Р Е Ш
Е Н И Е
№ 22
гр.Бургас,07.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 5034 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на Б.Л.Т. с ЕГН: **********, със съдебен адрес:***, партер, чрез
пълномощник – адв. А.И. – САК, срещу Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) серия К № 2905541 на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на
чл. 21, ал.2, вр. с ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1,
т.3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 100 лева.
С жалбата се моли за
отмяна на атакувания фиш. Развиват се многобройни и подробни доводи за
нарушения на материалния и процесуалния закон и недоказаност на вмененото
нарушение, които могат да се обобщят както следва: непосочване на конкретно
физическо лице, издател на ЕФ, както и липса на дата на съставяне; липса на
доказателства за това, че в процесния участък е имало въведено ограничение от
80 км/ч., както и липса на доказателства, че самото нарушение е извършено точно
на посоченото място; противоречие между скоростите преди и след приспадане на
толеранса от 3%, включително и лиса на информация в какъв режим в работило
техническото средство, което пък да позволи да се прецени и каква е
максималната техническа грешка; липса на данни за извършителя на нарушението,
доколкото санкционираният е просто собственик на автомобила, но не е доказано,
че именно той е извършил вмененото нарушение; липса на фактическо описание на
нарушението в това число дали става въпрос за нарушение в рамките или извън границите
на населено място, както и преценка за това каква е била разрешената скорост за
движение, имайки предвид категорията на МПС, която е „М“; точния вид на
административното нарушение и правилната му квалификация. Твърди се, че са
налице пропуски в текстовата редакция на чл. 189, ал.4-11 ЗДвП, поради
изключително недобрата нормотворческа техника на законодателя, които пороци са
и съответно пренесени и в утвърдения образец на електронен фиш. В тази връзка
се твърди, че ЕФ не отговаря на изискването за „електронен“ по смисъла на
ЗЕДЕУУ, доколкото уредбата там и в Регламент № 910/2014г. на ЕС изключва
„хартиен носител“. Липсва отбелязване от кого точно е наложена санкцията и въз
основа на какво овластяване, което пък води до там, че образецът на ЕФ,
утвърден с министерска заповед е в дисхармония с цитираните нормативни актове,
а от там се явява и незаконосъобразен.
В открито съдебно заседание жалбоподателят
не се явява и не се представлява. В депозирана писмена молба от процесуалния
представител се заявява, че жалбата се поддържа по въведените в нея доводи,
като се допълва и че в случая ЕФ не е бил връчен по пощата с обратна разписка,
каквото е изискването на закона, което е довело до невъзможност за жалбоподателя
да упражни правото си и да посочи друго лице, което е управлявало автомобила и
което следва евентуално да понесе отговорност за нарушението.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас,
надлежно призован, не изпраща представител и не взима становище по същество.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН, вр. с чл. 189,
ал.8 ЗДвП. Това е така, доколкото ЕФ е връчен редовно на жалбоподателя на 23.10.2019г.
(видно от неговите изявления и от отбелязването върху екземпляра от принтиран и
връчен ЕФ (л. 21), а жалбата е подадена по пощата директно в съда с дата на
пощенското клеймо 05.11.2019г. (л.13 гръб). Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се
приеме, че същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 27.07.2019г. в 13:08
часа на ПП I-9, км. 230+800 в посока от Военно-почивен дом към кв. Сарафово техническо
средство – мобилна система за контрол над скоростта – „
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2905541 на ОДМВР-гр.Бургас, с
който за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.
182, ал.1, т.3 ЗДвП на жалбоподателя било наложено наказание „Глоба” в размер
на 100 лева.
Техническото
средство - мобилна система за контрол над скоростта – „
За използването на
мобилното техническо средство бил изготвен и протокол по реда на чл. 10 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015г. (л.22).
По делото липсват
данни жалбоподателят да е представил писмена декларация по чл.189, ал.5,
изр.2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на
нарушението.
Липсват данни и за
представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство,
които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП -
изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло,
приложените по преписката снимки.
От тази фактическа
обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно е посочена разликата между засечената и разрешената скорост – 21 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.
Във връзка с
направените възражения за непосочване на издател и дата на издаване на ЕФ или
за противоречието на електронните фишове като цяло с разпоредби от вътрешното и
общностното право, съдът следва да посочи, че по отношение на процедурата за
санкциониране на нарушения с електронен фиш, разпоредбите на ЗАНН касаещи
реквизитите на наказателното постановление са неприложими. Легална дефиниция на
понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е
възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че
електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни
функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие
(чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията
за форма, съдържание, реквизити и
ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите - електронният фиш
е акт със санкционно значение, поради което, като вид държавна принуда, чрез
него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер.
Именно с оглед на тази своя характеристика, при издаването на електронния фиш
намира проява общия принцип, че административнонаказателната отговорност не
може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по
аналогия (чл.46, ал.3 от ЗНА). Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при
обжалването на електронните фишове – аргумент от чл.189, ал.8 от ЗДвП. Действително
в процесния електронен фиш е посочена само териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението и не са посочени конкретен издател, негов подпис и дата на
издаване, но такива реквизити не са предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, поради
което това не може да бъде прието за пропуск, тъй като в случая нормата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП се явява специална по отношение на общото изискване на чл.
57, ал. 1 от ЗАНН за съдържанието на наказателното постановление. В този смисъл
е константната практика на касационната инстанция например - Решение № 646 от 6.04.2015 г. на АдмС -
Бургас по к.н.а.х.д. № 253/2015 г. и Решение
№ 539 от 19.03.2015 г. на АдмС - Бургас по к.н.а.х.д. № 150/2015 г.
Не случайно
законодателят при определяне на реквизитите на електронния фиш в чл.189, ал.4 от ЗДвП не е посочил като изискване същият да съдържа име, длъжност и подпис на
издателя си и това е така, защото електронният фиш е акт, който се издава в
резултат на заснемане със система за технически контрол, а не акт на
административнонаказващ орган, каквото е наказателното постановление. Ето защо
за разлика от общия процес регламентиран в ЗАНН, в хипотезата с издаване на
електронния фиш, не са предвидени два етапа, каквито съдържа общия процес по
ЗАНН – обвинение чрез предявяване и връчване на АУАН и налагане на наказание
чрез издаване и връчване на наказателно постановление (Решение № 1227/08.07.2015г. по к.н.а.х.д. № 943/2015г. на АдмС-Бургас).
Законодателят в разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП е препратил към ЗАНН само процедурата по оспорване на електронния фиш, а в
ал.14 от същия член, е препратил към общия закон само за неуредените случаи.
Това означава, че особената процедура, уредена в ЗДвП, се прилага такава,
каквато е и така както е уредена в специалния закон и само за неуредените
случаи, както и само в частта на оспорване пред съда на електронния фиш се
прилага общия закон – ЗАНН. За това, след като в чл.189, ал.4 от ЗДвП са
регламентирани реквизитите на електронния фиш, това изброяване следва да се
възприема като изчерпателно, т.е. достатъчно е електронния фиш да съдържа тези
реквизити и да е издаден според образеца утвърден със Заповед №
Із-305/04.02.2011г. на Министъра на вътрешните работи. В случая процесния
електронен фиш е именно такъв. След като в образеца за електронен фиш и в изчерпателно
изброените му в закона реквизити не се съдържа дата на издаване на електронния
фиш, име на длъжностно лице, подпис и пр. - то такъв реквизит не е задължително
да притежава и фишът.
Действително съдът
констатира, че в ЕФ не е посочено пред кой съд и в какъв срок може да бъде
обжалван. Това обаче в никакъв случай не може да се счете за съществено
процесуално нарушение, доколкото очевидно и без това указание жалбоподателят е
успял в срок да упражни правото си на жалба, поради което и този пропуск не се
е отразил на възможността му да потърси съдебна защита на правата си.
Съдът не споделя и доводите на жалбоподателя за неяснота относно работния режим на техническото средство, неяснота относно точната измерена скорост или за това, че автомобилът е категория „М“ и за него е било в сила ограничение от 45 км/ч. Видно от приложения протокол за техническа проверка (л. 26) – без значение в какъв режим е работило техническото средство – /режим „М“ или режим „Т“/ - същото измерва точно зададената скорост, без превишаване на максимално допустимата грешка, която между другото, видно от самия протокол е – „+/-„ 3%, без значение дали се касае за стойност над или под 100 км/ч. Именно толерансът от 3% е приспаднат от контролния орган при фиксиране на превишената скорост, като видно от ЕФ – заснетата скорост е 104 км/ч., а наказуемата – т.е. тази след приспадане на въпросните 3% е 101 км/ч.
Съгласно чл.21, ал.1 ЗДвП максимално разрешената скорост на движение на МПС - леки автомобили категория „В “ по смисъла на чл. 150а, ал.2, т. 6 ЗДвП и чл. 21 ППЗДвП извън населено място е 90 км/час, а в населено – 50 км/ч. От справката за собственост на автомобилът с който е извършено нарушението се установява , че се касае за МПС-лек автомобил от Категория М1 по смисъла на чл.149 ал.1 т.2 б“а“ ЗДвП, което представлява МПС за превоз до осем пътници. Въпросното деление /категория М1/, обаче касае само нуждите на регистрирането и отчета на МПС, а иначе съответства на категория „В“ в ограничителната норма на чл.21 ал.1 ЗДвП тъй като се касае за МПС –лек автомобил като вид ППС. Настоящият състав приема че препращането в чл. 21 ЗДвП за категориите МПС следва да се прави към нормите на чл. 150а, ал.2, т.6 ЗДвП и чл. 21 ППЗДвП, а не към нормата на чл. 149 ЗДвП, защото както стана дума – последната дели ППС на категории само с оглед тяхното регистриране и отчет. Нещо повече – в разпоредбата на чл. 21 ЗДвП липсват много категории, които съществуват в чл. 149 ЗДвП, което е допълнителен довод за това, че препращането по чл. 21 ЗДвП няма предвид нормата на чл. 149 ЗДвП, доколкото противното би означавало, че за някои категории по смисъла на чл. 149 ЗДвП въобще няма законово ограничение на скоростта, регламентирано в чл. 21 ЗДвП, което най-малкото е недопустимо.
Съдът не споделя доводите и за неправилно определен субект на административнонаказателната отговорност. По делото няма спор, а и от приложената справка за собственост от Сектор „ПП“ се установява, че същият е собственик на автомобила, а съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП - собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Тъй като, както се посочи по-горе, в срока по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП не е заявена декларация за друго лице, то правилно именно собственикът в лично качество следва да бъде адресат на административното наказание. Това че ЕФ е връчен лично на жалбоподателя, а не по пощата с обратна разписка по никакъв начин не засяга правото му да декларира за друго лице, което да е управлявало автомобила му, респективно да избегне административнонаказателната отговорност за деянието. В случая Т. не се е възползвал от тази възможност, поради което правилно той е определен като субект на нарушението.
Въпреки всичко казано по-горе съдът счита, че в конкретния случай ЕФ е незаконосъобразен и следва да се отмени. Това е така по следните причини.
Видно от изложеното в самия фиш – нарушението, което е вменено във вина на жалбоподателя, е извършено на ПП I-9, км. 230+800 в посока от ВПД към кв. Сарафово. Изрично контролният орган е приел, че това местоположение попада в границите на населеното място – гр. Бургас, поради което и е приложил санкционната норма на чл. 182, ал.1, т.3 ЗДвП. Видно от приложената справка от Община Бургас и АПИ обаче – урбанизираната територия на път I-9 „Поморие – Бургас“ е при км. 230+876, т.е. – км. 230+800 попада ИЗВЪН границите на населеното място, както изрично е упоменато в писмото от АПИ. Именно поради това питането на съда, дресирано до Община Бургас, е препратено към АПИ, който от своя страна са дали отговор – доколкото пътят попада извън границите на населеното място гр. Бургас. При това положение – съдът приема, че изводите на АНО за нарушение, извършеното в рамките на населено място, са неправилни, а от там неправилно е приложена и кореспондиращата санкционна норма. Следва и дебело да се подчертае, че недоказано е останало и твърдението, че на пътния участък е имало ограничение на скоростта, въведено с пътен знак „В26“ в размер на 80 км/ч. Видно отново от цитирания отговор на АПИ – в участъка от км. 228+407 до км. 230+677 в ляво и дясно на пътя има разположени общо 10 пътни знаци „В26“ /четири в ляво и шест в дясно/, но нито един от тях не предписва ограничение от 80 км/ч. Действително по делото е наличен протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. (л.22), в който отразено, че е имало пътен знак „В26“ ограничаващ скоростта до 80 км/ч., но доколкото протоколът не е придружен със снимка, онагледяваща този знак, а и доколкото тази констатация противоречи на официалната информация от собственика на пътя – то съдът не кредитира изложеното в протокола в тази му част.
С оглед всичко казано по-горе съдът счита, че в конкретния случай АНО неправилно е приел, че нарушението е извършено в рамките на населено място и от там неправилно е приложил санкционната норма на чл. 182, ал.1, т.3 ЗДвП, а отделно от това твърдението, че максимално допустимата скорост за движение е била 80 км/ч., е останало недоказано.
При това положение, съдът счита, че в случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана в противоречие със закона, поради което и атакувания ЕФ следва да се отмени.
Към момента е настъпила законодателна
промяна в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.),
съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд
може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който
пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е
направила искане за присъждането им. В конкретния случай, нито една от страните
не е направила искане за присъждане на разноски в производството, поради което
и съдът няма как служебно да присъди такива.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ)
серия К № 2905541 на ОДМВР-гр.Бургас, с
който за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. с ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4,
вр. с чл. 182, ал.1, т.3 ЗДвП на Б.Л.Т. с ЕГН: ********** е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.