№ 2863
гр. София, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20221110214990 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от И. П. Я., ЕГН ********** против
наказателно постановление № 42-0002923 от 27.09.2022 г., издадено от Директор на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. София, с което за
нарушение на чл.40, ал.1, т.5 от НАРЕДБА № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за
утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на
пътници с автобуси, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 2000 лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози
(ЗАвПр) и за нарушение на чл.40, ал.1, т.4 от НАРЕДБА № 2 от 15.03.2002 г. за
условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на
обществени превози на пътници с автобуси, му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвПр).
С жалбата се иска отмяна на издаденото НП поради допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на производството. Твърди се,
че не било ясно описано първото нарушение, а и жалбоподателят бил представил
пътния лист и маршрутното разписание в края на проверката, като проверяващите ги
снимали с таблета си. Предвид на това се иска и евентуално по-лека санкция за
второто нарушение, която да бъде наложена по реда на чл.93, ал.2 от ЗАвПр.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
За АНО, редовно призован, представител не се явява в съдебно заседание.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения:
атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН,
жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и
производството по нея е редовно образувано пред РС-София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 21.07.2022 г., около 14:30 часа, жалбоподателят И. П. Я., в качеството му на
водач на автобус марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, собственост на фирма „***“
ЕООД, се намирал в град ********. На водача била извършена проверка от служители
на РД „АА“, сред които и свидетелят Б. Д.. При проверката се установило, че Я.
извършва обществен превоз на пътници с автобус от категория М2 по редовна
автобусна линия град София – град Перник от автогара „**“ до град Перник, като при
проверката той не представил заверено със свеж печат и подпис от общината
възложител копие на маршрутно разписание, както и пътен лист.
Срещу водача Я. бил съставен АУАН № 326573 от 21.07.2022 г. за нарушения на
чл.40, ал.1, т.5 от НАРЕДБА № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване
на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с
автобуси и на чл.40, ал.1, т.4 от НАРЕДБА № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за
утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на
пътници с автобуси. Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел,
присъствал при установяване на нарушенията, след което бил връчен лично на
жалбоподателя Я. на същата дата за запознаване, а последният го подписал с
отбелязване, че е забравил двата документа и щял да ги представи до 3 дни.
Административнонаказващият орган приел изложената в акта фактическа
обстановка за категорично доказана и издал обжалваното понастоящем наказателно
постановление № 42-0002923 от 27.09.2022 г., с което за нарушение на чл.40, ал.1, т.5
от НАРЕДБА № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни
схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева
на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) и за
нарушение на чл.40, ал.1, т.4 от НАРЕДБА № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за
утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на
пътници с автобуси, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
2000 лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр).
Изложената фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от
2
показанията на свидетеля Б. Д., както и от приложените по делото писмени
доказателства. Свидетелят Д. лично е констатирал нарушенията, като подробно
разказва за проверката. Споделя как на процесната дата са извършили проверка на
водача на автогарата, като той не им представил нито заверено със свеж печат и подпис
от общината възложител копие на маршрутно разписание, нито пътен лист. Свидетелят
сподели, че водачът бил качил 7 пътници в автобуса и бил готов да потегля към град
Перник. Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са
логични, последователни, непротиворечиви и изцяло се подкрепят от събрания по
делото писмен доказателствен материал. Свидетелят депозира показания за факти и
обстоятелства, които лично и непосредствено е възприел. Неговите думи по никакъв
начин не се оборват от останалия събран по делото доказателствен материал, а
напротив, изцяло се подкрепят от него.
В тази връзка и относно възраженията на жалбоподателя, че в края на
проверката на място представил пътния лист и маршрутното разписание, като
проверяващите ги снимали с таблета си, то свидетелят Д. категорично заявява, че тези
твърдения не отговарят на истината. Свидетелят твърди, че нито един от двата
документа не им е бил представен, дори и в края на проверката, и те не са сканирали
или снимали със служебния си таблет такива документи. Показанията му в тази насока
се подкрепят и от предоставената информация от ИА „АА“ с писмо от 06.04.2023 г., че
при проверката на 21.07.2022 г. спрямо лицето И. Я. не са били изземани или снимани
като доказателства пътен лист и маршрутно разписание. Предвид на това, съдът
приема, че тези твърдения на жалбоподателя не отговарят на обективната истина и
представляват само защитна версия, с която се цели единствено избягване на
административнонаказателна отговорност за извършените нарушения. Реално тези
негови защитни твърдения остават напълно голословни, недоказани и неподкрепени с
никакви доказателства, като дори категорично се оборват от показанията на свидетеля
Д. и писмото от ИА „АА“. Впечатление прави, че дори в съставения АУАН не са
вписани такива възражения, а е отбелязано как водачът е забравил двата документа и
щял да ги представи до 3 дни.
