НОХД № 645/2019 год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подсъдимия Г.М.К. *** за
престъпление по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 от НК, а именно затова, че на 08.08.2018г.,
около 21.30 часа, в гр.Пазарджик, ***, се е заканил с убийство на Б.С.Г. ***,
чрез изрази: „Ще ти отрежа главата като на пиле” и действия - замахнал с нож
към гърдите му, които закани са възбудили основателен страх за осъществяването
им.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Излага
подробни съображения по същество в хода на съдебните прения. Пледира за
осъдителна присъда с приложение на разпоредбата на чл.55 от НК и
налагане на наказание пробация.
Подсъдимият се явява лично в съдебно
заседание и със защитник. Не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение
и дава обяснения.
Районният съд обсъди и прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установена
следната фактическа обстановка:
Към
инкриминираната дата подс.Г.К. и св.Б.Г. били съседи, живеещи в жилищен блок,
находящ се в гр.Пазарджик, ***, съответно на първия и третия етаж. Отношенията
между двамата били влошени по повод взаимни забележки, които си отправяли във
връзка с паркирането на автомобили пред блока и с поддържането на хигиена в
жилищния вход. По инициатива на подсъдимия и неговата съпруга и след предприети
действия от общинските власти бил премахнат незаконно изграден гараж на св.Б.Г.,
поставен в близост до блока.
На
08.08.2018г. св.Б.Г. паркирал пред блока си микробус, собственост на негов
приятел и колега - св.В.Ц., който му го бил предоставил, за да си свърши
някаква работа. Бусът бил паркиран непосредствено под прозорците на апартамента
на подс.Г.К.. Това подразнило последния, т.к. преди години имало случай, в който
непознат микробус бил паркиран по същия начин, а семейството на К. заминали
извън града, но когато се върнали установили, че апартаментът им бил обект на
кражба. Паркираният тогава микробус вече не бил на мястото си, като по всичко
личало, че вещите били изнесени тогава от жилището и откарани именно с това
МПС.
По повод
на това, на горепосочената дата вечерта, подс.К. написал бележка в смисъл, че
това не било мястото за паркиране на гореспоменатия микробус, след което я
подписал и оставил на чистачката на микробуса.
Пак на
въпросната дата, около 21.30 часа, св.Б.К. бил на терасата си и пушел цигара. В
един момент негов съсед му казал, че имал „СМС”, в смисъл на съобщение,
визирайки бележката, която била поставена на паркирания от него микробус. Той
слязъл и прочел бележка, а като разбрал, че е оставена от подсъдимия му се
обадил по мобилния телефон и го попитал какви са му претенциите. Двамата влезли
в словесен спор относно паркирането на въпросния микробус, като в един момент
подс.К. казала на св.Г., че ще му отреже главата като на пиле и ще го прати при
баща му. Последният бил покойник и този факт бил добре известен на подсъдимия.
Свидетелят Г.
възприел тази закана сериозно, т.к. знаел, че подсъдимият бил съден в миналото
си за убийство и търпял лишаване от свобода в затвора. Веднага след като
разговора с подс.К. бил прекъснат, св.Г. се обадил по телефона на своя приятел
и колега В.Ц., като започнал да му споделя за възникналия спор.
Междувременно,
след като отправил заканителната реплика по телефона към св.Г., подс. Г.К. взел
от дома си един кухненски нож с дължина на острието около 20 см, излязъл от
апартамента си на първия етаж и слизайки
по стълбите се насочил към площадката пред входа на блока. Бил облечен
само с къси панталони и гол до кръста. Когато излязъл пред входа с ножа в ръка св.Г.
го попитал какъв е този нож и той нож ли му вади. Това било чуто и от св.Ц.,
т.к. Г. все още не бил прекъснал телефонния разговор с него и държал слушалката
на телефона си в ръка, близо до тялото. Чувайки всичко това св.Ц. прекъснал
разговора, след което незабавно позвънил на съпругата си – св.Т.Ц., казвайки й
да го вземе с колата им, от мястото, на което той се намирал и незабавно да го
откара пред блока на Г..
В същият
този момент, подс.К. замахнал с ножа отдолу нагоре и леко странично към тялото
на св.Г., който бил на около 1.2 – 1.5 м от него. Св.Г. отскочил назад и незабавно
побягнал в посока към съседния вход на блока. Докато бягал обръщал глава назад,
за да следи поведението на подсъдимият,
който тръгнал с ускорена крачка към него, като в този момент поставил ножа си в
областта на кръста, напъхвайки острието му между тялото и късите панталони, с
които бил облечен.
Излизането
на подсъдимия К. с ножа в ръка пред входа на блока било видяно и от съпругата
на подсъдимия – св.И.Т., която в този момент също била на терасата на
апартамента им и готвела. Силно притеснена от този факт тя незабавно излязла от
жилището си на третия етаж и тръгнала да слиза пеш. Докато вървяла по стълбите
опитала да подаде сигнал на тел.112, но връзката се разпаднала.
Когато св.И.Т.
излязла пред входа на блока им, успоредно с нея излязъл и св.Т.Т., който живеел
в апартамента на първия етаж и бил чул някакви викове отвън. В този момент
подс.К. и св.Г. се намирали пред съседния вход на блока и продължавали да се
саморазправят. Св.Т. и св.Т. се присъединили към тях. Присъединила се и
съпругата на подсъдимия – св.М. К., която се връщала от разходка с кучето.
Малко след това там пристигнал и св.В.Ц., докаран с автомобил от със съпругата
си – св.Т.Ц.. Св.Ц. започнал на висок тон да прави забележки на К. за
поведението му. Последният му отвърнал да не се меси. Ц. го блъснал с ръце в
областта на гърдите, нарекъл го дъртак и му заявил, че ще докара още две от
колите си и ще ги паркира пред блока им. В този момент К. стоял неподвижно, а
съпругата му направила забележка на Ц. и му казала да се успокои. Малко след
това всички се разотишли.
По повод на
описаното по-горе, на 09.08.2018г., т. е. в деня след инцидента, св.Г. ***,
след което било отпочнато настоящото наказателно производство.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на свидетелите Г., Т. и Ц.,
частично от тези на Т., Г., П., Т., Т. Ц., М. К., частично от обясненията на
подсъдимия, а така също и от писмените доказателства, инкорпорирани в
доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира показанията на Б.Г., И.Т. и В.Ц., тъй
като същите са изключително последователни, непротиворечиви и взаимно се
допълват, като установяват конкретните обстоятелства във връзка с инцидента,
които са включени в предмета на доказване.
Факт е, че единствения пряк свидетел - очевидец на отправената вербална
закана от К. за убийство с думите: „Ще ти отрежа главата като на пиле” и
замахването след това с нож, по подробно описания по-горе начин, е пострадалият
Б.Г.. Факт е също, че като пострадал той е заинтересован от изхода на делото,
но в същото време това автоматично не го превръща в лъжесвидетел. Съдът
анализира внимателно неговите показания, при което достигна до извод, че те
бяха депозирани абсолютно добросъвестно и с единствената цел да бъде разкрита
обективната истина, а не да се мъсти на подсъдимия. Индиция за съда, че св.Г.
депозира своите показания не воден от омраза към подс.К. или от някакви
користни цели е и това, че пострадалият не пожела да се конституира в процеса
като частен обвинител или граждански ищец. Всичко това даде основание на съда
да приеме, че с показанията си св.Г. възпроизвежда обективно случили се факти
от действителността, без да изкривява същите или да ги хиперболизира. В
заключение, от заявеното от св.Г. стана абсолютно ясно, че подс.К. е отправил
към него първо вербална закана с убийство, заявявайки, че ще му отреже главата
като на пиле, а след това и с действие – замахване с нож към тялото му, което е
предизвикало основателен страх за осъществяването на заканата.
Причината съдът да даде изцяло вяра на пострадалия бе
и това, че неговите показания в значителна степен се подкрепиха от тези на св.Т.
и св.Ц.. Вярно е, че Т. е съпруга на пострадалия, а Ц. – негов колега и
приятел, при което те също биха могли да се възприемат като заинтересовани по
посока на обвинителната теза поддържана от Г.. В същото време обаче,
анализирайки показанията и поведението на Т. и Ц. в процесната вечер съдът
намери, че те свидетелстват абсолютно добросъвестно и възпроизвеждат само онези
факти, които обективно са им станали известни.
Това е така, защото св.Т. заяви категорично, че тя не
е видяла замахването с ножа от страна на К. към съпруга й. Посочи само, че от
терасата, на която готвела, видяла как К. излиза от входа с нож в ръка, след
което, силно притеснена за съпруга си, побягнала да излиза от жилището навън
пред блока. Посочи, че когато излязла ножът бил поставен на кръста на К., като
той и мъжа й в този момент се намирали пред съседния вход. Този факт е
абсолютно достатъчен за съда да приеме, че Т. говори истината, т.к. ако тя бе
недобросъвестна и желаеше да уличи подсъдимия на всяка цена, то нищо не би й
попречило да каже и това, че е видяла замахването с ножа към гърдите на съпруга
й, а след това е тръгнала да излиза от жилището си. Св.Т. не стори обаче това, именно
защото възпроизведе пред съда само онези факти, които тя обективно е възприела.
В своите показания св.Ц. бе категоричен, че след
инцидента пострадалият му споделил, макар и без подробности, че К. го е
заплашил с нож, който държал в ръцете си. Ц. бе абсолютно категоричен и за това,
че докато говорел по телефона с Г. и последният му споделял за възникналата
кавга с К. по повод паркирания микробус, в един момент чул в слушалката, че Г.
казва на някого: „Какъв е тоя нож, бе? Ти нож ли ми вадиш?”. За съда не остана съмнение, че Ц. казва
истината, т.к. ако той не е бил чул въпросните реплики от Г., то не е имало
никаква друга обективна причина толкова силно да се притесни за него, че
незабавно да позвъни на съпругата си и да поиска тя да го откара бързо с
автомобила до дома на пострадалия. От друга страна, щом Ц. е чул въпросната
реплика от Г., то това автоматично значи, че К. е държал ножа в ръцете си,
когато е излязъл пред входа на блока, което пък напълно съвпада с казаното от
пострадалия и неговата съпруга и категорично опровергава заявеното от
подсъдимия, че ножът му е бил през цялото време поставен на кръста.
Съдът не даде вяра на показанията на св.Ц. само в
частта им, в която отрече че след пристигането на място е имал агресивно
поведение спрямо К., като го блъснал с ръце в гърдите, нарекъл го дъртак и т.
н. Показания в този смисъл дадоха и съпругата на Ц. – св.Т.Ц., св.Г. и св.Т.. В
същото време обаче, както от обясненията на подсъдимия, така и от показанията
на неговата съпруга – св.М. К., но и от показанията на абсолютно
незаинтересованите от изхода на делото свидетели – Х.Г. и Ж.П., стана абсолютно
ясно, че Ц. е имал описаното по-горе агресивно поведение спрямо К.. Нещо
повече, дори в очната ставка между К. и Ц. последният допусна, че докато
спорели и ръкомахал било възможно да е закачил по тялото К., но това не било с
цел да го удря или бута. В крайна сметка обаче дали Ц. е проявил агресия към К.
е обстоятелство, което стои извън предмета на доказване в настоящия процес и не
заслужава по-задълбочено обсъждане.
Освен от показанията на свидетелите Т. и Ц.,
показанията на пострадалия Г. се подкрепиха, макар и косвено, от тези на
свидетелите Ц.Т., Х.Г., включително от заявеното от съпругата на подсъдимия,
както и от самия него относно един много важен факт, който ще бъде изяснен
по-долу.
Първо трябва да се каже, че Т., Г. и К. не са били
очевидци нито на вербалната закана отправена от К., нито на замахването с нож
към тялото на пострадалия. Това е така, защото Т. сочи, че се намирала на терасата
си на петия етаж, като в един момент чула викове, но не разбрала кой вика. Сочи,
че когато погледнала надолу видяла, че пред входа е Б.Г., който започнал да
тича към съседния вход, но се обръщал с глава и назад. Сочи че след това видяла
и К., като разбрала, че от него идвали виковете. Заявява, че не е видял нож в ръцете
или на тялото на К..
Св.Г. пък сочи, че бил извел на разходка кучето си и
когато се намирал на около 25-30 метра от входа на подсъдимия и пострадалия
чул, че става скандал. Сочи, че когато погледнал видял как от там побягва някакъв
човек и го разпознал като Б.Г., който се спрял пред съседния вход, а след това
при него се появил и К., както и още двама човека /очевидно Т. и Т. – бел.
моя/. Дошла и съпругата на К.. Всички нещо се разправяли, но той не чул точно и
не разбрал за какво. След това разказва за пристигането на Ц. и проявената от
него агресия към К..
