№ 13276
гр. София, 26.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. Д. Гражданско дело №
20221110120545 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх. №
76095/15.04.2022 г. подадена от ЮЛ. Б. Т. срещу Т..С.. ЕАД. Предявен е
отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 60,00 лева –
ЧАСТ от вземане в общ размер на 240,13 лева – главница за периода
01.10.2017 г. – 30.04.2020 г. за топлинна енергия за имот с адрес гр.
.................
С Разпореждане № 39080/04.05.2022 г. съдът е оставил исковата молба
без движение и е указал на ищеца да представи доказателства за наличието на
правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, т.е. за
отправени от ответника покани по отношение на ищеца за плащане на пълния
размер на процесните суми или друга форма на извънсъдебно претендиране
на оспореното вземане /напр. издадени фактури на името на ищеца/, както и
че процесната сума се претендира в посочения размер и точно за исковия
период, включително да формулира очаквани правни последици от
постановяване на благоприятно за страната решение; изрично да посочи как е
формулирана сумата по частичната претенция от 60,00 лева, ако е за отделни
фактури да заяви изрично за кои от тях и дали за целите вземания по тези
фактури или само за част от всяка, съответно за какъв период от пълния
период 01.10.2017 г. – 30.04.2020 г. на цялата отричана претенция.
Тепърва с подадената молба вх. № 98545/17.05.2022 г. ищецът ЮЛ. Б.
Т. навежда твърдения, че сумата се претендира от ответника по съдебен ред –
с издадена Заповед № 13319 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 29.09.2021 г. по ч.гр.д. № 49970/2021 г. по описа на СРС, 27 състав.
След служебна справка в деловодната система по ч.гр.д. № 49970/2021
г. по описа на СРС, 27 състав, настоящият състав констатира, че същото е
образувано на 30.08.2021 г., въз основа на Заявление за издаване заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК вх. № 46365/27.08.2021 г., подадено от Т..С.. ЕАД
срещу ЮЛ. Б. Т.. Въз основа на същото съдът е издал Заповед № 13319 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено
1
длъжникът ЮЛ. Б. Т., ЕГН: **********, гр. .................., общ. Столична, обл.
София (столица), да заплати на заявителя Т..С.. ЕАД, ЕИК: ..........., гр. София,
УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23-Б, общ. Столична, обл. София (столица), сумите: главница
в размер на 240,13 BGN /двеста и четиридесет лева и 13 стотинки/,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.10.2017г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се
на адрес: гр. .................., аб.№301428, ведно със законна лихва от
27.08.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2018г. до
10.08.2021 г. в размер на 47,55 BGN /четиридесет и седем лева и 55 стотинки/,
главница в размер на 26,73 BGN /двадесет и шест лева и 73 стотинки/,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.07.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
27.08.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 31.08.2018г. до
10.08.2021 г. в размер на 5,17 BGN /пет лева и 17 стотинки/, държавна такса в
размер на 25,00 BGN /двадесет и пет лева/, юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50,00 BGN /петдесет лева/.
С Разпореждане № 37067/27.04.2022 г. по ч.гр.д. № 49970/2021 г. по
описа на СРС, 27 състав съдът е разпоредил да се издаде изпълнителен лист,
тъй като длъжникът е уведомен за издадената заповед за изпълнение на
25.03.2022 г. и в законоустановения срок не е постъпило възражение по чл.
416 ГПК. Поради обстоятелството, че заповедта за изпълнение е влязла в сила
на 26.04.2022 г., на 27.04.2022 г е издаден изпълнителен лист в полза на
заявителя.
Въз основа на изложените фактически обстоятелства и съобразно
императивните разпоредби на закона, настоящият състав направи следните
правни изводи:
Заповедното производство е особен вид производство регламентирано в
Глава ХХХVІІ на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. То предоставя на
длъжника специфични способи за защита срещу издадена спрямо него
заповед по чл. 410 или 417 ГПК, а именно, че той може да подаде възражение
по чл. 414 ГПК в едномесечен срок от връчването на заповедта или
възражение по чл. 423 ГПК. Пътят на искова защита на длъжник, срещу който
е издадена заповед за изпълнение, е изчерпателно уреден в нормите на чл. 424
ГПК и чл. 439 ГПК, които изключват приложимостта на общия ред по чл. 124,
ал. 1 ГПК. Ищецът не се е възползвал от облекчената възможност да
осъществи защитата си срещу издадената заповед за изпълнение по
предвидените в закона способи и същата е влязла в сила. Чрез наведените
основания за недължимост на процесните вземания – липса на облигационни
отношения, липсата на доставени стоки и услуги и погасяване по давност на
вземанията, ищецът е могъл да се защити, като подаде възражение в
едномесечен срок от връчване на заповедта, което не е било сторено.
Предявяването на частичен отрицателен установителен иск не санира тази
възможност. След този срок, е преклудирана възможността да се заявяват
факти и обстоятелства, като основание за предявяване на иск по чл. 124, ал. 1
ГПК, както и по чл. 424 и чл. 439 ГПК.
Настоящият състав не споделя изолираната съдебна практика, според
2
която е допустимо да се предяви отрицателен установителен иск по реда на
чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на вземането по издадената заповед за
изпълнение, но само преди влизането и в сила. Доколкото предявяването на
отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК става в отделно
производство, различно от заповедното такова, то заповедният съд няма как
да разполага с информация за съществуването на такова производство,
поради което, за да се избегне настъпването на последиците по чл. 416 и чл.
424 ГПК в заповедното производство, длъжникът следва да подаде и
възражение по чл. 414 ГПК в предвидения за това срок. Дори да беше
допустимо, в настоящата хипотеза от ищеца категорично не е предявен
отрицателен установителен иск за недължимост на вземането по издадената
заповед за изпълнение, а частичен такъв, за част от вземанията по заповедта.
Още повече – тепърва с молбата от 17.05.2022 г. (почти месец след изтичане
на срока за възражение в заповедното производство) се навеждат в делото
твърдения, че отричаните вземания, предмет на иска се претендират по
съдебен ред.
По делото не се установява ищецът да е упражнил способите си защита
в заповедното производство, поради което заповедта за изпълнение е влязла в
сила и за ищеца е преклудирана възможността по общия ред с частичен
отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК да оспорва
съществуването на вземането и този иск се явява недопустим.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № 76095/15.04.2022 г. подадена от ЮЛ. Б. Т.
срещу Т..С.. ЕАД и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 20545/2022
г. по описа на СРС, I ГО, 166 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на ищцовата страна пред Софийски
градски съд.
ПРЕПИС от определението да се връчи на ищцовата страна.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3