Въз основа на изложеното, съдът прие за категорично установена описаната по-
горе фактология.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.314, ал.1 от НПК, намира
следното:
Относно нарушението по чл.40, ал.1, т.5 от НАРЕДБА № 2 от 15.03.2002 г. за
3
условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на
обществени превози на пътници с автобуси:
Относно това нарушение, в хода на производството
административнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение при издаване
на наказателното постановление, което е основание за неговата отмяна в тази му част.
Нарушена е разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, според която наказателното
постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които
го потвърждават. В случая е налице непълно, а от там и неясно описание на
извършеното нарушение, което съществено ограничава правото на защита на
жалбоподателя, като не му се дава възможност да разбере точно за какво негово
неправомерно действие или бездействие е бил санкциониран. Според посочения като
нарушен чл.40, ал.1, т.5 от НАРЕДБА № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за
утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на
пътници с автобуси, „по време на работа водачът е длъжен да представи при поискване
на контролните органи копие на маршрутно разписание, заверено със свеж печат и
подпис от общината възложител по образец (приложение № 1); това изискване не се
отнася за превози по градски линии, които се управляват и контролират чрез система,
осигуряваща достъп за наблюдение от контролните органи.“ Наказващият орган като
изпълнително деяние е описал единствено, че: „водачът управлява автобус от
категория М2 без да има заверено със свеж печат и подпис от общината възложител“,
като от това описание не става ясно кое е това нещо (кой е този документ), който
трябва да е заверен със свеж печат и подпис от общината възложител и който водачът
не е представил при проверката. Едва след събирането на доказателствата и
запознаването с посочените като нарушени законови разпоредби, за съда стана ясно, че
се касае за копие на маршрутно разписание, но това обстоятелство не е намерило
словесно отражение в издаденото НП. Тази неяснота и непълнота в описанието на
извършеното нарушение не само ограничава правото на защита на жалбоподателя, но и
препятства съда да разбере за какво точно бездействие е бил наказан нарушителят и
какъв точно документ не е представил на проверяващите. Това, че жалбоподателят е
нарушил чл.40, ал.1, т.5 от НАРЕДБА № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за
утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на
пътници с автобуси, е правен извод на наказващия орган, но той трябва да почива на
някакви обективни факти, които да са описани в издаденото НП (непредставяне на
копие на маршрутно разписание), а те липсват. След като няма релевантна фактология,
то липсва описано бездействие на лицето, което да бъде подведено под състава на
нарушената законова разпоредба. Едва в съдебно заседание, след разпита на свидетеля
и приобщаване на писмените доказателства, за съда стана ясно, в какво точно се е
изразило неизпълнението на вмененото задължение, а именно непредставяне на копие
4
на маршрутно разписание, заверено със свеж печат и подпис от общината възложител,
но това обстоятелство трябва ясно да е описано в атакуваното НП, а не да се извежда
от съда впоследствие едва при разпита на свидетеля и приобщаването на писмените
доказателства. Не трябва по тълкувателен път съдът и жалбоподателят да изясняват
волята на наказващия орган, а тя трябва да е ясна чрез описаните в издаденото НП
обстоятелства. Съдът не може да въвежда за пръв път нови релевантни обстоятелства,
касаещи изпълнителното деяние, които не са описани от АНО. В случая въобще липсва
ясно описание на изпълнително деяние, тоест описание на бездействието, с което е
било извършено нарушението и този пропуск не може да бъде отстранен в настоящата
фаза на производството, с оглед на което издаденото НП се явява незаконосъобразно в
тази му част и следва да бъде отменено за нарушението по чл.40, ал.1, т.5 от НАРЕДБА
№ 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за
осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси.
Относно нарушението по чл.40, ал.1, т.4 от НАРЕДБА № 2 от 15.03.2002 г. за
условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на
обществени превози на пътници с автобуси:
Относно това нарушение, в административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на
жалбоподателя да се защити. Спазени са императивните изисквания на нормите на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН и сроковете за издаване на двата акта по чл.34 от ЗАНН. В
АУАН и НП са посочени времето и мястото, където е извършено нарушението.
Същото е точно, ясно описано и са отразени обстоятелствата, при които е било
извършено. Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти от значение за
реализиране правото му на защита срещу това административно обвинение. Отразена е
нарушената законова разпоредба както и основанието, на което е наложена глобата.
Поради това не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП
относно второто нарушение, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на
административнонаказателното производство, до нищожност на съставения АУАН или
до нищожност на издаденото НП в тази му част. Видно от приложената по делото
Заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията,
издалият наказателното постановление орган е компетентен да налага наказания за
нарушения на ЗАвПр. Компетентността на актосъставителя произтича директно от
разпоредбите на закона, тъй като той е длъжностно лице от службите за контрол.
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1, т.5 от НАРЕДБА № 2 от 15.03.2002 г. за
условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на
обществени превози на пътници с автобуси, „по време на работа водачът е длъжен да
представи при поискване на контролните органи попълнен пътен лист по образец
5
(приложение № 5)“. По делото се доказа категорично от обективна страна, че при
проверката на 21.07.2022 г. водачът Я. не е представил на проверяващите попълнен
пътен лист по образец. Дори водачът поради разсейване да е забравил пътния лист,
както е посочил като възражение в акта, то отново е налице извършено
административно нарушение при форма на вината непредпазливост под формата на
груба небрежност, тъй като водачът е бил длъжен и обективно е могъл да носи в себе
си пътния лист, и преди да предприеме превоза на пътниците е трябвало да провери
дали пътният лист е в него, но не го е сторил, а съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като този
не е такъв.
Неоснователно е възражението в допълнението към жалбата, че пътният лист
бил представен в края на проверката, като проверяващите го снимали с таблета си.
Свидетелят Д. категорично заяви, че тези твърдения не отговарят на истината и нито
един от двата документа не им е бил представен дори и в края на проверката, и те не са
сканирали или снимали със служебния си таблет такива документи. Показанията му в
тази насока се подкрепят и от предоставената информация от ИА „АА“ с писмо от
06.04.2023 г., че при проверката на 21.07.2022 г. спрямо лицето И. Я. не са били
изземани или снимани като доказателства пътен лист и маршрутно разписание.
Предвид на това, съдът приема, че тези твърдения на жалбоподателя не отговарят на
обективната истина и представляват само защитна версия, с която се цели единствено
избягване на административнонаказателна отговорност за извършеното нарушение.
Реално тези негови защитни твърдения остават напълно голословни, недоказани и
неподкрепени с никакви доказателства, като дори категорично се оборват от
показанията на свидетеля Д. и писмото от ИА „АА“. Впечатление прави, че дори в
съставения АУАН не са вписани такива възражения, а е отбелязано как водачът е
забравил двата документа и щял да ги представи до 3 дни.
В случая обаче, неправилно жалбоподателят е бил санкциониран на основание
чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр. Посочената разпоредба гласи, че „водач на моторно превозно
средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лева - при първо нарушение“. В
същото време, според чл.93, ал.2 от ЗАвПр, „водач на моторно превозно средство,
който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари
и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз
на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се
изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от
6
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 100 лева“.
Осъществено от обективна страна изпълнително деяние по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр ще
има, ако въобще липсва издаден пътен лист, но в наказателното постановление като
изпълнително деяние се сочи и жалбоподателят е наказан за непредставяне на пътен
лист при проверката, което представлява изпълнително деяние по смисъла на чл.93,
ал.2 от ЗАвПр. Дори да се доказва, че изобщо не е бил издаден пътен лист, то няма как
жалбоподателят да бъде санкциониран по реда на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр, тъй като
изпълнителното деяние, описано от АНО и вмененото на Я. нарушение е за
непредставяне на пътен лист при проверката, тоест фактически е описано по-лекото по
вид нарушение. Установи се по делото, че жалбоподателят Я. е извършвал обществен
превоз на пътници с автобус по редовна междуградска автобусна линия, като при
проверката не е представил документ - пътен лист, който се изисква от подзаконов
нормативен акт по прилагане на ЗАвПр, а именно НАРЕДБА № 2 от 15.03.2002 г. за
условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на
обществени превози на пътници с автобуси, поради което е следвало да му бъде
наложена глоба в размер на 100 лева на основание чл.93, ал.2 от ЗАвПр.
