Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№                                                       19.11.2009г.                                  гр. ***

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

***СКИ РАЙОНЕН СЪД, трети граждански състав на пети ноември две хиляди и девета година в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослава Андонова

 

секретар Й.Т.

като разгледа докладваното от съдия Мирослава Андонова гражданско дело № 1012 по описа за 2009г. и като обсъди:

 

            Обективно съединени искове с правно основание чл.128 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба на Д.Г. ***,  чрез пълномощника й адв. С.Д., срещу ответника „АРТГЛАС” ЕООД, - гр. ***.  Ищецът твърди, че ответникът – бивш работодател, му дължи полагащото му се трудово възнаграждение за месеците: януари 2009г. в размер на 241 лв. и за периода от 01.02.2009г. до 27.02.2009г. -  241,14 лв. . От съда се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца така посочените, не изплатени трудови възнаграждения за месеците януари И , февруари 2009г., общо в размер на 482,43 лв., ведно със законната лихва върху сумата от предявяването на исковата молба до окончателното заплащане. Претендират се направените в производството разноски.

В определения от съда срок и на основание чл.131 ГПК, е постъпил отговор от ответника, с който се оспорват като неоснователни предявените искове. Твърди се, че работодателя е извършил по отношение на ищцата следните плащания: на 03.02.2009г. - сумата от 100 лв. и на 20.02.2009г.- сумата от 200 лв. . Твърди се, че исковата претенция е неоснователна и поради това, че от начисленото за ищеца трудово възнаграждение следва да се направят отчисления и да бъдат приспаднати ДОД, ДЗПО, ЗОВ, които са за сметка на работника, както и да се вземат предвид отработените работни дни, ползвания неплатен отпуск, отпуск по болест и т.н., съгласно нормативните актове уреждащи формирането на работната заплата.

            След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Ищцата по делото е назначена на длъжност “Оператор асемблираща машина”, при ответника, съгласно трудов договор № 1081/07.02.2006г. по чл.70, ал.1 КТ, с ОМВ от 175,00 лв., считано от 10.02.2006г. От представеното по делото извлечение от трудовата книжка на ищцата, се установява, че трудовото и възнаграждение е изменяно на три пъти, съответно на 190 лв. , за периода  01.01.2001г. до 31.12.2007г., 230 лв. за периода от 01.01.2008г. до 21.12.2008г. и на 291 лв. за периода от 01.01.2009г. до 27.02.2009г. Ищцата е освободена от заеманата длъжност при ответника със заповед №66 / 27.02.2009г. на основание чл. 326 от КТ, считано от 27.02.2009г.. Така установеното от представените по делото писмени доказателства: Трудов договор и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е отразено и отбелязано в представеното копие от трудовата книжка на работника. Поради което съдът приема, че до 27.02.2009г.,  за периода от време, за който се претендира заплащане на трудовото възнаграждение, Д.С. е изпълнявала служебните си задължения. Ответникът не е оборил тази презумпция, поради което за него, като работодател е възникнало задължението, предвидено в чл. 128, т.2 от КТ – да заплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Размера на последното е изчислен със заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно изготвено. За процесния период то е, както следва: 241,29 лева за месеците януари 2009г. и 241,14 лв. за м. февруари 2009г., или общо  начисленото за ищцата трудово възнаграждение за исковия период, възлиза на 482,43 лв. Тази сума е начислена на работника по ведомост за работна заплата и представлява чистото трудово възнаграждение, което трябва да получи след  приспадане на начислените удръжки. Поради което неоснователно е възражението на ответника в тази насока. Вещото лице е установило също, че във ведомостите за работната заплата на ответника срещу името на ищцата няма положен подпис, който да удостоверява, че така начислената сума е получена. В тежест на ответника работодател е било да установи плащания по начислените работни заплати, каквото доказване обаче не е проведено.

Възражението, че е извършено частично плащане на трудовото  възнаграждение в размер на 100 лева на 03.02.2009г. и в размер на 200 лева на 20.02.2009г., не е подкрепено от представените от ответника писмени доказателства. От тях се установява, че ищцата действително е получила сочените суми, но не би могло да се приеме, че това е станало във връзка и в изпълнение на процесните претенции. По тази причина и след като във ведомостите за работни заплати за процесния период, липсва подпис удостоверяващ получаването на трудовите възнаграждения, то логичния извод, който следва да се приеме, е че ответникът не е установил при условията на пълно и пряко доказване изпълнение на това свое задължение. Ето защо настоящия състав приема претенциите с правно основание чл.128 от КТ за  доказани, както по основание така и по размер и ответникът следва да бъде осъден да заплати претендираната сума общо в размер на 482,43 лв.

Като не е изпълнил задължението си за изплащане на трудови възнаграждения, работодателят е изпаднал в забава, считано от падежа на всяко едно от тях.   На основание чл. 86 от ЗЗД работодателя дължи обезщетение за забава върху дължимата главница в размер на законната лихва върху признатите суми от датата на подаване на исковата молба – 20.08.2009г. до окончателното й изплащане – така както е поискано от ищеца, което също следва да бъде присъдено.

На основание чл. 78, ал.1, от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска в размер на 150 лева за ангажирания адвокат, а по сметка на Районен Съд – *** сумата от 30.00 лева за допуснатата експертиза и 50,00 лева държавна такса.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ***СКИЯТ       РАЙОНЕН СЪД, трети граждански състав :

 

Р     Е     Ш     И:

 

            ОСЪЖДА “АРТГЛАС” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. ***, ж.к. “***”, ул.”***” №**, ЕИК ***, представлявано от К.К.К., да заплати на Д.Г.С., ЕГН **********,***, сумата от общо 482,43 лева (четиристотин осемдесет и два лева и четиридесет и три  стотинки), неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от месец януари 2009г. до 27.02.2009г., както следва: 241,29 лв. за м. януари 2009г. и 241,14 лв. за м. февруари 2009г., ведно със законната лихва, считано от 20.08.2009г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 150 лева (сто и петдесет лева), направени по производството разноски. **, ЕИК ***, представлявано от К.К.К., да заплати по сметка на Районен съд – *** сумата от 50,00 (петдесет) лева - държавна такса и от 30 (тридесет) лева, разноски за съдебно-счетоводна експертиза.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от деня, в който съдът е посочил, че ще бъде обявено -  19.11.2009г.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: