Р Е Ш Е
Н И Е
№ ................./ 09.07.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на първи юли през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
при секретар ГАЛИНА СЛАВОВА,
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 1044 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „Агро – 03“ ООД срещу Решение №
1552 от 15.04.2019г. по гр.д. № 17386/2018г. по описа на ВРС, ХХХ-ти състав, с
което на основание чл. 128, т. 2 вр. чл.
245, ал. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД въззивникът е осъден да заплати на Е.Д.И. с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата от
4 827.21 /четири хиляди осемстотин двадесет и седем лв. и двадесет и една ст./
лева, представляваща сбор от
неизплатени трудови възнаграждения, както следва: 1 320.77 лева за месец 04.2018г.; 1 320.77 лева за месец 05.2018г.; 864.90 лева за месец 06.2018г. и 1 320.77 лева за месец 07.2018г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 19.11.2018г. до окончателното плащане на задължението,
както и сумата от 212.43 /двеста и дванадесет лв. и четиридесет и три ст./
лева, представляваща сбор от мораторна лихва върху
дължимите трудови възнаграждения, формиран както следва: 74.48 лева върху главницата
от 1320.77 лв. за месец април 2018г. за периода от 01.05.2018г. до 19.11.2018г.; 63.11 лева върху главницата от 1320.77 лв. за месец май 2018г. за периода от 01.06.2018г. до 19.11.2018г.; 34.12 лева върху
главницата от 864.90
лева за месец юни 2018г. за периода от 01.07.2018г. до 19.11.2018г. и 40.72 лева върху главницата от 1 320.77 лв. за месец юли 2018г. за периода от 01.08.2018г. до 19.11.2018г.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на решението, като постановено при непълнота на доказателствата
по делото и нарушение на процесуални правила. Изложени са доводи, че съдът
неправилно не е допуснал исканите гласни доказателства, въпреки представените
доказателства за липсващи ведомости за претендирания период. Свидетелските
показания в случая са допустими. Не е съобразено също и представеното
доказателство за извършена проверка от Инспекцията по труда в дружеството, от
която е видно, че трудовите възнаграждения на всички служители са изплатени и
не са констатирани нарушения. Моли в тази връзка решението да се отмени в
цялост, а предяваните искове да се отхвърлят като неоснователни.
В отговор на жалбата Е.Д.И. оспорва
доводите в нея. Оспорва допустимостта на гласните доказателства, с оглед
ограничението на чл. 164 от ГПК вр. чл. 270 от КТ. Твърди, че трудовите й
възнаграждения в дружеството са били изплащани по банков път, поради което при
изправност, работодателят е имал възможност да докаже твърдението си. Наред с
това навела доводи, че в случая не е доказано ведомостите за заплати да са
загубени или унищожени не по вина на работодателя. Дължимостта на
претендираните трудови възнаграждения за исковия период е установена по делото
и от заключението на ССчЕ, поради което предяваните искове са доказани по
основание и размер. Отправила искане в тази връзка за оставяне без уважение на
въззивната жалба като неоснователна.
В хода
на проведеното по делото съдебно заседание, поддържат заявените позиции по
спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка
валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.
269, пр. I
от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени
от Е.Д.И. срещу „Агро 03“ ООД съединени в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване на осъдителни искове с правно основание чл. 124 вр. чл. 128, ал. 1, т. 2 от КТ за осъждане
на ответника да заплати сумата от 4 827.21 лв. /съобразно допуснато
изменение в размера на исковете с протоколно определение от п.с.з. от
21.03.2019г./, претендирана като неплатени трудови възнаграждения за периода от
м. април до м. юли 2018г., ведно със законната лихва върху сумите считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда – 19.11.2018г. до окончателното
плащане на сумите, както и сумата от 212.43 лв., представляваща сбор от лихва
за забава за времето от падежа на всяко месечно задължение първо число на
месеца, следващ този, за който се дължи възнаграждението до датата на
предявяване на исковата молба.
Фактическите твърдения, на които се основават исковете
са следните: в периода от 15.09.2017г. до 26.09.2018г. ищцата заемала
длъжността главен счетоводител в административен отдел в „Агро 03“ ООД. На
25.09.2018г. със заявление до управителя на дружеството заявила желание за
прекратяване на трудовото правоотношение между страните поради забавяне
плащането на трудови възнаграждения за месеците април-септември 2018г. На
28.12.2018г. получила уведомление, че по отношение на нея е образувано
дисциплинарно производство, а дружеството не дължи посочените плащания. По
повод подаден сигнал до ДИТ, гр. Варна узнала, че при извършена проверка,
работодателят твърди, че е откраднала подписаните фишове за заплати за исковите
месеци. Оспорва да е подписвала фишове за заплати, както и факта на плащане на
исковите суми. За месеците август и септември 2018г. възнагражденията й са били
преведени от работодателя по банков път. Въпреки положения от нея труд за
периода април-септември, дължимите й възнаграждения не са платени от
работодателя. Отправила искане в тази връзка за осъждане на ответника да заплати
дължимите й ТВ, ведно със законна лихва и лихва за забава.
В отговор на исковата молба, „Агро 03“ ООД оспорил
исковете по основание с довод, че уговореното по трудовото правоотношение
възнаграждение е плащано коректно на ищцата. Навел твърдения, че възползвайки
се от заеманата позиция на главен счетоводител, ищцата неправомерно взела и
изнесла от офиса всички ведомости за изплатени трудови възнаграждения за
месеците април-юли 2018г. За деянието, извършено на 18.09.2018г. е образувано
досъдебно производство. Поради изложеното отправил искане за отхвърляне на
исковете с извод за неоснователност.
СЪДЪТ, след преценка на
становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно
от трудов договор на л. 16 от делото, на 15.09.2017г., „Агро 03“ ООД,
представлявано от Д. Я. В., като работодател и Е.Д.И., като работник сключили
трудов договор, по силата на който последната приела да изпълнява длъжността
„Главен счетоводител“ в отдел „Администрация“ при дружеството работодател, при
условията на пълно работно време, срещу задължението на последния да заплаща
ОМТВ от 1 500 лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит.
От
Удостоверение от 04.12.2018г., издадено от Началника на I РУ – Варна се установява, че на
09.11.2018г. е образувано ДП № 2055/2018г. по описа на същото затова, че на
18.09.2018г. в гр. Варна от офиса на „Агро 03“ ООД, виновното лице е взело и
скрило 4 броя ведомости за заплати на счетоводител във фирмата – Е.Д.И., за
месеците април – юли, с цел да бъде причинена вреда на фирмата – престъпление
по чл. 319, ал. 1 от НК.
С
преводни нареждания от 03.10.2018г. и от 02.11.2018г. работодателят превел по
банкова сметка *** Е.И. суми, представляващи заплати за м. август и за м.
септември 2018г.
За
безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните е обявено,
че в периода от април-юли 2018г. ищцата е престирала труд в ответното
дружество.
От
заключението на ССчЕ, приета пред ВРС се установява, че съгласно представени
платежни фишове, с положен от ищцата подпис се установява получено
възнаграждение за месеците януари, февруари и март 2018г. За м. август и
септември 2018г. сумите са изплатени по банков път. Размерът на нетните трудови
възнаграждения дължими на ищцата по силата на трудовото правоотношение между
страните за периода април-юли 2018г. възлиза общо на сумата от 4 827.21
лв., индивидуализиран за всеки месец по отделно, а този на мораторната лихва,
изчислена от падежа на всяко месечно вземане до предявяване на исковата молба –
212.43 лв., също посочен по размер за всеки от месеците, включени в обхвата на
исковия период.
В
хипотеза на допустимост по чл. 165, ал. 1 от ГПК пред ВОС са събрани гласни
доказателства. От показанията на свидетелката С. И. – счетоводител в „Насияна“
ЕООД, управлявано от управителя на дружеството въззивник, работила в една стая
с въззиваемата – се установява, че й е било възложено да изготвя заплатите и
обработването на документацията по даване на трудови възнаграждения в „Агро 03“
ООД. Заплатите се изплащали на някои лица по банков път, на други – в брой. Разпечатвали
фишове за всеки по отделно, не ведомости. Индивидуалният фиш за всеки работник
съдържал работните дни, осигурителните плащания и размера на възнаграждението.
За процесните месеци на 2018г. всички си получили възнагражденията си, в
пликове, като тя лично раздала пликовете с пари. През септември 2018г., когато
въззивницата била в отпуск свидетелката установила данни за злоупотреба от
страна на главния счетоводител, както и наличие на „ведомост, фишове за
заплати“ за стари месеци, които въззиваемата не била подписала. На покана да
дойде да ги подпише, Е. заявила, че е извън града, изпратила майка си да ги
вземе и последната ги е върнала вечерта подписани. На 18.09.2018г. след
проведен разговор с управителя на дружеството, Е. я помолила да й даде
„подписаните ведомости за заплати, фишове за заплати“, защото фишовете били
подписани от майка й и искала да говори с управителя. След като свидетелката
дала на Е. подписаните фишове, тя си тръгнала заедно с тях. По този повод
свидетелката подала жалба в РУ на МВР същия ден. Със сигурност за конкретните
месеци, заплатите не е раздавала тя, защото нейното задължение не е било да
раздава заплати. Били са пет момичета и управителят възлагал на една от тях тази
дейност. Въпреки, че Е. отказала да подпише фишовете за исковите месеци, всички
си получили заплатите.
СЪДЪТ, въз основа на така
установеното от фактическа страна, прави
следните правни изводи:
Съгласно чл. 124 от КТ работникът или служителят по
трудовото правоотношение е длъжен да изпълнява работата, за която се е
уговорил, и да спазва установената трудова дисциплина, а работодателят – да
осигури на работника или служителя условия за изпълнение на работата и да му
плаща възнаграждение за извършената работа. Положеният труд по трудово
правоотношение е възмезден като правилото на чл. 242 от КТ е императивно. Според
чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
Безспорно в процеса, страните са били обвързани от валидно
трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността Главен
счетоводител в дружеството, както и че в рамките на исковия период м. април-юли
2018г. е престирала работна сила и
фактически е осъществявала съответната трудова функция, съобразно уговорените в
трудовия договор параметри.
Спорът по делото се свежда до това, доколко
престираният от работника труд през посочените месеци е възмезден, чрез плащане
от работодателя на уговореното трудово възнаграждение.
За да се произнесе на тази плоскост, съдът съобрази,
че съгласно чл. 128 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да
начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и
служителите за положения труд /т. 1/ и да плаща уговореното трудово възнаграждение
за извършената работа /т. 2/, както и да издава при поискване от работника
извлечение от ведомостите за заплати за изплатени или неизплатени трудови
възнаграждения и обезщетения /т. 3/.
Съгласно чл. 270, ал. 3 от КТ
изпълнението на произтичащото от писмения трудов договор парично задължение за
изплащане на дължимото трудово възнаграждение се удостоверява с подписа на
работника или посочено от него лице във ведомостта, в разписка, както и в
документ за банков превод по влог на работника. Разписката е нарочно съставен
свидетелстващ документ, който материализира извънсъдебното признание на автора
/лицето, което я е подписало/, че той е получил нещо от посоченото в разписката
лице. Ведомостта и платежното нареждане са също нарочно съставени документи,
удостоверяващи плащане.
Когато законът урежда изискване за доказване на
определени обстоятелства с писмен документ, това не изключва възможността
съответните обстоятелства да бъдат доказани със случаен документ или със
свидетелски показания, ако документ е съставен, но той е изгубен или унищожен
не по вина на страната, която има тежестта да докаже обстоятелствата. В този
случай със свидетели се доказва съществуването на документа към определен
момент, неговото най-общо или по-точно съдържание, както и обстоятелствата,
които са били удостоверени в него.
По делото, не са представени счетоводни документи
/ордери, банкови извлечения или ведомости за заплати/, установяващи заплащане
на претендираните суми. Твърдението в отговора на исковата молба, поддържано и
във въззивната жалба е, че възползвайки се от заеманата позиция на главен
счетоводител, ищцата неправомерно взела и изнесла от офиса на дружеството всички
ведомости за изплатени трудови възнаграждения за месеците април-юли 2018г. В
съдебно заседание пред настоящата инстанция е наведено твърдението, че в
дружеството не са изготвяни ведомости, като трудовите възнаграждения се плащали
„на ръка“ с фишове, които се подписвали от получателя.
За установяване на твърдението че фишовете,
удостоверяващи получаване на трудовите възнаграждения за процесните месеци с
подписа на ищцата, са му отнети измамливо от служителя и не се намират в
държането му не по негова вина, по делото са допуснати гласни доказателства.
Преценени съгласно чл. 172 от ГПК с оглед всички други данни по делото, при
отчитане на възможната им необективност, съдът кредитира показанията на свидетелката,
в частта им сочеща отнемане държането на фишовете за заплати за процесните
месеци като систематични, логични и кореспондиращи с косвени писмени
доказателства по делото /Удостоверение от ОД на МВР-Варна; фишове за предходни
месеци/. На това основание приема за доказан по делото факта на унищожаване на
документите, доказващи плащане, не по вина на работодателя по смисъла на чл.
165, ал. 1 от ГПК.
За факта на плащане на трудовите възнаграждения на
работника обаче по делото не са ангажирани други доказателства, а показанията
на свидетелката С. И. не установяват пълно, главно и с достатъчна категоричност
спорният и релевантен по делото факт. В частта им, сочеща съдържанието на
фишовете за заплати за спорните месеци, показанията на свидетеля са вътрешно
противоречиви, несигурни и колебливи. Така, за процесните месеци свидетелката веднъж
твърди, че тя лично раздала пликовете с пари, като в хода на изложението
поддържа, че със
сигурност за конкретните месеци, заплатите не е раздавала тя. Същевременно
сочи, че самата тя установила налични неподписани фишове за заплати на
въззиваемата за минали месеци, а за факта на подписването им няма
непосредствени впечатления. В тези части свидетелските показания остават
изолирани и неподкрепени от други доказателства, а сами по себе си не са в
състояние да обосноват категоричен извод за изправността на работодателя по
задължението му за плащане на процесните трудови възнаграждения на ищцата.
В заключение, съдебният състав приема, че по делото не
е доказано точно и цялостно изпълнение на задължението на работодателя за
плащане на безспорно дължимото на ищцата трудово възнаграждение за месеците
април, май, юни и юли 2018г., поради което доказани по основание се явяват
главните искове по чл. 128, т. 2 от КТ. Размерът на същите се установява от
заключението на ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и неоспорено от
страните по делото. Вследствие неизпълнение на главното си задължение от друга
страна, работодателят е изпаднал в забава от първо число на месеца, следващ
този, за който се дължи уговореното възнаграждение, поради което и в доказания
размер основателна се явява и претенцията за мораторна лихва. Исковете като
основателни следва да се уважат. Решението на ВРС е правилно и следва да се
потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК с оглед изхода на
делото пред настоящата инстанция, въззиваемата има право на поискани и доказани
разноски. Действително реализирани от страната са разноски под формата на
платено възнаграждение за един адвокат в размер на 600 лв. В този размер
разноските следва да се присъдят в тежест на въззивника.
Мотивиран от така
изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен
съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1552 от
15.04.2019г. по гр.д. № 17386/2018г. по описа на ВРС, ХХХ-ти състав, поправено
с Решение № 1953 от 08.05.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК „Агро – 03“ ООД, ЕИК *********, с със седалище и адрес
на управление: гр. Вълчи дол, ул. „Кирил и Методий“ № 15А, представлявано от Д.
Я. В. ДА ЗАПЛАТИ на Е.Д.И. с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата от 600.00 /шестстотин/
лева, представляваща реализирани по делото съдебно деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.