Р Е Ш
Е Н И Е
№ 19.11.2009г. гр. ***
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
***СКИ РАЙОНЕН СЪД, трети граждански състав на пети ноември две хиляди и девета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мирослава Андонова
секретар Й.Т.
като разгледа докладваното от съдия Мирослава Андонова
гражданско дело № 1012 по описа за 2009г. и като обсъди:
Обективно съединени искове с правно основание чл.128 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова
молба на Д.Г. ***, чрез пълномощника й адв. С.Д., срещу ответника „АРТГЛАС” ЕООД, - гр. ***. Ищецът твърди, че
ответникът – бивш работодател, му дължи полагащото му се трудово възнаграждение
за месеците: януари 2009г. в размер на 241 лв. и за периода от 01.02.2009г. до
27.02.2009г. - 241,14 лв. . От съда се
иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца така посочените, не изплатени
трудови възнаграждения за месеците януари И , февруари 2009г., общо в размер на
482,43 лв., ведно със законната лихва върху сумата от предявяването на исковата
молба до окончателното заплащане. Претендират се направените в производството разноски.
В определения
от съда срок
и на основание чл.131 ГПК,
е постъпил отговор от ответника, с който се оспорват като
неоснователни предявените искове. Твърди се, че работодателя е извършил по отношение на
ищцата следните плащания: на 03.02.2009г. - сумата от 100 лв. и на
20.02.2009г.- сумата от 200 лв. . Твърди се, че исковата претенция е
неоснователна и поради това, че от начисленото за ищеца трудово възнаграждение
следва да се направят отчисления и да бъдат приспаднати ДОД, ДЗПО, ЗОВ, които
са за сметка на работника, както и да се вземат предвид отработените работни
дни, ползвания неплатен отпуск, отпуск по болест и т.н., съгласно нормативните
актове уреждащи формирането на работната заплата.
След
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
Ищцата по делото е назначена на
длъжност “Оператор асемблираща машина”, при ответника, съгласно трудов договор
№ 1081/07.02.2006г. по чл.70, ал.1 КТ, с ОМВ от 175,00 лв., считано от
10.02.2006г. От представеното по делото извлечение от трудовата книжка на
ищцата, се установява, че трудовото и възнаграждение е изменяно на три пъти,
съответно на 190 лв. , за периода
01.01.2001г. до 31.12.2007г., 230 лв. за периода от 01.01.2008г. до
21.12.2008г. и на 291 лв. за периода от 01.01.2009г. до 27.02.2009г. Ищцата е
освободена от заеманата длъжност при ответника със заповед №66 / 27.02.2009г.
на основание чл. 326 от КТ, считано от 27.02.2009г.. Така установеното от
представените по делото писмени доказателства: Трудов договор и заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение е отразено и отбелязано в
представеното копие от трудовата книжка на работника. Поради което съдът
приема, че до 27.02.2009г., за периода
от време, за който се претендира заплащане на трудовото възнаграждение, Д.С. е
изпълнявала служебните си задължения. Ответникът не е оборил тази презумпция,
поради което за него, като работодател е възникнало задължението, предвидено в
чл. 128, т.2 от КТ – да заплаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. Размера на последното е изчислен със заключението на вещото
лице по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като пълно,
обективно и компетентно изготвено. За процесния
период то е, както следва: 241,29 лева за месеците януари 2009г. и 241,14 лв.
за м. февруари 2009г., или общо
начисленото за ищцата трудово възнаграждение за исковия период, възлиза
на 482,43 лв. Тази сума е начислена на работника по ведомост за работна заплата
и представлява чистото трудово възнаграждение, което трябва да получи след приспадане на начислените удръжки. Поради
което неоснователно е възражението на ответника в тази насока. Вещото лице е
установило също, че във ведомостите за работната заплата на ответника срещу
името на ищцата няма положен подпис, който да удостоверява, че така начислената
сума е получена. В тежест на ответника работодател е било да установи плащания
по начислените работни заплати, каквото доказване обаче не е проведено.
Възражението, че е извършено
частично плащане на трудовото
възнаграждение в размер на 100 лева на 03.02.2009г. и в размер на 200
лева на 20.02.2009г., не е подкрепено от представените от ответника писмени
доказателства. От тях се установява, че ищцата действително е получила сочените
суми, но не би могло да се приеме, че това е станало във връзка и в изпълнение
на процесните претенции. По тази причина и след като
във ведомостите за работни заплати за процесния
период, липсва подпис удостоверяващ получаването на трудовите възнаграждения,
то логичния извод, който следва да се приеме, е че ответникът не е установил
при условията на пълно и пряко доказване изпълнение на това свое задължение.
Ето защо настоящия състав приема претенциите с правно основание чл.128 от КТ за доказани, както по основание така и по размер
и ответникът следва да бъде осъден да заплати претендираната
сума общо в размер на 482,43 лв.
Като не е изпълнил задължението
си за изплащане на трудови възнаграждения, работодателят е изпаднал в забава,
считано от падежа на всяко едно от тях.
На основание чл. 86 от ЗЗД работодателя дължи обезщетение за забава
върху дължимата главница в размер на законната лихва върху признатите суми от
датата на подаване на исковата молба – 20.08.2009г. до окончателното й изплащане
– така както е поискано от ищеца, което също следва да бъде присъдено.
На основание чл. 78, ал.1, от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по
делото разноски, съразмерно с уважената част от иска в размер на 150 лева за
ангажирания адвокат, а по сметка на Районен Съд – *** сумата от 30.00 лева за
допуснатата експертиза и 50,00 лева държавна такса.
Ето защо и поради мотивите,
изложени по-горе ***СКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, трети граждански състав :
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА “АРТГЛАС” ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр. ***, ж.к. “***”, ул.”***” №**, ЕИК ***, представлявано
от К.К.К., да заплати на Д.Г.С., ЕГН **********,***, сумата от общо 482,43 лева
(четиристотин осемдесет и два лева и четиридесет и три стотинки), неизплатено нетно трудово
възнаграждение за периода от месец януари 2009г. до 27.02.2009г., както следва:
241,29 лв. за м. януари 2009г. и 241,14 лв. за м. февруари 2009г., ведно със
законната лихва, считано от 20.08.2009г. до окончателното им изплащане, както и
сумата от 150 лева (сто и петдесет лева), направени по производството разноски.
**, ЕИК ***, представлявано от К.К.К.,
да заплати по сметка на Районен съд – *** сумата от 50,00 (петдесет) лева -
държавна такса и от 30 (тридесет) лева, разноски за съдебно-счетоводна
експертиза.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от деня, в който съдът е посочил,
че ще бъде обявено - 19.11.2009г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: