Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 13.09.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на осемнадесети
март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: АДРИАНА АТАНАСОВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 3925 по описа за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 1736 от 04.01.2019 год., постановено по
гр.дело № 85888/2017 г. на
СРС, ІІ Г.О., 168 състав, е отхвърлен предявения от В.М.И., ЕГН **********,***,
против ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, иск с
правна квалификация чл.226, ал.1 КЗ/ отм./ за заплащане на сумата 1000 лева,
частичен иск от 200000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от травматично увреждане на
здравето от настъпило на 07.01.2015 г. застрахователно събитие – ПТП,
съставляващо застрахователен риск, ведно със законната лихва от датата на
ПТП-то до окончателното плащане на обезщетението като неоснователен. С
решението на съда е осъден В.М.И., ЕГН **********,***, против ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
сумата 500 лева – разноски за производството.
Срещу решението на СРС, 168 с-в е постъпила въззивна жалба от В.М.И., подадена чрез
пълномощника адв.С.С., с искане същото да бъде отменено
изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което предявения частичен
осъдителен иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/ отм./ бъде уважен до
пълния предявен размер от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 07.01.2015 г. на
територията на Р.Гърция, на шосе Левкона- Промахон, ведно със законната лихва
за забава върху сумата, считано от 07.01.2015 г. до окончателното изплащане на
вземането. В жалбата се излагат доводи,
че решението е
неправилно и незаконосъобразно, като постановено
в нарушение на материалноправни разпоредби на закона. Твърди се, че процесното
ПТП е настъпило по вина на водача на МПС застраховано при ответника тъй като
същия е нарушил разпоредбата на чл.59 ЗДвП.
Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ответник ЗК“Л.И.“ АД,
гр.София, чрез юрк.Р.Ч.оспорва жалбата, по съображения подробно изложени в
депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като
неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение –потвърдено,
като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Въззивната
жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му е
допуснато нарушение на процесуалноправни норми, като с оглед разпоредбата на
чл.266, ал.3 от ГПК, поради допуснати процесуални нарушения, във връзка с
искане за допускане по делото на повторна съдебно- автотехническа експертиза, въззивният
съд с определение, постановено в публично съдебно заседание проведено на
08.07.2020 г. по настоящето дело е допуснал изслушване на заключение по
повторна съдебно- автотехническа експертиза, с конкретно формулирана във
въззивната жалба от ищеца задача. При постановяването му е допуснато и нарушение
на материалноправни норми на закона. С оглед на което същото се явява
неправилно, като в тази връзка настоящата
въззивна инстанция не
споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, досежно неоснователност на предявения от ищеца В.М.И. срещу ответника
ЗК“ Л.И.“ АД, гр.София, частичен иск с
правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ за заплащане на сумата от 1000 лв./
хиляда лева/, част от вземане в общ размер на 200000 лв./ двеста хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП,
настъпило на 07.01.2015 г. на територията на Р.Гърция, на шосе Левкона-
Промахон. Изводите на съда не са обосновани с
оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите на ищеца
изложени във въззивната жалба относно неправилност на обжалваното решение, като
постановено в нарушение на материалния закон, съдът приема за основателни. Във връзка с
изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
С прекия иск по чл.226,
ал.1 от КЗ/ отм./ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият
застраховател. Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка "гражданска отговорност". Съгласно разпоредбата
на чл.226, ал.1 от КЗ/ отм./ при застраховка „гражданска отговорност“
увреденият, спрямо който застрахователят
е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, който
може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования.
Основният спорен въпрос между страните
по делото е относно обстоятелството, дали процесното ПТП е настъпило
по вина на водача на МПС застраховано при ответника, както и относно наличие
или липса на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия ищец, което да е основание за намаляване на претендираното
обезщетение, съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД.
В
настоящия случай, с оглед заключението на вещото лице инж.А.М. по допуснатата
съдебно - автотехническа експертиза от въззивния съд, прието като неоспорено от
страните, което съдът кредитира изцяло, като компетентно и обективно изготвено
се установява, че водача на т.а. ДАФ с полуремарке на 07.01.2015 год., вечерта
се е движил в Гърция на шосе Левкона-Промахон, в посока Промахон и е спрял в
аварийната лента за кратка почивка. Установява се от вещото лице, че след
почивката, водачът се опитал да пусне в ход двигателя и установил, че стартера
не работи, като след проведен разговор със сервиз в България, с оглед идването
на механик за ремонт на автомобила, водачът декларирал, че е поставил на 100
метра зад автомобила сигнален триъгълник. Установява се също така, че т.а.
Мерцедес се движел със скорост от около 80 км./ч. и след излизане от десния завой , който се намирал на около
200 м. от спрелият автомобил ДАФ започнал леко да се отклонява надясно и
пресичал осевата непрекъсната линия. След като навлязъл около 50-60 см. в дясно
на аварийната лента се получил удар на предна дясна челна страна на кабината и
заден ляв ъгъл на полуремаркето. При излизане от десния завой светлините на
фаровете осветявали пътното платно вляво, след което осветявали напред и
вдясно. Установява се също така, че полуремаркето в задната част е било
неосветено с аварийни светлини и габаритите, както и че при огледа на ПТП не е
констатиран триъгълника- светлоотразителен в района на ПТП или следи от него/
парчета/. При деформацията на кабината в предната част е бил тежко контузен
водача на автомобила. Установява се също така, че процесното ПТП е настъпило на
07.01.2015 г. в 22,00 часа. На следващо
място от заключението на вещото лице се установява, че нямало данни от огледния
протокол, че на мястото на ПТП е имало монтиран авариен триъгълник зад т.а. ДАФ
с полуремарке/ МПС- комплект влекач ДАФ с рег.№*******с полуремарке Шмитц с
рег.№ *******/. Според вещото лице, в случай, че е имало светлоотразителен
триъгълник, то същия е трябвало да бъде сниман, като също така не били
констатирани включени светлини на полуремаркето в задната част- габарити или
мигащи аварийни светлини. Установява се също така, че аварийната лента на пътя
е с ширина 2,80 м., а ширината на полуремаркето е 2,50 м. или то заемало плътно
аварийната лента. Според вещото лице съгласно чл.134 от ППЗДвП, при спиране за
престой извън населените места през нощта и при намалена видимост, МПС трябвало
да бъдат с включени габаритни светлини, като това се отнасяло и за ремаркетата.
Съгласно чл.119, т.1 от ППЗДвП, при движение по автомагистрала на водача е забранено да
спира пътното превозно средство за престой или за паркиране извън специално
обозначените за това места. Съгласно чл.120,
ал.1 от ППЗДвП, водачът на
пътно превозно средство, принуден да спре поради независещи от него
обстоятелства, може да направи това върху лентата за принудително спиране извън
платното за движение, като през нощта и при намалена видимост сигнализира
спряното пътно превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник
или включен авариен сигнал. При невъзможност да отстрани повредата и да
продължи движението той е длъжен да вземе мерки за изтегляне на пътното
превозно средство от автомагистралата по най-бърз начин.
В настоящия случай, с оглед заключението на вещото лице инж.А.М.
по допуснатата съдебно - автотехническа експертиза от настоящата въззивна
инстанция, прието като неоспорено от страните по делото, което съдът кредитира
изцяло, като компетентно и обективно изготвено, и при съвкупна преценка на
останалите събрани по делото доказателства, съдът приема, че са налице всички
предпоставки по чл.226, ал.1 от КЗ/ отм./ за ангажиране на
отговорността на ответника, като застраховател по
"Гражданска отговорност" за причинените на ищеца неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 07.01.2015 г. на територията на Р.Гърция,
на шосе Левкона- Промахон. В процесния случай, ищецът не е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат от ПТП. Противно на прието от
първоинстанционният съд, процесното ПТП е настъпило по вина на водача на МПС застраховано при
ответника, а не по вина на пострадалия ищец. Процесното ПТП е настъпило и при липса на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия ищец, което да е основание за намаляване на претендираното
обезщетение, съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД. В процесния случай,
съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че преди настъпване на
процесното ПТП на 07.01.2015 г. в Р.Гърция, на шосе Левкона-Промахон, че С.П.Г.,
водач на застрахованото при ответника МПС/ комплект влекач ДАФ с рег.№*******с
полуремарке Шмитц с рег.№ *******/ е спрял в аварийната лента за кратка
почивка. Съгласно разпоредбата на чл.58, т.1 от Закон за движение по
пътищата/ЗДвП/, при движение по автомагистрала на водача е забранено да
спира пътното превозно средство за престой или за паркиране извън специално
обозначените за това места, а
аварийното платно на автомагистралата
безспорно не представлява такова специално обозначено място по смисъла на
цитираната разпоредба. Условията и предпоставките, при които е допустимо
спиране на аварийната лента на автомагистрала са регламентирани в разпоредбата
на чл.59, ал.1 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗДвП, водачът на
пътно превозно средство, принуден да спре поради независещи от него
обстоятелства, може да направи това върху лентата за принудително спиране извън
платното за движение, като през нощта и при намалена видимост сигнализира
спряното пътно превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник
или включен авариен сигнал. При невъзможност да отстрани повредата и да
продължи движението той е длъжен да вземе мерки за изтегляне на пътното
превозно средство от автомагистралата по най-бърз начин. Т.е. спирането
е допустимо само по независещи от водача обстоятелства при повреда на МПС, което следва да бъде
обозначено по съответния надлежен начин - с предупредителен светлоотразителен
триъгълник или включен авариен сигнал, а
за водача възниква задължението в случай, че повредата не може да бъде
отстранена и да се продължи движението, да вземе мерки за изтегляне на МПС от автомагистралата по
най-бърз начин. В процесния случай от показанията на разпитания по
делото свидетел С.Г. се установява, че спирането на аварийната лента се дължи
на чисто субективни причини- за почивка, а не поради авария или поради независещи
от водача обстоятелства при повреда на
МПС. В случая липсват безспорни доказателства, че спирането в аварийната лента
на МПС/ комплект влекач ДАФ с рег.№*******с полуремарке Шмитц с рег.№ *******/,
застраховано при ответника е станало с оглед отстраняване на настъпила повреда.
Този релевантен факт дори да се приеме за безспорно установен, съдът приема, че
С.П.Г., водач на застрахованото при ответника МПС/ комплект влекач ДАФ с рег.№*******с
полуремарке Шмитц с рег.№ *******/ е нарушил разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗДвП, задължаващо водачът през нощта и при намалена видимост да сигнализира спряното пътно превозно
средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или включен авариен
сигнал. В случая това не е
сторено, с оглед заключението на вещото
лице инж.А.М. по допуснатата съдебно - автотехническа
експертиза, съгласно което нямало данни от огледния протокол, че на мястото на
ПТП е имало монтиран авариен триъгълник зад т.а.ДАФ с полуремарке/ МПС-
комплект влекач ДАФ с рег.№*******с полуремарке Шмитц с рег.№ *******/. Установява се също така, че
полуремаркето в задната част е било неосветено с аварийни светлини и
габаритите, както и че при огледа на ПТП не е констатиран триъгълника-
светлоотразителен в района на ПТП или следи от него/ парчета/. Т.е. единствения
обоснован извод, който следва да се направи е, че със спирането на автомобила/
застрахованото при ответника МПС/ в аварийната лента в нарушение на цитираните
по-горе правни норми и липсата на сигнализиране на спряното пътно превозно средство с
предупредителен светлоотразителен триъгълник или включен авариен сигнал, то именно С.П.Г., водач на застрахованото при ответника МПС/ комплект влекач ДАФ
с рег.№*******с полуремарке Шмитц с рег.№ *******/ е допринесъл/ виновен/ за
настъпването на вредоносния резултат. Т.е. допуснатите от водача на
застрахованото при ответника МПС нарушения на правилата за движение по пътищата
са допринесли единствено за настъпване на процесното ПТП. Този извод не се
променя от показанията на разпитания по делото свидетел С.Г., които съдът не
кредитира, с оглед на неговата заинтересованост, като участник в процесното
ПТП.
На
следващо място, като неоснователни следва да се преценят доводите на ответника
изложени в отговора на исковата молба за наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец, което е основание за намаляване
на претендираното обезщетение, съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, тъй
като увреденият ищец не е бил с поставен предпазен колан в товарния автомобил
към момента на настъпване на процесното ПТП, както и че увреденият ищец се е
движел с несъобразена скорост съобразно видимостта и условията на пътя в
конкретния момент, а именно тъмната част на денонощието.
Съгласно
разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, основание за
намаляване на размера на отговорността на делинквента е налице, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на
вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на
делинквента увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с
поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от
значение е единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка,
а е ирелевантно субективното отношение /например вината/ на пострадалия - в този смисъл т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г.
Принос по смисъла на чл.51,
ал.2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е
създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди./ в този смисъл
е решение № 165/ 26.10.2010 год. по гр.дело № 93/ 2010 г. на ВКС, ІІ т. о. и др./. Ответникът, чрез своя
процесуален представител твърди, че такова съпричиняване в конкретния
случай е налице.
Съгласно решение № 206 от
12.03.2010г. по т.дело № 35/09 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 98 от
24.06.2013 г. по т.дело № 596/12 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 16 от
04.02.2014 г. по т.дело № 1858/1З г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 99 от
08.10.2013 г. по т.дело № 44/2012 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 54 от
22.05.2012 г. по т.дело № 316/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 33 от
04.04.2012 г. по т.дело №172/2011г. на ВКС, ТК, II т.о. и др., постановени по
реда на чл.290 от ГПК, за да бъде намалено на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД
дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно
релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд
и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно
доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване
по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да
се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като
е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Според разрешенията в
решение № 206 от 12.03.2010 г. по т.д.№ 35/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 98
от 24.06.2013 г. по т.д.№ 596/2012 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 171 от
10.10.2013 г. по т.дело № 629/2012 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 169 от
02.10.2013 г. по т.дело №1643/2013 г. на ВКС, ІІ т.о., само обстоятелствата, че
пострадалият при ПТП пътник не е ползвал предпазен колан не са достатъчни, за
да се приложи разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД. В тези случаи намаляването на
обезщетението за вреди на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД е допустимо само ако са
събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в
по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен
колан, като тежестта за установяване на тези обстоятелства е върху страната,
която твърди, че е налице съпричиняване.
В
процесния случай, с оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено, че ищецът с поведението си не е допринесъл за настъпване на вредата,
поради нарушаване на задължението по чл.137а от ЗДвП за ползване на
обезопасителен колан. В случая не се установява по несъмнен начин
обстоятелството, че към момента на настъпване на процесното ПТП пострадалия
ищец е бил без поставен предпазен колан. По делото липсват категорични
доказателства, че ищецът е бил без поставен предпазен колан към момента на
настъпване на процесното ПТП. Съдът приема, че прилагане на законовото правило
на чл.51, ал.2 от ЗЗД, без категорично да е установено по несъмнен начин обстоятелството,
че увреденият не е бил с поставен предпазен колан към момента на осъществяване
на процесното ПТП, би довело до постановяване на решение в отклонение от
практиката на ВКС по приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД, изразена както в ППВС
№ 17/63 год., така и в постановените по реда на чл.290 от ГПК решения на
касационната инстанция: № 206 от 12.03.2010 год., по т.дело № 35/2009 год. на
ІІ т.о.; № 59/ 10.06.2011 год., по т.дело № 286/2011 год. на І т.о. и №
98/24.06.2013 год., по т.дело № 596/2012 год., която е в смисъл, че изводът за
наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а
намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилото на чл.51,
ал.2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействие
на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за появата на
вредоносния резултат, като е създало условия за настъпването му или го е
улеснило. Същевременно, според цитираната трайна практика на ВКС, само по себе
си и обстоятелството, че пострадалият при ПТП водач на МПС не е ползвал предпазен
колан не е достатъчно, за да бъде приложен чл.51, ал.2 от ЗЗД, а следва да
бъдат ангажирани категорични доказателства, че настъпилите с оглед механизма на
конкретното ПТП вреди, не биха се появили, или биха били в по- малък обем, ако
пострадалият е ползвал такъв предпазен колан/ релевантния за спора факт/,
каквито доказателства, ангажирани от страна на ответника, съобразно въведената
с чл.154, ал.1 ГПК доказателствена тежест и по предвидения в ГПК ред за
събирането им по делото липсват. От
друга страна, по делото липсват и категорични доказателства, че ищецът се е
движел с несъобразена скорост при настъпване на процесното ПТП, съобразно
видимостта и условията на пътя в конкретния момент, а именно тъмната част на
денонощието. Доказателства в тази насока не са ангажирани от страна на
ответника.
В
трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 45/ 15.04.2009 г. по т.дело
№ 525/ 2008 г. на II т.о.; решение № 206/ 12.03.2010 г. по т.дело № 35/ 2009
г., II т.о.; решение № 58 / 29.04.2011г. по т.дело № 623/ 2010 г. на II т.о.;
решение №16/04.02.2014 г. по т.дело №1858/2013 г. на ВКС, ТК, I т.о. и други,
се приема, че само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП
правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за
същия обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е негово следствие, тъй като
приложението на правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на
причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с
което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на
увреждането. Застъпено е становището, че приносът трябва да е конкретен - да се
изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от
страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично
предполагаем.
С оглед на събраните по делото доказателства
в случая се
налага единственият законосъобразен извод, че към момента на настъпване на
процесното ПТП на 07.01.2015 год. в
Р.Гърция,
пострадалия ищец не е допринесъл за
настъпване на вредите. В конкретния случай съдът приема, че поведението на
пострадалия ищец не е
в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. При
отсъствие на категорични доказателства за причинно - следствена връзка между
поведението на пострадалия по време на реализиране на произшествието и
настъпилия вредоносен резултат обезщетението по чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ не
подлежи на редуциране и се дължи в пълния размер, определен съобразно принципа
за справедливост по чл.52 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на
размера им са видът и обемът на причинените неимуществени вреди, интензивността
и продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие
за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението – така т. ІІ от ППВС №
4/23.12.1968 г. Понятието,, справедливост " по
смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие.
То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му
и обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието
на здравето, причинените морални страдания, загрозявания и др. /в този смисъл
ППВС 4/1968 г./.
В процесния случай при съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, включително и с оглед на заключението на
вещото лице по допуснатата СМЕ и съобразно посочените по -горе критерии,
въззивният съд намира, че съответно на справедливостта би било обезщетение за
неимуществени вреди в общ размер на сумата от 70000 лв./ седемдесет хиляди
лева/, но с оглед обстоятелството,
че искът е предявен, като частичен, същия се явява основателен и доказан до
размер на сумата от 1000 лв./ хиляда лева/. Т.е. основателна е предявената
от ищеца частична искова претенция по чл.226, ал.1 от КЗ/ отм./ до размер на
сумата от 1000 лв./ хиляда лева/- част от вземане в общ размер от 200000 лв./
двеста хиляди лева/ за обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на 07.01.2015 г. на
територията на Р.Гърция, на шосе Левкона- Промахон. При
определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди настоящата
въззивна инстанция взе предвид: характера и тежестта на увреждането на здравето
на ищеца, изхождайки от характера на получените тежки травматични увреждания/ мекотъканни
увреждания на главата, лицето, тялото и крайниците- черепно-мозъчна травма,
шийна травма, открито диафизарно счупване на дясна бедрена кост,
многофрагментно двуглезенно счупване на костите на дясна подбедрица, счупване
на голямопищялна кост на лява подбедрица, травма на лицето/, периодът на
лечение на причинените контузии и настъпилите от тях последици за здравето на
ищеца, продължителността на понесените във връзка с уврежданията болки и
интензивността им, начинът на причиняване на телесните увреждания и стреса,
възрастта на пострадалия, както и обстоятелството, че като последица от травмата на лицето е изявена и парализа на 6-ти
нерв/n.
abducent/, която е с постоянен характер,
наличие на персистиращи, добре видими белези в областта на дясната половина на
гръден кош/ от торакоцентеза/, десен долен крайник и лява подбедрица. Съдът
взема предвид и обстоятелството, че тези белези с оглед заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно- медицинска експертиза са добре видими и са за цял
живот, като с времето нямало да изчезнат. От друга страна, като траен и
постоянен дефект можело да се приеме и установеното изразено хлътване на ниво
дистална- прено-странична част на дясно бедро, което е резултат от травмата от
увреждането на бедрената мускулатура. Същото и белезите на дясно бедро и
подбедрица обективно загрозявали тази част от тялото.
На следващо място общественото разбиране за
справедливост на даден етап от развитието на обществото е обусловено и от
съществуващата икономическа конюнктура в страната към релевантния за спора
момент. За да бъдат отчетени реалните икономически условия, имащи значение за
приложението на чл.52 от ЗЗД, следва да бъдат взети предвид и обсъдени и
лимитите на застрахователно покритие по задължителна застраховка „ Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, от която произтича отговорността на ответника-
застраховател. Като паричен еквивалент на претърпените болки и страдания
справедливите обезщетения за неимуществени вреди изискват съобразяване на
конкретните икономически условия, чийто обективен белег са и лимитите на
застраховане макар да нямат самостоятелно значение по отношение на критерия за
справедливост. Динамично променящата се икономическа конюнктура намира отражение
в непрекъснато нарастващите лимити на застрахователно покритие по
задължителната отговорност „Гражданска отговорност” на автомобилистите, от
която произтича отговорността на ответника - застраховател. От друга страна
лимитите не са самостоятелен критерий при прилагането на принципа за
справедливост по чл.52 от ЗЗД, но следва да бъдат отчетени при формиране на
размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди /в този смисъл- решение
№ 31/25.03.2014 г. по т.дело № 1203/2013 г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 217 от
20.12.2017 г. по т.дело № 990/2017 г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 15 от
12.02.2018 г. по т.дело № 1423/2017 г. на ІІ т.о. на ВКС и др./.
При така изложените правни съображения и
поради несъвпадане на приетите от двете съдебни инстанции изводи по съществото
на спора, първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно
следва да бъде отменено изцяло, включително и в частта за разноските, като
постановено в нарушение на материалния закон и вместо това да бъде постановено
решение, с което предявения частичен осъдителен иск с правно основание чл.226,
ал.1 от КЗ/отм./ за заплащане на сумата от 1000 лв./ хиляда лева / -
част от общо вземане в размер на
сумата от 200000 лв./ двеста хиляди лева/ за обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди от ПТП, станало на 07.01.2015 г. бъде уважен изцяло, като
основателен и доказан, ведно със законната лихва за забава от
датата на ПТП- 07.01.2015 г. до окончателното й изплащане.
При
този изход на спора на основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК на
въззивника-ищец следва да се присъдят своевременно поисканите и дължими разноски
за двете съдебни инстанции, в размер на сумата от 1075 лв./ заплатена държавна
такса по делото, депозити за вещи лица по допуснатите съдебно- медицинска и
съдебно-автотехническа експертизи и уговорено, и заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от
10.03.2021 г., и списък с разноски по чл.80 от ГПК/. На въззиваемата страна-
ответник, разноски за въззивното производство не се дължат.
Така
мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1736 от 04.01.2019 год., постановено по гр.дело №
85888/2017 г. на СРС, ІІ Г.О., 168 състав и вместо това постановява:
ОСЪЖДА
ЗК“ Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:***, да заплати
на В.М.И., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм./,
сумата от 1000 лв./хиляда лева/, /представляваща частична искова претенция/, предявен като частичен иск от обща претенция
в размер на сумата от 200000 лв./ двеста хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди при ПТП, настъпило на 07.01.2015
г. в Р.Гърция, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от
07.01.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 1075,00 лв./ хиляда и седемдесет и пет лева/,
разноски по делото за двете инстанции на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.