РЕШЕНИЕ
№ 2293
гр. София, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г.А
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от Г.А Гражданско дело № 20231110140282 по
описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени ЗАД
„*****************” АД“ против Д. Г. С. иск с пр. осн. 422 вр. с чл. 410
КЗ, с който се иска да бъде прието за установено, че ответника да дължи на
ищеца сумата от 1 555,79 лв. – главница, представляващо заплатено
обезщетение по регресна претенция, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че на 17.09.2018г., около 12:23 ч., на бул.
***********************“ (Околовръстно шосе) № ************* в гр.
София е настъпило ПТП, документирано с Протокол за ПТП с №
**************************/17.09.2018г. Сочи се, че МПС
**************************** управляван от Д. Г. С. се движил по бул.
***********************“ от бул. „****************“, по посока ул.
„*****************, като не спазил дистанция и реализирал ПТП с л. а.
„*****************************, което е било предно стоящо. Твърди се,
че вредите по л. а. „*****************************, настъпили в задната
част на автомобила.
Сочи, се че ответникът нарушил правилата за движение по пътищата
чл. 20 (1) от ЗДвП, като бил санкциониран и за нарушение на чл. 157, ал. 6 от
ЗДвП.
Твърди се, че на ответника било съставено Наказателно постановление
1
№ 18-4332-019939, което било влязло в законна сила на 02.08.2019 г.
Сочи се, че на 17.09.2018 г. в ииццовото дружество е постъпило
уведомление - декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ по полица
№ 0306X0372282, с претенция за изплащане на застрахователно обезщетение.
Образувана е щета№ 10018030125897.
Твърди се, че застрахователното дружество след приключване на
ликвидационния процес било определено и изплатено обезщетение в размер
на 1555,79 лв. с разходен касов ордер на 14.11.2018г.
Излага се, че ответникът, към датата на настъпване на процесното ПТП
не е имал валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
С оглед изложеното се моли да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1 555,79 лв. – главница,
представляващо заплатено обезщетение по регресна претенция, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва иска като допустим, но неоснователен. Не
спори, към датата на настъпване на процесното ПТП не е имал валидно
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Оспорва механизма на настъпилото ПТП, както и
изплатения размер на вредите. Прави възражение за съпричиняване.
Претендира разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1т. 1 от КЗ във вр. с чл.
45 от ЗЗД.
В чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ е предвидено встъпване на застрахователя в
правата на застрахования при заплащане на вредите по договора за
застраховка /суброгация/, а именно: "с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу: 1. причинителя на вредата.
В тежест на ищеца по делото е да докаже, че между ищеца и
притежателя на увредения автомобил е сключен валиден договор за
застраховка Каско, че е настъпило ПТП на посочената дата с посочения
механизъм /при твърдения за допуснати нарушения от ответника на
2
съответните правила за движение по пътищата/, че на автомобила са били
нанесени щети, съобразно твърденията, които са в резултат на
произшествието, като за тяхното поправяне е необходима процесната сума, че
е налице плащане по договора за застраховка в посочения размер.
За основателността на иска следва да бъдат доказани всички
предпоставки за възникване на деликтната отговорност на ответника по реда
на чл. 45 от ЗЗД. Вината, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, се предполага до
доказване на противното, т. е. в тежест на ответника е да установи при
условията на пълно и главно доказване, че ПТП или вредите са причинени
при друг механизъм, при който ответникът не е нарушил правилата за
движение по пътищата и/или нарушението не е станало причина за
настъпване на ПТП или вредите.
Няма спор по валидността на застрахователното правоотношение по
застраховка Каско, сключена между ищеца ЗАД „*********************” и
собственика на лек автомобил „**********************“ с ДР №
*********************** СС. Няма спор, че на 17.09.2018 г., в в гр. София,
на бул. ***********************“ (Околовръстно шосе) № ************* в
гр. София е настъпило ПТП, между автомобил „*********************** с
ДК № *********************, управляван от отв. Д. С. и автомобил
„**********************“ с ДР № *********************** СС, при което
на л. автомобил „**********************“ с ДР №
*********************** СС са причинени щети. Не се спори и че е
заплатена от ишеца в полза на собственика на л.а. „**********************“
с ДР № ***********************, сумата от 1555,79 лева, като обезщетение
по застраховка Каско за вредите по лек автомобил в следствие на
настъпилото ПТП.
Налице е спор между страните, че при ПТП са възникнали описаните в
исковата молба като вид и характер вреди, както и че изплатения размер на
обезщетението от 1555,79 лв. съответства на действително причинените щети
върху лек автомобил „**********************“ с ДР №
***********************. Освен това се оспорва вината на ответника за
настъпване на ПТП, както механизма за нсатъпване.
По механизма на ПТП, както и вида и размера на вредите:
От представените по делото писмени доказателства и изготвената по
делото САТЕ се установява, че механизмът на ПТП е следният: на 17.09.2018
г. в град София водачът на МПС „**********************“, с рег.№
*********************, се е движел по бул. „Никола Петков“ с посока на
движението от бул.**************** към бул.*******************н“, като
в района пред номер ************* в процес на застигане с предната
габаритна част на автомобила реализира удар в задната габаритна част на
движещия се пред него в същата посока л.а. „**********************“, рег.
№ *********************** СС. Увредени са облицовка задна броня грунд,
външен ляв държан задна броня, външен десен държач задна броня, носач
3
задна броня, среден държач задна броня, заден капак, задно стъкло
отопляемо/затъмнено, активатор задно стъкло, отрязна нишка, апликатор,
задна дясна габаритна светлина/стоп, задна дясна облицовка, задна лява кора
подкалник, задна дясна кора подкалник, облицовка PVC на рамка багажник,
долна опора задна маска, заден под багажник, заден десен рог.
Вещото лице приема, че от техническа гледна точка и при
представените по делото документи и снимков материал, щетите, нанесени на
процесното МПС **********************, рег.№ ***********************
СС, се намират в причинно-следствена връзка с механизма на настъпване на
произшествието. Вещото лице приема, че размера на щетите/респективно на
разходите за възтановяването им/ по автомобил „**********************“,
рег.№ *********************** СС по средно пазарни цени за към датата на
ПТП, възлизат на стойност 1784,35 лв.
С оглед на това се явяват доказани до предявения размер от 1555,79
лева както настъпилите в резултата на ПТП вреди по л. а.
„**********************“, рег.№ *********************** СС, така и
техният действителен размер, съответстващ на заплатената от застрахователя
за тях сума.
По вината на ответника:
От изготвената по делото САТЕ се установява механизма на настъпване
на ПТП, съответно на вредите. Настоящия съдебен състав, анализаирайки
представените по делото писмени доказателства, намира, че процесното ПТП
е настъпило вследствие на упраженен слаб контрол върху управляваното от
ответника МПС, поради което е реализира ПТП с **********************,
рег.№ *********************** СС.
Представеният протокол за ПТП в частта, в която длъжностното лице е
възприело лично и удостоверило факти и обстоятелства е официален
свидетелстващ документ по отношение на тези факти, поради което и в тази
част, протоколът има обвързваща материална доказателствена сила. Същата
задължава съда да приеме за установени фактите, за които се отнася. В случая
механизма на ПТП, доколкото не е осъществен пред длъжностното лице в
реално време, не може да бъде доказан единствено и само от протокола за
ПТП с обвързваща съда сила. Но възприетите от длъжностното лице факти
/разположението на автомобилите след сблъсъка, видимите вреди по
автомобила, вкл. и данните за хоризонталната и вертикална пътна
маркировка/ са факти, които са били възприети лично от длъжностното лице,
отразени са в официалния свидетелстващ документ и същият задължава съда
да ги приеме за истинни, до доказване на противното. Материалната
доказателствена сила може да бъде оборена, но доказателствената тежест за
това е на страната, която я оспорва. Ответната страна не е ангажирала
доказателства за осъществен друг механизъм на ПТП, различен от посочения
в протокола за ПТП. Същият механизъм е възприет и от вещото лице по
допуснатата САТЕ, който съдът намира за установен и доказан по делото.
4
От приложеното по делото с Н*********************/12.10.2018 г. на
Д. Г. С. ЕГН: ********** е наложено наказание /глоба/ за допуснатото от
него административно нарушение, а именно за това, че на 17.09.2018 г. около
12.31 часа, поради слаб контрол върху управляваното МПС реализира ПТП с
движещия се пред него л.а. „**********************“, рег.№
*********************** СС, поради което нарушил правилата за движение
по пътищата, и в частност нормата на чл. 20 (1) от ЗДвП. НП е връчено на
25.07.2019 г. и е влязло в сила на 02.08.2019г. без да е обжалвано.
Вината на ответника следва от нарушаването на правилата за движение
по пътищата. Тя не възниква от датата, на която е влязло в сила наказателното
постановление. Наказателното постановление служи само за доказателство,
че вината за настъпване на ПТП е установена с влязъл в сила
административен акт. Вината в гражданското право най-общо се
характеризира като неполагане на дължимата грижа – в случая ответникът не
е спазвал правилата за движение по пътищата, които указват необходимата
скорост за движение, поради което е станал причина за настъпване на ПТП,
тъй като не е успял да спре навреме, за да предотврати щетите. Поради това
същият носи вината за настъпване на ПТП и вредите.
Не се събраха доказателства за наличие на виновни противоправни
действия от страна на водача на лекия автомобил „**********************“,
рег.№ *********************** СС.
По наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност" за лек автомобил „*********************** с ДК
№ ********************* към датата на ПТП-17.09.2018 г.
Видно от представената по делото справка в електронния регистър на
Гаранционен фонд /л.13/ се установява, че към датата на ПТП-17.09.2018 г.,
сключената застраховка ГО по отношение лек автомобил
*********************** с ДК № ********************* е била изтекла на
16.09.2019г., поради което не е била налице валидно сключена застраховка
"Гражданска отговорност".
Доколкото към датата и часа на ПТП - 17.09.2018 г., ответникът е нямал
валидна застраховка ГО, същият следва да отговаря лично по реда на чл. 410,
ал. 1т. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, като не може да се възползва от
възражение за наличие на застраховател по реда на чл. 411 от КЗ.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца се следват
направените по делото разноски, които са в общ размер на 431,32 лв.,
представляващи заплатена държавна такса, депозит за СТЕ и юрк.
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал.8 ГПК в размер на 100 лв.,
както и 81,32 лв. представляващи разноски за заповедното производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422, вр. с чл. 410,
ал.1 т.1 КЗ, че Д. Г. С. ЕГН: **********, с адрес: гр. *************, жк.
„*************************, ДЪЛЖИ НА ЗАД „*********************”
АД, ЕИК:*******************, с адрес на управление: гр.
**********************, сумата от 1 555,79 лв. - главница, представляваща
заплатено обезщетение по регресна претенция, във връзка с настъпило ПТП
от 17.09.2018 г. в ************************" между МПС
:**********************“ с рег. № *********************** СС и МПС
„*********************** рег. № *********************, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение -07.04.2023г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Д. Г. С. ЕГН: **********, с адрес:
*************************, ДА ЗАПАТИ НА ЗАД
„*********************” АД, ЕИК:**************************, адрес на
управление: ***************************, сумата от 81,32 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. №18720/2023г. по описа на СРС, 66-ти състав, както и сумата от 431,32
лв., представляваща разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6