С оглед на изложеното, съдът намира, че при правилно установена фактическа
обстановка и дадена правна квалификация на нарушението е била приложена
неправилна санкционна разпоредба. Преди измененията на ЗАНН от 23.12.2021 г. това
би било основание за отмяна на атакуваното НП, но към момента е в сила разпоредбата
на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, която гласи, че съдът изменя акта по чл.58д, когато се
налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В случая не е налице
никакво изменение на обстоятелствата на нарушението, тоест фактите във връзка с
неговото извършване си остават същите, като единствено се налага съдът да приложи
закон за по-леко наказуемо нарушение, прилагайки санкционната разпоредба на чл.93,
ал.2 от ЗАвПр. Това е в интерес на наказаното лице, тъй като му се налага по-леко
наказание, като не се утежнява положението му, понеже не се прилага закон за по-
тежко наказуемо нарушение, тоест по никакъв начин не се нарушават правата му и по-
конкретно правото на защита.
Предвид на изложеното, то наказателното постановление следва да бъде
изменено в тази му част, като на жалбоподателя бъде наложена глоба по реда на чл.93,
ал.2 от ЗАвПр. Посочената разпоредба предвижда, че „водач на моторно превозно
средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено
копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон
или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 100
лева“. Наказанието е във фиксиран размер, поради което съдът няма правомощия да
7
прави преценка относно размера му и същото следва да е 100 лева.
Съдът счита, че в конкретния случай административното нарушение не покрива
хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Не се констатираха
многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, обосноваващи по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид, като съдът отчете характера и вида обществени отношения, засягането
на които е факт чрез извършеното нарушение и че то се явява типично, обичайно, тоест
разкрива типичната степен на обществена опасност, взета предвид от законодателя.
Нарушението е формално, поради което за съставомерността му не е необходимо
настъпването на някакви вредни последици и липсата на такива не може да се счита за
смекчаващо отговорността обстоятелство. Трябва да се отбележи, че жалбоподателят е
професионален шофьор, поради което следва да е много добре запознат със законовите
разпоредби, касаещи професионалната му дейност и е необходимо стриктно да ги
спазва. Следва да се обърне сериозно внимание на лицата, които си позволяват
подобно неправомерно поведение и според съда единствено ефективни наказания биха
могли да осъществят както индивидуалната, така и генералната превенция (цел) на
наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН, тоест не само да предупредят и превъзпитат
нарушителя към спазване на установения правен ред, но и да имат възпиращо,
възпитателно и предупредително действие по отношение на останалите членове на
обществото.
С оглед на изложеното, съдът намира, че издаденото наказателно постановление
следва да бъде отменено относно първото нарушение по чл.40, ал.1, т.5 от НАРЕДБА
№ 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за
осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси, и да бъде изменено
относно второто нарушение по чл.40, ал.1, т.4 от НАРЕДБА № 2 от 15.03.2002 г. за
условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на
обществени превози на пътници с автобуси, като на жалбоподателя И. П. Я. бъде
наложена глоба в размер на 100 лева, на основание чл.93, ал.2 от ЗАвПр.
Страните не са претендирали разноски, поради което такива не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 и т.4, вр. ал.7, т.1 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 42-0002923 от 27.09.2022 г., издадено
от Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. София, В
ЧАСТТА, с която за нарушение на чл.40, ал.1, т.5 от НАРЕДБА № 2 от 15.03.2002 г. за
8
условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на
обществени превози на пътници с автобуси, на И. П. Я., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание
чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр).
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 42-0002923 от 27.09.2022 г., издадено
от Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. София, В
ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, с която за нарушение на чл.40, ал.1, т.4 от НАРЕДБА № 2
от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за
осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси, на И. П. Я., ЕГН
********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 /две
хиляди/ лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр),
като НАЛАГА на И. П. Я., ЕГН ********** административно наказание глоба в
размер на 100 /сто/ лева на основание чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози
(ЗАвПр).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9