Св.Марияна К. пък заявява, че когато се прибирал от
разходката с кучето си видяла пред входа им пострадалият Г., който започнал да
„подтичва”, както се изрази свидетелката, към съседния вход. След това видяла и
мъжа си, който накуцвайки го следвал и нещо спорели. След това разказва за
пристигането на Т. и Т. при тях, за нейното пристигане и това на Ц..
Подсъдимият също заяви, че когато се появил пред входа
на блока им Г. побягнал /именно този глагол използва К./ към съседния вход.
Обобщено казано, всичките горекоментирани четирима
заявяват недвусмислено, че след появата на К. пред входа на блока Г. е побягнал
от мястото, на което се намирал, към съседния вход, където се спрял. Тук е
резонно да се постави въпросът защо Г. е започнал да се отдалечава от К. с
бягане, съпроводено с обръщане на главата и назад, както сочи Т., т.е. защо не
е останал на мястото си и да започне спор с него по повод на претенциите му да
не паркира микробуса под прозорците на апартамента. Отговорът е абсолютно
очевиден – защото К. е замахнал с ножа към гърдите на Г. по описания по-горе
начин и това е предизвикало уплахата у последния, като го е мотивирало
незабавно да предприеме бягство с цел избягване на опасността замахването да
бъде повторено, евентуално да бъде успешно съпроводено с причиняване на
прободно-порезна рана.
Вярно е, че свидетелите Т., Г. и К. не са видели самото
замахване, но това се обяснява с факта, че те са започнали да наблюдават ситуацията
непосредствено след това, т.е. от момента на побягването на Г.. Отделно от
това, дори да се приеме, че К. е видяла и самото замахване, то едва ли може да
се очаква тя да го сподели пред съда във
вреда на съпруга си.
Съдът не даде вяра на обясненията на подсъдимия К. в
смисъл, че не е отправял вербална закана с убийство към Г. по подробно
посочения неколкократно вече начин, както и че не е замахвал с нож към тялото,
а също и че въобще не е държал ножа в ръце, т.к. през цялото време той се
намирал на кръста му. Подсъдимият твърди, че ножа бил в него, т.к. преди да му
звънне Г. по телефона, той се намирал в избеното си помещение в блока, където
трябвало да почисти риба – шаран, който семейството му щяло да вечеря по-късно.
Сочи, че след разговора с Г. той тръгнал да излиза от избите пред входа на
блока, но в един момент се усетил, че държи ножа в ръцете си, като още преди
излизането го поставил на кръста си, напъхвайки острието му между тялото и
късите панталони, с които бил облечен. Причината да не даде вяра на тези
твърдения на подсъдимия се свежда до това, че те бяха категорично опровергани
от показанията основно на св.Г., Т. и Ц., които съдът кредитира и в голяма
степен от факта, че след появяването на К. пред входа пострадалият е побягнал,
който факт бе несъмнено установен, анализиран и съображения се изложиха
по-горе.
Съдът не даде вяра на заявеното от подсъдимия и поради
това, че възникна едно противоречие между него и казаното от съпругата му, и то
по един факт, който на пръв поглед изглежда несъществен, но всъщност е особено
значим при преценката за достоверност на твърденията им. Св.М. К. също посочи,
че преди инцидента, т.е. след 21.00 часа, тя излязла на разходка с кучето, а съпругът й
взел кухненски нож и отишъл избата, за да чисти шаран. Подс.К. заяви, че след
разигралия се инцидент той бил изхвърлил шарана в казан за смет, но св.К.
твърдеше категорично, че след инцидента семейството вечеряло с шарана. Това е абсолютно достатъчно за съда, да се
убеди в недостоверността на техните твърдения. Отделно от това съдът достигна
до извод, че обстоятелствата във връзка с чистенето на шаран въпросната вечер
са бил измислени и заявени от подсъдимия, респ. от неговата съпруга, т.к. само
по този начин К. би имал някакво, макар и не особено логично обяснение, по
каква причина е имал нож в себе си, когато се е появил на входа пред пострадалия. Това е така, защото този
факт той не би могъл да отрече, опровергае, оспори успешно, при положение, че
ножът е бил видян не само от пострадалия и св.Т., но и от много друг и
свидетели, когато вече е бил на кръста му.
