 лв. и във Фактура № *********/26.09.2016 г. с отчетен период 21.08 -
20.09.2016 г. за сумата от 4,66 лв., то искът се явява основателен и следва да
бъде уважен за сумата от 233,82 лв.
и за периода от 21.06.2016 г. до
26.09.2016 г. и съответно отхвърлен като неоснователен и недоказан за
разликата над уважения размер от 233,82 лв. до пълния предявен размер от 503,12
лв. и за периода от 26.09.2016 г. до 20.12.2016 г.
Относно разноските:
С оглед
изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото, съразмерно с
уважената част от иска. Ето защо от общо
направени от ищеца разноски в заповедното производство в размер на 325,00 лева,
от които 25,00 лева - заплатена държавна такса и 300,00 лв. - адвокатско
възнаграждение, ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 151,04 лв., съразмерно с уважената
част от иска, а от общо направени
разноски в настоящото исково производство в размер на 325,00 лв., от които 25,00
лева - държавна такса и 300 лева - депозит за съдебно-техническа експертиза, ответникът
следва да бъде осъден да заплати също сумата от 151,04 лв., съразмерно с уважената част от иска.
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените от него разноски по делото, съразмерно с отхвърлената
част от иска. Възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответника е неоснователно, тъй като същото е заплатено в
минималния размер по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Ето защо от общо направени от ответника разноски в
размер на 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, ищецът следва да бъде
осъден да му заплати сумата от 160,58 лв.,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „МЕГА
ИМОТИ М“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Сливен, ул. „Г. С. Раковски“ № 20, вх. А, ап. 3, ДЪЛЖИ на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1,
на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата от 233,82 лв. /двеста тридесет и три лева
и осемдесет и две стотинки/, представляваща стойността на незаплатени месечни
такси и потребление за използване на услуги по Договор за мобилни услуги партида
М1263509 от 20.06.2008 г. за периода от 21.06.2016 г. до 26.09.2016 г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от 22.07.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, за
което е издадена Заповед за изпълнение № 2444/23.07.2019 г. по
ч. гр. д. № 4030/2019 г. по описа на СлРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 233,82 лв.
до пълния предявен размер от 503,12 лв., както и за периода от 26.09.2016 г. до
20.12.2016 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК „МЕГА ИМОТИ
М“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул.
„Г. С. Раковски“ № 20, вх. А, ап. 3, да заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, сумата от 151,04
лв. /сто петдесет и един лева и четири стотинки/, представляваща направени
разноски в исковото производство и сумата от 151,04 лв. /сто петдесет и един лева и четири стотинки/, представляваща
разноски, направени в заповедното производство по ч.
гр. д. № 4030/2019 г. по описа на СлРС, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК „А1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул.
„Кукуш“ № 1, да заплати на „МЕГА ИМОТИ М“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Сливен, ул. „Г. С. Раковски“ № 20, вх. А, ап. 3, сумата от 160,58 лв. /сто и шестдесет лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се връчи на страните чрез техните пълномощници.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: