№ 7827
гр. София, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20221110110548 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано по искова молба на „С” АД против С. Л. М., с която са предявени
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
198о, ал. 1 от Закона за водите и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за сума в размер на 2 366,70
лв. за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води, ведно със законна лихва от
05.08.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 27.03.2017 г. до 23.04.2021 г.
върху главницата в размер на 792,04 лв. в обект, находящ се в гр. София, ж.к. ..., клиентски
№ **********.
Ищецът „С” АД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично
известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника ВиК услуги (доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води) в
посочения обект, като купувачът не е заплатил дължимата цена, както и обезщетение за
забава върху нея за периода от датата на падежа, посочен във фактурите. Ето защо ищецът
моли съда да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът му
дължи процесните суми, ведно със законната лихва, считано от 05.08.2020 г. до
окончателното изплащане, за което била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
46078/2021 г. по описа на СРС, 141 състав. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени.
Твърди, че това са задължения за периода 2012 г. – 2017 г., за които е била издадена заповед
по ч.г.р.д. 36108/2017 г., която била обезсилена. Посочва, че в периода 07.2017 г. – 07.2020 г.
е плащал редовно. Прави възражение за давност. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
С оглед изложените фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните
1
права и формулираният петитум, съдът намира, че е сезиран с предявен по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК установителен иск с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ вр. чл.
198о ЗВ.
Възражението на ответника за недопустимост на предявените искове остана
недоказано, тъй като видно от приложеното към отговора на исковата молба Определение №
110736/04.06.2020 г. на СРС, 39 състав, процесните вземания са за период различен от този
по ч.гр.д. № 36108/2017 г. на СРС, 39 състав. Недоказано остана възражението, че двете дела
се отнасят за едни и същи суми, които са префактурирани.
За уважаване на предявния иск ищецът следва да установи при условията на пълно
доказване следните правопораждащи факти: че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
между страните за доставката на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води
през исковия период, обема на реално доставеното на ответницата количество вода за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно
срещу изискуемостта им.
В тежест на ищеца с оглед възражението за давност е да установи, че са настъпили
обстоятелства, обуславящи спиране, респ. прекъсване на погасителната давност за
вземанията.
От приложеното ч.гр.д. № 46078/2021 г. на СРС, 141 състав се установява, че в
полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК
против ответника за следните суми: 2 366,70 лв. за доставка на питейна вода и отвеждане на
отпадни води, ведно със законна лихва от 05.08.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва от 27.03.2017 г. до 23.04.2021 г. върху главницата в размер на 792,04 лв. в
обект, находящ се в гр. София, ж.к. ..., клиентски № **********. Срещу заповедта е
постъпило възражение от длъжника, подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, като след това
ищецът е предявил иск по реда на чл. 422 за установяване на вземането си. Искът е предявен
в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този
закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са
тези по пречистване и доставка на вода за питейнобитови, промишлени и други нужди,
отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в
урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите
по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения.
Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието
"потребители на ВиК услуги", това са юридически или физически лица собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на
чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи /в редакция- попр., бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г.
на ВАС на РБ- бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г. / е указано, че потребители на
ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право
на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл. 2, ал.
1 от Общите условия на ищеца/. Получаването на тези услуги се осъществява при публично
2
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
/собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия
влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник- чл. 8, ал. 1
и ал. 3 от Наредбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на
услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая несъмнено е, че общите условия на
ответното дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с
решение на ДКЕВР, като посоченото обстоятелство съдът приема за ноторен факт.
Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от ВиК
оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да
извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че
оператор на В и К услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество.
По делото ответникът С. Л. М. не оспорва да е собственик на процесния недвижим
имот: апартамент 23, находящ се в гр. София, ж.к. ..., клиентски № **********. Заявява, че е
правил многократни опити за доброволно уреждане на отношенията с ищеца, за които
представя споразумителен протокол № СВ 1185/28.05.2021 г., което съдът цени като
извънсъдебно признание на обстоятелството, че е потребител на ВиК услуги за процесния
имот, за които е открита партида на негово име с клиентски номер **********.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че през процесния период между страните е
съществувало облигационно правоотношение, породено от договор за предоставяне на
водоснабдителните и канализационните услуги по отношение на имота, находящ се на
посочения по-горе адрес.
От заключението на приетата в хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция
комплексна съдебно-счетоводна и техническа експертиза се установява, че процесният имот
е водоснабден, като в сградата се ползват следните услуги: доставка на вода с питейни
качества, отвеждане на изполвана вода и пречистване. За използваните ВиК услуги в имота
е бил монтиран 2 бр. водомери – водомер с фабричен № 17022557 и пломба № 3981238 и
водомер с фабричен № 17005430 и пломба № 3981239. Съгласно приемо-предавателен
протокол № ********** от 11.12.2019 г. на сградното водопроводно отклонение за етажната
собственост на адреса е монтиран нов общ водомер с фабричен номер ********** и пломба
№ 1949032. Количеството таксувана вода за процесния период е 1953 куб.м. вода.
Стойността на предоставените за исковия период ВиК услуги за партида с клиентски номер
********** е 5032,13 лв., която включва старо задължение в размер на 1035,18 лв.
Стойността на ВиК услугите включва доставка на питейна вода, пречистване и отвеждане
на отпадъчни води. Формираните цени са в съответствие с начислените количества и са
съгласно тарифите по наредбите на ДКЕВР. В периода 24.10.2017 г. – 03.08.2020 г., от
клиента са извършвани редовни плащания по издадените фактури на обща стойност 1844,38
лв. Непогасените задължения по съдебна договорна сметка № ********** по партида с
клиенстки номер ********** са за сума в размер на 3158,74 лв., от които 2 366,70 лв.
главница и 792,04 лв. мораторна лихва, които са съгласно издадените фактури в спорния
период от 24.02.2017 г. – 23.04.2021 г. Заключението вещото лице е пояснило по реда на чл.
200 ГПК в съдебното заседание, проведено на 25.04.2023 г., като от изявленията им става
ясно, че натрупаните по стария клиентски № задължения до процесния период не са
префактурирани и същите не са прехвърляни по клиентския номер на ответника, а за
периода 2017 г. – 2020 г. няма плащания. Плащания има за периода24.10.2017 г. – 03.08.2020
3
г., които не се включват във вземанията, предмет на настоящото производство, видно и от
датата на фактуриране на сумите от ищеца.
Съдът по реда на чл.202 ГПК, цени заключението на комплексната експертиза, тъй
като е изготвено обективно и компетентно от специалист, притежаващ необходимите
специални знания. Въз основа на заключението съдът приема, че в собствения на ответника
имот са ползвани ВиК услуги, доколкото показанията на намиращите се в имота водомери
са отчитани – на два месеца се правят изчисления и на третия се издава изравнителна
фактура. Ответникът твърди да е погасявал задължения към ищеца, но от счетоводната част
на заключението се установява, че плащанията не са за процесния период. Когато искът е
установен по основание, но не са налице достатъчно данни относно неговия размер
съгласно чл. 162 ГПК съдът следва да вземе предвид заключението на вещо лице, доколкото
искът не може да бъде отхвърлен само защото ищецът не е представил доказателства
относно неговия размер. За установяване на същия е заявено доказателствено искане за
изслушване на заключение на съдебна експертиза, с оглед което и това е редът за
установяване на претенцията по размер.
Предвид горните изводи за наличие на главен дълг, следва да се разгледа
възражението за давност, релевирано в срока за отговор на исковата молба. В случая
приложима е тригодишната давност, доколкото задълженията за заплащане цената на
предоставените ВиК услуги представляват "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б.
"в" ЗЗД (ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС), тъй като се
характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи един
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми. Следователно
и вземанията на ищеца към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен
срок. Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на който вземанията за
цената на ВиК услуги се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно
вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД
давностният срок започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите в отношенията между страните общи условия към
договора, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК в
30-дневен срок, след датата на фактуриране. Подаването на исковата молба прекъсва
течението на давностния срок. Исковата молба се счита подадена на основание чл.422, ал.1
ГПК на 06.08.2021 г., така че вземанията извън погасителната давност са тези, чиято
изискуемост е настъпила след 06.08.2018 г. /чл. 114, ал.1 ЗЗД/., респ. погасено по давност са
вземанията за периода 24.02.2017 г. – м.06.2018 г. включително, в размер на 2022.42 лв.,
видно от изслушаната по делото комплексна СТСЕ. Необхванати от погасителна давност са
вземанията на ищеца за предоставени услуги за периода 01.07.2018 г. – 23.04.2021 г.
Съгласно заключението на комплексната експертиза в техническата му част дължимата
стойност на услугите за посочения период възлиза на сумата от 344,28 лева, за която
предявеният иск следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер следва да
се отхвърли поради погасяването на вземането по давност.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. В този
смисъл доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главни вземания, то акцесорните
претенции се явяват установени в своето основание за исковия период, а техният размер,
опредлен от съда по реда на чл.162 ГПК, възлиза на сумата от 20.18 лева представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 24.09.2020 г. -
23.04.2021 г., като искът до пълния предявен размер от 792.04 лв., подлежи на
отхвърляне.
4
С оглед изложеното и при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
съдът намира, че ищцовото дружество не провело пълно и главно доказване на елементите
от фактическия състав на оспореното вземане, а именно, че ответникът е потребил през
процесния период водоснабдителни и канализационни услуги на претендираната стойност
по силата на облигационно правоотношение между страните.
По разноските.
С оглед изхода от спора, право на присъждане на разноски възниква и за двете страни.
На ищеца на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК се следват разноски за държавна такса
81,49 лв., депозит за възнаграждения на вещото лице в размер на 350 лева и юрисконсултско
възнаграждение /определено от съда в размер на сумата от 100 лева/. Съобразно уважената
част от исковете следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 61,32 лева от общо
сторени разноски в размер на сумата от 531,49 лева. За заповедното производство
следващите се на ищеца разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение са в
размер на сумата от 13,05 лева от разноски по заповедта за изпълнение в размер на сумата
от 113,17 лева. Ответникът претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство в исковото производство в размер на сумата от 1000 лева. С
исковата молба ищецът е заявил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Доколкото случаят не се
отличава с фактическа и правна сложност, а производството пред първоинстанционния съд е
протекло в едно открито съдебно заседание, съдът приема възражението на ищеца срещу
разноските на насрещната страна за основателно. Като съобрази цената на предявените
искове, минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно действащите
редакции на Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет към момента на извършване
на разхода от ответника и принципа за справедливо заплащане на адвокатския труд, съдът
намалява разноските за адвокатско възнаграждение за исковото производство до сумата от
600 лева, а съобразно изхода от спора на ответника следва да се присъди сумата от 530,77
лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „С“
АД, ЕИК ..., с адрес на управление: гр. София, ..., срещу С. Л. М., ЕГН: ********** гр.
София, ЖК ..., иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 198о, вр. чл. 203 ЗВ, че С. Л.
М. дължи на „С“ АД сумата от 344,28 лева, представляваща стойност на предоставени в
имот, находящ се в гр. София, ж.к. ..., клиентски № **********, ВиК услуги в периода
25.08.2020 г. – 23.04.2021 г., ведно със законната лихва от 05.08.2021 г. до плащането, както
и на основание чл.86 ЗЗД сумата от 20,18 лв., представляваща мораторна лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода 24.09.2020 г. - 23.04.2021 г.за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
46078/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41 – ви състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница до
пълния предявен размер от 2 366,70 лв. и за периода 24.02.2017 г. – м.06.2018 г., като
погасен по давност и иска за мораторна лихва за забава до пълния предявен размер от 792,04
лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК С. Л. М., ЕГН: ********** гр.
София, ЖК ..., да заплати на „С“ АД, ЕИК ..., с адрес на управление: гр. София, бул....,
сумата от 61,32 лева – разноски за исковото производство, както и сумата от 13,05 лева –
разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА „С” АД, ЕИК..., със седалище и адрес на управление гр. София, ..., да
заплати на С. Л. М., ЕГН: ********** гр. София, ЖК ..., сумата от 530,70 лв., разноски за
5
производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6