Съдът не намира за необходимо да обсъжда
по-задълбочено показанията на свидетелите Ж.П., Т.Т. и Т.Ц., т.к. те не са
относими към основните факти, включени в предмета на доказване.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият Г.К. е осъществил престъпния състав на чл.144
ал.3 във вр. с ла.1 от НК, като на 08.08.2018 г., в гр. Пазарджик, ***, се е
заканил с убийство на Б.С.Г. ***, чрез израза „Ще ти отрежа главата като на
пиле“ и действия – замахване с нож и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му.
Авторството деянието се доказа по един несъмнен начин
от събраните по делото писмени и гласни доказателства, в светлината на горния
анализ. Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и
начина на извършването му. Подсъдимият е имал представа за всички обективни
елементи от състава на престъплението, което осъществява и е искал настъпването
на общественоопасните последици на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла
на чл.11 ал.2 от НК.
Същият при реализирането на своята проява е осъзнавал, че отправя закана с
убийство по описания по-горе начин - с думи и действия, към св.Г.. Съзнавал е
още и че отправената закана е от такова естество, че да може да
възбуди основателен страх у заплашения за осъществяването й, още повече, че за
съставомерността на престъплението по чл.144 ал.3 от НК не необходимо заплашения реално да е изпитал страх.
Установи се обаче в настоящото производство, че заканителната реплика и
действия отправени към пострадалия, по своето съдържание и начин на отправяне не само са били от
естество, че да възбудят основателен страх за осъществяването им, а в
конкретния случай те дори са възбудили такъв. За това свидетелства и
последващото поведение на пострадалия, който още на следващия ден е подал жалба
против подсъдимия в полицията.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК - относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата
индивидуализация.
За да определи вида и размера на
наказанието, съдът отчете високата степен на обществена опасност на конкретното
деяние, извършено от подсъдимия, предвид времето и мястото на извършване –
публично, на улицата и с демонстрирано чувство за безнаказаност, а също и
предвид начина освен вербално и с действия – замахване с хладно оръжие, какъвто
се явява кухненския нож държан от подсъдимия.
Подсъдимият е личност със завишена степен на обществена
опасност. Действително към момента на извършване на настоящото престъпление той
не е осъждан, доколкото за осъждането му по НОХД № 81/1976г. по описа на ПзОС,
с присъда влязла в сила на 12.05.1976г., за престъпление по чл.116, т.10 от НК,
той е бил осъден на 20 години лишаване от свобода, което наказание видно от
справката от Затвора Пловдив /лист 16 от съдебното дело/ е изтърпял на
31.08.1987 година. При това положение по отношение на миналото му осъждане е
настъпила абсолютна реабилитация по чл.88а ал.1 във вр. с чл.82 ал.1, т.2 от НК. Тази реабилитация е настъпила на 31.08.2002 година, т.е. след изтичането на
15-годишния срок посочен в т.2 на чл.82, ал.1 от НК.
Независимо от
реабилитацията обаче, миналото осъждане на К. във всички случаи следва да се
отчита като негативна характериситична данна за личността му, въпреки
неутралните характеристични данни по местоживеене. Това е така, защото според
нормата на чл.85 ал.1 от НК, реабилитацията заличава
осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото
осъждане. В случая, при настъпилата реабилитация законови последици от миналото
осъждане не би могло да има, но това минало осъждане и то за едно от
най-тежките престъпления по НК, би могло и следва да се преценява от гледна
точка на морала, т.к. охарактеризира негативно подсъдимия в чисто личностен
аспект.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в
незачитането на установения в страната правов ред, неприкосновеността на
личността и в недостатъчната способност за самоконтрол.
Като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимия и влошеното
здравословно състояние. Отегчаващи отговорността обстоятелства са фактът, че
заканата с убийство е отправена посредством използването на хладно оръжие и негативните
личностови данни за К..
Съдът като прецени наличните смекчаващите
и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съобразно относителната им тежест счете, че за постигане целите
на наказанието по чл.36 от НК и във връзка с личната и генерална превенция
спрямо подсъдимия и обществото, на К. следва да бъде наложено наказание от шест
месеца лишаване от свобода.
С
оглед данните за личността на подсъдимия и неговата възраст, а също и предвид чисто
съдебно минало съдът прецени, че преди всичко за принудително-възпиращ и
поправително-превъзпитателен ефект спрямо подсъдимия не се налага ефективно изтърпяване на наложеното наказание.
С оглед на това и на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три
години.
Възпитателната работа с условно осъдения се възложи на
Наблюдателната комисия при Община Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: